Актуализацията на бюджета на Държавното обществено осигуряване, кризисните мерки и

Актуализацията на бюджета на Държавното публично обезпечаване, спешните ограничения и пенсионната промяна са съществени акценти през седмицата.

Какво ще получат пенсионерите и какви са посланията на политиците през миналите дин?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Щерьо Ножаров , икономист, учител и стопански консултант от Българската стопанска камара.

Актуализация на бюджета и опасности

“Лично за мен крие доста съществени опасности. На първо място приказваме за увеличение на минималния размер на пенсията, минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст.

Според мен там е главният риск. Може да се каже, че той е капката, с която чашата прелива, тъй като в годините в пенсионния модел са правени доста безредни промени и все още той е доста внимателен.

Така че сегашната актуализация на бюджета изобщо слага под въпрос запазването на съществуването на сегашния модел на пенсионно-осигурителна система .

Дори сега тя е досубсидирана от налози в размер на към 50%. 50% в пенсионно-осигурителния модел идват от дотации от налози. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, един път с налози .

В обществения спор не се взема поради, че би трябвало да прибавяме и осигуровките на държавните чиновници. Те се поемат от бюджета. При което този % на досубсидиране с налози в системата стига 60%.

Сега към този момент стигаме до минималния размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст, очакван да се вдигне на 370 лева от 25-и декември .



Проблемът

Проблемът е, че на процедура близо към 60% от пенсионерите ще получат идентични пенсии . Като доста ще се съкрати разликата сред минималната и междинната пенсия. Минималната внезапно ще се приближи до междинната.

Предвид, което всеки един българин, който получава междинен приход, в случай че се обезпечава на него в бъдеще ще получи близка до минималната пенсия. Какъв е ползата му да се обезпечава на действителния си приход?

Така в границите на към 5-7 години по-късно деяние, дофинансирането на налози в системата може да нарастне до действителни и фиктивни 70%, в случай че тук взимаме поради и бюджетните чиновници, чийто осигуровки се поемат от налози, което изцяло обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да е с застрахователен принос на лицата.

Излиза, че осигурителния принос в него ще бъде нищожен – към 30-35%. И започваме да приказваме за напълно различен вид пенсионно-осигурителна система, основана върху финансиране от налози . Това е големият риск на признатото решение.

Допълнителните 120 лв.

Тук не разясня тези спомагателни, антикризисни 120 лв.. За мен главният проблем е скъсяването на разликата сред минимална и междинна пенсия с отскока, който е непосредствено от 300 на 370 лева и настоящето положение на системата, която е дофинансирана от налози.

Ако се вземат поради осигуровките на бюджетните чиновници, хората заплащат дори три пъти – един път осигуровки, един път през налози да се досубсидира системата и още един път и за държавните чиновници, което слага под въпрос съществуването на подобен вид застрахователен модел.

Срокът на живот на този пенсионно-осигурителен модел в промяна

Според мен ще предстои нов спор и за промяната. Имаше няколко оферти – преизчисляване по отношение на референтна година 2018. Имаше едно и във връзка с 2019 година

Трябва стратегически спор за този модел, защото в годините са предприемани безредни дейности .

За мен животът на това решение е до 25 декември, когато би следвало да се организира един сериозен спор, който да е обвързван с бюджета за 2022 година



Реалното нарастване от 2022 година няма да е с 12,5%, а действително с 18% поради използването на така наречен швейцарско предписание, при което имаме годишна актуализация, която е към 5,5-5,6%.

Кумулативното нарастване за 2022 година като напън върху бюджетните разноски ще е с 18%, което действително ще докара до финансова тежест за бюджета не за 1,3 милиарда, а за 19,9 милиарда

Ако запазим добавките от 120 лв. – става 2,5 милиарда за 2022 година


Казвам го, тъй като наподобява всички забравяме, че сме в изискванията на липсващ бюджет. Когато се популяризира медийно новината, че има нараснала събираемост на приходите, всички взеха решение, че имаме задоволително доходи.

Дефицитният бюджет не може да продължи дълго, да бъде удължен в годините. Разходите, които се основават сега са с трайни последици . Още за 2022 година Българска народна банка планува 0,8% инфлация в прогнозата си от юни.

Настоящото решение основава обособен напън върху бюджета, като се изключи че слага под въпрос съществуващата пенсионно-осигурителна система.

Антикризисните ограничения

Никой няма срещу антикризисните ограничения и тези спомагателни пари, доколкото те са с краткотраен темперамент. Но под формата на антикризисни ограничения следим опит за стратегическа промяна на системата.  И поради обстоятелството, че тя не е със постоянна основа, бърз и недомислен опит за промяна може да я срути.

Чуйте Щерьо Ножаров в звуковия файл.
Снимки: blogs.unwe.bg, БНР