Във Филаделфия е патентован акордеона
Акордеонът е портативен клавишно-мехов музикален инструмент с правоъгълна форма и два набора от клавиши с друга функционалност.
Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 година във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.
Звукоизвличането се образува от въздушна бликам, създавана от компресията в междинната част (мях) на акордеона и минава през железна пластина. Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са сложени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В взаимозависимост от модела, броят на шините във вътрешността е друг. Акордеонът е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета-баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно чрез превключващи копчета (регистри), ситуирани в двата края на инструмента. Те са инсталирани по този начин, че изпълнителят да може да борави с тях по време на осъществяване, без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата (регистрите), изменящи звука на инструмента, в действителност трансформират броя шините, през които минава въздушната бликам. Клавишите и басите са свързани с клапи, инсталирани навътре в акордеона. При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и разрешава на въздуха да мине през всички отворени шини, с цел да се възпроизведе тон. Има два типа акордеони – клавишен и баян. При клавишният с дясната ръка се употребяват клавиши, до момента в който в баяна с дясната ръка се натискат кочета.
Акордеонът не се употребява в класическите и симфонични оркестри, заради характерното си звучене и предопределение. В по-общия случай инструментът се употребява като солов. Съществуват доста пиеси, написани за пиано, модифицирани във вид за акордеон.
Звукът на акордеона обичайно се свързва с националната музика: френските шансони в Европа, тангото и кумбията в Латинска Америка. Акордеонът е публикуван инструмент във фолклорната музика на Русия, Франция, някогашната Югославия, България.
В България композитори и реализатори като Петър Ралчев, Иван Милев, Атанас Стоев, Коста Колев пишат композиции за модерна българска фолклорна музика за акордеон.
Руски композитори и реализатори са: Золотариев, Репников, Губайдулина, Кусяков, Онегин, Гвоздев, Чайкин, Дербенко.
Широко се употребяват акордеони, създадени в Италия (Pigini, Dallape, Scandalli, Guerrini, Fizart), Германия (Weltmeister, Hohner) и др.
Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 година във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.
Звукоизвличането се образува от въздушна бликам, създавана от компресията в междинната част (мях) на акордеона и минава през железна пластина. Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са сложени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В взаимозависимост от модела, броят на шините във вътрешността е друг. Акордеонът е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета-баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно чрез превключващи копчета (регистри), ситуирани в двата края на инструмента. Те са инсталирани по този начин, че изпълнителят да може да борави с тях по време на осъществяване, без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата (регистрите), изменящи звука на инструмента, в действителност трансформират броя шините, през които минава въздушната бликам. Клавишите и басите са свързани с клапи, инсталирани навътре в акордеона. При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и разрешава на въздуха да мине през всички отворени шини, с цел да се възпроизведе тон. Има два типа акордеони – клавишен и баян. При клавишният с дясната ръка се употребяват клавиши, до момента в който в баяна с дясната ръка се натискат кочета.
Акордеонът не се употребява в класическите и симфонични оркестри, заради характерното си звучене и предопределение. В по-общия случай инструментът се употребява като солов. Съществуват доста пиеси, написани за пиано, модифицирани във вид за акордеон.
Звукът на акордеона обичайно се свързва с националната музика: френските шансони в Европа, тангото и кумбията в Латинска Америка. Акордеонът е публикуван инструмент във фолклорната музика на Русия, Франция, някогашната Югославия, България.
В България композитори и реализатори като Петър Ралчев, Иван Милев, Атанас Стоев, Коста Колев пишат композиции за модерна българска фолклорна музика за акордеон.
Руски композитори и реализатори са: Золотариев, Репников, Губайдулина, Кусяков, Онегин, Гвоздев, Чайкин, Дербенко.
Широко се употребяват акордеони, създадени в Италия (Pigini, Dallape, Scandalli, Guerrini, Fizart), Германия (Weltmeister, Hohner) и др.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ