БГНЕС: Новини от България и Света
Ако в миналото сте се чудили за какво жирафът има толкоз дълга шия, отговорът наподобява явен: тя им разрешава да доближат сочните листа на върха на високите акациеви дървета в Африка.
Само жирафите имат пряк достъп до тези листа, до момента в който по-малките бозайници би трябвало да се състезават между тях покрай земята. Този извънреден източник на храна наподобява разрешава на жирафите да се развъждат през цялата година и да оцеляват по-добре при суша от по-ниските типове.
Но дългата шия има висока цена. Сърцето на жирафа би трябвало да създава задоволително налягане, с цел да изпомпва кръвта на няколко метра до главата му. Кръвното налягане на възрастен жираф нормално е над 200 mm Hg – повече от два пъти по-високо от това на множеството бозайници.
В резултат на това сърцето на жираф неподвижен употребява повече сила от цялото тяло на човек неподвижен и в действителност повече сила от сърцето на всеки различен бозайник с сходни размери.
Въпреки това, сърцето на жирафа има някои неразпознати помощници в битката си против гравитацията: дългите, дълги крайници на животното. Това демонстрира ново проучване на Роджър С. Сеймур, почетен професор по физиология в Университета на Аделаида, и Едуард Снелинг от Факултета по ветеринарни науки в Университета на Претория, оповестено в Journal of Experimental Biology.
Запознайте се с „ елафа “
В новото изследване учените пресметнали енергийните разноски за изпомпване на кръв при характерен възрастен жираф и ги сравнили с тези на мислено животно с къси крайници, само че по-дълга шия, с цел да доближи същата височина на върха на дървото.
Това животно било композиция в жанр Франкенщайн от тялото на елементарна антилопа кана и шията на жираф. Изследователите го нарекли „ елаф “.
Те открили, че животното изразходва цели 21% от общия си енергиен бюджет за зареждане на сърцето си, спрямо 16% при жирафа и 6,7% при хората, написа Science Alert.
Като издига сърцето си по-близо до главата си благодарение на дългите си крайници, жирафът „ икономисва “ 5% от силата, която поема от храната. В рамките на една година тази спестовност на сила се равнява на повече от 1,5 тона храна – което може да бъде разликата сред живота и гибелта в африканската савана, считат създателите на проучването.
Как действат жирафите
В книгата си „ Как действат жирафите “ зоологът Греъм Митчъл разкрива, че предците на жирафите са имали дълги крайници, преди да развият дълги шии.
Това има смисъл от енергийна позиция. Дългите крайници улесняват работата на сърцето, до момента в който дългите шии го натоварват повече.
Въпреки това, еволюцията на дългите крайници има своята цена. Жирафите са принудени да разтварят предните си крайници, до момента в който пият, което ги прави мудни и тромави, когато би трябвало да станат и да избягат, в случай че се появи див звяр.
Статистиките демонстрират, че жирафите са най-склонните от всички бозайници да изоставен водоема, без да се напоят.
Колко дълъг може да бъде вратът?
Енергийните разноски на сърцето се усилват съразмерно на височината на врата, тъй че би трябвало да има ограничаване. Динозавърът зауропод Giraffatitan се извисява на 13 метра над пода на Природонаучния музей в Берлин.
Вратът му е висок 8,5 метра, което би изисквало кръвно налягане от към 770 mm Hg, с цел да доближи кръвта до главата му – съвсем осем пъти повече от това, което следим при средностатистическия бозайник. Това е необикновено, тъй като енергийните разноски на сърцето за изпомпване на тази кръв биха надвишили енергийните разноски на цялото останало тяло.
Зауроподите не биха могли да вдигнат главите си толкоз високо, без да припаднат. Всъщност е малко евентуално някое сухоземно животно в историята да е надвишавало височината на възрастен мъжки жираф, настояват откривателите. | БГНЕС
