Царевичен смок
Ако би трябвало да изберем домакински любим от влечуговите, царевичният смок (Pantherhophis guttatus) несъмнено ще бъде най-подходящият претендент за позицията. Видът е част от фамилията на смокообразните (Colubrinae), към което още спадат медянката, водната змия, млечната змия, смокът-мишар и други
Родът на царевичния смок е прочут още като рода на алените смоци (особено що се отнася до богатата разновидност от цветове на индивидите). Видът е естествено срещан в югоизточните региони на Съединени американски щати, населява приземните сектори. Периодът му на интензивност е през нощта, само че може да бъде раздължен, включвайки времето към изгрева и залеза.
Царевичните смоци в ролята домашни любимци са послушни, грижата за тези животни е лесна, а те самите не нарастват прекалено много на дължина. Този тип би заинтригувал всеки дилетант в региона на развъждането на змии заради гореизброените си качества.
По-опитните гледачи обаче също не биха се отказали от наличието на царевичен смок в терариумите си – те идват в най-различни разцветки вследствие на усиленото отглеждане измежду феновете. Що се отнася до оптимално достигащите размери, те са към 150-180 сантиметра. Очакваната дълготрайност на живота при оптимални условия е от 15 до 20 години, по тази причина поемащите
грижата би трябвало да бъдат сигурни, че това е животното за тях.
Поведение и характер на царевичен смок
Веселите змийчета разрешават да бъдат докосвани, размотавани и, общо взето, не се противят на човешки ласки. Нормално за тях е да се заравят и прикриват, което значи, че в терариумите си би трябвало да открият добре изолирано скривалище и настилка, способна да се изравя. Като всички други змии, и царевичният смок е занаятчия в техниките на бягство, по тази причина обезопасете региона!
Излизайки от терариума си, влечугото може да се нарани или изгуби, пък в неуместен миг и да изкара акъла на някой посетител. Бидейки безспорни хищници в дивото, тези човеци са привикнали да преследват бъдещата си жертва, разчитайки най-много на обонятелното си осезание. Ще разберете, че усещат опасност, когато върхът на опашката им леко потрепва – сходно на гърмящите змии, като тип предпазен механизъм.
Отглеждане на царевичен смок

Препоръчва се терариумът да е с съдържимост не по-малка от 75 литра, като при избора си се спрете на по дългия и плитък подобен. От особена значителност е терариумът да бъде добре затрупан, защото, както споменахме, не е
необичайност този тип да се измъква на открито. Закрепете капака с клампи, в случай че е нужно – ще забележите, че змийчето ще побутва капака с нос, с цел да откри едва място, от което да се изплъзне.
Осигурете прикритието на царевичния смок – всеки тип кутия (пластмасова, картонена и др.) би свършила работа, стига да може да помести цялото животно под себе си ( в сгънатата му версия). Ако свободното пространство под кутията е прекомерно огромно, змията няма да се усеща в сигурност в укритието си! Парчета дървесна кора също могат да съставляват скривалище, стига да са комбинирани с материал за заразяване в близост. В идеалния случай в терариума би трябвало да се разполагат две укрития – едно в студената и едно в топлата част. Последен щрих към жилището ще е слагането на дървесно стръкче за покатерване.
Топлина за царевичен смок
От есенциално значение е въпросът с температурата на змийската бърлога – съгласно данните царевичния смок се усеща най-добре сред 21 и 29 градуса Целзий. За постигането ѝ можете да употребявате отопляващи електрически одеялца под самия терариум, само че постоянството на температурата с този тип средства е подозрително. Затова се предлага използването на
затопляща лампа – единствено не прекалявайте с горещината, защото този тип въпреки всичко идва от умерените ширини.
Субстрат за царевичен смок
Сред подобаващите субстрати за настилка на терариума са: вестник, изкуствена трева, борова кора. Вестникът е постоянно срещаният избор, защото е елементарен за разчистване, само че типът му е непредставителен. Астротурфът (изкуствена тревна настилка), може да бъде застлан на два пласта, като мръсният и чистият се разменят надлежно. Настилката от борова кора също е подобаваща – слепналите с фекалии късчета елементарно се отделят с лопатка. Субстратът от трепетлика е с сходно качества, въпреки да би трябвало да внимавате люспите да не бъдат погълнати от животното. Пясък, почва, борови и кедрови люспи не са добър избор за развъждане на царевичен смок.
Храна и вода за царевичен смок

Царевичният смок би трябвало да бъде хранен с мишки, освен това авансово убити. Плъховете също са подобаващи, стига да са с по-малък размер. На дребните змийчета се дават новородени пиленца, като плячката се усилва по мярка с времето. Златно предписание е, че нейните размери би трябвало да приближават тези на главата на влечугото.
Младите змийчета се хранят няколко пъти
седмично, до момента в който на възрастните се дава достойната на размери плячка и за 7-10 дни притежателят не би трябвало да се тормози за изхранването на животното. В интервалите към линеенето змиите постоянно позагубват вкус, само че това е физиологична специфичност, а не заболяване – в тези моменти намалете зареждането.
Купичката с вода, несъмнено, би трябвало да участва постоянно и съдържащото се да бъде прясно. Често царевичният смок дефекира в купичката с вода, по тази причина би трябвало да следите за такива пакости и да обновявате водата постоянно. Силно е допустимо преди линеене да намерите змийчето да се кисне във водата.
Често срещани болести при царевичен смок
Гниенето на устата (т.нар. заразен стоматит) е бактериална зараза на устната празнина, нормално причиняваща балончета слюнка и възпаления към устата. При нелекуване болестта доближава до лицевите кости и е допустимо изпадане на зъбите.
Както множеството змии, и родът на царевичния смок страда от общоприетите гъбични и респираторни инфекции – последните имат като клинична демонстрация обезцветяване на кожата. Друг признак на дихателно заболяване е хриповете и дишането с отворена уста. При подозрения за някое от изброените потърсете ветеринар, движимост в работата с рептили.

Избор на царевичен смок
Когато търсите своето ново животинче, оглеждайте се за някои характерности – като да вземем за пример, животното да няма остатъчни люспи от предходно линеене или порязвания, да има явен взор и да бъде нащрек, с изскачащ по всички страни език.
