Една различна Коледа
Ако наклонността от последните години се резервира, българите ще похарчим над 2.5 милиарда лв. единствено за посрещането на Коледните и новогодишните празници през 2019 година. Статистиката демонстрира още, че сред 24 и 31 декември ще се харчат по над 300 милиона лв. дневно за дарове, храна, питиета, пътувания и други мерки. Резултатът от този шопинг маратон е явен – тежък месец януари и трепетно очакване на идната ни заплата, с цел да закърпим дупките в бюджета. За да не се стига до такава степен, в тази публикация ще ви предложа няколко метода да харчим рационално по празниците, с цел да имаме една разнообразни Коледа тази година.
Повтарящи се „ непредвидени “ разноски
Когато преглеждам месечните бюджети на моите клиенти, през месец декември всяка година действителните разноски са доста по-големи от плануваните, т.е. те ги одобряват за непредвидени. Много е необичайно, тъй като празниците са едновременно всяка година и традицията да се купуват дарове на нашите близки не е от през вчерашния ден. Много бързо забравяме неприятните неща и да се концентрира върху хубавите, само че историята ще се повтаря, до момента в който не си научим уроците от нея.
От тези „ изключителни “ разноски в края на всяка година страдат нашите персонални финанси и осъществяването на задачите ни. Често се стига до понижаване на спешния ни фонд, продажба на вложения или изтегляне на заеми, с цел да „ вържем “ януарския ни бюджет. Аз не съм срещу „ отпущането “ по време на празниците, само че в случай че това е в рационални граници. Иначе се получава както при хранителния режим – с месеци поддържаме форма и се храним здравословно, само че в края на декември вървим от софра на софра и всичките ни старания се оказват напразни. Не инцидентно на Нова година си обещаваме от 1 януари да стартираме всичко изначало. Това важи и за нашите персонални финанси.
Ако не желаеме и тази година Коледата да ни изненада (както първия сняг), добре е да предвидим разноските за дарове и посрещане на празниците. Ако не сме го създали към момента, може да вземем лист хартия и един химикал (или да отворим една празна електронна таблица на компютъра ни) и да запишем какво би трябвало да купим до 31 декември. Това ще ни даде визия дали ще ни стигнат парите или ще излезем на алено. Ако е второто, може малко да ограничим харчовете в името на положителното ни финансово здраве.
Подаръци ще има за всички от сърце
Да вършим дарове на най-близките ни хора за Коледа е традиция в България от съвсем 30 години (преди това Дядо Мраз подаряваше единствено на децата). За страдание, и на този празник взехме най-лошото от западната просвета. Декември се трансформира в едно огромно извършване на покупки и конкуренция кой ще купи най-големия и най-скъп подарък за своите деца, близки, другари и родственици.
В детската градина на щерка ни Кари тази година няма да пишат писма до Дядо Коледа и няма да има дарове, които положителният дъртак да им носи там. Причината е, че в предходните години родителите запълваха една огромна стая с дарове за техните наследници. Имаше големи опаковани кутии с човешки растеж (очаквах всеки миг от тях да изскочи същинско пони или розова кола от известна марка). Така, вместо децата да честват и да се забавляват, те са обсъждали на кого подаръкът е максимален. Разбира се, това ще се случва постоянно в техния живот в бъдеще, само че най-малко на този празник може да се концентрират върху позитивните страсти.
Нещо сходно се случваше и когато бях чиновник в огромни компании. В част от тях имаше традиция да си разменяме дарове. Правилата бяха елементарни – теглиш си име на сътрудник от една купа и би трябвало да му купиш подарък до 30 лв.. Какво се случи първата година? Някои сътрудници бяха взели дарове за 100+ лв., с цел да се покажат какъв брой са великодушни и богати, и какъв брой доста почитат мениджърите си. Техният отговор на обстановката беше, че доста са харесали тази картина, скъпа химикалка или първокласен сервиз за кафе (да, имаше и такива) и просто са дали „ малко “ пари от горната страна. Имаше и доста сътрудници, които споделиха, че за 30 лв. нищо не могат да намерят и би трябвало да вдигнем лимита. Стана 50 лв., само че и той не беше спазван.
Аз съм последният човек, който ще споделя на някого какъв подарък да подари на детето си, на роднините си или на сътрудниците си. Бих си задал единствено въпроса „ Какво желая да реализира (покажа) с това? “. Дали обичта и уважението се купуват с пари? Не ги ли заменяме просто с някакви движимости? Нашите родители ще са най-щастливите на света, в случай че им отделим малко от нашето време. Бабите ни и дядовците ни, също. Те не желаят скъпи дарове (много от тя го одобряват като ненужно „ изхвърляне “, тъй като са живели в други времена и са ценели повече парите), а да им отидем на посетители и да им разкажем до къде сме стигнали и по какъв начин се оправяме в живота.
Като финансист разбирам, че тези 2.5 милиарда лв., които ще се похарчат за посрещането на празниците, са средства, които ще се влеят в българската стопанска система и ще имат позитивен резултат върху нея. Тези пари ще отидат във компаниите и техните притежатели, а те от своя страна ще ги раздадат като коледни бонуси на своите чиновници (надявам се). Това е огромната картинка, само че тя е доста по-различна, когато става въпрос за нашите персонални финанси. Има ужасно доста хора, които икономисват цяла година, само че пропиляват всичко по празниците и по-късно се чудят къде са отишли парите им.
Нека тази година дадем на околните ни повече време и повече обич, а не по-скъпи и по-големи дарове.
Една друга Коледа
Аз най-вече оценявам практичните дарове, които ще ми донесат някаква изгода в бъдеще, т.е. такива, които дават отговор на определението за вложения. Освен да получавам, доста обичам да върша и сходни дарове, и в този момент ще ви споделя няколко хрумвания за такива:
Добрата остаряла книга . През последните няколко години книгите на хартия претърпяват някакъв подем и постоянно е добър подарък четиво, което ще помогне на индивида, който я получава да усъвършенства някое свое умеене (да ръководи добре парите си е едно от най-важните), да научи нещо ново или да му помогне в неговата сфера. Има доста книги на български и непознати създатели, които си заслужават и са доста добър подарък за Коледа.
Среща с специалист. Много от известните експерти в България оферират и персонални съвещания. Да се срещнеш с човек, който е постигнал доста в своята област и може да ти помогне да преминеш на идващото равнище, е един скъп подарък. Правил съм и съм получавал доста такива.
Кюлче или монета капиталово злато. Този актив не е тъкмо инвестиция в класическия смисъл на думата, а по-скоро пази цената на парите ни, само че златото постоянно е добра покупка. Вече има огромен избор в България от кюлчета (дори от 1 грам, което коства към 100 лева) и монети.
Нов табиет. Ние мъчно се отхвърляме от старите си привички и сътворяваме нови, само че един подарък може да ни накара да го създадем (или най-малко да опитаме). Много потребни в това отношение са класическите касички, в които да събираме монетите и дребните банкноти, които остават в портфейла или портмонето ни. Всеки в нашето семейство си има касичка, както и една обща. Всеки месец събираме по 150-200 лв. единствено от монети. Друг подобаващ подарък са така наречен „ планери “. Те съставляват бележници с дати и има провокации за всеки ден, като да вземем за пример да отговорим на въпроса „ Какви са твоите победи през днешния ден? “, „ Какво може да направиш друго? “ и други.
Истинска инвестиция. Какъв по-добър подарък от акции в обичаната ни компания, дялове от съвместен фонд или вложения в някоя р2р платформа. Не е нужно сумата да е огромна, като в някои случаи и 100 лв. ще са задоволителни, с цел да създадем потребен подарък на нашите близки. Дори по-късно да ни отнеме малко време, с цел да ги прехвърлим на тяхно име, ще си коства.
За край
Моята молба към вас е да не забравяме какво честваме на Коледа – раждането на Спасителя. Дори да не сме толкоз вярващи, дано не трансформираме този празник в следващата конкуренция и съревнование с другите кой ще изхарчи повече пари. Да дадем обич и част от нашето време на най-близките ни, и най-малко с част от тези 2.5 милиарда лв. да се купят потребни дарове, а не следващата „ прахосъбирачка “, която хората ще запазят, единствено с цел да не ни обидят. Нека тази Коледа да е по-различна от предходните!
Повтарящи се „ непредвидени “ разноски
Когато преглеждам месечните бюджети на моите клиенти, през месец декември всяка година действителните разноски са доста по-големи от плануваните, т.е. те ги одобряват за непредвидени. Много е необичайно, тъй като празниците са едновременно всяка година и традицията да се купуват дарове на нашите близки не е от през вчерашния ден. Много бързо забравяме неприятните неща и да се концентрира върху хубавите, само че историята ще се повтаря, до момента в който не си научим уроците от нея.
От тези „ изключителни “ разноски в края на всяка година страдат нашите персонални финанси и осъществяването на задачите ни. Често се стига до понижаване на спешния ни фонд, продажба на вложения или изтегляне на заеми, с цел да „ вържем “ януарския ни бюджет. Аз не съм срещу „ отпущането “ по време на празниците, само че в случай че това е в рационални граници. Иначе се получава както при хранителния режим – с месеци поддържаме форма и се храним здравословно, само че в края на декември вървим от софра на софра и всичките ни старания се оказват напразни. Не инцидентно на Нова година си обещаваме от 1 януари да стартираме всичко изначало. Това важи и за нашите персонални финанси.
Ако не желаеме и тази година Коледата да ни изненада (както първия сняг), добре е да предвидим разноските за дарове и посрещане на празниците. Ако не сме го създали към момента, може да вземем лист хартия и един химикал (или да отворим една празна електронна таблица на компютъра ни) и да запишем какво би трябвало да купим до 31 декември. Това ще ни даде визия дали ще ни стигнат парите или ще излезем на алено. Ако е второто, може малко да ограничим харчовете в името на положителното ни финансово здраве.
Подаръци ще има за всички от сърце
Да вършим дарове на най-близките ни хора за Коледа е традиция в България от съвсем 30 години (преди това Дядо Мраз подаряваше единствено на децата). За страдание, и на този празник взехме най-лошото от западната просвета. Декември се трансформира в едно огромно извършване на покупки и конкуренция кой ще купи най-големия и най-скъп подарък за своите деца, близки, другари и родственици.
В детската градина на щерка ни Кари тази година няма да пишат писма до Дядо Коледа и няма да има дарове, които положителният дъртак да им носи там. Причината е, че в предходните години родителите запълваха една огромна стая с дарове за техните наследници. Имаше големи опаковани кутии с човешки растеж (очаквах всеки миг от тях да изскочи същинско пони или розова кола от известна марка). Така, вместо децата да честват и да се забавляват, те са обсъждали на кого подаръкът е максимален. Разбира се, това ще се случва постоянно в техния живот в бъдеще, само че най-малко на този празник може да се концентрират върху позитивните страсти.
Нещо сходно се случваше и когато бях чиновник в огромни компании. В част от тях имаше традиция да си разменяме дарове. Правилата бяха елементарни – теглиш си име на сътрудник от една купа и би трябвало да му купиш подарък до 30 лв.. Какво се случи първата година? Някои сътрудници бяха взели дарове за 100+ лв., с цел да се покажат какъв брой са великодушни и богати, и какъв брой доста почитат мениджърите си. Техният отговор на обстановката беше, че доста са харесали тази картина, скъпа химикалка или първокласен сервиз за кафе (да, имаше и такива) и просто са дали „ малко “ пари от горната страна. Имаше и доста сътрудници, които споделиха, че за 30 лв. нищо не могат да намерят и би трябвало да вдигнем лимита. Стана 50 лв., само че и той не беше спазван.
Аз съм последният човек, който ще споделя на някого какъв подарък да подари на детето си, на роднините си или на сътрудниците си. Бих си задал единствено въпроса „ Какво желая да реализира (покажа) с това? “. Дали обичта и уважението се купуват с пари? Не ги ли заменяме просто с някакви движимости? Нашите родители ще са най-щастливите на света, в случай че им отделим малко от нашето време. Бабите ни и дядовците ни, също. Те не желаят скъпи дарове (много от тя го одобряват като ненужно „ изхвърляне “, тъй като са живели в други времена и са ценели повече парите), а да им отидем на посетители и да им разкажем до къде сме стигнали и по какъв начин се оправяме в живота.
Като финансист разбирам, че тези 2.5 милиарда лв., които ще се похарчат за посрещането на празниците, са средства, които ще се влеят в българската стопанска система и ще имат позитивен резултат върху нея. Тези пари ще отидат във компаниите и техните притежатели, а те от своя страна ще ги раздадат като коледни бонуси на своите чиновници (надявам се). Това е огромната картинка, само че тя е доста по-различна, когато става въпрос за нашите персонални финанси. Има ужасно доста хора, които икономисват цяла година, само че пропиляват всичко по празниците и по-късно се чудят къде са отишли парите им.
Нека тази година дадем на околните ни повече време и повече обич, а не по-скъпи и по-големи дарове.
Една друга Коледа
Аз най-вече оценявам практичните дарове, които ще ми донесат някаква изгода в бъдеще, т.е. такива, които дават отговор на определението за вложения. Освен да получавам, доста обичам да върша и сходни дарове, и в този момент ще ви споделя няколко хрумвания за такива:
Добрата остаряла книга . През последните няколко години книгите на хартия претърпяват някакъв подем и постоянно е добър подарък четиво, което ще помогне на индивида, който я получава да усъвършенства някое свое умеене (да ръководи добре парите си е едно от най-важните), да научи нещо ново или да му помогне в неговата сфера. Има доста книги на български и непознати създатели, които си заслужават и са доста добър подарък за Коледа.
Среща с специалист. Много от известните експерти в България оферират и персонални съвещания. Да се срещнеш с човек, който е постигнал доста в своята област и може да ти помогне да преминеш на идващото равнище, е един скъп подарък. Правил съм и съм получавал доста такива.
Кюлче или монета капиталово злато. Този актив не е тъкмо инвестиция в класическия смисъл на думата, а по-скоро пази цената на парите ни, само че златото постоянно е добра покупка. Вече има огромен избор в България от кюлчета (дори от 1 грам, което коства към 100 лева) и монети.
Нов табиет. Ние мъчно се отхвърляме от старите си привички и сътворяваме нови, само че един подарък може да ни накара да го създадем (или най-малко да опитаме). Много потребни в това отношение са класическите касички, в които да събираме монетите и дребните банкноти, които остават в портфейла или портмонето ни. Всеки в нашето семейство си има касичка, както и една обща. Всеки месец събираме по 150-200 лв. единствено от монети. Друг подобаващ подарък са така наречен „ планери “. Те съставляват бележници с дати и има провокации за всеки ден, като да вземем за пример да отговорим на въпроса „ Какви са твоите победи през днешния ден? “, „ Какво може да направиш друго? “ и други.
Истинска инвестиция. Какъв по-добър подарък от акции в обичаната ни компания, дялове от съвместен фонд или вложения в някоя р2р платформа. Не е нужно сумата да е огромна, като в някои случаи и 100 лв. ще са задоволителни, с цел да създадем потребен подарък на нашите близки. Дори по-късно да ни отнеме малко време, с цел да ги прехвърлим на тяхно име, ще си коства.
За край
Моята молба към вас е да не забравяме какво честваме на Коледа – раждането на Спасителя. Дори да не сме толкоз вярващи, дано не трансформираме този празник в следващата конкуренция и съревнование с другите кой ще изхарчи повече пари. Да дадем обич и част от нашето време на най-близките ни, и най-малко с част от тези 2.5 милиарда лв. да се купят потребни дарове, а не следващата „ прахосъбирачка “, която хората ще запазят, единствено с цел да не ни обидят. Нека тази Коледа да е по-различна от предходните!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ