Съперниците на Ман Сити и Ливърпул вече ги копират в трансферите
Ако футболните почитатели изобщо са се нуждаели от увещание какъв брой мощни са водещите два тима в Премиър Лийг, началото на сезона им оказа помощ за това. Ливърпул, който приключи 2-ри с третия най-голям общ брой точки в историята и като победител в Шампионската лига, потегли с цялостен актив от първите два кръга, а първенецът Манчестър Сити – с втори най-голям общ брой от точки в историята (98, единствено с две под личния си връх от 100 от 2017/18), бе лишен от късна интервенция на ВАР от същото, откакто смачка игрово мощния Тотнъм.
Пропастта сред тези „ Топ 2” и останалите от така наречен Голяма шесторка в ПЛ е голяма. Челси приключи предишния сезон 3-ти със 72 точки, а Тотнъм и Арсенал следваха със надлежно 71 и 70. Шестият в класирането Манчестър Юнайтед събра 66 точки, колкото тъкмо бе и разликата сред актива на първенеца Сити и изпадналия Кардиф.
Задачата за четирите преследвачи в този летен трансферен прозорец бе да подобрят съставите си с вярата да съкратят дистанцията до водачите. Настигането на два от най-великите тимове в историята на футбола може и да наподобява недостижима задача, но съгласно проучването на математически модели за взаимоотношение Game Theory основният фактор за триумфите на Ман Сити и Ливърпул е изкусното им държание на трансферния пазар. А тези тактики елементарно могат да бъдат копирани.
Не го разбирайте неправилно – тези два топ клуба напълно не са някакви просяци. Кралската фамилия на Абу Даби харчи към 390 млн. паунда годишно за трансферни суми и заплати при „ гражданите” съгласно футболната консултантска компания 21st Club, като единствено Барселона заплаща повече. Собствениците на Ливърпул – Фенуей Спортс Груп (те имат и сполучливия бейзболен отбор Бостън Ред Сокс), харчат по към 290 млн. паунда годишно за трансферни суми и заплати, като преди година счупиха трансферните върхове за най-скъп вратар и бранител.
Тези два клуба обаче влагат парите си умно, като търсят играчи с две основни характерности. На първо място, попълненията би трябвало да са млади, с цел да се употребяват пиковите им години в кариерата сред 24 и 28 години. На второ, би трябвало да идват от клубове отвън европейския хайлайф, тъй като те имат по-малка власт да изискват тлъсти трансферни суми.
Подобна тактика може и да наподобява рискова, защото е мъчно да се знае с акуратност по какъв начин ще се развие даден млад гений и дали може да стъпи на най-високото ходило, но въпреки всичко се отплати отлично на двата хегемона в ПЛ. Повечето им основни играчи през днешния ден пристигнаха от тимове от второ равнище на под 26 години, да вземем за пример Кевин Де Бройне, Бернардо Силва, Едерсон, Мохамед Салах, Садио Мане, Върджил ван Дайк и Роберто Фирмино.
Тотнъм приложи сходна тактика и тя му разреши да се бори над своята финансова категория, в това число непредвиден поход до финала в ШЛ тази пролет. Ман Юнайтед, Арсенал и Челси обаче бяха разточителни и вземаха одобрени звезди, наближаващи залеза на своята кариера. Според 21st Club, сред лятото на 2016 година и края на предишния сезон тези три клуба са купили над 25% от своите играчи от 15-те най-високо класирани в европейската класация тимове против по-малко от 20% при Сити, Ливърпул и Тотнъм (вижте чарта горе). Много от тях се оказаха скъпи провали, да вземем за пример Алексис Санчес, Радамел Фалкао и Хенрих Мхитарян. Колкото повече се сриваха резултатите на терена на тези три отбора, толкоз повече нарастваше изкушението у тях да се купи готово и бързо решение от континенталните грандове като Реал Мадрид или Байерн (Мюнхен).
Изглежда обаче, че ръководителите в тези клубове прахосници най-накрая са си взели поука от грешките. Промяната бе най-забележителна на „ Олд Трафърд”. В последните години Санчес, Фалкао и Мхитарян направиха блестящи, само че разочароващи прехвърляния там (заедно с престои и в Арсенал и Челси), а почитателите прибавят в този лист също Анхел Ди Мария (дошъл против 67 млн. паунда от Реал Мадрид) и Неманя Матич (срещу 40 млн. паунда от Челси). Според последователите най-голямата виновност е на изпълнителния вицепрезидент Ед Уудуърд – някогашен банкер, който коли и беси след отдръпването на именития управител Алекс Фъргюсън преди шест години. При все че Уудуърд докара и разкара много треньори от този момент, „ алените дяволи” и един път действително не се сбориха за купата.
Този уклон към по-старите звезди остави тима съвсем без футболисти в пика на кариерата си. Според футболния анализатор Бен Мейхю, играчите на сред 24 и 28 години са имали единствено 45% от общите отборни минути на терена предишния сезон – 3-ти най-лош индикатор в цялата лига. Новият управител Оле Гунар Солскяер обаче като че въодушеви смяна. Докато играеше, той бе един от многото разцъфтели при Фъргюсън младоци и завоюва куп титли в края на 1990-те и началото на 2000-те, а в този момент следва философията на своя наставник.
Юнайтед купи трима нови това лято – все млади и от по-малки клубове. Двама от тях са 21-годишни и с огромен капацитет: Аарън Уан-Бисака, пристигнал от Кристъл Палас против £49 млн., и Даниел Джеймс, взет от Суонзи против £15 млн.. Марковата покупка Хари Магуайър стана факт против изумителните £80 млн. – нов трансферен връх за бранител, но на своите 26 години той към този момент се появи непрекъснат и здрав като канара и за Лестър, и за британския народен тим.
Арсенал също се подмлади. „ Артилеристите” бяха пословични преди време с развъждането на невръстни чужденци, но изгубиха самообладание към този метод преди пет години и станаха все по-зависими от по-възрастни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг (30 г.), Месут Йозил (30), Сократис Папастатопулос (31) и Начо Монреал (33). Миналия сезон единствено Бърнли даде повече игрови минути на футболисти на над 28 години, пресмята Мейхю. Под управлението на Унай Емери обаче клубът и скаутите му очевидно осъзнаха, че незабавно им трябват млади попълнения и че те могат да бъдат открити най-евтино в по-непопулярните лиги. Никола Пепе, пристигнал за £72 млн. от Лил, е един от четиримата нови с сходен профил, а единственият на над 24 години е Давид Луиж (32 г.), платен от Челси за единствено £8 млн.
Феновете на противника от „ Стамфорд Бридж” гледаха с неприкрита злоба по какъв начин, до момента в който те се мъчеха от едногодишното трансферно ембарго, съперниците се подсилваха с гении от цяла Европа. „ Сините” имат една от най-големите и продуктивни академии в света и пускат чартърен купища младоци на тимове на континента и по-долни дивизии в страната, само че съгласно ФИФА също по този начин дават професионални контракти на чужденци на под 18 години, което се санкционира, в случай че не е при някои специфични условия. (От Челси оспорват обвиняването.) Докато наказването е в действие, „ сините” може в действителност да прибягнат до услугите на своите младоци, вместо да ги пускат по белия свят за облага. Само 7% от игровите минути предишния сезон са отишли при момчета на до 24 години, което е 3-тата най-ниска цифра в лигата.
Тотнъм в това време продължи наклонността да върти рационално бизнес. Миналото лято това бе първият клуб в историята на Премиър Лийг без нито един входящ трансфер, откакто реши, че съставът му е задоволително добър за скок в Шампионската лига. Този път обаче проницателният президент Даниел Леви докара четирима нови, все на до 24 години и все от по-малко известни тимове. Работещите със статистически данни анализатори показват две от попълненията – Танги Ндомбеле и Джовани Ло Селсо, измежду най-обещаващите полузащитници в Европа.
Ще разреши ли това лято на рационален бизнес от четирите преследвачи да съкратят дистанцията до водещите два тима? Лидерите несъмнено имаха по-спокоен прозорец от своите кандидати. Ливърпул не купи подготвен състезател за първия си отбор въобще, а Ман Сити докара петима нови за отбранителната част на състава си, но от тях единствено опорният полузащитник Родри наподобява като евентуален чест титуляр в идния сезон.
Може би тази непоклатимост, както се случи и с Тотнъм в миналата спортна година, ще разреши на тези два отлични тима да потеглят устремно оттова, откъдето стопираха в края на пролетта. Букмейкърите обаче оферират лъч вяра за почитателите на другите тимове. На един от пазарите се дава късмет от близо 15% първенецът Сити да приключи на 3-то място или надолу и съвсем 40% късмет за същото при Ливърпул. И е ясно едно: сходен прелом от Манчестър Юнайтед или Арсенал би се дължал тъкмо толкоз на рекрутиращите им звена, колкото и на играчите им на терена.
„ The Economist ”
Пропастта сред тези „ Топ 2” и останалите от така наречен Голяма шесторка в ПЛ е голяма. Челси приключи предишния сезон 3-ти със 72 точки, а Тотнъм и Арсенал следваха със надлежно 71 и 70. Шестият в класирането Манчестър Юнайтед събра 66 точки, колкото тъкмо бе и разликата сред актива на първенеца Сити и изпадналия Кардиф.
Задачата за четирите преследвачи в този летен трансферен прозорец бе да подобрят съставите си с вярата да съкратят дистанцията до водачите. Настигането на два от най-великите тимове в историята на футбола може и да наподобява недостижима задача, но съгласно проучването на математически модели за взаимоотношение Game Theory основният фактор за триумфите на Ман Сити и Ливърпул е изкусното им държание на трансферния пазар. А тези тактики елементарно могат да бъдат копирани.
Не го разбирайте неправилно – тези два топ клуба напълно не са някакви просяци. Кралската фамилия на Абу Даби харчи към 390 млн. паунда годишно за трансферни суми и заплати при „ гражданите” съгласно футболната консултантска компания 21st Club, като единствено Барселона заплаща повече. Собствениците на Ливърпул – Фенуей Спортс Груп (те имат и сполучливия бейзболен отбор Бостън Ред Сокс), харчат по към 290 млн. паунда годишно за трансферни суми и заплати, като преди година счупиха трансферните върхове за най-скъп вратар и бранител.
Тези два клуба обаче влагат парите си умно, като търсят играчи с две основни характерности. На първо място, попълненията би трябвало да са млади, с цел да се употребяват пиковите им години в кариерата сред 24 и 28 години. На второ, би трябвало да идват от клубове отвън европейския хайлайф, тъй като те имат по-малка власт да изискват тлъсти трансферни суми.
Подобна тактика може и да наподобява рискова, защото е мъчно да се знае с акуратност по какъв начин ще се развие даден млад гений и дали може да стъпи на най-високото ходило, но въпреки всичко се отплати отлично на двата хегемона в ПЛ. Повечето им основни играчи през днешния ден пристигнаха от тимове от второ равнище на под 26 години, да вземем за пример Кевин Де Бройне, Бернардо Силва, Едерсон, Мохамед Салах, Садио Мане, Върджил ван Дайк и Роберто Фирмино.
Тотнъм приложи сходна тактика и тя му разреши да се бори над своята финансова категория, в това число непредвиден поход до финала в ШЛ тази пролет. Ман Юнайтед, Арсенал и Челси обаче бяха разточителни и вземаха одобрени звезди, наближаващи залеза на своята кариера. Според 21st Club, сред лятото на 2016 година и края на предишния сезон тези три клуба са купили над 25% от своите играчи от 15-те най-високо класирани в европейската класация тимове против по-малко от 20% при Сити, Ливърпул и Тотнъм (вижте чарта горе). Много от тях се оказаха скъпи провали, да вземем за пример Алексис Санчес, Радамел Фалкао и Хенрих Мхитарян. Колкото повече се сриваха резултатите на терена на тези три отбора, толкоз повече нарастваше изкушението у тях да се купи готово и бързо решение от континенталните грандове като Реал Мадрид или Байерн (Мюнхен).
Изглежда обаче, че ръководителите в тези клубове прахосници най-накрая са си взели поука от грешките. Промяната бе най-забележителна на „ Олд Трафърд”. В последните години Санчес, Фалкао и Мхитарян направиха блестящи, само че разочароващи прехвърляния там (заедно с престои и в Арсенал и Челси), а почитателите прибавят в този лист също Анхел Ди Мария (дошъл против 67 млн. паунда от Реал Мадрид) и Неманя Матич (срещу 40 млн. паунда от Челси). Според последователите най-голямата виновност е на изпълнителния вицепрезидент Ед Уудуърд – някогашен банкер, който коли и беси след отдръпването на именития управител Алекс Фъргюсън преди шест години. При все че Уудуърд докара и разкара много треньори от този момент, „ алените дяволи” и един път действително не се сбориха за купата.
Този уклон към по-старите звезди остави тима съвсем без футболисти в пика на кариерата си. Според футболния анализатор Бен Мейхю, играчите на сред 24 и 28 години са имали единствено 45% от общите отборни минути на терена предишния сезон – 3-ти най-лош индикатор в цялата лига. Новият управител Оле Гунар Солскяер обаче като че въодушеви смяна. Докато играеше, той бе един от многото разцъфтели при Фъргюсън младоци и завоюва куп титли в края на 1990-те и началото на 2000-те, а в този момент следва философията на своя наставник.
Юнайтед купи трима нови това лято – все млади и от по-малки клубове. Двама от тях са 21-годишни и с огромен капацитет: Аарън Уан-Бисака, пристигнал от Кристъл Палас против £49 млн., и Даниел Джеймс, взет от Суонзи против £15 млн.. Марковата покупка Хари Магуайър стана факт против изумителните £80 млн. – нов трансферен връх за бранител, но на своите 26 години той към този момент се появи непрекъснат и здрав като канара и за Лестър, и за британския народен тим.
Арсенал също се подмлади. „ Артилеристите” бяха пословични преди време с развъждането на невръстни чужденци, но изгубиха самообладание към този метод преди пет години и станаха все по-зависими от по-възрастни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг (30 г.), Месут Йозил (30), Сократис Папастатопулос (31) и Начо Монреал (33). Миналия сезон единствено Бърнли даде повече игрови минути на футболисти на над 28 години, пресмята Мейхю. Под управлението на Унай Емери обаче клубът и скаутите му очевидно осъзнаха, че незабавно им трябват млади попълнения и че те могат да бъдат открити най-евтино в по-непопулярните лиги. Никола Пепе, пристигнал за £72 млн. от Лил, е един от четиримата нови с сходен профил, а единственият на над 24 години е Давид Луиж (32 г.), платен от Челси за единствено £8 млн.
Феновете на противника от „ Стамфорд Бридж” гледаха с неприкрита злоба по какъв начин, до момента в който те се мъчеха от едногодишното трансферно ембарго, съперниците се подсилваха с гении от цяла Европа. „ Сините” имат една от най-големите и продуктивни академии в света и пускат чартърен купища младоци на тимове на континента и по-долни дивизии в страната, само че съгласно ФИФА също по този начин дават професионални контракти на чужденци на под 18 години, което се санкционира, в случай че не е при някои специфични условия. (От Челси оспорват обвиняването.) Докато наказването е в действие, „ сините” може в действителност да прибягнат до услугите на своите младоци, вместо да ги пускат по белия свят за облага. Само 7% от игровите минути предишния сезон са отишли при момчета на до 24 години, което е 3-тата най-ниска цифра в лигата.
Тотнъм в това време продължи наклонността да върти рационално бизнес. Миналото лято това бе първият клуб в историята на Премиър Лийг без нито един входящ трансфер, откакто реши, че съставът му е задоволително добър за скок в Шампионската лига. Този път обаче проницателният президент Даниел Леви докара четирима нови, все на до 24 години и все от по-малко известни тимове. Работещите със статистически данни анализатори показват две от попълненията – Танги Ндомбеле и Джовани Ло Селсо, измежду най-обещаващите полузащитници в Европа.
Ще разреши ли това лято на рационален бизнес от четирите преследвачи да съкратят дистанцията до водещите два тима? Лидерите несъмнено имаха по-спокоен прозорец от своите кандидати. Ливърпул не купи подготвен състезател за първия си отбор въобще, а Ман Сити докара петима нови за отбранителната част на състава си, но от тях единствено опорният полузащитник Родри наподобява като евентуален чест титуляр в идния сезон.
Може би тази непоклатимост, както се случи и с Тотнъм в миналата спортна година, ще разреши на тези два отлични тима да потеглят устремно оттова, откъдето стопираха в края на пролетта. Букмейкърите обаче оферират лъч вяра за почитателите на другите тимове. На един от пазарите се дава късмет от близо 15% първенецът Сити да приключи на 3-то място или надолу и съвсем 40% късмет за същото при Ливърпул. И е ясно едно: сходен прелом от Манчестър Юнайтед или Арсенал би се дължал тъкмо толкоз на рекрутиращите им звена, колкото и на играчите им на терена.
„ The Economist ”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ