„Бях на 11 и исках да бъда забелязана“: Яна Маринова с болезнено откровение за момент, който е променил живота ѝ
Актрисата и каскадьорка Яна Маринова направи рядко и мъчително признание в обществените мрежи – роман за миг от детството, който години наред е носила в себе си, без да осъзнава изцяло какъв брой мощно я е повлиял.
Историята ни връща обратно във времето, когато Яна е едвам на към 11 години – нежно, срамежливо дете, което постоянно било бъркано с момче. В оня интервал тя скрито харесвала по-голям възпитаник и, както самата тя признава през днешния ден, обезверено желала да бъде видяна.
В устрема си да наподобява „ забавна “, дребната Яна за секунди влиза в роля – стартира демонстративно да дъвче дъвка, да приказва на всеослушание и да споделя измислена история, която не отговаряла нито на възрастта ѝ, нито на възпитанието ѝ.
„ Все едно се гледах в профил “, написа тя – изцяло осъзнавайки какъв брой неестествено се е държала, единствено с цел да притегли внимание.
Малко по-късно обаче следва миг, който оставя бездънен отпечатък. Същият юноша я дръпва жестоко в ниша до магазин, унижава я и я принуждава да изплюе дъвката си, след което си потегля. За детето това прекарване е объркващо и мъчително – примес от позор, оскърбление и необичайно чувство за задоволство, че въпреки всичко е била видяна.
„ Чудех се дали това значи, че ме харесва, само че вътрешно усещах, че не е по този начин “, споделя Яна. Отговорите идват години по-късно – след дълъг, турбулентен път на порастване и самоосъзнаване.
Актрисата признава, че дълго време е била привлечена от така наречен „ адреналин на проблемите “ – от илюзията да бъде „ от готините “, да живее като екшън-героиня, на която непрекъснато ѝ се случват трагични и крайни неща. Не става дума за опиати или зависимости, а за метод на мислене и предпочитание да се впише в среда, която я е отдалечавала от самата нея.
Днес Яна Маринова гледа на тази преживелица като на значим урок. Дори стига до такава степен да каже „ благодаря “ – не за самото оскърбление, а за осъзнаването, което то е отключило у нея с времето. За разбирането, че едно дете не би трябвало да бъде „ хитрец “, с цел да бъде скъпо и забелязано.
Пътят назад към себе си не е бил елементарен – години на дисциплинираност, учене, вътрешна битка и храброст да се опълчи на средата на 90-те в България. Но напъните си костват. На 25 години Яна получава първата си роля в сериала „ Хотел България “, а срещата ѝ на снимачната площадка с Аня Пенчева остава един от тези моменти, които ѝ потвърждават, че изборът ѝ да поеме „ в вярната посока “ е бил правилният.
Историята на Яна Маринова е не просто персонална изповед. Тя е увещание какъв брой рано стартират подозренията в себе си – и какъв брой значимо е да ги разпознаем в точния момент, с цел да не се трансфорат в модел на живот.
Историята ни връща обратно във времето, когато Яна е едвам на към 11 години – нежно, срамежливо дете, което постоянно било бъркано с момче. В оня интервал тя скрито харесвала по-голям възпитаник и, както самата тя признава през днешния ден, обезверено желала да бъде видяна.
В устрема си да наподобява „ забавна “, дребната Яна за секунди влиза в роля – стартира демонстративно да дъвче дъвка, да приказва на всеослушание и да споделя измислена история, която не отговаряла нито на възрастта ѝ, нито на възпитанието ѝ.
„ Все едно се гледах в профил “, написа тя – изцяло осъзнавайки какъв брой неестествено се е държала, единствено с цел да притегли внимание.
Малко по-късно обаче следва миг, който оставя бездънен отпечатък. Същият юноша я дръпва жестоко в ниша до магазин, унижава я и я принуждава да изплюе дъвката си, след което си потегля. За детето това прекарване е объркващо и мъчително – примес от позор, оскърбление и необичайно чувство за задоволство, че въпреки всичко е била видяна.
„ Чудех се дали това значи, че ме харесва, само че вътрешно усещах, че не е по този начин “, споделя Яна. Отговорите идват години по-късно – след дълъг, турбулентен път на порастване и самоосъзнаване.
Актрисата признава, че дълго време е била привлечена от така наречен „ адреналин на проблемите “ – от илюзията да бъде „ от готините “, да живее като екшън-героиня, на която непрекъснато ѝ се случват трагични и крайни неща. Не става дума за опиати или зависимости, а за метод на мислене и предпочитание да се впише в среда, която я е отдалечавала от самата нея.
Днес Яна Маринова гледа на тази преживелица като на значим урок. Дори стига до такава степен да каже „ благодаря “ – не за самото оскърбление, а за осъзнаването, което то е отключило у нея с времето. За разбирането, че едно дете не би трябвало да бъде „ хитрец “, с цел да бъде скъпо и забелязано.
Пътят назад към себе си не е бил елементарен – години на дисциплинираност, учене, вътрешна битка и храброст да се опълчи на средата на 90-те в България. Но напъните си костват. На 25 години Яна получава първата си роля в сериала „ Хотел България “, а срещата ѝ на снимачната площадка с Аня Пенчева остава един от тези моменти, които ѝ потвърждават, че изборът ѝ да поеме „ в вярната посока “ е бил правилният.
Историята на Яна Маринова е не просто персонална изповед. Тя е увещание какъв брой рано стартират подозренията в себе си – и какъв брой значимо е да ги разпознаем в точния момент, с цел да не се трансфорат в модел на живот.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ