Блумбърг: Защо България ще се бори да приеме еврото до 2024-та
Агенция " Блумбърг " разгласява разбор с осем въпроса " Защо България мъчно ще вкара еврото от 2024 година " БГНЕС разгласява цялостният текст без съкращения.
България възнамерява да одобри еврото през 2024 година, като се интегрира в допълнение във финансовата система на Европейския съюз в опит да се увеличи стандарта на живот в най-бедната страна-членка на блока. Заедно с Хърватия, България се причисли към подготвяния валутен механизъм през 2020 година Но тя изостана от Хърватия, която стана 20-ият член на еврозоната тази година. Но даже по-малко амбициозният график на България е в заплаха, защото политическата неустойчивост усложнява напредъка за превъзмогване на оставащите трудности.
1. Защо България желае да влезе в еврозоната?
България стартира да работи за участие в еврозоната скоро откакто се причисли към Европейски Съюз през 2007 година, както се изисква от нейния контракт за присъединение. Но го отсрочи три години по-късно на фона на рецесията с европейския държавен дълг, която съвсем докара до банкрут прилежаща Гърция и някои други страни от еврозоната. В възобновен напън от 2016 година насам държавното управление в София съобщи, че приемането на единната валута ще помогне на балканската страна да избегне изоставянето в процеса на взимане на решения в блока и да интегрира в допълнение своята експортно насочена стопанска система
2. Каква е икономическата логичност?
След хиперинфлационната рецесия през 90-те години на предишния век България работи в режим на валутен ръб, който обвързва лв. с еврото. С малко място за самостоятелна парична политика, страната разчита на решенията на Европейската централна банка. Правителството и централната банка настояват, че приемането на еврото ще понижи транзакционните разноски, ще понижи и лихвените проценти и ще усъвършенства кредитния рейтинг на България, което ще я направи по-привлекателна за вложителите. Това също по този начин ще помогне на туристическата промишленост, която способства за над 12% от икономическата продукция на страната, частично посредством унищожаване на нуждата доста гости да сменят валута.
3. Има ли противоположни отзиви?
Идеята се сблъска със песимизъм от някои политически партии, в това число другарските на Русия социалисти, които настояха за спомагателен разбор на разноските и изгодите, преди да дефинират твърда дата. Националистическата партия „ Възраждане “, която също е проруска, прикани за референдум по тематиката, потвърждавайки, че България раздава прекалено много суверенитет. Освен това някои анализатори, в това число заместник-управител на централната банка, предизвестиха за структурните проблеми на еврозоната и високите равнища на дълга на някои от нейните членове и подлагаха на критика някои от предишните политики на ЕЦБ.
4. Какво е публичното въодушевление?
Проучване през ноември сподели, че едвам една трета от българите утвърждават приемането на единната валута. Повече от две трети споделиха, че се опасяват от по-високи цени, до които ще докара еврото. Няколкостотин души се събраха при започване на декември в София на митинг против еврото, проведен от партия " Възраждане ". Подобни подозрения не са необикновени за новите членки: в Латвия, да вземем за пример, половината население се опълчи на прекосяването, когато страната се причисли към еврото през 2014 година.
5. Какво е направила България?
Разглеждана като най-корумпираната страна в Европейски Съюз в ранглиста на „ Трансперънси интернешънъл “, България се сблъска с доста песимизъм от други страни от еврозоната - изключително откакто гръцката дългова рецесия и свадите за пране на пари, включващи банки в балтийските страни, разкриха рисковете от допускането на нови членове в клуб. След вътрешна банкова рецесия през 2014 година България ускори финансовия си контрол, с цел да може да се причисли към банковия съюз на Европейски Съюз дружно с валутния механизъм, прочут като ERM-2. Законодателите актуализираха и нормативната уредба, ръководеща българската централна банка, откакто ЕЦБ уточни лист с дефекти. Години наред България поддържа бюджетния недостиг и равнището на дълга си в границите на условията на Европейски Съюз.
6. Какво още остава да се направи?
Държавата би трябвало да одобри три законопроекта за несъстоятелността, прането на пари и застраховането. Продължаващата политическа рецесия обаче попречва процеса, защото България се насочва към своите пети общи избори за по-малко от две години. Освен това може да й е мъчно да извърши критериите за инфлация, а финансовият министър Росица Велкова назова условието „ единственото съществено предизвикателство “ в изявление, оповестено в края на януари.
7. Какви са възможностите?
Малкото време и задълбочаващото се политическо разделяне значат, че България е изправена пред сложна борба, макар преобладаващото парламентарно болшинство в поддръжка на еврото. Президентът Румен Радев, който се кандидатира като самостоятелен, претърпя шест несполучливи опита за сформиране на държавно управление от юли 2022 година насам и е насрочил нов предварителен избор за 2 април. Управителят на централната банка Димитър Радев предизвести, че страната се нуждае от устойчиво държавно управление, което да покаже ясна политическа ангажираност. За да извърши целевата дата 1 януари 2024 година, България би трябвало да изиска от ЕЦБ отчет за готовността си „ най-късно при започване на пролетта “, съгласно Велкова, само че ще го направи единствено в случай че е подготвена, сподели тя. Властите ще се нуждаят от няколко месеца, с цел да се приготвят за действителното въвеждане на новата валута.
8. Кой различен желае да се причисли към еврозоната?
Румъния изрази интерес, само че няма публична целева дата. Докато всички държави-членки на Европейски Съюз са задължени да се причислят към еврозоната, Полша, Чешката република и Унгария не са склонни да подхващат публични стъпки, заявявайки, че самостоятелната парична политика е жизненоважна за тях, изключително по време на стопански рецесии като настоящия скок на инфлацията. Дания, която си обезпечи отвод преди зората на валутата, и Швеция също не мръдват. /БГНЕС, Блумбърг
България възнамерява да одобри еврото през 2024 година, като се интегрира в допълнение във финансовата система на Европейския съюз в опит да се увеличи стандарта на живот в най-бедната страна-членка на блока. Заедно с Хърватия, България се причисли към подготвяния валутен механизъм през 2020 година Но тя изостана от Хърватия, която стана 20-ият член на еврозоната тази година. Но даже по-малко амбициозният график на България е в заплаха, защото политическата неустойчивост усложнява напредъка за превъзмогване на оставащите трудности.
1. Защо България желае да влезе в еврозоната?
България стартира да работи за участие в еврозоната скоро откакто се причисли към Европейски Съюз през 2007 година, както се изисква от нейния контракт за присъединение. Но го отсрочи три години по-късно на фона на рецесията с европейския държавен дълг, която съвсем докара до банкрут прилежаща Гърция и някои други страни от еврозоната. В възобновен напън от 2016 година насам държавното управление в София съобщи, че приемането на единната валута ще помогне на балканската страна да избегне изоставянето в процеса на взимане на решения в блока и да интегрира в допълнение своята експортно насочена стопанска система
2. Каква е икономическата логичност?
След хиперинфлационната рецесия през 90-те години на предишния век България работи в режим на валутен ръб, който обвързва лв. с еврото. С малко място за самостоятелна парична политика, страната разчита на решенията на Европейската централна банка. Правителството и централната банка настояват, че приемането на еврото ще понижи транзакционните разноски, ще понижи и лихвените проценти и ще усъвършенства кредитния рейтинг на България, което ще я направи по-привлекателна за вложителите. Това също по този начин ще помогне на туристическата промишленост, която способства за над 12% от икономическата продукция на страната, частично посредством унищожаване на нуждата доста гости да сменят валута.
3. Има ли противоположни отзиви?
Идеята се сблъска със песимизъм от някои политически партии, в това число другарските на Русия социалисти, които настояха за спомагателен разбор на разноските и изгодите, преди да дефинират твърда дата. Националистическата партия „ Възраждане “, която също е проруска, прикани за референдум по тематиката, потвърждавайки, че България раздава прекалено много суверенитет. Освен това някои анализатори, в това число заместник-управител на централната банка, предизвестиха за структурните проблеми на еврозоната и високите равнища на дълга на някои от нейните членове и подлагаха на критика някои от предишните политики на ЕЦБ.
4. Какво е публичното въодушевление?
Проучване през ноември сподели, че едвам една трета от българите утвърждават приемането на единната валута. Повече от две трети споделиха, че се опасяват от по-високи цени, до които ще докара еврото. Няколкостотин души се събраха при започване на декември в София на митинг против еврото, проведен от партия " Възраждане ". Подобни подозрения не са необикновени за новите членки: в Латвия, да вземем за пример, половината население се опълчи на прекосяването, когато страната се причисли към еврото през 2014 година.
5. Какво е направила България?
Разглеждана като най-корумпираната страна в Европейски Съюз в ранглиста на „ Трансперънси интернешънъл “, България се сблъска с доста песимизъм от други страни от еврозоната - изключително откакто гръцката дългова рецесия и свадите за пране на пари, включващи банки в балтийските страни, разкриха рисковете от допускането на нови членове в клуб. След вътрешна банкова рецесия през 2014 година България ускори финансовия си контрол, с цел да може да се причисли към банковия съюз на Европейски Съюз дружно с валутния механизъм, прочут като ERM-2. Законодателите актуализираха и нормативната уредба, ръководеща българската централна банка, откакто ЕЦБ уточни лист с дефекти. Години наред България поддържа бюджетния недостиг и равнището на дълга си в границите на условията на Европейски Съюз.
6. Какво още остава да се направи?
Държавата би трябвало да одобри три законопроекта за несъстоятелността, прането на пари и застраховането. Продължаващата политическа рецесия обаче попречва процеса, защото България се насочва към своите пети общи избори за по-малко от две години. Освен това може да й е мъчно да извърши критериите за инфлация, а финансовият министър Росица Велкова назова условието „ единственото съществено предизвикателство “ в изявление, оповестено в края на януари.
7. Какви са възможностите?
Малкото време и задълбочаващото се политическо разделяне значат, че България е изправена пред сложна борба, макар преобладаващото парламентарно болшинство в поддръжка на еврото. Президентът Румен Радев, който се кандидатира като самостоятелен, претърпя шест несполучливи опита за сформиране на държавно управление от юли 2022 година насам и е насрочил нов предварителен избор за 2 април. Управителят на централната банка Димитър Радев предизвести, че страната се нуждае от устойчиво държавно управление, което да покаже ясна политическа ангажираност. За да извърши целевата дата 1 януари 2024 година, България би трябвало да изиска от ЕЦБ отчет за готовността си „ най-късно при започване на пролетта “, съгласно Велкова, само че ще го направи единствено в случай че е подготвена, сподели тя. Властите ще се нуждаят от няколко месеца, с цел да се приготвят за действителното въвеждане на новата валута.
8. Кой различен желае да се причисли към еврозоната?
Румъния изрази интерес, само че няма публична целева дата. Докато всички държави-членки на Европейски Съюз са задължени да се причислят към еврозоната, Полша, Чешката република и Унгария не са склонни да подхващат публични стъпки, заявявайки, че самостоятелната парична политика е жизненоважна за тях, изключително по време на стопански рецесии като настоящия скок на инфлацията. Дания, която си обезпечи отвод преди зората на валутата, и Швеция също не мръдват. /БГНЕС, Блумбърг
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ