Какво не харесва иподякон Янакиев във вероучението
Ако оставиш днешните интелектуалци да безмълстват, несъмнено ще умрат като риби на изсъхнало
Опорките могат да се стартират неуместно и мъдро
В цялата олелия, в надвикването към въвеждането на предмет вероучение в учебно заведение (в която, признавам, и аз не се сдържах и издигнах нежния си гласец), в тежкия дебат сред експерти от всякакво естество, си дадох сметка, че ми се губи гласът на професора по философия, иподякон Калин Янакиев – нали не греша, нали е иподякон и чете проповеди в църквицата „ Св. Николай “ под остарелия КОРЕКОМ, известна още като „ Църквата на костовистите от последния ден “? Защо ми се губи този глас? Нали той постоянно е бил с умните си слова в предните линии, когато става въпрос за християнство, Църква, а също по този начин Изток и Запад в геополитически смисъл. Какво му става в този момент, за какво мълчи, за какво не е на барикадата, за какво не вика, че „ учебното заведение не е черква “? Или към този момент е повече финансист, в сравнение с мъдрец и богослов, тъй като интензивността му по въпроса за еврозоната е доста по-натрапчива?
Реших да ревизира и се оказа, че въпреки всичко се е изказал. Дал е изявление за авторитетната медия „ ФрогНюз “. В това изявление пази позицията, че вероучението е лукава малка врата за навлизане на съветска агитация. Опорките могат да се стартират неуместно и мъдро. Янакиев я стартира мъдро, тъй като е интелигентен и умее да приказва. Но това не прави самата опорка (изградена върху неверен силогизъм) по-малко глупава.
Да, Янакиев има необичаен подарък слово, удивителен подарък слово, само че християнската душа е елементарна, несложна, както елементарен и несложен е Бог. Тя не се радва на витиевати изречения в научен жанр. На тях се радва по-скоро Варлаам Калабрийски, само че не и св. Григорий Палама. Палама просто е желал да го оставят да си безмълства, само че Провидението е решило друго. Напротив, в случай че оставиш днешните интелектуалци (слагам и себе си тук, без да съм интелектуалец) да безмълстват, несъмнено ще умрат като риби на изсъхнало.
Да забележим какво споделя иподяконът в пропагандното си изявление.
„ Съавтор на един подобен учебник може да бъде известният Путинов идеолог Александър Дугин – майтапи се (но не съвсем) философът във връзка написаното в учебниците за 10 и 11 клас и разяснява: – По отношение на това има ли някаква заплаха от навлизане на съветските тоталитарни, фашистки и пропутинистки опорки в образованието, тук към този момент ще би трябвало да стигнем до сега предлаганите учебници по „ Добродетели и вяра “.
Ето къде Янакиев вижда съветска агитация:
Нападната е секуларната страна, на която, види се, Янакиев изключително държи
В учебника написа: „ В секуларното общество религията към този момент не се преглежда като държавен въпрос и не може да се демонстрира като власт в държавната сфера “. Е? Според Янакиев това е теза на Путин и Дугин? Това е съветска агитация? Терминът „ секуларизъм “ е въведен от журналиста Джордж Джейкъб Холиоук и значи религиозна индиферентност на страната, изключване на Църквата от политическата власт. Холиоук е именит английски осквернител от първата половина на 19 век, наименуван „ страшилище “, на който служителят на реда, който го арестувал, споделил: „ Съжалявам единствено, че минаха времената, когато можехме да ви заведем с Оуън Ланаркски на кладата, а не в пандиза в Глостър “. Крилата фраза на Холиоук е: „ Не имам вяра, че такова нещо като Бог съществува “. Каква да бъде позицията на Църквата във връзка с секуларизма, в това число и в учебниците по вероучение? Това съветска агитация ли е? Путин и Дугин ли е? Англия Евразия ли е? Или просто иподякон Янакиев, който подава кадилницата в „ Св. Николай “, е почитател на Джордж Джейкъб Холиоук и неговото „ Не имам вяра, че такова нещо като Бог съществува “? А другояче обича да го назовават „ християнски публицист “…
Янакиев сигнализира, че е нападната и благата глобализация
Цитира: „ Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма унищожава обичайните идентичности, т.е. духовното и културното единение на съответните исторически общности, а оттова и устоите на самата християнска еднаквост на актуалния човек “.
Глобализацията била „ топос “ на путиновите идеолози съгласно Янакиев. Всъщност за нея знаем доста повече още веднъж от Англия, от Роджър Скрутън – мъдрец (нещо като сътрудник на проф. Янакиев), профилиран в естетиката и политическата философия. Негова е книгата „ Западът и останалите: Глобализацията и терористичната опасност “ (2002), както и публикацията в задокеанския евроатлантически The Wall Street Journal „ Делото за нациите “ (2017). В тази публикация Скрутън пази смисъла на националната страна като основа за обществено доверие и културна еднаквост. Той предизвестява, че глобализацията може да ерозира тези основи, водейки до обществена фрагментация и загуба на общностно възприятие. Какъв Дугин, какви 5 лв.? Пък и Дугин няма ли право понякога да споделя правилни неща? Да, той смело инструментализира християнството, само че за задачата първо търси да види какво е споделило християнството преди него, тъй че в случай че го е повторил, не е наложително погрешно.
Янакиев сигнализира, че е нападнато и потребителското общество
Вади от учебника следния откъс (явно е отишъл на изявление във ФрогНюз подготвен):
„ От средата на XX век обществените науки и науките за индивида все по-често дефинират актуалното общество като потребителско, а модерният човек като потребител. (Нещо да не е по този начин?) След Втората международна война идеологемата за щастието като самостоятелно богатство се постанова в западноевропейската просвета и основава етиката на напредъка. Тази нравственос подчинява персоналния и публичния живот на правилата на потребителската идеология и на утопията за самостоятелно благополучие. Това основава ценностния свят на новия човек, който вижда щастието в безкрайното увеличение на способността да употребява “ (Нещо да не е по този начин?). Как гледа християнството на консуматорството, по какъв начин гледа на нестяжението? Консуматори ли са монасите? А иподяконите?
Секуларизацията и консуматорството, безбожието и демократичният мейнстрийм водят до самотност, отчуждение и озлобление сред хората. Да се радва ли Църквата на това? Да го хвали ли в учебниците по вероучение? Или черните петъци и „ клиентът постоянно има право “, потребителските заеми, които водят до разорения и самоубийства, са ги измислили Путин и Дугин?
Янакиев горестно сигнализира, че са нападнати и ляволибералните придвижвания
Цитира от учебника: „ Нихилизмът през втората половина на XX век се насочва към разрушаването на всички морални правила на човешкото битие в името на идеологизирането на свободата. Анархичният нихилизъм на ляволибералните придвижвания е въодушевен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите и освобождение от всички морални и културни правила. Нихилизмът е фундаментален житейски опит на актуалния човек “. И добавя от себе си: „ Питам кой е писал това? Александър Дугин, Владимир Путин? Някой от тях във всеки случай… Това образоване по вяра ли е или е образоване в путинистки апокалиптизъм? “.
Всъщност тематиката за нихилизма и разрушаването на моралните правила е в детайли обсъждана от Лео Щраус, Албер Камю, Фридрих Ницше (все нещо като сътрудници на проф. Янакиев), както и от по-новите Алън Блум в „ Затварянето на американския разум “ и Франсис Фукуяма, който в своите писания преглежда по какъв начин модернизацията и рационализацията на обществото водят до „ обезчароване “ на света, което може да провокира реакционни придвижвания и идеологии, стремящи се да запълнят празнотата, оставена от загубата на обичайни полезности. Какъв Путин, какви 5 лв.? Църквата би трябвало ли да приветства моралния крах, загубата на визия за положителното и злото и за техния генезис?
Да благодарим впрочем на иподякон Янакиев, че е извадил тези хубави и поучителни цитати, и е показал заплахите, против които застава Църквата, до момента в който в тяхна отбрана явно се афишира модернистичната икуменическа българска „ християнска “ интелигенция.
Накрая желая да припомня на почитателите било на Пепси, било на Кока-Кола, на Тръмп и на Байдън, на лв. и на еврото: вероучението в българското учебно заведение няма безусловно нищо общо с:
1. Влизането на България в еврозоната;
2. Войната в Украйна;
3. Президентството на Тръмп.
Сега евентуално иподякон Янакиев ще излезе с енергично слово за това що за путинист, фашист и зилот съм аз. Страхувам се обаче, че надали ще намеря време и предпочитание да го прочета. Но вие си пишете, проф. Янакиев, щом това успокоява съвестта ви или, по-точно казано, извършва професионалните ви задължения към вашите работодатели.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Опорките могат да се стартират неуместно и мъдро
В цялата олелия, в надвикването към въвеждането на предмет вероучение в учебно заведение (в която, признавам, и аз не се сдържах и издигнах нежния си гласец), в тежкия дебат сред експерти от всякакво естество, си дадох сметка, че ми се губи гласът на професора по философия, иподякон Калин Янакиев – нали не греша, нали е иподякон и чете проповеди в църквицата „ Св. Николай “ под остарелия КОРЕКОМ, известна още като „ Църквата на костовистите от последния ден “? Защо ми се губи този глас? Нали той постоянно е бил с умните си слова в предните линии, когато става въпрос за християнство, Църква, а също по този начин Изток и Запад в геополитически смисъл. Какво му става в този момент, за какво мълчи, за какво не е на барикадата, за какво не вика, че „ учебното заведение не е черква “? Или към този момент е повече финансист, в сравнение с мъдрец и богослов, тъй като интензивността му по въпроса за еврозоната е доста по-натрапчива?
Реших да ревизира и се оказа, че въпреки всичко се е изказал. Дал е изявление за авторитетната медия „ ФрогНюз “. В това изявление пази позицията, че вероучението е лукава малка врата за навлизане на съветска агитация. Опорките могат да се стартират неуместно и мъдро. Янакиев я стартира мъдро, тъй като е интелигентен и умее да приказва. Но това не прави самата опорка (изградена върху неверен силогизъм) по-малко глупава.
Да, Янакиев има необичаен подарък слово, удивителен подарък слово, само че християнската душа е елементарна, несложна, както елементарен и несложен е Бог. Тя не се радва на витиевати изречения в научен жанр. На тях се радва по-скоро Варлаам Калабрийски, само че не и св. Григорий Палама. Палама просто е желал да го оставят да си безмълства, само че Провидението е решило друго. Напротив, в случай че оставиш днешните интелектуалци (слагам и себе си тук, без да съм интелектуалец) да безмълстват, несъмнено ще умрат като риби на изсъхнало.
Да забележим какво споделя иподяконът в пропагандното си изявление.
„ Съавтор на един подобен учебник може да бъде известният Путинов идеолог Александър Дугин – майтапи се (но не съвсем) философът във връзка написаното в учебниците за 10 и 11 клас и разяснява: – По отношение на това има ли някаква заплаха от навлизане на съветските тоталитарни, фашистки и пропутинистки опорки в образованието, тук към този момент ще би трябвало да стигнем до сега предлаганите учебници по „ Добродетели и вяра “.
Ето къде Янакиев вижда съветска агитация:
Нападната е секуларната страна, на която, види се, Янакиев изключително държи
В учебника написа: „ В секуларното общество религията към този момент не се преглежда като държавен въпрос и не може да се демонстрира като власт в държавната сфера “. Е? Според Янакиев това е теза на Путин и Дугин? Това е съветска агитация? Терминът „ секуларизъм “ е въведен от журналиста Джордж Джейкъб Холиоук и значи религиозна индиферентност на страната, изключване на Църквата от политическата власт. Холиоук е именит английски осквернител от първата половина на 19 век, наименуван „ страшилище “, на който служителят на реда, който го арестувал, споделил: „ Съжалявам единствено, че минаха времената, когато можехме да ви заведем с Оуън Ланаркски на кладата, а не в пандиза в Глостър “. Крилата фраза на Холиоук е: „ Не имам вяра, че такова нещо като Бог съществува “. Каква да бъде позицията на Църквата във връзка с секуларизма, в това число и в учебниците по вероучение? Това съветска агитация ли е? Путин и Дугин ли е? Англия Евразия ли е? Или просто иподякон Янакиев, който подава кадилницата в „ Св. Николай “, е почитател на Джордж Джейкъб Холиоук и неговото „ Не имам вяра, че такова нещо като Бог съществува “? А другояче обича да го назовават „ християнски публицист “…
Янакиев сигнализира, че е нападната и благата глобализация
Цитира: „ Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма унищожава обичайните идентичности, т.е. духовното и културното единение на съответните исторически общности, а оттова и устоите на самата християнска еднаквост на актуалния човек “.
Глобализацията била „ топос “ на путиновите идеолози съгласно Янакиев. Всъщност за нея знаем доста повече още веднъж от Англия, от Роджър Скрутън – мъдрец (нещо като сътрудник на проф. Янакиев), профилиран в естетиката и политическата философия. Негова е книгата „ Западът и останалите: Глобализацията и терористичната опасност “ (2002), както и публикацията в задокеанския евроатлантически The Wall Street Journal „ Делото за нациите “ (2017). В тази публикация Скрутън пази смисъла на националната страна като основа за обществено доверие и културна еднаквост. Той предизвестява, че глобализацията може да ерозира тези основи, водейки до обществена фрагментация и загуба на общностно възприятие. Какъв Дугин, какви 5 лв.? Пък и Дугин няма ли право понякога да споделя правилни неща? Да, той смело инструментализира християнството, само че за задачата първо търси да види какво е споделило християнството преди него, тъй че в случай че го е повторил, не е наложително погрешно.
Янакиев сигнализира, че е нападнато и потребителското общество
Вади от учебника следния откъс (явно е отишъл на изявление във ФрогНюз подготвен):
„ От средата на XX век обществените науки и науките за индивида все по-често дефинират актуалното общество като потребителско, а модерният човек като потребител. (Нещо да не е по този начин?) След Втората международна война идеологемата за щастието като самостоятелно богатство се постанова в западноевропейската просвета и основава етиката на напредъка. Тази нравственос подчинява персоналния и публичния живот на правилата на потребителската идеология и на утопията за самостоятелно благополучие. Това основава ценностния свят на новия човек, който вижда щастието в безкрайното увеличение на способността да употребява “ (Нещо да не е по този начин?). Как гледа християнството на консуматорството, по какъв начин гледа на нестяжението? Консуматори ли са монасите? А иподяконите?
Секуларизацията и консуматорството, безбожието и демократичният мейнстрийм водят до самотност, отчуждение и озлобление сред хората. Да се радва ли Църквата на това? Да го хвали ли в учебниците по вероучение? Или черните петъци и „ клиентът постоянно има право “, потребителските заеми, които водят до разорения и самоубийства, са ги измислили Путин и Дугин?
Янакиев горестно сигнализира, че са нападнати и ляволибералните придвижвания
Цитира от учебника: „ Нихилизмът през втората половина на XX век се насочва към разрушаването на всички морални правила на човешкото битие в името на идеологизирането на свободата. Анархичният нихилизъм на ляволибералните придвижвания е въодушевен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите и освобождение от всички морални и културни правила. Нихилизмът е фундаментален житейски опит на актуалния човек “. И добавя от себе си: „ Питам кой е писал това? Александър Дугин, Владимир Путин? Някой от тях във всеки случай… Това образоване по вяра ли е или е образоване в путинистки апокалиптизъм? “.
Всъщност тематиката за нихилизма и разрушаването на моралните правила е в детайли обсъждана от Лео Щраус, Албер Камю, Фридрих Ницше (все нещо като сътрудници на проф. Янакиев), както и от по-новите Алън Блум в „ Затварянето на американския разум “ и Франсис Фукуяма, който в своите писания преглежда по какъв начин модернизацията и рационализацията на обществото водят до „ обезчароване “ на света, което може да провокира реакционни придвижвания и идеологии, стремящи се да запълнят празнотата, оставена от загубата на обичайни полезности. Какъв Путин, какви 5 лв.? Църквата би трябвало ли да приветства моралния крах, загубата на визия за положителното и злото и за техния генезис?
Да благодарим впрочем на иподякон Янакиев, че е извадил тези хубави и поучителни цитати, и е показал заплахите, против които застава Църквата, до момента в който в тяхна отбрана явно се афишира модернистичната икуменическа българска „ християнска “ интелигенция.
Накрая желая да припомня на почитателите било на Пепси, било на Кока-Кола, на Тръмп и на Байдън, на лв. и на еврото: вероучението в българското учебно заведение няма безусловно нищо общо с:
1. Влизането на България в еврозоната;
2. Войната в Украйна;
3. Президентството на Тръмп.
Сега евентуално иподякон Янакиев ще излезе с енергично слово за това що за путинист, фашист и зилот съм аз. Страхувам се обаче, че надали ще намеря време и предпочитание да го прочета. Но вие си пишете, проф. Янакиев, щом това успокоява съвестта ви или, по-точно казано, извършва професионалните ви задължения към вашите работодатели.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ