Борислав Цеков: В казуса "Калпакчиев" говорим за един съдия, който е действал предубедено и пристрастно
Ако приказваме за проблема "Калпакчиев ", приказваме за един арбитър, който е породил съществени подозрения, че е работил предубедено и пристрастно, нарушавайки един проблем за предварително освобождение на един палач. Това разяснява пред Канал 3 Борислав Цеков, правист и създател на Института за съвременна политика.
"Тотално отрицателната социална реакция във връзка случая с Джок Полфрийман, е необосноваността на този акт, на това определение, с който правосъдният състав, воден от Калпакчиев освободи условно и предварително Полфрийман.
Тези, които се застъпват за Калпакчиев и му адвокатстват, доста комфортно се пробват да отклоняват тази социална рецензия. Техните изказвания са, че това надали не било "линч " за един арбитър, че офанзивата била лична ", добави Цеков.
Атаката не е лична към господин Калпакчиев, може да има други каузи, по които би могъл да бъде окуражителен за професионално свършена работа. Критиката тук е към един правосъден акт, който е голословен, необоснован, и който основава доста съществени подозрения, че не е предписан от вътрешни убеждения, а това разбиране е подбудено извън.
"Ако институциите, в случай че експертната общественост не намерят съответните отговори да запълнят с едно действително наличие понятието правораздаване в България, да подходят сложно и грижливо към наказателната политика, тъй че да удовлетворява от една страна изостреното възприятие за правдивост, въпреки това да са спазени всички правозащитни стандарти и тези стандарти за резултатност на правораздаването, то тогава може да се стигне до едно доста тежко увреждане, не просто за концепцията за самостоятелност на правосъдната власт, за правова страна, само че и даже една държавна рецесия.
Ако допуснем улицата да правораздава, това е неправилно. Искам да подчертая обаче, че това не значи, че жителите, всички ние нямаме право на рецензия към актовете на съда, тогава когато считаме, че те са голословни или пък сезираме признаци за
"Има една наклонност през годините, виждаме и в мнението на някои съдии, че надали не всеки един правосъден акт, би трябвало да бъде затрупан с безмълвие. Те вземат решение, обществото мълчи, с цел да не се накърни независимостта на съда. Тази омерта на мълчанието няма нищо общо нито с върховенството на закона, нито с правовата страна.
Съдиите са обществени чиновници, те имат обезпечена самостоятелност и по този начин би трябвало да бъде, само че това не значи, че зад мантията на тази самостоятелност, би трябвало да се крият и толерират безобразия. Или оплетени в самостоятелност съдии, произвеждащи правосъдни катове, които не са взети в границите на правосъдната зала, на самото дело, а някъде извън. ", разясни Борислав Цеков.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
"Тотално отрицателната социална реакция във връзка случая с Джок Полфрийман, е необосноваността на този акт, на това определение, с който правосъдният състав, воден от Калпакчиев освободи условно и предварително Полфрийман.
Тези, които се застъпват за Калпакчиев и му адвокатстват, доста комфортно се пробват да отклоняват тази социална рецензия. Техните изказвания са, че това надали не било "линч " за един арбитър, че офанзивата била лична ", добави Цеков.
Атаката не е лична към господин Калпакчиев, може да има други каузи, по които би могъл да бъде окуражителен за професионално свършена работа. Критиката тук е към един правосъден акт, който е голословен, необоснован, и който основава доста съществени подозрения, че не е предписан от вътрешни убеждения, а това разбиране е подбудено извън.
"Ако институциите, в случай че експертната общественост не намерят съответните отговори да запълнят с едно действително наличие понятието правораздаване в България, да подходят сложно и грижливо към наказателната политика, тъй че да удовлетворява от една страна изостреното възприятие за правдивост, въпреки това да са спазени всички правозащитни стандарти и тези стандарти за резултатност на правораздаването, то тогава може да се стигне до едно доста тежко увреждане, не просто за концепцията за самостоятелност на правосъдната власт, за правова страна, само че и даже една държавна рецесия.
Ако допуснем улицата да правораздава, това е неправилно. Искам да подчертая обаче, че това не значи, че жителите, всички ние нямаме право на рецензия към актовете на съда, тогава когато считаме, че те са голословни или пък сезираме признаци за
"Има една наклонност през годините, виждаме и в мнението на някои съдии, че надали не всеки един правосъден акт, би трябвало да бъде затрупан с безмълвие. Те вземат решение, обществото мълчи, с цел да не се накърни независимостта на съда. Тази омерта на мълчанието няма нищо общо нито с върховенството на закона, нито с правовата страна.
Съдиите са обществени чиновници, те имат обезпечена самостоятелност и по този начин би трябвало да бъде, само че това не значи, че зад мантията на тази самостоятелност, би трябвало да се крият и толерират безобразия. Или оплетени в самостоятелност съдии, произвеждащи правосъдни катове, които не са взети в границите на правосъдната зала, на самото дело, а някъде извън. ", разясни Борислав Цеков.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ