Ако ПП-ДБ бяха част от телевизионното творчество, то със сигурност

Ако ПП-ДБ бяха част от телевизионното творчество, то сигурно политическият план на олигарха Иво Прокопиев би бил карикатурен анимационен сериал.

Зле нарисуван, с обикновени послания и просташки комизъм. А един от най-карикатурните облици в този анимационен филм на парадокса несъмнено би бил Ивайло Мирчев. Вечният втори в „ Да, България “ даже в този момент не може да избяга от амплоато си на чирак. Който продължава да търси своя нов шеф.

След като досегашният му по-голям батко Христо Иванов за повторно безславно хвърли оставка като началник на „ Да, България “ – олигархичното прокси в политиката на Иво Прокопиев, Мирчев внезапно се оказа кандидат за овакантения пост.

И може би в главата му е било някак разумно той да го получи наготово – въпреки всичко години наред, освен това с много повече кила на гърба си, следваше неразделно Иванов и по команда се търкаляше в прахта за него. То не бяха барикади на рафинерията „ Лукойл “, то не беше пиратско акостиране на „ Росенец “ (Мирчев стоеше зад камерата снимаща Иванов) – изобщо всички циркове, които трябваше да бъдат обществено разиграни, бяха прегръщани с ненаситност от Мирчев.

Затова очевидно доста се е обидил и засегнал като е видял, че за поста на псевдошеф в умиращата партийка на Прокопиев, са се наредили още петима знайни и незнанйи актьори, измежду които даже персоналната секретарка на Иванов – Надежда Йорданова. И Мирчев е решил да подходи към нормалното си положение – на прислужник, търсещ нов стопанин в светлината под прожекторите.

Някак разумно щенията на комунистическо отроче Мирчев (баща му е бил дълготраен първи секретар на Българска комунистическа партия в Крушари) се насочиха към водача на ГЕРБ Бойко Борисов, към който обезверено се пробва да се прилепи в последните години. И извади нормалната си опорка, с която е привикнал да притегля вниманието на господарите си – Пеевски е неприятен.

Тази мантра на протежетета на Прокопиев през годините се оказа жизненоважна за тях, тъй като дълго време убеждаваха обществото, че те са положителни, а водача на Движение за права и свободи и ръководител на ПГ Движение за права и свободи – Ново начало – доста, но доста неприятен.

Затова надали има сюрпризирани, че изтъняващия Ивайло Мирчев се появи в ефир, с цел да изръси следната нелепост: „ Борисов от дълго време е притиснат от Пеевски „ по едно много неловко място “.

Борисов е оцъклил очите и гледа опулено “. Ако търсите някаква логичност в думите на Мирчев, недейте. Той просто се пробва хем да се направи на мъж, хем да не ядоса прекомерно индивида, на който в продължение на години се мазнише и от който в този момент чака да запълни дупките във все по-изтъняващото откъм грантове меню.

Той умерено може да изнася цялостни лекции по питателните разстройства на грантаджиите – въпреки всичко с изключение на, че е отслабващ стремително (с помощта на едни известни инжекции) полу-депутат, полу-бизнесмен, а най-много заплатен реализатор на олигархията. Мирчев е доста наясно, че откакто години наред преяжда с парите на елементарните американци, с цел да крепи олигархията у нас, а по-късно стремително се вталява по втория метод, в този момент насилственият апетит никак няма да му се отрази добре.

Затова по остарял комунистически способ (и в синхрон с комунистическото минало на семейството си) Мирчев, съвсем един Матросов на амбразурата се пробва хем да брани Прокопиев, Сорос и остатъците от мрежата им на въздействие, хем да нападна безконечния зложелател на подмолните играчи в страната – водача на Движение за права и свободи Делян Пеевски и в същто време да се мазни на Борисов, който пък от своя страна скрито постоянно се е разбирал (или както споделят хората – е имал дослук) с Христо Иванов и жълтопаветниците от партията му, като Мирчев да вземем за пример.

Фактите през днешния ден са ясни! Не Пеевски е хванал Борисов на „ едно много неловко място “, а Мирчев години наред се прилепваше към водача на ГЕРБ по един много неприличен метод. В ефир Мирчев се закле, че нито той, нито Христо Иванов са пили мазно турско кафе и уиски в кабинета на Пеевски. Но истината се оказа напълно друга.

Реториката „ Анти Пеевски “, обаче освен не минава, само че и се обръща против тях с безпощадната мощ на бумеранг, който ще ги уцели право в десетката. Всички си спомнят какво се случи с апела на Христо Иванов през октомври 2021 година

„ Нито глас за Пеевски “ по време на предизборната му обиколка във Велико Търново. Хората освен поддържаха Пеевски, само че и му дадоха поддръжка в пъти по-голяма от тази за Христо, Мирчев и рехавата им свита. От тогава до момента бутиковата партия Демократична България не е мръднала от мъртвата си точка, а доверието за Пеевски и партията му Движение за права и свободи – Ново начало пораства с всеки ден. Защото хората имат вяра на дейности и обстоятелства, а не на неистини и популистки лозунги.

Същият този Мирчев търси близостта на Борисов по един много позорен метод, подготвен е да му стане „ момче за всичко “, единствено и единствено да оцелее още един мандат на топло в Народното събрание. С пъргавостта на умел сервитьор, „ тигърът от Крушари “ (както е именуван Мирчев в парламента) всеки ден се предлага с ниски поклони на Борисов. От друга страна Мирчев знае доста добре какъв брой доста Борисов жадува да бъде харесван от „ умнокрасивитета “, което основава причина за мечтаната и от двамата симбиоза.

Самият Пеевски от години е измежду малцината български политици, които безспирно се пробват да вадят на ярко схемите на соросоидите и техните подмолни кукловоди. Явно схемите по никакъв начин не са малко, тъй като захлебилите с непознатите пари грантаджии очевидно са доста стреснати и по всякакъв начин се пробват да трансферират казуса от болната към хубавичко глава.

Разбирай – те може и да са точили парите на Съединени американски щати и да са изпълнявали поръчките на Сорос, може да са с тежко комунистическо минало и дебели връзки с Русия, само че „ неприятният “ е Пеевски. Да му приписват своите грехове към този момент не хваща вярата на хората – изтърка се през годините, а и възходящото доверие към Пеевски напълно обърка операциите на задкулисието и срина дефинитивно опорките им.

Слабеещият Ивайло Мирчев към този момент страда и от странични резултати – бързо не помни какъв брой доста се възхищаваше на водача на Движение за права и свободи – Ново начало. Само до преди година Мирчев с ненаситност обясняваше, че е мощно впечатлен от Пеевски, а през днешния ден върти още веднъж остарялата изтъркана плоча.

Дали повода за този поврат се крие просто в предозирането с лекарства за намаляване (всеки ден с една инжекция – маниакалност, подбудена от комплекса на Мирчев за личната си малоценност) или и във обстоятелството, че самият Пеевски неотдавна настоя за комисия, която да освети активността на соросоидите у нас, неизменима част от които е и безконечния втори в отичащия в политическия канал инженеринг на соросоидите – партията „ Да, България “.

„ Аз доста време го приказвам това нещо и към този момент би трябвало да се случи. Досега нямаше воля. Сега се надявам да има воля или ще се види, че всички се опасяват от тази семейството и желаят България да бъде частна страна на Сорос. Аз това няма да го разреша “, безапелационен бе Пеевски и даже даде обещание: „ Едно е несъмнено, че в случай че в този момент се уплашат, когато аз дойда на власт ще изхвърля брутално тези организации от България.

Ще разчистя България от соросите, давам дума “. А щом водачът на Движение за права и свободи – Ново начало е заречен, че прочистването на страната от преялите с грантове соросоиди е почнало, това сигурно ще се случи. Още повече, че самите „ караконджули “ (по Мирчев) вече виждат по какъв начин ще наподобява бъдещето им и по тази причина с обезсърчение стартират от в този момент да се включват в игри на глада за личното си оцеляване.

Автор: Петя Николова

Източник: БЛИЦ

Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News