Зоран Заев и българските абсурди
Ако нещо имаме да споделяме на балканските водачи, дано това да става в този момент
Какво ще се окаже най-после – че македонският министър председател Зоран Заев е незаобиколим фактор в българския вътрешно-политически спор? Стига бе, колкото и да е лятно настроението на нашите политици, сходен извод може да ни накара да се замислим надълбоко какво е отношението на българския политически хайлайф (ах, по какъв начин хубаво звучи- хайлайф!) въобще към тематиката за Македония, да си зададем въпроса наясно ли е той като цяло или обособените негови членове за обстановката оттатък границата, и изключително за манталитета на хората в бъдещата Република Северна Македония, и по този начин нататък.
Защото, като виждам реакциите по прословутите думи на Заев за това, че Илинденското въстание е македонско…, като чета мненията на политици, политолози и публицисти си давам сметка, че при всяка оценка на вербалната стихия, развихрила се посред горещия август, всеки от създателите влага някаква сметка- я персонална, я кариерна, я партийна, я политическа или групова, я корпоративна. И телевизионното изказване на Зоран Заев по една локална македонска телевизия, и последвалите го събития са единствено мотив за нашите, българските хора да си разчистят някакви сметки с съперниците, или просто да се заявяват в общественото пространство, че още ги има, или напряко да си дадат поръчки за някакво местенце в държавната администрация. Румен Радев и Георги Първанов споделили нещо, и хоп, и десните познавачи на македонските работи са първи с реакция. И обратно… Или нещо такова.
Не знам кои тъкмо са съветниците на лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова по тематиката за Македония, (мога единствено да предполагам), само че си мисля, че не й дадоха добра рекомендация първа да реагира на изказването на Заев за въстанието. И то по метод, по който незабавно си пролича дребната свадливост във връзка с премиера и българските институции, че не реагирали на думите на македонския министър председател. С други думи, придвижиха незабавно тематиката на вътрешно- политическа почва. Да, Българска социалистическа партия е в съпротива и нейното обвързване е да реагира бързо и остро на всеки опит на властта, която и да е тя, при неверни политически решения. Важното е да си сортира тематиките, по които ще го прави. Мога да покажа минимум 10 текста, в случай че не и повече, които съм писал през годините, и в които, споделям го и в този момент, считам за голяма политическа неточност вкарването на тематиката за Македония във вътрешно-политическия ни спор. Всяка друга тема- да, само че не и тази. Ако Корнелия Нинова желае да бъде дейна и градивна по този въпрос, в случай че е толкоз загрижена за историческата истина за Илинденското въстание и за всичко друго, обвързвано с Македония, да се опита да преглътне непоносимостта си към Бойко Борисов и да предложи всички политически сили- парламентарни и извънпарламентарни, да се договорят по мъжки и повече да не „ чепкат “ Македония, когато спорят я за Здравната каса, за опазването на здравето или образованието. Как това да стане, не е моя работа да го предлагам- те са умни, към този момент обиграни и биха намерили метод по какъв начин на практика тази сделка да бъде реализирана. И след това изпълнявана, несъмнено.
Още две неща по този въпрос. Лично мен ме изненада, че таман Нинова първа се захвана със Зоран Заев. Тя постави задоволително старания да възстановява връзките с ръководения от него Социалдемократически съюз на Македония, с който Българска социалистическа партия са в едно европейско семейство- това на европейските социалисти. Възстановени са междупартийните връзки, които съществуваха по времето на Първанов и след това на Станишев. Това е добре и аз го поисквам и на другите политически партии от двете страни на границата да го създадат. И се питам- кой от предходните водачи на СДСМ е пращал толкоз благо обръщение до Нинова като ръководител на Българска социалистическа партия във връзка празника на Бузлуджа? И кой въобще ги е поздравявал? Някъде в македонските медии прочетох, че в поздравлението Заев се бил извинил с натоварената си стратегия, другояче щял да яхне мотоциклета и с него да дойде на Бузлуджа за честванията? Ей, хора, такова нещо от устата на политик от Македония, въпреки и от една и съща политическа багра, не се чува и вижда постоянно, вярвайте ми.
И второ, Българска социалистическа партия каквото и да направи, обвързвано с Македония, постоянно ще чува един и същи упрек- за дейностите на Българска комунистическа партия в тези първи следвоенни години, когато и костите на Гоце Делчев дадохме, и българите от моя роден Пирински край македонци направихме, и македонски книжарници открихме с учебници на преди малко основания „ македонски “ език продавахме, и огромна част от събраното научно и архивно благосъстояние на Македонския теоретичен институт, в който напоследък се въртя, тези отвъд отнесоха без никакъв проблем с цел да си вършат тяхната история. И до момента в който Българска социалистическа партия като наследница на Българска комунистическа партия не вземе един път вечно отношение по този интервал, постоянно, каквото да направи или не направи, нейните съперници ще й го припомнят. При това, без да съм уверен, че го вършат с знание, а не просто от чисто партийна или корпоративна свадливост. Едно око в Уикипедия, и сме подготвени историци…
И Бойко Борисов игра непохватно. Не подценявам неговата роля за подобряването на връзките с Македония, в противен случай. Вече написах тук, на това място, недоумението ми, че щял да му върне на Заев за „ Илинденското въстание е македонско “ в миналото, когато би трябвало да се гласоподава за участието на Македония в Европейски Съюз. Та, и тогава ли той ще е министър председател и Заев ще му е сътрудник? По-лошото е друго- чувството, че в одобряването на своето персонално и политическо другарство със Заев Борисов е пропуснал да му каже директно това, което в този момент изтърси обществено. Пък и нали във всичките си изяви Борисов твърдеше, че България абсолютно приема евроатлантическото участие на Македония. Как по този начин абсолютно? И по какъв начин по този начин в този момент поради някаква си оценка на Заев за едно историческо събитие, предопределена за македонската аудитория, и по-скоро за тези, които ще би трябвало да гласоподават на референдума на 30 септември, внезапно му се заканваме… не става по този начин. Поне не се прави по този начин. Страхувам се, че както даваме безусловна поддръжка и на Сърбия за нейното европейско участие, може да пристигна миг, в който и приятелят на Борисов, президентът Александър Вучич да каже нещо нелицеприятно за нас. Какво тогава, и на него ли ще му вдигнем мерника, както и на Заев?
Ако нещо имаме да споделяме на Заев и на Вучич, а и на другите балкански водачи, време е това да става в този момент, преди договарянията за участие да са тръгнали или преди съответните глави да се затварят. После към този момент ще е късно и единственият резултат, който може да се реализира, ще бъде стихия от отвращение в македонските медии, у които макар породилите се някакви благосклонности към България напоследък, към момента е жив обичайният инстикт да гледат отрицателно на всяко нещо, което идва от изток. Разберете един път вечно, с десетилетия у македонците е насаждан и възпитаван нрав, на основата на който даже и положителните жестове от страна на България не се одобряват като такива, а като някакъв свенлив опит да се изкупи виновността, която София носи за политиката си към македонците. И по тази причина на всичко, което България направи през последния четвърт век за Македония от нейното първо интернационално признание, та до през днешния ден, се гледа с съмнение за някакви секрети и тайни проекти. Искрено ви споделям, има много хора в Македония, сякаш интелигентни и образовани, които не одобряват Договора от 1 август предходната година тъй като подозират, че ние сме ги изиграли. И едвам им изяснявам, че с Договора България направи следващия огромен хаир на Македония, освен това за сметка на своите ползи, не желаят да го трансформират. Изкупвали сме си историческата виновност към тях… Ти да видиш.
Всъщност, в случай че въпреки всичко Заев и Македония са тематики от нашите си вътрешни работи, политиците ни, но всички от тях, би трябвало да решат едно само нещо: участието на Македония в НАТО и Европейски Съюз дава отговор ли на националните ползи на България, или не. Ако отговорът е „ не “, кажете го ясно и колкото си желаете атакувайте Заев, който се осмели да излезе на референдум и на 30 септември да пита своите македонци желаят или не въпросното участие. Но в случай че отговорът е „ да “, направете по този начин, че Заев да завоюва. И не го замесвайте в летни банални водевили.
А да решим дали Илинденското въстание е македонско, като „ македонската наденица “ да речем, или е антибългарско, както мислим, че го е определил Заев, и на това ще му пристигна времето.
Какво ще се окаже най-после – че македонският министър председател Зоран Заев е незаобиколим фактор в българския вътрешно-политически спор? Стига бе, колкото и да е лятно настроението на нашите политици, сходен извод може да ни накара да се замислим надълбоко какво е отношението на българския политически хайлайф (ах, по какъв начин хубаво звучи- хайлайф!) въобще към тематиката за Македония, да си зададем въпроса наясно ли е той като цяло или обособените негови членове за обстановката оттатък границата, и изключително за манталитета на хората в бъдещата Република Северна Македония, и по този начин нататък.
Защото, като виждам реакциите по прословутите думи на Заев за това, че Илинденското въстание е македонско…, като чета мненията на политици, политолози и публицисти си давам сметка, че при всяка оценка на вербалната стихия, развихрила се посред горещия август, всеки от създателите влага някаква сметка- я персонална, я кариерна, я партийна, я политическа или групова, я корпоративна. И телевизионното изказване на Зоран Заев по една локална македонска телевизия, и последвалите го събития са единствено мотив за нашите, българските хора да си разчистят някакви сметки с съперниците, или просто да се заявяват в общественото пространство, че още ги има, или напряко да си дадат поръчки за някакво местенце в държавната администрация. Румен Радев и Георги Първанов споделили нещо, и хоп, и десните познавачи на македонските работи са първи с реакция. И обратно… Или нещо такова.
Не знам кои тъкмо са съветниците на лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова по тематиката за Македония, (мога единствено да предполагам), само че си мисля, че не й дадоха добра рекомендация първа да реагира на изказването на Заев за въстанието. И то по метод, по който незабавно си пролича дребната свадливост във връзка с премиера и българските институции, че не реагирали на думите на македонския министър председател. С други думи, придвижиха незабавно тематиката на вътрешно- политическа почва. Да, Българска социалистическа партия е в съпротива и нейното обвързване е да реагира бързо и остро на всеки опит на властта, която и да е тя, при неверни политически решения. Важното е да си сортира тематиките, по които ще го прави. Мога да покажа минимум 10 текста, в случай че не и повече, които съм писал през годините, и в които, споделям го и в този момент, считам за голяма политическа неточност вкарването на тематиката за Македония във вътрешно-политическия ни спор. Всяка друга тема- да, само че не и тази. Ако Корнелия Нинова желае да бъде дейна и градивна по този въпрос, в случай че е толкоз загрижена за историческата истина за Илинденското въстание и за всичко друго, обвързвано с Македония, да се опита да преглътне непоносимостта си към Бойко Борисов и да предложи всички политически сили- парламентарни и извънпарламентарни, да се договорят по мъжки и повече да не „ чепкат “ Македония, когато спорят я за Здравната каса, за опазването на здравето или образованието. Как това да стане, не е моя работа да го предлагам- те са умни, към този момент обиграни и биха намерили метод по какъв начин на практика тази сделка да бъде реализирана. И след това изпълнявана, несъмнено.
Още две неща по този въпрос. Лично мен ме изненада, че таман Нинова първа се захвана със Зоран Заев. Тя постави задоволително старания да възстановява връзките с ръководения от него Социалдемократически съюз на Македония, с който Българска социалистическа партия са в едно европейско семейство- това на европейските социалисти. Възстановени са междупартийните връзки, които съществуваха по времето на Първанов и след това на Станишев. Това е добре и аз го поисквам и на другите политически партии от двете страни на границата да го създадат. И се питам- кой от предходните водачи на СДСМ е пращал толкоз благо обръщение до Нинова като ръководител на Българска социалистическа партия във връзка празника на Бузлуджа? И кой въобще ги е поздравявал? Някъде в македонските медии прочетох, че в поздравлението Заев се бил извинил с натоварената си стратегия, другояче щял да яхне мотоциклета и с него да дойде на Бузлуджа за честванията? Ей, хора, такова нещо от устата на политик от Македония, въпреки и от една и съща политическа багра, не се чува и вижда постоянно, вярвайте ми.
И второ, Българска социалистическа партия каквото и да направи, обвързвано с Македония, постоянно ще чува един и същи упрек- за дейностите на Българска комунистическа партия в тези първи следвоенни години, когато и костите на Гоце Делчев дадохме, и българите от моя роден Пирински край македонци направихме, и македонски книжарници открихме с учебници на преди малко основания „ македонски “ език продавахме, и огромна част от събраното научно и архивно благосъстояние на Македонския теоретичен институт, в който напоследък се въртя, тези отвъд отнесоха без никакъв проблем с цел да си вършат тяхната история. И до момента в който Българска социалистическа партия като наследница на Българска комунистическа партия не вземе един път вечно отношение по този интервал, постоянно, каквото да направи или не направи, нейните съперници ще й го припомнят. При това, без да съм уверен, че го вършат с знание, а не просто от чисто партийна или корпоративна свадливост. Едно око в Уикипедия, и сме подготвени историци…
И Бойко Борисов игра непохватно. Не подценявам неговата роля за подобряването на връзките с Македония, в противен случай. Вече написах тук, на това място, недоумението ми, че щял да му върне на Заев за „ Илинденското въстание е македонско “ в миналото, когато би трябвало да се гласоподава за участието на Македония в Европейски Съюз. Та, и тогава ли той ще е министър председател и Заев ще му е сътрудник? По-лошото е друго- чувството, че в одобряването на своето персонално и политическо другарство със Заев Борисов е пропуснал да му каже директно това, което в този момент изтърси обществено. Пък и нали във всичките си изяви Борисов твърдеше, че България абсолютно приема евроатлантическото участие на Македония. Как по този начин абсолютно? И по какъв начин по този начин в този момент поради някаква си оценка на Заев за едно историческо събитие, предопределена за македонската аудитория, и по-скоро за тези, които ще би трябвало да гласоподават на референдума на 30 септември, внезапно му се заканваме… не става по този начин. Поне не се прави по този начин. Страхувам се, че както даваме безусловна поддръжка и на Сърбия за нейното европейско участие, може да пристигна миг, в който и приятелят на Борисов, президентът Александър Вучич да каже нещо нелицеприятно за нас. Какво тогава, и на него ли ще му вдигнем мерника, както и на Заев?
Ако нещо имаме да споделяме на Заев и на Вучич, а и на другите балкански водачи, време е това да става в този момент, преди договарянията за участие да са тръгнали или преди съответните глави да се затварят. После към този момент ще е късно и единственият резултат, който може да се реализира, ще бъде стихия от отвращение в македонските медии, у които макар породилите се някакви благосклонности към България напоследък, към момента е жив обичайният инстикт да гледат отрицателно на всяко нещо, което идва от изток. Разберете един път вечно, с десетилетия у македонците е насаждан и възпитаван нрав, на основата на който даже и положителните жестове от страна на България не се одобряват като такива, а като някакъв свенлив опит да се изкупи виновността, която София носи за политиката си към македонците. И по тази причина на всичко, което България направи през последния четвърт век за Македония от нейното първо интернационално признание, та до през днешния ден, се гледа с съмнение за някакви секрети и тайни проекти. Искрено ви споделям, има много хора в Македония, сякаш интелигентни и образовани, които не одобряват Договора от 1 август предходната година тъй като подозират, че ние сме ги изиграли. И едвам им изяснявам, че с Договора България направи следващия огромен хаир на Македония, освен това за сметка на своите ползи, не желаят да го трансформират. Изкупвали сме си историческата виновност към тях… Ти да видиш.
Всъщност, в случай че въпреки всичко Заев и Македония са тематики от нашите си вътрешни работи, политиците ни, но всички от тях, би трябвало да решат едно само нещо: участието на Македония в НАТО и Европейски Съюз дава отговор ли на националните ползи на България, или не. Ако отговорът е „ не “, кажете го ясно и колкото си желаете атакувайте Заев, който се осмели да излезе на референдум и на 30 септември да пита своите македонци желаят или не въпросното участие. Но в случай че отговорът е „ да “, направете по този начин, че Заев да завоюва. И не го замесвайте в летни банални водевили.
А да решим дали Илинденското въстание е македонско, като „ македонската наденица “ да речем, или е антибългарско, както мислим, че го е определил Заев, и на това ще му пристигна времето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ