За 12 години учените в БАН са намалели с една трета
Ако отливът на хора, занимаващи се с просвета, продължи с темпа от последните години, България няма бъдеще отвън ролята си на донор на обслужващ личен състав за Евросъюза. За това предизвести при гледането на Бюджет 2020 в отрасловата парламентарна комисия проф. Лъчезар Аврамов, шеф на Института по електроника в Българска академия на науките. Висшите учебни заведения и научните институти от ден на ден се трансформират в " старешки домове ", за половината места за докторанти няма претенденти или се одобряват хора с ниски интелектуални резултати и в случай че до 3-4 години не се промени политиката, в случай че не престане експортът на " мозъци " и не се вземат ограничения за задържане на научния капацитет, ще стигнем до злополука, съобщи той. Депутати от болшинството откриха тези думи за пресилени. Но дано забележим какво демонстрират обстоятелствата, отразени в отчетните отчети на Българска академия на науките за последните години.
От 2006 до 2018 година учените в Българска академия на науките - хабилитирани и нехабилитирани, са намалели тъкмо с 30,15% - били са 3675, останали са 2567. Академиците, които работят на щат в академията, преди 12 години са били 34, през 2018 година са 5 (минус 85,3%). Член-кореспондентите от 41 са останали 31 (спад 24,4%). Само при професорите има растеж - през 2006 година са били 319, през 2018 година те са 413 (увеличили са се с 29,5%). Доцентите обаче от 1492 са намалели на 902-ма (минус 33,5%). Най-младите учени - асистентите, преди дузина години са били 1789, в този момент понижават с над 500 и остават 1216 (свиване с 32%). През 2006 година в академията са се обучавали 681 докторанти, в последната регистрирана година те са единствено 438 (спад с 35,7%). Т.е. виждаме, че съвсем всички категории учени са се стопили с към 30%. Тепърва следва да разберем какво ще покажат данните от доклада за 2019 година Причините са и в естествения отлив по възраст; и в безобразните финансови и морални удари, които науката понесе изключително по времето на Симеон Дянков; и намаляването на престижа на научната специалност у нас (никой не обича знаещите, те са опасни); и в приключването на " мозъци " (по ритъм на емигриране България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз, съгласно данните на Евростат); и в прекосяването на работа към други браншове поради ниските заплати в науката. Ако всички тези процеси продължат по досегашния метод, проф. Аврамов ще се окаже изцяло прав - България последователно
ще се трансформира в интелектуална яма
на континента. Нека си напомним, че в края на май т.г., когато в Народното събрание се обсъждаше отчетният отчет на Българска академия на науките, в отрасловата комисия ръководителят на академията акад. Юлиан Ревалски заяви, че единствено за последната една година - от 2017 до 2018 година, учените в академията са намалели със 116, а до 6 години половината от откривателите ще се пенсионират. Да напомним, че хабилитираните учени и преподаватели в институтите и във вузовете в България са единствените работещи, чиято пенсионна възраст е закована в Кодекса на труда на 65 години плюс " бонус " до 3 години по решение на научните препоръки на място. За никоя друга категория не е сложено ограничаване и това е единствено един образец за отношението към общността на знанието.
Както във всички браншове, по този начин и в науката има доста проблеми, само че от години хората с най-високата професионална подготовка в България сигнализират, че главното, което гони хората от науката, са ниските заплати. Оправданието на властта, най-малко в последните 10 години, постоянно е, че Българска академия на науките, както и вузовете, е самостоятелна и сама дефинира числеността на личния състав си, по тази причина сама си е отговорна, че има мизерни заплати - доста под междинната за страната. Цинично опрощение, тъй като отпусканият за академията бюджет едвам покрива даже актуалните ниски заплати с осигуровките и доста дребна част от другите разноски - множеството институти години наред заплащат тока и отоплението си от личните си средства, главно от планове. Къде другаде ма такава страна?! Няма по какъв начин академията да увеличи заплатите, като понижи броя на учените, тъй като, с цел да се прави просвета в изследователска среда, в екипите би трябвало да има някакъв рационален най-малко от хора. ДУМА нееднократно е посочвала, че до момента в който страната България дава за академията си към 45 млн. евро, сродните институции СНРС във Франция и " Макс Планк " в Германия да вземем за пример получават от страните си над 1 милиарда евро. Дори академията на науките в Румъния е съвсем два пъти по-добре финансово обезпечена. А научната активност, за разлика от всички други човешки действия, е идентична на всички места и затова няма по какъв начин нашите учени да се конкурират с сътрудниците си в Европа и по света при разлика във финансовата осигуреност в десетки пъти. Бяхме стигнали до такава степен, че в Европейски Съюз отхвърляха висококачествени български научни планове с претекст, че България не обезпечава учените си задоволително и в никакъв случай не се знае какво може да стане с плановете. Въпреки това нашите учени съумяват да печелят планове в интернационалните стратегии, което не е похвала за тях от моя страна, а е по-скоро учудване.
Много от дълго време учените и синдикатите упорстват да се дефинира най-малък предел на заплатите в интелектуалната научна активност, под който да не може да се пада. И тази година Университетските синдикати да вземем за пример настояха да се направи таблица за
заплащането по длъжности
на учените и преподавателите, както е за доста други обществени браншове, тъй като системата на знанието е единна и не може професор да получава колкото новак преподавател, а асистентът - два пъти по-малко. Но още веднъж никой не им обърна внимание. Нещо повече - Българска социалистическа партия към този момент във втори парламент няколко пъти внася предложение към разнообразни закони за минималния предел на възнаграждение в науката по длъжности, като се стартира от най-малко две минимални заплати за страната за асистентите и се върви нагоре по длъжности. Но властващите от ГЕРБ и коалиция всякога отхвърлят това предложение с безусловно несериозни претекстове, а по-скоро бих споделила, че никой от тях не се и замисля защо става дума. Обикновено, когато се регистрират резултатите, в Народно събрание от кумова срама звучат празни изречения, че страната е в дълг към академията, само че нищо повече.
През 2019 година към бюджета на Българска академия на науките, който бе 94,1 млн. лева, се наложи да се додадат още 5 млн. лева за покриване на растежа на минималната работна заплата. Така бюджетът на академията стана 99,1 млн. лева, а за 2020 година са планувани 105,6 млн. лева Има растеж, хвалят се вносителите от ГЕРБ. Само че идната година се прави 10% нарастване на заплатите в бюджетната сфера и с към 9% - на минималната работна заплата. Т.е. огромната част от въпросния растеж още веднъж ще отиде за покриването на тези разноски. И отново ще си останем на същото равнище на изискванията за научна активност, което прогонва младите, пък и " старите ", откриватели от България.
Повече работа за същите пари
Освен това, в уеб страницата на МОН е оповестен за разискване до 29 ноември т.г. план за смяна в разпореждане, съгласно която всички държавни институции ще би трябвало да желаят съвещания от Българска академия на науките по значимите въпроси в своите ресори, за които академията има теоретичен потенциал. Прекрасно, тъй като може би най-накрая някой ще стартира да чува какво споделя науката, което до момента не се случва. Само че... Според плана, финансирането на тези съвещания е за сметка на бюджета на Българска академия на науките, т.е. от същите недостигащи пари, против същите мизерни заплати. Мотивът е, че от тази година с добавка в Закона за Българска академия на науките бе записано, че дотацията се дава за съществени, за администратирани действия и за национално предоставени действия. Обаче. Нормалното би било както компаниите подписват контракти с науката и си заплащат за продукта, който получават, по този начин и страната би трябвало да прави същото, тъй като собственостите са равнопоставени по закон. Ала по отношение на науката явно продължава да се ползва правилото " Плащай си, с цел да работиш ".
Уточнение
В хартиения вид на ДУМА в материала " Съпротивата през очите на един " партиен разколник " във вчерашния брой е позволена неточност. Върбан Ангелов, който е представен, е не татко, както е написано, а е тъст на акад. Николай Тодоров. Извиняваме се на читателите.
От 2006 до 2018 година учените в Българска академия на науките - хабилитирани и нехабилитирани, са намалели тъкмо с 30,15% - били са 3675, останали са 2567. Академиците, които работят на щат в академията, преди 12 години са били 34, през 2018 година са 5 (минус 85,3%). Член-кореспондентите от 41 са останали 31 (спад 24,4%). Само при професорите има растеж - през 2006 година са били 319, през 2018 година те са 413 (увеличили са се с 29,5%). Доцентите обаче от 1492 са намалели на 902-ма (минус 33,5%). Най-младите учени - асистентите, преди дузина години са били 1789, в този момент понижават с над 500 и остават 1216 (свиване с 32%). През 2006 година в академията са се обучавали 681 докторанти, в последната регистрирана година те са единствено 438 (спад с 35,7%). Т.е. виждаме, че съвсем всички категории учени са се стопили с към 30%. Тепърва следва да разберем какво ще покажат данните от доклада за 2019 година Причините са и в естествения отлив по възраст; и в безобразните финансови и морални удари, които науката понесе изключително по времето на Симеон Дянков; и намаляването на престижа на научната специалност у нас (никой не обича знаещите, те са опасни); и в приключването на " мозъци " (по ритъм на емигриране България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз, съгласно данните на Евростат); и в прекосяването на работа към други браншове поради ниските заплати в науката. Ако всички тези процеси продължат по досегашния метод, проф. Аврамов ще се окаже изцяло прав - България последователно
ще се трансформира в интелектуална яма
на континента. Нека си напомним, че в края на май т.г., когато в Народното събрание се обсъждаше отчетният отчет на Българска академия на науките, в отрасловата комисия ръководителят на академията акад. Юлиан Ревалски заяви, че единствено за последната една година - от 2017 до 2018 година, учените в академията са намалели със 116, а до 6 години половината от откривателите ще се пенсионират. Да напомним, че хабилитираните учени и преподаватели в институтите и във вузовете в България са единствените работещи, чиято пенсионна възраст е закована в Кодекса на труда на 65 години плюс " бонус " до 3 години по решение на научните препоръки на място. За никоя друга категория не е сложено ограничаване и това е единствено един образец за отношението към общността на знанието.
Както във всички браншове, по този начин и в науката има доста проблеми, само че от години хората с най-високата професионална подготовка в България сигнализират, че главното, което гони хората от науката, са ниските заплати. Оправданието на властта, най-малко в последните 10 години, постоянно е, че Българска академия на науките, както и вузовете, е самостоятелна и сама дефинира числеността на личния състав си, по тази причина сама си е отговорна, че има мизерни заплати - доста под междинната за страната. Цинично опрощение, тъй като отпусканият за академията бюджет едвам покрива даже актуалните ниски заплати с осигуровките и доста дребна част от другите разноски - множеството институти години наред заплащат тока и отоплението си от личните си средства, главно от планове. Къде другаде ма такава страна?! Няма по какъв начин академията да увеличи заплатите, като понижи броя на учените, тъй като, с цел да се прави просвета в изследователска среда, в екипите би трябвало да има някакъв рационален най-малко от хора. ДУМА нееднократно е посочвала, че до момента в който страната България дава за академията си към 45 млн. евро, сродните институции СНРС във Франция и " Макс Планк " в Германия да вземем за пример получават от страните си над 1 милиарда евро. Дори академията на науките в Румъния е съвсем два пъти по-добре финансово обезпечена. А научната активност, за разлика от всички други човешки действия, е идентична на всички места и затова няма по какъв начин нашите учени да се конкурират с сътрудниците си в Европа и по света при разлика във финансовата осигуреност в десетки пъти. Бяхме стигнали до такава степен, че в Европейски Съюз отхвърляха висококачествени български научни планове с претекст, че България не обезпечава учените си задоволително и в никакъв случай не се знае какво може да стане с плановете. Въпреки това нашите учени съумяват да печелят планове в интернационалните стратегии, което не е похвала за тях от моя страна, а е по-скоро учудване.
Много от дълго време учените и синдикатите упорстват да се дефинира най-малък предел на заплатите в интелектуалната научна активност, под който да не може да се пада. И тази година Университетските синдикати да вземем за пример настояха да се направи таблица за
заплащането по длъжности
на учените и преподавателите, както е за доста други обществени браншове, тъй като системата на знанието е единна и не може професор да получава колкото новак преподавател, а асистентът - два пъти по-малко. Но още веднъж никой не им обърна внимание. Нещо повече - Българска социалистическа партия към този момент във втори парламент няколко пъти внася предложение към разнообразни закони за минималния предел на възнаграждение в науката по длъжности, като се стартира от най-малко две минимални заплати за страната за асистентите и се върви нагоре по длъжности. Но властващите от ГЕРБ и коалиция всякога отхвърлят това предложение с безусловно несериозни претекстове, а по-скоро бих споделила, че никой от тях не се и замисля защо става дума. Обикновено, когато се регистрират резултатите, в Народно събрание от кумова срама звучат празни изречения, че страната е в дълг към академията, само че нищо повече.
През 2019 година към бюджета на Българска академия на науките, който бе 94,1 млн. лева, се наложи да се додадат още 5 млн. лева за покриване на растежа на минималната работна заплата. Така бюджетът на академията стана 99,1 млн. лева, а за 2020 година са планувани 105,6 млн. лева Има растеж, хвалят се вносителите от ГЕРБ. Само че идната година се прави 10% нарастване на заплатите в бюджетната сфера и с към 9% - на минималната работна заплата. Т.е. огромната част от въпросния растеж още веднъж ще отиде за покриването на тези разноски. И отново ще си останем на същото равнище на изискванията за научна активност, което прогонва младите, пък и " старите ", откриватели от България.
Повече работа за същите пари
Освен това, в уеб страницата на МОН е оповестен за разискване до 29 ноември т.г. план за смяна в разпореждане, съгласно която всички държавни институции ще би трябвало да желаят съвещания от Българска академия на науките по значимите въпроси в своите ресори, за които академията има теоретичен потенциал. Прекрасно, тъй като може би най-накрая някой ще стартира да чува какво споделя науката, което до момента не се случва. Само че... Според плана, финансирането на тези съвещания е за сметка на бюджета на Българска академия на науките, т.е. от същите недостигащи пари, против същите мизерни заплати. Мотивът е, че от тази година с добавка в Закона за Българска академия на науките бе записано, че дотацията се дава за съществени, за администратирани действия и за национално предоставени действия. Обаче. Нормалното би било както компаниите подписват контракти с науката и си заплащат за продукта, който получават, по този начин и страната би трябвало да прави същото, тъй като собственостите са равнопоставени по закон. Ала по отношение на науката явно продължава да се ползва правилото " Плащай си, с цел да работиш ".
Уточнение
В хартиения вид на ДУМА в материала " Съпротивата през очите на един " партиен разколник " във вчерашния брой е позволена неточност. Върбан Ангелов, който е представен, е не татко, както е написано, а е тъст на акад. Николай Тодоров. Извиняваме се на читателите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ