Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с

Ако изборите бяха през днешния ден, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа позиция болшинство и мъчно сформиране на управническа коалиция.
Това е един от изводите на от регулярното изследване на публичното мнение, осъществено в интервала 15 – 21 декември 2020г., измежду извадка от 1017 пълнолетни поданици от цялата страна.
През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред Българска социалистическа партия (21.9%) в желанията на твърдо решилите да гласоподават. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. възстановява част от доверието си спрямо есента (от 20.3% до 23.5%). След като завоюва вътрешнопартийната борба, също укрепва публично доверие (от 19.8% до 20.5%).
49.6% от участвалите в изследването жители считат да гласоподават, което е спад с към 10 на 100 по отношение на септември 2020. 28% се двоумят и 22% не имат намерение да гласоподават.
Ето кои партии влизат в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден, съгласно Алфа Рисърч
„ В политиката нещата би трябвало да се вършат в точния момент и премислено. Днешните съвещания щяха да имат друг резултат, в случай че се бяха прове...
В условия на голям брой незнайни, разбираемо липсва публичен консенсус, дали е по-добре изборите да се проведат в първия вероятен миг, или да се отсрочат. Евентуална нова вълна от болест с би предиздвикала 43% от българските жители (най-вече по-възрастните генерации, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% считат, че вотът би трябвало да се организира в първия вероятен миг, тъй като отлагането му би било единствено в интерес на ръководещите. Реалният спад в желанията за гласоподаване обаче е явен знак за отрицателното отражение на една изострена пандемична обстановка върху изборна интензивност.
43 на 100 чакат, че изборите няма да излъчат безапелационен победител и ще е нужно съдружно ръководство. При подобен вид 27 на 100 биха желали коалиция с присъединяване на ГЕРБ. Също толкоз – коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия. За момента наподобява оскъдна вероятността за коалиция без присъединяване на една от двете водещи политически сили.
По-ниската изборна интензивност, от своя страна, води до електорални бонуси за огромните партии и отлив в поддръжката за по-малките и новите участници в изборите.
След ГЕРБ и Българска социалистическа партия, като трета парламентарна политическа мощ и през декември се обрисува „ ИТН “, само че упоритото възпиране от представянето на лица и цели стартира да лишава от преимуществото им: поддръжката за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а за – от 36% до 30.3%.
Подобна наклонност е налице и в поддръжката за Демократична България. Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, основно поради по-ниската готовност на техните симпатизанти. Обединението резервира висок дял измежду колебаещите се гласоподаватели, само че по-нисък измежду твърдите участници в изборите. Връщането на тези гласоподаватели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на групировката Христо Иванов резервира персонално доверие от 14.7%.
" Алфа Рисърч ": Ваксината дава оптимизъм на българите през 2021 година
" Равносметката за 2020-та демонстрира, че българите преживяхме една сериозна година, в която и персоналният, и публичният живот до огромна степ...
Платформата Изправи се.бг (4.9%) на Мая Манолова, въпреки и най-близо до чертата от 4%, също резервира шансове за посланичество. Персоналният рейтинг на, както на Слави Трифонов, също бележи лек спад (от 32.9% до 30.3%), само че тя остава много по-популярна, в сравнение с нейната групировка.
Сплотилият се по време на митингите електорат на Движение за права и свободи доближава 7.2% от твърдо решилите да гласоподават, което отрежда четвърта позиция на Движението. За разлика от тях, симпатизантите на Вътрешна македонска революционна организация – НФСБ не престават гладко да понижават до незадоволителните за влизане в Народното събрание 2.7%.
Фрагментацията на протестния избор се задълбочава и от възходящия дял на нерешилите за кого да гласоподават (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен показват млади, високо образовани български жители.
Въпреки провокациите, болшинството от гласоподавателите подхождат с доверие към идните избори: 20% нямат терзания за честността им, други 42% позволяват, че може да има нарушавания, само че те няма да окажат значително отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде напълно манипулиран се поддържа от 24 на 100, най-вече симпатизанти на асоциираните с митингите обединения.
COVID-19, икономическите усложнения и опцията на партиите да дадат изясненост за характера на идващото ръководство са факторите, които ще окажат решаващо въздействие върху изхода от вота за 45-то Народно Събрание. Нито един от двата съществени сюжета не може да бъде изключен. Овладяването на здравната и икономическа рецесията, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в интерес на ръководещите. Обратното, вероятно катализиране на отрицателните настроения в обществото и формулирането на привлекателна за необятни обществени групи политико-ценностна опция с ясно водачество, може, от своя страна да върне тласъка в поддръжката за кандидатите.