В чии ръце ще отиде Лукойл и кой ще плаща сметката
Ако българските ръководещи изберат необикновен шеф за рафинерията на " Лукойл " по този начин както попълняха със свои любимци регулаторите, резултатът е превдварително решен - опраскване на най-голямата компания с годишен оборот от над 4,4 милиарда евро за 2023 година и гърмеж на пазара на горива.
Оптимистичният сюжет е дейностите на съдружното ръководство, лидирано от ГЕРБ и ДПС-Ново начало, да са част от някаква известна единствено на стеснен кръг лица тактика за енергийната сигурност. В България обаче оптимизмът е непокътнат за лечебните беседи с публицисти на ръководителите на упоменатите партии Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Обстоятелствата са форсмажорни. До 21 ноември, когато влизат в действие американските наказания, България би трябвало да откри метод оперативната активност на “Нефтохим ” да продължи. Но в случай че Съединени американски щати не разрешат краткотрайно изключение от наложения от тях санкционен режим, каквото са получили досега Германия и Унгария, ръководещите ще би трябвало да прекроят и този, и идващия бюджет, изключително в частта за недостига. После ще бъдат свалени от власт не от опозицията, а поради икономическите последици.
Предизвикателството в този момент е дали са в положение да предложат стабилно решение за снабдяването с горива, което минава и през доставки на нефт по направления, разнообразни от съветските - в случай че вкарат определено от тях лице в рафинерията.
Рейдърство или тактика?
Институтът на “особения шеф ”, организиран законодателно още през 2022 година, когато Русия стартира войната в Украйна, беше уголемен преди 3 дни с нови пълномощия за ръководство и продажба на активи. Приетата скорострелно смяна съперничи само на бързината, с която през 2013 година за петнайсетина минути депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски беше определен за ръководител на ДАНС (Държавна организация “Национална сигурност ”). Днес Пеевски е една от ракетите-носители на законопроекта, а също и този, чиито ползи съзира цялата съпротива зад “корпоративното рейдърство ”, както го назова Красимир Манов (МЕЧ).
Обвиненията бяха провокирани от новите пълномощия, обезпечени законово на “особения шеф ”, да продава активи, без да е написана детайлна отбрана на правата на акционерите на “Лукойл ” и основно тяхното единодушие. Нужно е само “предварителното утвърждение на Министерския съвет ”. Тоест, в случай че кабинетът на Росен Желязков вземе решение, особеният шеф ще продаде рафинерията, 220-те бензиностанции, продуктопровода, данъчните хранилища. Законът планува това да става след пазарна оценка, само че кой ще я прави по този начин и не се прецизира. Средствата от продажба ще постъпват в специфична сметка в касичката на властта - държавната Българска банка за развиване, чиято неяснота и липса на отчетност по какъв начин оперира с обществените средства е запазена марка от две десетилетия.
Правителството ще назначава особения шеф по предложение на министъра на стопанската система - в съответния случай Петър Дилов от квотата на ”Има подобен народ ” (ИТН), и след разбор от Съвета за сигурност към държавното управление. Допуска се назначение на до трима шефове, които обаче ще би трябвало да вземат решенията си с консенсус.
Анализатори и политици се притесняват, че продажбата на активи ще докара до интернационален арбитраж. Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) разяснява по bTV, че национализация на „ Лукойл “ би била „ доста тежка неточност “ и може да докара до милиардни наказания. Според него продажба може да се извърши само със единодушието на рафинерията, а назначението на необикновен шеф дефинира като “добро решение ” - в случай че работи транспарантно. Енергийният специалист Илиян Василев пък предвижда, че законът ще бъде изпратен в Конституционния съд.
Германският опит
Управляващите твърдят, че законът бил “копиран ” от немския, само че и “надграден ”. Така го изясни Борисов. Надстройката се оказа опцията за предписание с активите. По БНР Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) изясни, че немското законодателство предлага “по-голяма правна сигурност ” при настойничество на активи под наказания.
Германия обаче не конфискува частни активи. Позицията на Берлин е съветският притежател да откри до 6 месеца покупател, който да работи с неруски петрол, или губи собствеността си. Този мотив натежа и американската Служба за надзор на задграничните активи (OFAC) позволи дерогация до март следващата година. А “Роснефт ” безрезултатно търси покупател от 18 месеца.
В Германия “особеният шеф ” беше въведен още през 2022 година в сдружение, което оперира три рафинерии с присъединяване на “Роснефт ”. Основната цел е да не бъдат позволени финансови средства от активността им към Русия. Руската държавна компания оспори в съда мярката, само че съдът я удостовери. Българските ръководещи обаче сложиха решенията на “особения шеф ” над закона - те не подлежат на правосъден и административен надзор.
В България обаче е планувано друго
За разлика от Германия, където краткотрайното ръководство се прави от Федералната мрежова организация, в България министърът на стопанската система ще предлага новия държавен началник на рафинерията. В някои медии се завъртя името на “British Petroleum ” (ΒP) - първо като необикновен шеф, а след това да купи “Нефтохим ”. Британската компания работеше повече от 30 години в Русия, а до 2022 година притежаваше и дял от 19,65% в “Роснефт ”, който продаде поради съветската инвазия в Украйна и напън от “Даунинг стрийт ” 10. Международна компания с известност и опит в производството и продажба на горива обаче е доста по-добър вид от някой партиен верноподаник.
Законът още не е обнародван в Държавен вестник, а депутати от ГЕРБ и Българска социалистическа партия обществено позволиха опцията държавният БЕХ (Българският енергиен холдинг) да закупи рафинерията на “Лукойл ”. По bTV и министърът на стопанската система също удостовери, че хипотезата БЕХ да купи българските активи на “Лукойл ”е добре пристигнала.
Трудно е за поверие, че финансовото положение на БЕХ ще разреши договорка, която по оценки отпреди година би била за над 1 милиард евро. Управляващите наляха т.г. 1,5 милиарда лв., изтеглени като заем, в “шапката ” на държавната енергетика - с цел да изпълнят капиталовите си стратегии енергийните сдружения, обединени в холдинга. Става въпрос за хидроагрегатите на ПАВЕЦ „ Чаира “, вецове на НЕК, също и новите два блока в АЕЦ “Козлодуй ”, които пък станаха причина Moody’s да намали кредитния рейтинг на БЕХ.
Но от “Демократична България ” предходната седмица откриха едни 5 милиарда лв. в проектобюджета за 2026 година, които не се виждат, и желаеха да схванат предназначението им.
Кой ще договаря петролните танкери
Най-сериозни са опасенията по какъв начин един назначен от властта управител ще ръководи голям комплекс като “Нефтохим ” и най-главното - по какъв начин ще договаря доставките на нефт, тяхната равномерност и разплащане. Вземе ли го БЕХ, вместо частен, ще получим държавен монопол върху пазара за горива.
В собствен разбор по тематиката ЦИД обръща изключително внимание на това и предлага да се изготви междуведомствен проект за деяние, който да включва екип от специалисти с юридически, финансов и енергиен опит. Този екип би трябвало да приготви предварителни контракти за доставка на необработен нефт. Според ЦИД належащо е и “активиране на трите предварителни (standby) съглашения с английската компания „ Бритиш Петролиум “, испанската „ РЕПСОЛ “ и канадската „ Хеч “ и логистичен проект за ритмични доставки на необработен петрол до терминал Росенец от 21 ноември ”. Освен в случай че ръководещите нямат проект да възложат на някой прочут им медиатор да обезпечава суровия нефт.
Въпросът, който не може да има отговор преди 21 ноември, е по какъв начин новата обстановка ще повлияе на цените на горивата в район, в който “Лукойл Нефтохим ” доставя съвсем на всички места, а в България обезпечава близо 80% от горивото. Междувременно държавното управление ускори защитата по суша, вода и въздух, в това число със система за отбрана от дронове, на обектите на “Лукойл ” на българска територия. Причината са глобите на Съединени американски щати и случаите с обекти на съветската компания в европейски страни.
Преди американските наказания, европейските не разрешиха преработката на съветски нефт и износа на артикули, създадени от него. Резултатът бе, че от 104,1 млн. евро облага през 2023 година бургаската рафинерия спадна до 108,7 милиона евро загуба през 2024 година, защото дерогацията за България, поискана от кабинета на Кирил Петков, завърши при започване на предходната година.
Може ли България да предложи нещо, с цел да получи пролонгация?
Унгарският министър председател Орбан получи 12 месеца пролонгация за глобите върху вноса на съветски нефт и газ - откакто Будапеща се е съгласила да закупи американски полутечен природен газ (LNG) за близо 600 милиона евро, предадоха организациите. Известно облекчение за Орбан, за който се обрисува тежка борба на парламенарните избори през пролетта.
Какво може да предложи България против своето искане да получи краткотрайно изключение от OFAC? Отговорът ще пристигна в идващите 11 дни. Министърът на стопанската система е “напълно убеден ”, че ще го получим.
Ако “особеният шеф ” се окаже следващият партиен посредник, финалът е превдварително решен. Държавата на “Д ”-то още веднъж е в ролята на рейдър под знамето на “националната сигурност ”, а цената… то се знае, както при Корпоративна комерсиална банка и АЕЦ “Белене ” - ще я заплащат жителите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Оптимистичният сюжет е дейностите на съдружното ръководство, лидирано от ГЕРБ и ДПС-Ново начало, да са част от някаква известна единствено на стеснен кръг лица тактика за енергийната сигурност. В България обаче оптимизмът е непокътнат за лечебните беседи с публицисти на ръководителите на упоменатите партии Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Обстоятелствата са форсмажорни. До 21 ноември, когато влизат в действие американските наказания, България би трябвало да откри метод оперативната активност на “Нефтохим ” да продължи. Но в случай че Съединени американски щати не разрешат краткотрайно изключение от наложения от тях санкционен режим, каквото са получили досега Германия и Унгария, ръководещите ще би трябвало да прекроят и този, и идващия бюджет, изключително в частта за недостига. После ще бъдат свалени от власт не от опозицията, а поради икономическите последици.
Предизвикателството в този момент е дали са в положение да предложат стабилно решение за снабдяването с горива, което минава и през доставки на нефт по направления, разнообразни от съветските - в случай че вкарат определено от тях лице в рафинерията.
Рейдърство или тактика?
Институтът на “особения шеф ”, организиран законодателно още през 2022 година, когато Русия стартира войната в Украйна, беше уголемен преди 3 дни с нови пълномощия за ръководство и продажба на активи. Приетата скорострелно смяна съперничи само на бързината, с която през 2013 година за петнайсетина минути депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски беше определен за ръководител на ДАНС (Държавна организация “Национална сигурност ”). Днес Пеевски е една от ракетите-носители на законопроекта, а също и този, чиито ползи съзира цялата съпротива зад “корпоративното рейдърство ”, както го назова Красимир Манов (МЕЧ).
Обвиненията бяха провокирани от новите пълномощия, обезпечени законово на “особения шеф ”, да продава активи, без да е написана детайлна отбрана на правата на акционерите на “Лукойл ” и основно тяхното единодушие. Нужно е само “предварителното утвърждение на Министерския съвет ”. Тоест, в случай че кабинетът на Росен Желязков вземе решение, особеният шеф ще продаде рафинерията, 220-те бензиностанции, продуктопровода, данъчните хранилища. Законът планува това да става след пазарна оценка, само че кой ще я прави по този начин и не се прецизира. Средствата от продажба ще постъпват в специфична сметка в касичката на властта - държавната Българска банка за развиване, чиято неяснота и липса на отчетност по какъв начин оперира с обществените средства е запазена марка от две десетилетия.
Правителството ще назначава особения шеф по предложение на министъра на стопанската система - в съответния случай Петър Дилов от квотата на ”Има подобен народ ” (ИТН), и след разбор от Съвета за сигурност към държавното управление. Допуска се назначение на до трима шефове, които обаче ще би трябвало да вземат решенията си с консенсус.
Анализатори и политици се притесняват, че продажбата на активи ще докара до интернационален арбитраж. Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) разяснява по bTV, че национализация на „ Лукойл “ би била „ доста тежка неточност “ и може да докара до милиардни наказания. Според него продажба може да се извърши само със единодушието на рафинерията, а назначението на необикновен шеф дефинира като “добро решение ” - в случай че работи транспарантно. Енергийният специалист Илиян Василев пък предвижда, че законът ще бъде изпратен в Конституционния съд.
Германският опит
Управляващите твърдят, че законът бил “копиран ” от немския, само че и “надграден ”. Така го изясни Борисов. Надстройката се оказа опцията за предписание с активите. По БНР Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) изясни, че немското законодателство предлага “по-голяма правна сигурност ” при настойничество на активи под наказания.
Германия обаче не конфискува частни активи. Позицията на Берлин е съветският притежател да откри до 6 месеца покупател, който да работи с неруски петрол, или губи собствеността си. Този мотив натежа и американската Служба за надзор на задграничните активи (OFAC) позволи дерогация до март следващата година. А “Роснефт ” безрезултатно търси покупател от 18 месеца.
В Германия “особеният шеф ” беше въведен още през 2022 година в сдружение, което оперира три рафинерии с присъединяване на “Роснефт ”. Основната цел е да не бъдат позволени финансови средства от активността им към Русия. Руската държавна компания оспори в съда мярката, само че съдът я удостовери. Българските ръководещи обаче сложиха решенията на “особения шеф ” над закона - те не подлежат на правосъден и административен надзор.
В България обаче е планувано друго
За разлика от Германия, където краткотрайното ръководство се прави от Федералната мрежова организация, в България министърът на стопанската система ще предлага новия държавен началник на рафинерията. В някои медии се завъртя името на “British Petroleum ” (ΒP) - първо като необикновен шеф, а след това да купи “Нефтохим ”. Британската компания работеше повече от 30 години в Русия, а до 2022 година притежаваше и дял от 19,65% в “Роснефт ”, който продаде поради съветската инвазия в Украйна и напън от “Даунинг стрийт ” 10. Международна компания с известност и опит в производството и продажба на горива обаче е доста по-добър вид от някой партиен верноподаник.
Законът още не е обнародван в Държавен вестник, а депутати от ГЕРБ и Българска социалистическа партия обществено позволиха опцията държавният БЕХ (Българският енергиен холдинг) да закупи рафинерията на “Лукойл ”. По bTV и министърът на стопанската система също удостовери, че хипотезата БЕХ да купи българските активи на “Лукойл ”е добре пристигнала.
Трудно е за поверие, че финансовото положение на БЕХ ще разреши договорка, която по оценки отпреди година би била за над 1 милиард евро. Управляващите наляха т.г. 1,5 милиарда лв., изтеглени като заем, в “шапката ” на държавната енергетика - с цел да изпълнят капиталовите си стратегии енергийните сдружения, обединени в холдинга. Става въпрос за хидроагрегатите на ПАВЕЦ „ Чаира “, вецове на НЕК, също и новите два блока в АЕЦ “Козлодуй ”, които пък станаха причина Moody’s да намали кредитния рейтинг на БЕХ.
Но от “Демократична България ” предходната седмица откриха едни 5 милиарда лв. в проектобюджета за 2026 година, които не се виждат, и желаеха да схванат предназначението им.
Кой ще договаря петролните танкери
Най-сериозни са опасенията по какъв начин един назначен от властта управител ще ръководи голям комплекс като “Нефтохим ” и най-главното - по какъв начин ще договаря доставките на нефт, тяхната равномерност и разплащане. Вземе ли го БЕХ, вместо частен, ще получим държавен монопол върху пазара за горива.
В собствен разбор по тематиката ЦИД обръща изключително внимание на това и предлага да се изготви междуведомствен проект за деяние, който да включва екип от специалисти с юридически, финансов и енергиен опит. Този екип би трябвало да приготви предварителни контракти за доставка на необработен нефт. Според ЦИД належащо е и “активиране на трите предварителни (standby) съглашения с английската компания „ Бритиш Петролиум “, испанската „ РЕПСОЛ “ и канадската „ Хеч “ и логистичен проект за ритмични доставки на необработен петрол до терминал Росенец от 21 ноември ”. Освен в случай че ръководещите нямат проект да възложат на някой прочут им медиатор да обезпечава суровия нефт.
Въпросът, който не може да има отговор преди 21 ноември, е по какъв начин новата обстановка ще повлияе на цените на горивата в район, в който “Лукойл Нефтохим ” доставя съвсем на всички места, а в България обезпечава близо 80% от горивото. Междувременно държавното управление ускори защитата по суша, вода и въздух, в това число със система за отбрана от дронове, на обектите на “Лукойл ” на българска територия. Причината са глобите на Съединени американски щати и случаите с обекти на съветската компания в европейски страни.
Преди американските наказания, европейските не разрешиха преработката на съветски нефт и износа на артикули, създадени от него. Резултатът бе, че от 104,1 млн. евро облага през 2023 година бургаската рафинерия спадна до 108,7 милиона евро загуба през 2024 година, защото дерогацията за България, поискана от кабинета на Кирил Петков, завърши при започване на предходната година.
Може ли България да предложи нещо, с цел да получи пролонгация?
Унгарският министър председател Орбан получи 12 месеца пролонгация за глобите върху вноса на съветски нефт и газ - откакто Будапеща се е съгласила да закупи американски полутечен природен газ (LNG) за близо 600 милиона евро, предадоха организациите. Известно облекчение за Орбан, за който се обрисува тежка борба на парламенарните избори през пролетта.
Какво може да предложи България против своето искане да получи краткотрайно изключение от OFAC? Отговорът ще пристигна в идващите 11 дни. Министърът на стопанската система е “напълно убеден ”, че ще го получим.
Ако “особеният шеф ” се окаже следващият партиен посредник, финалът е превдварително решен. Държавата на “Д ”-то още веднъж е в ролята на рейдър под знамето на “националната сигурност ”, а цената… то се знае, както при Корпоративна комерсиална банка и АЕЦ “Белене ” - ще я заплащат жителите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ