Академик проф. д-р Дроздстой Стоянов е специалист по психиатрия. Наричан

Академик проф. доктор Дроздстой Стоянов е експерт по психиатрия. Наричан е " детето-чудо ", тъй като единствено на 15 година съумява да приключи три междинни образования - съветски дипломатически колеж, британска гимназия и приблизително общообразователно учебно заведение. В края на 2013 година става най-младият професор, единствено на 33 години, а през 2015 година към този момент е и най-младият учен в историята на българската просвета - на 35 години. Специализирал е в университетите в Питсбърг в Съединени американски щати, в Оксфорд и Централен Лангшир в Обединеното кралство, както и в Базел (Швейцария). Има частен кабинет в Пловдив и преподава в Медицински университет - Пловдив. Ето какво сподели пред " ".

- Г-н Стоянов, по какъв начин сте със здравето?

- Човешкото здраве има голям брой измерения. Те с изключение на биологичното включват психическо и обществено благоденствие. Така че биологично съм здрав и сега не мисля, че имам аргументи за безпокойство за себе си или за близките. В психосоциално и културно отношение считам, че както персонално аз, по този начин и по-близкото ми обграждане, в това число и интернационалните ми контакти, са в пагубно положение.

- Споменахте думата " безпокойствие ". Само преди дни се заприказва за трета вълна на ковид у нас. Това по какъв начин ще се отрази на душeвността на българина, даже да не е в апокалиптичните мащаби, които се предвиждат?

- То към този момент се отразява. Ако вие се опитате да се разноските - напразно, единствено с цел да наблюдавате хората в близост, ще забележите отвън изказванията на коронолозите, както обичам да ги назовавам, че хората са отчуждени, заобикалят останалите, а връзката и задачите им са безпределно обеднели, изключително на образованите хора. Избягват да се поддържат връзки даже с близки другари. Физическото разстояние, без значение дали е метър и половина или два, се е трансформирало в тежко психическо разстояние. Мога да кажа, че това надълбоко прониква, даже срещу желанието на един човек. Когато срещнем група от хора, се опитваме да ги заобиколим или да минем по-бързо през тях. Аз персонално съм скептично надъхан към всички ограничения. Но все пак го върша.

- Скептично сте надъхан, тъй като не работят или не са подобаващи?

- Не са настроени по отношение на всички вероятни вреди, които могат да настъпят в смисъл на психическо и обществено благоденствие на хората. Тоест не са настроени по отношение на хората, а са еднопосочни, едностранчиви и крайни.

- Без тях ситуацията няма ли да е по-зле?

- Със сигурност ще е по-зле. Нашето семейство в това число го претърпя, имам поради в необятния смисъл на думата - родителско семейство, една гибел, несъответстващо лекуване на хронично заболяване и две приблизително тежки боледувания от ковид. Никой не спори, че без тях ще е зле. Въпросът не е в тяхното съществуване, а в настройването им. Дори психолозите при започване на ХХ век, когато дефинирали своите въпросници, са употребявали отговори от " да " и " не ". В момента съвсем не можете да намерите психически въпросник, който да не е с от 5 до 7 степени на единодушие с изказванието. Същото и в отношението към ограниченията - по кое време, къде, в какъв размер и какви ограничения се вземат за балансиране на следствията.

- Казвате, че отчуждението надълбоко е проникнало в нас, даже и да не желаем да е по този начин. Когато един ден пандемията завърши, ще продължим ли да бъдем отчуждени и казано иначе - " да имаме едно мислено "?

- Този въпрос ми беше заложен през април предходната година - така наречен първи локдаун, който за мен се отличаваше с изумителен мащаб на недомислие. Имам поради градинките, парковете, планините. Това бяха невиждани медицински некомпетентности. Няма вид, в който какъвто и да било вирус да се задържи върху железна повърхнина или дървена скамейка. Тогава споделих, че в случай че всичко завърши до юни месец, ще се оправим и ще се върнем към изходно състояние. Станаха 12 месеца. Имам самочувствието на човек, който е узрял да бъде самокритичен. И мога да ви кажа, че сбърках тогава. Не бях прав. Връщането на естествената връзка от жестомимиката, през провеждането на събития от частен и обществен темперамент над 30 души и се приключи с пътуването - всички тези ритуали на модерното и постмодерното общество за мен ще останат трайно отпечатани от ковид. Но по какъв начин тъкмо, не мога да ви отговоря.

- Засилва се използването на термина " коронавирус отмалялост ". Не като признак на заболяването, а като пренасищането на съзнанието с вести за болестта и смяната на метода ни на живот. Бихте ли го обяснили?

- Има такава отмалялост и още веднъж ще приказвам от първо лице, само число. Не е ужасно единствено това, че се трансформира методът на живот. Страшно е това, че тази смяна няма ясни граници. А индивидът се нуждае от сигурност. Постоянното повторение на този проблем във всичките му вероятни и прекомерно спорни измерения води до отмалялост. Пренасищането стартира да притъпява сетивата на обособения човек за значимите неща - неща, каквито са любовта, сплотеността, лоялността, публичният напредък, провокациите... Всичко това като че ли тотално беше заместено, в това число и в моя живот, в диалози " за " и " срещу " имунизациите, учебните заведения, носенето на ръкавици в магазините. Този проблем по един тоталитарен метод проникна в цялото обществено говорене.

- Какво имате поради под тоталитарен?

- Тоталитарният режим е оня, който е употребен като пример за намесата в персоналния живот на хората посредством средствата за всеобща връзка, подобен е режимът на националсоциалистите. Вероятно знаете, че министърът на пропагандата Гьобелс е направлявал извънредно наличието на всички печатни медии, можел е от кабинета си да управлява радиопредаванията и други. Представете си го по този начин - по същия метод, по който Гьобелс е можел да инфилтрира с неведнъж изопачени и изкривени и подредени по съответен изборен метод съвкупности от истини, псевдоистини и лъжи, по същия метод сега работят диригентите на коронакризата в света, без да съм конспиративист.

Ако няма диригенти за експлоадирането на рецесията, то най-малко има такива за тематиката с имунизациите. Тези диригенти по същия изумително подобен метод диктуват нашето битие. Целият различен дневен ред на индивида е сменен от едно-единствено нещо.Тогава е била идеологията, а сега е нещо, което можем да обобщим като биовласт - медицински фашизъм в международен мащаб. И с цел да съм прецизен, ще обясня какво значи - това е всяка форма на показване на спорна информация като последна, безспорна и безусловна и потреблението й за налагането на дневния ред и надзор над обществото.

- На напред във времето в този момент са имунизациите. Каква е вашата позиция?

- Аз персонално съм имунизиран. Моето отношение е междинно. Някои хора отхвърлят да се имунизират, а други ги чакат като коледни промоции. Вярвам, че има смисъл да се вземат сходни ограничения против такова инфекциозно заболяване. Но мисля, че няма да бъде задоволително дейно на фона на появяващите се нови варианти. Ако не са имунизирани 75% от популацията, а по-малко, както се обрисува при нас и в доста други страни, това ще докара единствено до предпоставки за разновидност.

- Този сюжет не ни ли вкарва в една безконечност?

- Да. Това е безкрайна серпантина. Просто първо би трябвало да боравите добре със страховете на хората. Смъртните случаи са безспорни обстоятелства, само че показани по подобаващ метод, те могат да поддържат страха на хората за стотици години. Другият механизъм е на цялостното опълчване на хората " за " и " срещу ", на правилото " Разделяй и владей ". Докато това публично е разграничено на пропагандиращи да си стоиш у дома като пандизчия и да бродиш на открито като сянка, едвам отидеш да се ваксинираш, и други хора, които проповядват много безконтролен сюжет да си живеем живота все едно нищо не се случва, ще живее и коронавирусната проблематика. Страх и опълчване - това е угодно на политиците в целия свят. Тази идеологически стерилна форма на тоталитаризъм евентуално е с безконечен период на валидност.

- Защо заведенията са толкоз значими? Защо са толкоз обсъждана тематика? Не стопански, а психически да внесем изясненост.

- Мекият локдаун, който беше натрапен през ноември, е подобен, че до някаква степен те оставя да работиш, можеш да почиваш в хотел и децата да са на детска градина. Дотук нищо неприятно. Проблемът в дълготраен проект е неналичието на буфер сред отговорностите вкъщи и в работата. Функцията на заведението е да изиграе ролята на буфер сред двете. Да можеш за един час да отидеш да хапнеш и пийнеш. Да платиш парите, които си изкарал, не за сметки и налози. Хората имат потребност да отпушат, казано на всекидневен език.