Иван Гранитски: Текла Алексиева е пластически пътешественик към неизследваните духовни територии
Акад. Иван Гранитски
САМОТНИЯТ МЕЧТАТЕЛ ТЕКЛА АЛЕКСИЕВА
Неотдавна художничката Текла Алексиева навърши 80 години. По този мотив Софийската градска художествена изложба провежда представителна галерия от нейни произведения под надпис „ Енциклопедия на необозримото “.
Яркият гений постоянно е уединен, неподдаващ се на класификации и излизащ отвън рамките на стандартното мислене. В средата на 70-те години на предишния век на сцената на българската пластическа просвета се появиха няколко имена на художници, скулптори и графици, на които бе съдено да кажат нова дума в българското пластическо изкуство, да предизвикат закостенели конвенции и да насочат неуморимия си търсачески дух към нови неразучени пространства на духа.
Едно от тези имена на самотни мечтатели и пътешественици е Текла Алексиева. В продължение на няколко десетилетия тя не преставаше да изненадва профилираната рецензия, а и необятната аудитория, с забавните си естетически провокации и хрумвания, с опитите в редица стилови и жанрови насоки.
Струва си да се спрем върху три основни групи нейни произведения, които обрисуват самобитния й органически гений, непозволяващ блъсканицата на епигонски почитатели. В първата група работи бихме отделили няколко маслени картини и фрески, изпълнени с темпера. Тук без подозрение впечатлява „ Голяма алена жена “, където усещаме сантименталното съзерцаване и чувството за нега и томление. Котка с човешки очи се е подпряла на полегналата жена и като че ли взе участие в общата медитация. Нека напомним „ Кръстовище “ и „ Ежедневие “, които рисуват облика на огромния град – доминира всезавладяващата самота, несподеленост, подтискащата власт на сивите здания, на машините и чудовищните тапи с коли. Минувачите наподобяват на безпомощни и подхвърляни от ориста пионки.
Усещането за смазващото нахлуване на отчуждението сякаш най-ярко е демонстрирано в картината „ Рейс № 4 “, в която ни поразява освен статичното напрежение на наблъсканите в рейса фигури, само че и каменните и безизразни лица, които са показани във фас, както и парадоксално изразителните гърбове на други пасажери. От подобен жанр са и внушенията в „ Гара “ – момче и момиче се простят любовно на перона, а до тях умислена и угрижена стара жена като че ли провижда мрачното идещо бъдеще.
2.
За този вид произведения на Текла Алексиева е доста присъщ двойният проект, непрекъснатото наличие на подтекст, подчертаното извеждане на избрани елементи, зад които са кодирани избрани знаци. Трудно е да се характеризира този жанр. В него ще открием и детайли на сюрреализъм, и на наивизъм, и на хиперреализъм, ще открием и симпатични естетически намигвания към претекстове и хрумвания от художници като Джорджо де Кирико или Салвадор Дали примерно. Но това е с доста огромна степен на конвенционалност. Текла Алексиева се пробва да улови духа на края на така злополучния и трагичен ХХ век и да го претвори през окуляра на своята сензитивност. Тя върви по неутъпкани пътища и не чака следовници. Затова е така истинска и самобитна.
Да споменем още две произведения – „ Автопортрет “ и „ Пиета “. Ако в „ Автопортрет “ виждаме пълнокръвието на живота, благосъстоянието на притаените човешки пристрастености, експонирани спестовно на фона на отдалечен пейзаж през полуотворен прозорец (пак успешно естетическо мигане към типичен образци), то в „ Пиета “ ни поразява спестовната тоналност – синьо, гълъбово, сиво, която емблематизира пречистващото страдалчество и извисяването – жалещата мадона бди над ковчега не на мъртвия Христос, а над младо и почтено женско творение.
3.
Съвсем разнообразни са стенописите на Текла Алексиева. Ако в картините с масло тя е въпреки всичко много премерена, спестовна, облиците са изчистени, внушенията са дискретни, от време на време дори завоалирани и кодирани зад амбивалентни знаци, то в стенописите тя разпростира благосъстоянието на своето въображение. Там откриваме същински фабулни линии, прекомерно наситено с облици и с елементи пластическо изложение, фантастични баладични сюжети, из които шестват змейове, плачещи царкини, крепости, бухали, вълшебни джуджета, реещи се в морето бригантини, коне вихрогони, загадъчни мостове, мистични езера, стълби, които не водят до на никое място, цветя, дъбови клончета и всевъзможни орнаменти и флорални претекстове („ Стенопис1 “, „ Стенопис 2 “).
Нека отбележим и един план за стенна живопис, който пък ни насочва към друга пристрастеност на Текла Алексиева – посредством претекстовете и благосъстоянието на националното творчество да ни разкрие хармонията на българската психика. Тук виждаме пределно стилизирани облици на дами, които са част от общата шевица на българската рогозка и които се носят в ритъма на националните танци. Съчетанието на танцуващи дами, цветя, слънца, плодове, претекстове от обреди, традиции и митологически реминисценции, оформя този самобитен отечествен народопсихологически космос. Да прибавим и още един план за стенна живопис – „ Пионерски замък – Кюстендил “, в който пък е показан духът на по-новото време, деца, които изследват с любопитни телескопи вселената под любовния взор на човешки одухотворено слънце.
4.
Впечатляваща е серията от работи на Текла Алексиева, обвързвана с фамозната поредност „ Галактика “ на издателство „ Георги Бакалов “ – Варна. Десетки са нейните произведения, превъплътени в корици на книги от тази поредност. Нека споменем единствено няколко. В „ Дървото на вси светии “ по Рей Бредбъри усещаме предчувствието за идещата опасност, дебнещото международно зло, само че и в това време мамещото прелъщение на приключението, скока в бездната на незнайното. От „ Недокоснат от човешки ръце “ на Робърт Шекли ни гледа окото на ужаса, а в „ Чужди звезди “ на Ерик Симон виждаме спокойния космополитен разсъдък, който следи и координира междугалактическите пътешествия на земляните. В „ Сърце в картонена кутия “ (Константин Константинов и Светослав Минков) Текла Алексиева ни предлага съответен пластически прочит на текста, изискан в тоналността на парадокса, парадокса, гротеската.
Въобще Текла Алексиева постоянно се насочва към богатите изобразителни благоприятни условия на междужанрови комбинации - наивизъм и гротеска, хиперреализъм и сюрреализъм, романтизъм и кубизъм и прочие Добра илюстрация в това отношение са „ Спускане в Маелстрьом “ от Едгар Алан По и „ Денят на трифидите “ от Джон Уиндъм, където разкрепостената фикция отприщва водопада на подсъзнателни страхове, интуиции и внушения. Или „ Сбогом моя красавице “ по Реймънд Чандлър - виждаме причудлива композиция на маса с цигарени угарки, бутилка недоизпит бърбън и шармантна дама, насочила револвер към нищото.
5.
Съвършено разнообразни са внушенията на Текла Алексиева в друга група произведения, която условно можем да назовем импровизации върху приказни митологически или древен сюжети. Тук господства безразделно романтическият метод. В обрисовката на персонажите няма никакви детайли на деструкция, шарж, гротескови изкривявания. Библейските сюжети, митологическите видения, свързани с Асиро Вавилония или Светите земи са сантиментално извисени, богато цветово нюансирани и издържани в наративно илюстративен фасон. Приказното, баладичното, съвсем песенното (като одически жанр на разказване) характеризират тази група произведения. Прекрасна илюстрация са „ Напускане на Вавилон “, „ Разрушеният Вавилон “, „ Вавилонската кула “, „ Жената на Лот “, „ Ребека с Йаков и Исав “ и „ Яков и Лия “
Дълбоко основателни и съдържателни са основанията на Текла Алексиева години наред да насочва своето ентусиазъм или към научната фантастика, или към сюжети от древността. Очевидно това е освен умишлен избор на художничката като реакция на моралната непълнота на времето от началото на 70-те години на предишния век до наши дни, от покрусените илюзии и от неналичието на нови идеали, само че и подсъзнателна характерност на нейния художнически натюрел. Често пъти яркият създател, даже срещу волята си и срещу логическата поредност на разсъдъка, избира нашепванията на интуицията, която в никакъв случай не бърка и е достоверният представител на истината, справедливостта и хармонията.
Текла Алексиева – уединен идеалист и пластически странник към неразучените духовни територии на хубостта, бляна, достолепието.
