Сметищата може да издигнат следващите лидери на Източна Европа
Ако се чудите от кое място може да пристигна новото потомство демократични политически водачи в Източна Европа – район, обзет от шовинизъм и корупция – проверете сметищата. Новоизбраният президент на Словакия Зузана Чапутова е усвоила своите политически умения към едно от тях.
Чапутова е родом от Пезинок, малко градче, ситуирано на към час път от столицата Братислава. През 1997 година градчето взема решение да употребява за бунище яма, останала от остарял цех за тухли. Проектът бързо излязъл от надзор.
„ Те желаеха оборудването да е с площта на 11 футболни стадиони и с височината на четириетажна постройка “, напомни Чапутова във изявление от през вчерашния ден в Братислава.
Равнището на рециклируемост в Словакия (9%) е едно от най-ниските в Европа. Това е единствено една от аргументите за какво ръководството на сметищата е рентабилен бизнес в страната. Западноевропейските страни изнасят своя нерециклируем боклук на изток, защото земята за сметища там е по-евтина. Незаконният импорт на отпадък е огромен източник на доходи за проведената престъпност. Европейският съюз постоянно подлага на критика Словакия за погрешно ръководство на сметищата.
Местните в Пезинок не желаят сметището, което е покрай жилищните квартали. По време на 14-годишната правна борба, която приключи в Европейския съд, популацията на Пезинок организира 15 митинга. Чапутова, зает към жителите юрист от неправителствена организация, представляваше локалното население пред съда. Тя завоюва случая, който лиши огромна част от професионалния ѝ живот, само че и я научи доста за това по какъв начин действа Словакия. „ Случаят беше образец по какъв начин са свързани политическото и бизнес въздействие “, разяснява Чапутова.
В един миг в плана за депото за боклуци се намесил богат предприемач на име Мариан Кочнер, който се стремял да получи позволение да създаде сметището. Чапутова се срещнала няколко пъти с него и открила, че е „ човек, който дава на другите да схванат, че има власт “. Той бил открит за своите връзки със словашката ръководеща партия „ Посока – обществена народна власт “ (Smer).
Кочнер в този момент е в пандиза с обвиняване, че е поръчал убийството на проверяващия публицист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова. Убийството провокира митинги в Словакия и накара Чапутова да се намеси в политиката. Тя е познавала Куциак от взаимната работа по случаи на корупция.
„ Колкото повече разбирахме за следствието на убийството, толкоз повече имена се показваха, които помнех от правосъдното дело за сметището “, разяснява новият словашки президент.
Освен че я свързал с авторитетни фигури като Кочнер и някогашния министър председател Роберт Фицо, който беше заставен да подаде оставка поради митингите след убийството на Куциак, казусът за депото за боклуци също по този начин научил Чапутова на доста от това, което по-късно ще ѝ помогне да направи летящ старт в националната политика на Словакия. Освен това делото оформило нейните проевропейски възгледи.
„ За мен това беше урок в правната ми кариера, само че също по този начин урок по какъв начин да активизирам хората и да работя с медиите. Казусът също по този начин ме направи признателна, че сме в Европейския съюз – в последна сметка присъдата на Европейския съд ни оказа помощ доста “, разяснява тя.
Това, за което казусът със сметището не съумял да помогне, е Чапутова да стане известна за необятната общност. Като член на младата партия „ Прогресивна Словакия “, тя се кандидатирала за президент на смешка, започвайки с съвсем никаква поддръжка. Тя пътувала из страната, разговаряйки с хората и, както тя твърди, „ нарушавайки всички правила на маркетинга “ в старанието бъде себе си, вместо да се трансформира просто в притежател на обръщение.
Словакия е консервативна, католическа страна, а да бъде себе си за Чапутова означавало да приказва за своите демократични възгледи, в това число, че поддържа гей браковете и осиновяванията. Това я направило уязвима на офанзиви от дясното и дало на претендента на Smer - еврокомисарят Марош Шефчович - комфортно поле да разпространява консервативните си позиции като църковен човек на хората. За Чапутова откровеността не вършела толкоз добра работа.
„ За известно време бях на осмо място, а по-късно на пето “, спомня си тя и прибавя: „ Нищо не предполагаше, че мога да обърна резултата. Питах се дали има смисъл да не преставам с предизборната акция “.
Тогава, с наближаването на изборния ден, претендентите се срещнали под формата на телевизионни диспути и Чапутова, дружно със своя медиен опит и умения да убеждава, усъвършенствани около делото за сметището, почнали да печелят. Словаците, участвали на митингите за Куциак, я припознали като един от своите. Случаят от Пезинок се завърнал в публичната памет. Гласуването на Чапутова се трансформирало в метод да се отхвърли обичайна политика и подкопаването ѝ посредством корупцията. В края на краищата половината от бюджета за предизборната ѝ акция бил заплатен от събрани дребни дарения. Чапутова спечелила болшинството от гласовете на първия тур от президентските избори, след което дефинитивно победила Шефчович в балотажа на 30 март.
Словашкият президент няма изключително мощна власт, само че също по този начин не е фигура с само представителни функционалности. На този пост Чапутова ще назначава министър-председателя, както и главните съдии и прокурори. Премиерът има повече власт, само че стигането до този пост е мъчно без партийна машина зад тила на претендента. Въпреки че Чапутова приключва участието си „ Прогресивна Словакия “, след успеха ѝ партията към този момент се радва на растеж в поддръжката към себе си. Прохождащата през 2017 година партия към този момент е втората или третата най-популярна партия в Словакия, а новоизбраният президент може да ѝ даде още инерция преди парламентарните избори през 2020 година
В огромна част от Източна Европа ямите и депата за боклуци са плодородна почва за подобен тип незлокачествен популизъм, който не експлоатира културните идентичности и не си играе с базовите инстинкти. В страните с ниски равнища на преработване и мафии, които интензивно вземат участие в бизнеса с отпадъците – Полша, Румъния, България, Украйна и Русия – митинги против зле ръководени бунища могат и биха ескалирали бързо, защото политиката за отпадъците не е смешна тематика.
В Русия през последните години митингите против водената политика за отпадъците в сателитните на Москва градчета бяха най-видимите дейности против настоящия режим, принуждавайки президента Владимир Путин да се опита да поеме надзор над казуса и персонално да подреди да бъдат затворени някои сметища, въпреки някои от доближените му да имат ползи в бизнеса с боклуци.
В Полша ръководещата партия „ Право и правдивост “ също се пробва да обезвреди локалните митинги посредством законодателни промени за по-добро ръководство на отпадъците и ограничение на широкоразпространената процедура боклукът да се изгаря, с цел да се освободи място за повече боклук.
В Украйна рецесия с отпадъците в западния град Лвов през 2017 година подкопа упоритостите на кмета Андрей Садовий за влизане в националната политика – към ден сегашен той е нереалистичен претендент за президентския пост.
Активистите, които се борят против активността на мафията, злоупотребата с публични средства и замърсяването на околната среда към сметищата не са добре познати. Те може да бъдат споменавани в една или друга вест за някое правосъдно дело, само че не получават задоволително гласност. Но, както и Чапутова, те натрупат скъп опит, учат се по какъв начин работят страните им по някои от най-чувствителните тематики, образуват мощни възгледи по отношение на настоящите управнически практики и вероятните средства за правна отбрана.
Бъдещите цивилен настроени, харизматични и опитни водачи в Източна Европа, тези които стартират да оспорват посткомунистическите националисти през днешния ден, идват от узряващите цивилен общества в района. Примерът на Чапутова демонстрира, че малко известните деятели през днешния ден могат с лекост да са президентите и министър председателите на утрешния ден./economic.bg
Чапутова е родом от Пезинок, малко градче, ситуирано на към час път от столицата Братислава. През 1997 година градчето взема решение да употребява за бунище яма, останала от остарял цех за тухли. Проектът бързо излязъл от надзор.
„ Те желаеха оборудването да е с площта на 11 футболни стадиони и с височината на четириетажна постройка “, напомни Чапутова във изявление от през вчерашния ден в Братислава.
Равнището на рециклируемост в Словакия (9%) е едно от най-ниските в Европа. Това е единствено една от аргументите за какво ръководството на сметищата е рентабилен бизнес в страната. Западноевропейските страни изнасят своя нерециклируем боклук на изток, защото земята за сметища там е по-евтина. Незаконният импорт на отпадък е огромен източник на доходи за проведената престъпност. Европейският съюз постоянно подлага на критика Словакия за погрешно ръководство на сметищата.
Местните в Пезинок не желаят сметището, което е покрай жилищните квартали. По време на 14-годишната правна борба, която приключи в Европейския съд, популацията на Пезинок организира 15 митинга. Чапутова, зает към жителите юрист от неправителствена организация, представляваше локалното население пред съда. Тя завоюва случая, който лиши огромна част от професионалния ѝ живот, само че и я научи доста за това по какъв начин действа Словакия. „ Случаят беше образец по какъв начин са свързани политическото и бизнес въздействие “, разяснява Чапутова.
В един миг в плана за депото за боклуци се намесил богат предприемач на име Мариан Кочнер, който се стремял да получи позволение да създаде сметището. Чапутова се срещнала няколко пъти с него и открила, че е „ човек, който дава на другите да схванат, че има власт “. Той бил открит за своите връзки със словашката ръководеща партия „ Посока – обществена народна власт “ (Smer).
Кочнер в този момент е в пандиза с обвиняване, че е поръчал убийството на проверяващия публицист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова. Убийството провокира митинги в Словакия и накара Чапутова да се намеси в политиката. Тя е познавала Куциак от взаимната работа по случаи на корупция.
„ Колкото повече разбирахме за следствието на убийството, толкоз повече имена се показваха, които помнех от правосъдното дело за сметището “, разяснява новият словашки президент.
Освен че я свързал с авторитетни фигури като Кочнер и някогашния министър председател Роберт Фицо, който беше заставен да подаде оставка поради митингите след убийството на Куциак, казусът за депото за боклуци също по този начин научил Чапутова на доста от това, което по-късно ще ѝ помогне да направи летящ старт в националната политика на Словакия. Освен това делото оформило нейните проевропейски възгледи.
„ За мен това беше урок в правната ми кариера, само че също по този начин урок по какъв начин да активизирам хората и да работя с медиите. Казусът също по този начин ме направи признателна, че сме в Европейския съюз – в последна сметка присъдата на Европейския съд ни оказа помощ доста “, разяснява тя.
Това, за което казусът със сметището не съумял да помогне, е Чапутова да стане известна за необятната общност. Като член на младата партия „ Прогресивна Словакия “, тя се кандидатирала за президент на смешка, започвайки с съвсем никаква поддръжка. Тя пътувала из страната, разговаряйки с хората и, както тя твърди, „ нарушавайки всички правила на маркетинга “ в старанието бъде себе си, вместо да се трансформира просто в притежател на обръщение.
Словакия е консервативна, католическа страна, а да бъде себе си за Чапутова означавало да приказва за своите демократични възгледи, в това число, че поддържа гей браковете и осиновяванията. Това я направило уязвима на офанзиви от дясното и дало на претендента на Smer - еврокомисарят Марош Шефчович - комфортно поле да разпространява консервативните си позиции като църковен човек на хората. За Чапутова откровеността не вършела толкоз добра работа.
„ За известно време бях на осмо място, а по-късно на пето “, спомня си тя и прибавя: „ Нищо не предполагаше, че мога да обърна резултата. Питах се дали има смисъл да не преставам с предизборната акция “.
Тогава, с наближаването на изборния ден, претендентите се срещнали под формата на телевизионни диспути и Чапутова, дружно със своя медиен опит и умения да убеждава, усъвършенствани около делото за сметището, почнали да печелят. Словаците, участвали на митингите за Куциак, я припознали като един от своите. Случаят от Пезинок се завърнал в публичната памет. Гласуването на Чапутова се трансформирало в метод да се отхвърли обичайна политика и подкопаването ѝ посредством корупцията. В края на краищата половината от бюджета за предизборната ѝ акция бил заплатен от събрани дребни дарения. Чапутова спечелила болшинството от гласовете на първия тур от президентските избори, след което дефинитивно победила Шефчович в балотажа на 30 март.
Словашкият президент няма изключително мощна власт, само че също по този начин не е фигура с само представителни функционалности. На този пост Чапутова ще назначава министър-председателя, както и главните съдии и прокурори. Премиерът има повече власт, само че стигането до този пост е мъчно без партийна машина зад тила на претендента. Въпреки че Чапутова приключва участието си „ Прогресивна Словакия “, след успеха ѝ партията към този момент се радва на растеж в поддръжката към себе си. Прохождащата през 2017 година партия към този момент е втората или третата най-популярна партия в Словакия, а новоизбраният президент може да ѝ даде още инерция преди парламентарните избори през 2020 година
В огромна част от Източна Европа ямите и депата за боклуци са плодородна почва за подобен тип незлокачествен популизъм, който не експлоатира културните идентичности и не си играе с базовите инстинкти. В страните с ниски равнища на преработване и мафии, които интензивно вземат участие в бизнеса с отпадъците – Полша, Румъния, България, Украйна и Русия – митинги против зле ръководени бунища могат и биха ескалирали бързо, защото политиката за отпадъците не е смешна тематика.
В Русия през последните години митингите против водената политика за отпадъците в сателитните на Москва градчета бяха най-видимите дейности против настоящия режим, принуждавайки президента Владимир Путин да се опита да поеме надзор над казуса и персонално да подреди да бъдат затворени някои сметища, въпреки някои от доближените му да имат ползи в бизнеса с боклуци.
В Полша ръководещата партия „ Право и правдивост “ също се пробва да обезвреди локалните митинги посредством законодателни промени за по-добро ръководство на отпадъците и ограничение на широкоразпространената процедура боклукът да се изгаря, с цел да се освободи място за повече боклук.
В Украйна рецесия с отпадъците в западния град Лвов през 2017 година подкопа упоритостите на кмета Андрей Садовий за влизане в националната политика – към ден сегашен той е нереалистичен претендент за президентския пост.
Активистите, които се борят против активността на мафията, злоупотребата с публични средства и замърсяването на околната среда към сметищата не са добре познати. Те може да бъдат споменавани в една или друга вест за някое правосъдно дело, само че не получават задоволително гласност. Но, както и Чапутова, те натрупат скъп опит, учат се по какъв начин работят страните им по някои от най-чувствителните тематики, образуват мощни възгледи по отношение на настоящите управнически практики и вероятните средства за правна отбрана.
Бъдещите цивилен настроени, харизматични и опитни водачи в Източна Европа, тези които стартират да оспорват посткомунистическите националисти през днешния ден, идват от узряващите цивилен общества в района. Примерът на Чапутова демонстрира, че малко известните деятели през днешния ден могат с лекост да са президентите и министър председателите на утрешния ден./economic.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ