Учат ли ни или ни „оптимизират“: защо истинското знание се ражда бавно
AI школите дават обещание успеваемост, само че губят най-важното – човешката връзка и смисъла на ученето
Светлин Желев преди 21 секунди 0 СподелиНай-четени
НаукаСветлин Желев - 1:55 | 23.08.2025Под краката ни: неизчерпаемият енергиен запас, който занапред откриваме
IT НовиниСветослав Димитров - 16:40 | 21.08.2025Енергия от нищото: слънчевите панели на прозорците завладяват градовете
IT НовиниЕмил Василев - 18:39 | 22.08.2025Колкото по-сложна е една ключова дума, толкоз по-лесно е да бъде разрушена – парадоксът на актуалната киберсигурност е оголен
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторЕдна елементарна закуска би могла да се трансформира в образец за силата на любознанието. Малко момиче пита татко си „ Какво е метафора? “ – и още преди той да отговори, тя сама стига до интуитивно пояснение. Това непринудено просветление демонстрира какъв брой натурален и неуправляем е процесът на учене. Точно този тип моменти – неподредени, живи, изпълнени с въпроси, които идват от вътрешната страна – са в заплаха да бъдат изгубени в новите модели на обучение, движени от изкуствения разсъдък.
След триумфите на DeepMind с AlphaGo и AlphaZero се появи нова упоритост – Alpha School, учебно заведение, в което логаритми „ усъвършенстват “ образователния развой, като приспособяват наличието към всяко дете. Зад концепцията стои стремежът да се избегне загуба на време в несъответствуващи уроци и да се обезпечи бърз достъп до познания. Но критиците предизвестяват: когато образованието се свежда до изчислена успеваемост, рискът е да загубим точно онази човешка битка, която трансформира знанието в персонална промяна.
Историята на педагогиката – от Пиаже и Монтесори до оралните обичаи на маори и йоруба – ни учи, че разбирането идва посредством изпитание, другарство и време. Ученето не е просто прекачване на информация, а развой, в който объркването и компликациите построяват характера и връзките сред хората. Алгоритъм може да подбере идеалното упражнение, само че не може да срещне ученика с взор или да му вдъхне убеденост, че може да се оправи.
AI моделите като Alpha School дават отговор на действителни проблеми – претрупани учители, скучни лекции и идентични стандарти за всички. Те дават персонализирани уроци и време за планове. Но когато „ ускорението “ се трансформира в централна цел, се губи самото измерение на учене като групировка, а освен като резултат. Истинското познание постоянно се ражда в бавните моменти – когато ученикът бърка, когато се съмнява, когато открива непредвидена връзка.
В последна сметка въпросът не е дали AI може да учи – той към този момент го прави. Въпросът е какъв човек желаеме да израсне. Ако възпитаваме деца, които чакат идващия „ промпт “, ще получим потомство бързи и ефикасни, само че не и надълбоко мислещи хора. А може би най-важното, което учебното заведение би трябвало да пази, е способността да се чудим, да се задържим в компликацията и да търсим смисъл оттатък готовия отговор.
