Все повече ще се разпада концепцията за едно цялостно, солидарно и сплотено общество
Ако предходната година бяхме напълно в цифров режим, в този момент ще следим хибридизация на всички процеси, счита футурологът
Интервю на Tribune.bg с доцент доктор Мариана Тодорова – учен-футуролог от Българска академия на науките
Как пандемията от коронавирус промени прогнозите за бъдещето?
Прогнозите в същността си не са се трансформирали изключително доста, защото самата пандемия беше посочена като допустима и евентуална още преди към 25 години. След това, няколко пъти при започване на 21 век, учени от разнообразни области предупреждаваха, че поради индустриалното отглеждане на животни и все по-приближения контакт сред хора и (диви) животни би могъл да се осъществя подобен сюжет, а измежду допълващите аргументи са глобализацията, свободното и достъпно пътешестване. По-скоро пандемията направи по-видимо и осезаемо чувството, че поради множеството фактори, провокирани от индивида посредством технологиите, индустриализацията и ускореното време на състезание, в действителност живеем в среда на риск, несигурност и неустановеност. Затова несигурността и безпокойството към този момент се възприемат като новото обикновено. Създали сме и продължаваме да го вършим редица опасности, за които не постоянно имаме налично познание по какъв начин да управляваме. Много от тях са в скалата на вероятността и правдоподобността, само че ние не можем да предвидим в кой миг тъкмо те биха се осъществили и това поражда безпокойствие. Разбира се, от ден на ден учени, измежду които и футуролзите се стремят да очертаят вероятните световни опасности в идващите 20 до 50 години небосвод, с цел да накарат политиците да стартират да работят самодейно, да подхващат изпреварващи ограничения, да основават ефикасни тактики за справяне. В този смисъл коронавирусът ни беше самобитен преподавател за това, че не трябва да се подценяват тези прогнози, а би трябвало да се взимат поради и да се основават достоверни проекти за деяние. Всъщност това е в основата да се ускорят много процесите по целия свят за предприемане на дейности против климатичните промени, Зелената договорка, която пък надлежно в този момент виждаме, че рефлектира върху цената на силата и енергийните източници и поражда други дребни рецесии, защото ние към момента не сме преструктурирали стопанската система и производството си по този начин, че да могат международната стопанска система и локалните стопански системи да действат добре съгласно тези нови екологични и зелени стратегии. Но тази акомодация ще бъде нужна, тъй като е несъмнено, че естествените катаклизми биха могли да причинят доста по-огромни рецесии от актуалната, без значение дали единствено въглеродният отпечатък е причина за тях. Вече е налице достатъчно политическа увереност и по тази причина управляващите по света са склонни да платят тази икономическа цена.
Ще станат ли офисите непотребни, мнозина споделят, че хоум офисът не им подхожда и им е скучно, други пък споделят, че е улеснение, не е ли срещу човешката природа обаче неналичието на обществена среда, динамичност на всекидневието, контактите с другари и сътрудници?
След като говорихме, че новото обикновено е безпокойството, несигурността, можем да прибавим към тези явления хибридното битие на доста процеси, и в предходния им вид, който познаваме преди пандемията, и в сегашния. Ако предходната година бяхме напълно в „ теле “, „ онлайн “ и „ цифров “ режим, то в този момент ще следим хибридизация на тези процеси – хибридно образование, хибридно практикуване на специалностите, тъй като в действителност там, където няма произвеждане на материални неща и не се изисква наличие в компанията или офиса, доста хора откриха удобството да работят от у дома, пестейки един от най-важните запаси през днешния ден – времето. Но въпреки това от ден на ден от нас изпитват тъкмо това, върху което Вие акцентирате – носталгия по обществения живот, общуването, воденето на полемики и брейнсторминги, най-вече-съществуването дружно. Така че, тези работодатели, които могат да си го разрешат, ще дават опция за подобен режим на своите чиновници. Това към този момент се регламентира и от Европейската комисия, надлежно в тази посока се уголемяват и правата на работещите, даже неотдавна се възприе правото „ да се изключим “, защото точно работенето от у дома онлайн удължава много работното време, тече непрекъсната връзка, а е обикновено да бъде както преди – след 17 или 18 часа да се превключи на режим „ персонален живот “ и да не се злоупотребява в противоположна посока с персоналното време.
Дали прекарването на огромна част от времето у дома няма да ни приучи към нови привички, нови занимания, нови игри?
Наскоро стана ясно, че има самобитно възобновление на настолните игри, което е детайл от ресоциализация на фамилиите и търсене на взаимни занимания, които да се случват в дома, а не някъде отвън него. Това също е един феномен, който може да се прояви в много разнообразни направления – ние сме у дома и сме дружно, само че в действителност нашият инструмент и медиатор са всички цифрови устройства – телефони, компютри, и въпреки и физически дружно, хората стават и по-отчуждени, което се чака да се ускори като наклонност посредством Metaverse, новият план на Facebook, който ще дава различна виртуална действителност за всичко, включително нови виртуални офис пространства. Ние ще „ наемаме “ (с пари с действителна стойност, без значение дали са дигитални) едно виртуално, естетически доста красиво, облагородено пространство, все едно наемаме физически офис. По същия метод ще пазарим във виртуална среда, симулирайки, че сме някъде, ще пътуваме, ще изживяваме концерти, занимания, визити на туристически обекти. Колкото и да е прелестно, налично и примамливо всичко това, то ще заменя доста огромна част от другите ни потребности и може да докара до една прекомерна индивидуализация, себезатваряне, отвод от търсене на другарство, разговор, консенсус. Затова, когато следим една доста мощна наклонност в дадена посока, постоянно се поражда и нейна контратенденция. В този ред на мисли е обикновено в Metaverse да има и други планове – обществени, психически, които да търсят сплотяването на хората още веднъж, възвръщане на връзката. Вероятно фирмите също ще търсят този баланс, ще регламентират наложително някакви дни, в които да се работи присъствено, ще се отдели още веднъж внимание на „ тиймбилдинг “, тогава, когато стане допустимо и към този момент не е рисково поради вируса. И в случай че до неотдавна доста от огромните корпорации имаха стратегии за обществена отговорност, давайки своя принос за всевъзможен вид дела, то новите, съвременни трендове са да подкрепят психически своите чиновници, защото точно поради пандемията, поради несигурността и безпокойството, които доста навлязоха в нашето всекидневие, от ден на ден хора ще имат потребност от психическа поддръжка, с цел да могат да се оправят и това ще се официализира като тип фирмено личностно подкрепяне.
Фундаментален е въпросът за бъдещото потомство, което пораства, по какъв начин ще се научат децата на дисциплинираност, няма ли да изгубят навика, свързан с изпълнението на графиците и движенето по часовник от точка А до точка Б на фона на честите домашни образования?
Те към този момент губят тези привички за това да работят с часовник, за това физически да се ориентират в пространството, телесния опит, който ни дава онагледяване за правене на нещо. За това допускам, че доста скоро при една нормализация, в образователните стратегии ще навлязат и подобен вид предмети, които изискват, с изключение на твърдите умения, доста нови меки умения. Те ще са свързани със обществена и прочувствена просветеност, защото работим в един глобализиран свят с разнообразни култури, само че и с това децата да възвърнат нещо, което за нас и за предходните генерации е било доста естествено, т.е. рехуманизация на доста от процесите и възвръщане на пълноценното действие във физическия свят. Защото, за жалост, те се губят с доста огромна експедитивност, а ние сме еволюирали като човешки човеци и сме развили нашата просветеност с помощта на телесния си опит и на съприкосновението с околната среда. И тук разтварям една скоба, че доста учени, които работят по тематиката, от която аз се интересувам, за изкуствения разсъдък, считат, че той би направил идната крачка и би бил по-съвършен, в случай че в него се построи съзнанието за престояване в някаква същинска материална действителност. Неслучайно се вършат всички тези планове за вграждане на изкуствен интелект в тялото на роботи. Всичко това идва да ни покаже, че нашите сетивни умения са доста значими и незаменими. Вероятно ще се наложи, също по този начин, децата да бъдат обучавани да превключват от „ онлайн “ и „ виртуалната “ действителност към „ действителната “ действителност и да го вършат по този начин, че акомодацията да се случва бързо.
Как COVID-19 повлия на медицината, по какъв метод се трансформира тя?
Може би това е едно от най-бързо и ускорено разрастващите се научни полета, тъй като от една страна Ковид форсира технологизацията, дигитализацията, навлизането на изкуствен интелект, въпреки това трябваше да се търсят нов вид решения от всякакво естество в новите условия и хората да имат достъп до здравни услуги без физически да вървят до лечебните заведения, където за тях бе рисково. Ето за какво се появиха доста платформи за телемедицина, посредством които лекарите имаха опция да преглеждат и да диагностицират своите пациенти. Другото, което е по-интересно е, че в Америка да вземем за пример сред 15-20% американци към този момент употребяват една платформа, основана на изкуствен интелект – Доктор Уотсън. В нея се дава отговор на въпросник, в който се разказва симптоматиката и изкуственият разсъдък диагностицира много сполучливо, в случай че болесттите са по-тривиални и не са сложни и хронични. Отделно, доста се развиха всевъзможен вид портативни устройства, по този начин наречените Wearables, които мерят разнообразни телесни индикатори и дават данни за нашия здравен статус. Това са обеци, които мерят кръвното налягане, чаша, която проучва нашата слюнка и това дава опция да се диагностицират към 300 болести, устройства за разбор на потта, на сърдечния темп, на кръвното налягане, комплекти домашна лаборатория за кръвен разбор, разбор на урина, устройства, които наблюдават сърдечния темп на бебето на бременна жена, също по този начин устройства като мобилни приложения, които могат да диагностицират посредством ретината на човешкото око. А посредством друго особено устройство, което се инсталира към мобилния телефон, родителите могат да дефинират дали детето им има някакъв вид заболяване на ушите. Всичките тези данни, които се получават с помощта на другите устройства, се рапортуват или на персоналните лекари, или на платформи, основани на изкуствен интелект, които правят разбори на дневна, месечна или седмична база и по този метод превантивно много болести могат да бъдат открити по-рано. Освен това изкуствен интелект може да предвижда дали в идващите пет години даден човек е благоразположен към ракови болести или Алцхаймер. От тази позиция медицината е едно от най-видимите полета, където технологиите, изкуственият разсъдък и огромните данни работят. Можем да дадем и доста други образци.
Какво ще бъде особено за индивида на бъдещето – ще носи ли маска, ще пазарува ли в супермаркети, ще се дезинфекцира ли на влизане вкъщи?
Вероятно концепцията за интелигентен дом ще включва и това в него да има ултравиолетови лампи, които към този момент са пречистили въздуха и качеството на живот вътре е много по-добро. Всичко ще бъде ръководено от подобен вид „ умни системи “, „ умни уреди “, в това число такива, които поръчват в онлайн магазина продуктите, съгласно здравната диета на обособения човек. При всички положения домът ще е предпазен. Що се отнася до естественото действие в всекидневието, по всяка възможност маската, за жалост, ще остане признак, който ще се употребява и поради упованието коронавирусът да придобие сезонен и ендемичен темперамент, както и поради риска от нови такива пандемии. Още повече упованията са за развиване на устойчивост към антибиотиците и по-малката им успеваемост. Но по-скоро носенето на маски би имало периодически и пожелателен темперамент. Да се надяваме на оптимистичен сюжет, при който това, което следим и в което живеем през днешния ден, няма да бъде общовалидна норма.
По отношение на модата, съгласно Вас пандемията ще повлияе ли на тенденциите при дрехите и обувките, така че те да станат по-комфортни и по-адекватни на нашето динамично изменящо се всекидневие?
Много е забавно да се следят стилните трендове, тъй като те приказват доста повече и вършат прорез на международните трендове в други области. Доказано е, че когато обществата са в паника, чакат война, облеклата са по-консервативни, носят се дълги рокли, дълги поли. Отношението към природата и това, че „ бързата мода “ води до производството и потреблението на доста некачествени облекла в границите на една година, че е един от вредителите на околната среда и провинен за изчерпването на ресурсите и това, че се взимат ограничения в тази посока, също демонстрира по какъв начин се трансформира съзнанието на хората. Но модата е изкуство, тъй че постоянно ще съществуват фешън трендове, които акцентират някакъв значим публичен детайл. Да, ежедневната мода става по-прагматична, даже по-унисекс, тъй като тя отразява толерантността към ЛГБТИ+ обществата, само че несъмнено тя постоянно ще остане изкуство и един от белезите за женственост или неустрашимост, обществен статус и така нататък
Ще свикне ли индивидът на бъдещето с локдауни и ваксини или ще е по-предразположен към поверие на тайни теории и ще се бунтува?
Да се върнем още веднъж към тази нишка и лайтмотив на хибридното. И двете трендове ще съществуват редом, въпреки че са взаимноотричащи се. От една страна науката прави пробив, дава решения и печели своите последователи, въпреки това обаче стоят обществените медии, и това ще се ускорява като наклонност, тъй като и логаритмите, и технологиите работят на този принцип. Продуцирането на огромни данни, осведомителните потоци, които се разменят всекидневно в международен мащаб в интернет, в медиите и в обществените мрежи в Google, водят до това, че хората губят ориентир и аршин за правота. Няма една единствена истина, има пост истини и такива, които обслужват избрани теории. Дори самите логаритми основават по този начин наречения феномен на „ ехтене стаите “. Ако някой е уверен реакционер или либерал, той ще получава, ще открива доста по-лесно наличие, което затвърждава неговите убеждения, а не в противен случай – да подчертава върху различната позиция. Затова ще се образуват доста общности, всяка със свои ползи, със свои дела, които ще „ водят война “ между тях. Все повече ще се разпада концепцията за едно изцяло и сплотено общество и по тази причина ще става все по-трудно да се ръководи, тъй като не е допустимо едно централизирано държавно управление да удържа ползите на всички. Всъщност, ние към този момент живеем във феномена, в епохата на различните обстоятелства или така наречен контра обстоятелства. Нещо, което се вписва в жанра на подправените вести и тайните теории. Наскоро имаше едно проучване, че над 30% от американците имат вяра, че Байдън не е спечелил изборите и че всеки миг Тръмп ще си възвърне позициите. Друг образец са хората, които имат вяра, че Ковид е фиктивен вирус и не съществува. Те живеят в тази действителност и за тях тя е толкоз действителна, колкото нашата.
Интервю на Tribune.bg с доцент доктор Мариана Тодорова – учен-футуролог от Българска академия на науките
Как пандемията от коронавирус промени прогнозите за бъдещето?
Прогнозите в същността си не са се трансформирали изключително доста, защото самата пандемия беше посочена като допустима и евентуална още преди към 25 години. След това, няколко пъти при започване на 21 век, учени от разнообразни области предупреждаваха, че поради индустриалното отглеждане на животни и все по-приближения контакт сред хора и (диви) животни би могъл да се осъществя подобен сюжет, а измежду допълващите аргументи са глобализацията, свободното и достъпно пътешестване. По-скоро пандемията направи по-видимо и осезаемо чувството, че поради множеството фактори, провокирани от индивида посредством технологиите, индустриализацията и ускореното време на състезание, в действителност живеем в среда на риск, несигурност и неустановеност. Затова несигурността и безпокойството към този момент се възприемат като новото обикновено. Създали сме и продължаваме да го вършим редица опасности, за които не постоянно имаме налично познание по какъв начин да управляваме. Много от тях са в скалата на вероятността и правдоподобността, само че ние не можем да предвидим в кой миг тъкмо те биха се осъществили и това поражда безпокойствие. Разбира се, от ден на ден учени, измежду които и футуролзите се стремят да очертаят вероятните световни опасности в идващите 20 до 50 години небосвод, с цел да накарат политиците да стартират да работят самодейно, да подхващат изпреварващи ограничения, да основават ефикасни тактики за справяне. В този смисъл коронавирусът ни беше самобитен преподавател за това, че не трябва да се подценяват тези прогнози, а би трябвало да се взимат поради и да се основават достоверни проекти за деяние. Всъщност това е в основата да се ускорят много процесите по целия свят за предприемане на дейности против климатичните промени, Зелената договорка, която пък надлежно в този момент виждаме, че рефлектира върху цената на силата и енергийните източници и поражда други дребни рецесии, защото ние към момента не сме преструктурирали стопанската система и производството си по този начин, че да могат международната стопанска система и локалните стопански системи да действат добре съгласно тези нови екологични и зелени стратегии. Но тази акомодация ще бъде нужна, тъй като е несъмнено, че естествените катаклизми биха могли да причинят доста по-огромни рецесии от актуалната, без значение дали единствено въглеродният отпечатък е причина за тях. Вече е налице достатъчно политическа увереност и по тази причина управляващите по света са склонни да платят тази икономическа цена.
Ще станат ли офисите непотребни, мнозина споделят, че хоум офисът не им подхожда и им е скучно, други пък споделят, че е улеснение, не е ли срещу човешката природа обаче неналичието на обществена среда, динамичност на всекидневието, контактите с другари и сътрудници?
След като говорихме, че новото обикновено е безпокойството, несигурността, можем да прибавим към тези явления хибридното битие на доста процеси, и в предходния им вид, който познаваме преди пандемията, и в сегашния. Ако предходната година бяхме напълно в „ теле “, „ онлайн “ и „ цифров “ режим, то в този момент ще следим хибридизация на тези процеси – хибридно образование, хибридно практикуване на специалностите, тъй като в действителност там, където няма произвеждане на материални неща и не се изисква наличие в компанията или офиса, доста хора откриха удобството да работят от у дома, пестейки един от най-важните запаси през днешния ден – времето. Но въпреки това от ден на ден от нас изпитват тъкмо това, върху което Вие акцентирате – носталгия по обществения живот, общуването, воденето на полемики и брейнсторминги, най-вече-съществуването дружно. Така че, тези работодатели, които могат да си го разрешат, ще дават опция за подобен режим на своите чиновници. Това към този момент се регламентира и от Европейската комисия, надлежно в тази посока се уголемяват и правата на работещите, даже неотдавна се възприе правото „ да се изключим “, защото точно работенето от у дома онлайн удължава много работното време, тече непрекъсната връзка, а е обикновено да бъде както преди – след 17 или 18 часа да се превключи на режим „ персонален живот “ и да не се злоупотребява в противоположна посока с персоналното време.
Дали прекарването на огромна част от времето у дома няма да ни приучи към нови привички, нови занимания, нови игри?
Наскоро стана ясно, че има самобитно възобновление на настолните игри, което е детайл от ресоциализация на фамилиите и търсене на взаимни занимания, които да се случват в дома, а не някъде отвън него. Това също е един феномен, който може да се прояви в много разнообразни направления – ние сме у дома и сме дружно, само че в действителност нашият инструмент и медиатор са всички цифрови устройства – телефони, компютри, и въпреки и физически дружно, хората стават и по-отчуждени, което се чака да се ускори като наклонност посредством Metaverse, новият план на Facebook, който ще дава различна виртуална действителност за всичко, включително нови виртуални офис пространства. Ние ще „ наемаме “ (с пари с действителна стойност, без значение дали са дигитални) едно виртуално, естетически доста красиво, облагородено пространство, все едно наемаме физически офис. По същия метод ще пазарим във виртуална среда, симулирайки, че сме някъде, ще пътуваме, ще изживяваме концерти, занимания, визити на туристически обекти. Колкото и да е прелестно, налично и примамливо всичко това, то ще заменя доста огромна част от другите ни потребности и може да докара до една прекомерна индивидуализация, себезатваряне, отвод от търсене на другарство, разговор, консенсус. Затова, когато следим една доста мощна наклонност в дадена посока, постоянно се поражда и нейна контратенденция. В този ред на мисли е обикновено в Metaverse да има и други планове – обществени, психически, които да търсят сплотяването на хората още веднъж, възвръщане на връзката. Вероятно фирмите също ще търсят този баланс, ще регламентират наложително някакви дни, в които да се работи присъствено, ще се отдели още веднъж внимание на „ тиймбилдинг “, тогава, когато стане допустимо и към този момент не е рисково поради вируса. И в случай че до неотдавна доста от огромните корпорации имаха стратегии за обществена отговорност, давайки своя принос за всевъзможен вид дела, то новите, съвременни трендове са да подкрепят психически своите чиновници, защото точно поради пандемията, поради несигурността и безпокойството, които доста навлязоха в нашето всекидневие, от ден на ден хора ще имат потребност от психическа поддръжка, с цел да могат да се оправят и това ще се официализира като тип фирмено личностно подкрепяне.
Фундаментален е въпросът за бъдещото потомство, което пораства, по какъв начин ще се научат децата на дисциплинираност, няма ли да изгубят навика, свързан с изпълнението на графиците и движенето по часовник от точка А до точка Б на фона на честите домашни образования?
Те към този момент губят тези привички за това да работят с часовник, за това физически да се ориентират в пространството, телесния опит, който ни дава онагледяване за правене на нещо. За това допускам, че доста скоро при една нормализация, в образователните стратегии ще навлязат и подобен вид предмети, които изискват, с изключение на твърдите умения, доста нови меки умения. Те ще са свързани със обществена и прочувствена просветеност, защото работим в един глобализиран свят с разнообразни култури, само че и с това децата да възвърнат нещо, което за нас и за предходните генерации е било доста естествено, т.е. рехуманизация на доста от процесите и възвръщане на пълноценното действие във физическия свят. Защото, за жалост, те се губят с доста огромна експедитивност, а ние сме еволюирали като човешки човеци и сме развили нашата просветеност с помощта на телесния си опит и на съприкосновението с околната среда. И тук разтварям една скоба, че доста учени, които работят по тематиката, от която аз се интересувам, за изкуствения разсъдък, считат, че той би направил идната крачка и би бил по-съвършен, в случай че в него се построи съзнанието за престояване в някаква същинска материална действителност. Неслучайно се вършат всички тези планове за вграждане на изкуствен интелект в тялото на роботи. Всичко това идва да ни покаже, че нашите сетивни умения са доста значими и незаменими. Вероятно ще се наложи, също по този начин, децата да бъдат обучавани да превключват от „ онлайн “ и „ виртуалната “ действителност към „ действителната “ действителност и да го вършат по този начин, че акомодацията да се случва бързо.
Как COVID-19 повлия на медицината, по какъв метод се трансформира тя?
Може би това е едно от най-бързо и ускорено разрастващите се научни полета, тъй като от една страна Ковид форсира технологизацията, дигитализацията, навлизането на изкуствен интелект, въпреки това трябваше да се търсят нов вид решения от всякакво естество в новите условия и хората да имат достъп до здравни услуги без физически да вървят до лечебните заведения, където за тях бе рисково. Ето за какво се появиха доста платформи за телемедицина, посредством които лекарите имаха опция да преглеждат и да диагностицират своите пациенти. Другото, което е по-интересно е, че в Америка да вземем за пример сред 15-20% американци към този момент употребяват една платформа, основана на изкуствен интелект – Доктор Уотсън. В нея се дава отговор на въпросник, в който се разказва симптоматиката и изкуственият разсъдък диагностицира много сполучливо, в случай че болесттите са по-тривиални и не са сложни и хронични. Отделно, доста се развиха всевъзможен вид портативни устройства, по този начин наречените Wearables, които мерят разнообразни телесни индикатори и дават данни за нашия здравен статус. Това са обеци, които мерят кръвното налягане, чаша, която проучва нашата слюнка и това дава опция да се диагностицират към 300 болести, устройства за разбор на потта, на сърдечния темп, на кръвното налягане, комплекти домашна лаборатория за кръвен разбор, разбор на урина, устройства, които наблюдават сърдечния темп на бебето на бременна жена, също по този начин устройства като мобилни приложения, които могат да диагностицират посредством ретината на човешкото око. А посредством друго особено устройство, което се инсталира към мобилния телефон, родителите могат да дефинират дали детето им има някакъв вид заболяване на ушите. Всичките тези данни, които се получават с помощта на другите устройства, се рапортуват или на персоналните лекари, или на платформи, основани на изкуствен интелект, които правят разбори на дневна, месечна или седмична база и по този метод превантивно много болести могат да бъдат открити по-рано. Освен това изкуствен интелект може да предвижда дали в идващите пет години даден човек е благоразположен към ракови болести или Алцхаймер. От тази позиция медицината е едно от най-видимите полета, където технологиите, изкуственият разсъдък и огромните данни работят. Можем да дадем и доста други образци.
Какво ще бъде особено за индивида на бъдещето – ще носи ли маска, ще пазарува ли в супермаркети, ще се дезинфекцира ли на влизане вкъщи?
Вероятно концепцията за интелигентен дом ще включва и това в него да има ултравиолетови лампи, които към този момент са пречистили въздуха и качеството на живот вътре е много по-добро. Всичко ще бъде ръководено от подобен вид „ умни системи “, „ умни уреди “, в това число такива, които поръчват в онлайн магазина продуктите, съгласно здравната диета на обособения човек. При всички положения домът ще е предпазен. Що се отнася до естественото действие в всекидневието, по всяка възможност маската, за жалост, ще остане признак, който ще се употребява и поради упованието коронавирусът да придобие сезонен и ендемичен темперамент, както и поради риска от нови такива пандемии. Още повече упованията са за развиване на устойчивост към антибиотиците и по-малката им успеваемост. Но по-скоро носенето на маски би имало периодически и пожелателен темперамент. Да се надяваме на оптимистичен сюжет, при който това, което следим и в което живеем през днешния ден, няма да бъде общовалидна норма.
По отношение на модата, съгласно Вас пандемията ще повлияе ли на тенденциите при дрехите и обувките, така че те да станат по-комфортни и по-адекватни на нашето динамично изменящо се всекидневие?
Много е забавно да се следят стилните трендове, тъй като те приказват доста повече и вършат прорез на международните трендове в други области. Доказано е, че когато обществата са в паника, чакат война, облеклата са по-консервативни, носят се дълги рокли, дълги поли. Отношението към природата и това, че „ бързата мода “ води до производството и потреблението на доста некачествени облекла в границите на една година, че е един от вредителите на околната среда и провинен за изчерпването на ресурсите и това, че се взимат ограничения в тази посока, също демонстрира по какъв начин се трансформира съзнанието на хората. Но модата е изкуство, тъй че постоянно ще съществуват фешън трендове, които акцентират някакъв значим публичен детайл. Да, ежедневната мода става по-прагматична, даже по-унисекс, тъй като тя отразява толерантността към ЛГБТИ+ обществата, само че несъмнено тя постоянно ще остане изкуство и един от белезите за женственост или неустрашимост, обществен статус и така нататък
Ще свикне ли индивидът на бъдещето с локдауни и ваксини или ще е по-предразположен към поверие на тайни теории и ще се бунтува?
Да се върнем още веднъж към тази нишка и лайтмотив на хибридното. И двете трендове ще съществуват редом, въпреки че са взаимноотричащи се. От една страна науката прави пробив, дава решения и печели своите последователи, въпреки това обаче стоят обществените медии, и това ще се ускорява като наклонност, тъй като и логаритмите, и технологиите работят на този принцип. Продуцирането на огромни данни, осведомителните потоци, които се разменят всекидневно в международен мащаб в интернет, в медиите и в обществените мрежи в Google, водят до това, че хората губят ориентир и аршин за правота. Няма една единствена истина, има пост истини и такива, които обслужват избрани теории. Дори самите логаритми основават по този начин наречения феномен на „ ехтене стаите “. Ако някой е уверен реакционер или либерал, той ще получава, ще открива доста по-лесно наличие, което затвърждава неговите убеждения, а не в противен случай – да подчертава върху различната позиция. Затова ще се образуват доста общности, всяка със свои ползи, със свои дела, които ще „ водят война “ между тях. Все повече ще се разпада концепцията за едно изцяло и сплотено общество и по тази причина ще става все по-трудно да се ръководи, тъй като не е допустимо едно централизирано държавно управление да удържа ползите на всички. Всъщност, ние към този момент живеем във феномена, в епохата на различните обстоятелства или така наречен контра обстоятелства. Нещо, което се вписва в жанра на подправените вести и тайните теории. Наскоро имаше едно проучване, че над 30% от американците имат вяра, че Байдън не е спечелил изборите и че всеки миг Тръмп ще си възвърне позициите. Друг образец са хората, които имат вяра, че Ковид е фиктивен вирус и не съществува. Те живеят в тази действителност и за тях тя е толкоз действителна, колкото нашата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ