Историята на един от символите на Пловдив, какви тайни крие... СНИМКИ
Ако часовниците можеха да приказват, евентуално биха разказали алегория, по-стара от света, или приказка от бъдещето. Или може би най-простичката от всички истини - че времето не съществува, написа "Марица ".
Но часовниците приказват и в случай че ви се коства необичайно, просто спрете и се заслушайте в думите им. Езикът им е интернационален. И въпреки всичко часовниците на Пловдив заслужават да бъдат чути, тъй като са тук отпреди да се родим и ще останат след гибелта ни, а историите им би трябвало да бъдат чути.
Часовникова кула се извисява над всички останали часовници, като че ли прецизно следи дали някой не се скътава, забавя ход или избързва. Като орлица зорко следи потока на времето над Пловдив, без да не помни и сама да го отмерва. Нейният дом е Дановият рид - тепето, събрало генерации история.
Дървеният й прототип е повдигнат сред 1578–1611 година. Часовниковият механизъм бил направен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. Гражданите вярвали, че животът на дървената структура ще продължи постоянно, само че при започване на XIX век тя изгоряла.
Изграждането й в настоящ тип стартира през 1809 година и завършва 1812-а. Тя е една от най-старите часовникови кули у нас, заслужила си прозвището монумент още от османско иго. По неин модел са строени кулите и в Карлово, Карнобат и Трявна.
Йосиф Шнитер кръщава тепето особено поради нея Часови рид в градоустройствения си проект. През 1883 година от Виена идва нов часовник, който да краси стените й. Самите те биват ремонтирани от брациговски майстори две десетилетия по-късно.
В средата на ХХ век часовникът стопира да работи, заради което е предаден за предпазване на Етнографския музей, само че след това е изгубен. Общината разпорежда задача на карнобатския занаятчия Димитър Тодоров да създаде тъкмо копие на оригинала от непокътнатите чертежи и по този начин часовникът се завръща. Последните ремонтни действия на кулата са осъществени през 2004-та от Георги Долчинков.
Часовникът на пощата
Един от първите модерни часовници гордо се извисил върху северозападната фасада на пловдивската поща през 70-те години на предишния век. Той е подарък от комсомолци, които били на бригада в Ростов на Дон.
Но часовниците приказват и в случай че ви се коства необичайно, просто спрете и се заслушайте в думите им. Езикът им е интернационален. И въпреки всичко часовниците на Пловдив заслужават да бъдат чути, тъй като са тук отпреди да се родим и ще останат след гибелта ни, а историите им би трябвало да бъдат чути.
Часовникова кула се извисява над всички останали часовници, като че ли прецизно следи дали някой не се скътава, забавя ход или избързва. Като орлица зорко следи потока на времето над Пловдив, без да не помни и сама да го отмерва. Нейният дом е Дановият рид - тепето, събрало генерации история.
Дървеният й прототип е повдигнат сред 1578–1611 година. Часовниковият механизъм бил направен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. Гражданите вярвали, че животът на дървената структура ще продължи постоянно, само че при започване на XIX век тя изгоряла.
Изграждането й в настоящ тип стартира през 1809 година и завършва 1812-а. Тя е една от най-старите часовникови кули у нас, заслужила си прозвището монумент още от османско иго. По неин модел са строени кулите и в Карлово, Карнобат и Трявна.
Йосиф Шнитер кръщава тепето особено поради нея Часови рид в градоустройствения си проект. През 1883 година от Виена идва нов часовник, който да краси стените й. Самите те биват ремонтирани от брациговски майстори две десетилетия по-късно.
В средата на ХХ век часовникът стопира да работи, заради което е предаден за предпазване на Етнографския музей, само че след това е изгубен. Общината разпорежда задача на карнобатския занаятчия Димитър Тодоров да създаде тъкмо копие на оригинала от непокътнатите чертежи и по този начин часовникът се завръща. Последните ремонтни действия на кулата са осъществени през 2004-та от Георги Долчинков.
Часовникът на пощата
Един от първите модерни часовници гордо се извисил върху северозападната фасада на пловдивската поща през 70-те години на предишния век. Той е подарък от комсомолци, които били на бригада в Ростов на Дон.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ