Африканските преврати от новата вълна
Африка е наясно с измененията, които се случват в света
На 30 септември в Буркина Фасо е осъществен нов държавен прелом. Преходният президент Пол-Анри Сандаого Дамиба беше свален. Капитан Ибрахим Траоре е провъзгласен за нов държавен глава. Това е вторият прелом за тази година, първият беше осъществен на 23 януари.
Африка постоянно е била известна с катаклизми, само че това, което се случва през последните две-три години, е извънредно.
Първо, след няколко десетилетия на непрекъснати катаклизми, през 60-те и 80-те години на предишния век Африканският съюз приема документи, които осъждат неконституционната промяна на властта на континента и вкарват предписание за непризнаване на новите държавни управления, пристигнали на власт без съблюдаване на законовите процедури. Едно от закононарушенията в статута на Африканския съд е „ противоконституционна промяна на властта “.
Второ, уредниците на новата вълна от преврати от време на време получават по-масова поддръжка от популацията, в сравнение с спечелилите в законните избори.
Трето, новата вълна от преврати е по-скоро обвързвана с външната, в сравнение с с вътрешната политика на страните. По този метод всички неотдавнашни преврати в Мали и Буркина Фасо бяха породени от неспособността на свалените държавни управления да обезпечат сигурност в изискванията на войната, отприщена от ИДИЛ в Западна Африка [забранена в Русия] и други терористични групи.
Причината за тази некадърност беше зависимостта на демократично пристигналите на власт елити от Франция. Официално Франция " обезпечава помощ " на страните от Западна Африка в битката с терористите, само че в реалност френското наличие има и редица други цели.
В Мали отстраняването на профренските управляващи и " изгонването " на Франция от страната беше последвано от апел за помощ за сигурност към съветската ЧВК Вагнер. Оказа се, че силите на една ЧВК могат да трансформират обстановката. От френска страна защитата на Мали от терористите беше димна завеса: френският надзор върху добива на значими минерали беше „ предпазен “. Терористичните групи и френските войски всъщност се занимаваха с едно и също.
Опитът на Мали да се освободи от френското наличие и да получи поддръжка от Русия беше употребен и в Буркина Фасо. Подполковник С. Дамиба, който извърши прелом през януари 2022 година, няколко дни преди този момент предложи на сваления от власт президент да се обърне за помощ към ЧВК Вагнер, само че получи отвод. Междувременно армията на Буркина Фасо беше в обезверено състояние на фронтовете на битката против терористите.
По време на септемврийското си пътешестване в Организация на обединените нации, министърът на външните работи на Русия С.В. Лавров имаше срещи с водачите на Мали, Судан и Буркина Фасо, където бяха осъществени преврати през 2022 година
Но нямаше среща с водача на военните управляващи на Гвинея, превратът в Гвинея през септември 2021 година и свалянето на президента Алфа Конде бяха от друго естество. А. Конде, който ръководи страната три мандата, беше свален незабавно щом стартира да се концентрира върху Русия и даже изиска да се причисли към BRICS +.
Между другото, отстраняването на Конде става, до момента в който уредниците на преврата минават военно образование под управлението на американците (поради събитията на преврата в Гвинея това е първият сходен случай в Африка). Чуждестранният детайл в преврата в Гвинея се утежнява и от френското поданство на ръководителя на пучистите Думбуа и неговата френска брачна половинка (тя е офицер от военната полиция)...
Характеристика на новата вълна от африкански преврати беше фактът, че една промяна на властта се случва съвсем незабавно след друга. Такъв беше казусът в Мали (август 2020 година и май 2021 г.), в Судан (през 2019 година и 2021 г.) и в този момент в Буркина Фасо. Последователните преврати бяха от друго естество: те бяха както контрапреврати, по този начин и корекции в групата, която пристигна на власт. Превратът, който преди малко се случи в Буркина Фасо, най-вероятно е контрапреврат. Твърде видимо новият водач Дамиба стартира да се концентрира върху Русия.
И още една " неслучайност ". Все по-често популацията излиза по улиците в поддръжка на следващия прелом освен със знамената на своята страна, само че и с... съветското знаме, трансформирало се в знак на битката за самостоятелност. Въпреки 60-70-годишната история на публична самостоятелност, африканските страни остават неоколониални единици.
Сегашните неоколониални управляващи (те са същите остарели колониалисти) изсмукват запаси от Африка, възпрепятствайки самостоятелното развиване на континента. Капитализмът е паразитна система. Капитализмът не може да съществува, без да паразитира върху други страни, което поражда феномена на неравномерното му развиване, блокирайки пътя на развиването като такова. Това значително изяснява опита за скок в социализма от феодализма, който доста африкански страни се пробваха да създадат през 60-те и 70-те години на 20 век:
Днес Африка е наясно с измененията, които се случват в света. Новата вълна от държавни преврати е отговор на тези процеси. И това се случва точно тъй като деколонизацията на Африка не е приключена нито през 60-те години, нито през 70-те, нито при започване на 21 век. Просто този развой би трябвало да се приключи.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 30 септември в Буркина Фасо е осъществен нов държавен прелом. Преходният президент Пол-Анри Сандаого Дамиба беше свален. Капитан Ибрахим Траоре е провъзгласен за нов държавен глава. Това е вторият прелом за тази година, първият беше осъществен на 23 януари.
Африка постоянно е била известна с катаклизми, само че това, което се случва през последните две-три години, е извънредно.
Първо, след няколко десетилетия на непрекъснати катаклизми, през 60-те и 80-те години на предишния век Африканският съюз приема документи, които осъждат неконституционната промяна на властта на континента и вкарват предписание за непризнаване на новите държавни управления, пристигнали на власт без съблюдаване на законовите процедури. Едно от закононарушенията в статута на Африканския съд е „ противоконституционна промяна на властта “.
Второ, уредниците на новата вълна от преврати от време на време получават по-масова поддръжка от популацията, в сравнение с спечелилите в законните избори.
Трето, новата вълна от преврати е по-скоро обвързвана с външната, в сравнение с с вътрешната политика на страните. По този метод всички неотдавнашни преврати в Мали и Буркина Фасо бяха породени от неспособността на свалените държавни управления да обезпечат сигурност в изискванията на войната, отприщена от ИДИЛ в Западна Африка [забранена в Русия] и други терористични групи.
Причината за тази некадърност беше зависимостта на демократично пристигналите на власт елити от Франция. Официално Франция " обезпечава помощ " на страните от Западна Африка в битката с терористите, само че в реалност френското наличие има и редица други цели.
В Мали отстраняването на профренските управляващи и " изгонването " на Франция от страната беше последвано от апел за помощ за сигурност към съветската ЧВК Вагнер. Оказа се, че силите на една ЧВК могат да трансформират обстановката. От френска страна защитата на Мали от терористите беше димна завеса: френският надзор върху добива на значими минерали беше „ предпазен “. Терористичните групи и френските войски всъщност се занимаваха с едно и също.
Опитът на Мали да се освободи от френското наличие и да получи поддръжка от Русия беше употребен и в Буркина Фасо. Подполковник С. Дамиба, който извърши прелом през януари 2022 година, няколко дни преди този момент предложи на сваления от власт президент да се обърне за помощ към ЧВК Вагнер, само че получи отвод. Междувременно армията на Буркина Фасо беше в обезверено състояние на фронтовете на битката против терористите.
По време на септемврийското си пътешестване в Организация на обединените нации, министърът на външните работи на Русия С.В. Лавров имаше срещи с водачите на Мали, Судан и Буркина Фасо, където бяха осъществени преврати през 2022 година
Но нямаше среща с водача на военните управляващи на Гвинея, превратът в Гвинея през септември 2021 година и свалянето на президента Алфа Конде бяха от друго естество. А. Конде, който ръководи страната три мандата, беше свален незабавно щом стартира да се концентрира върху Русия и даже изиска да се причисли към BRICS +.
Между другото, отстраняването на Конде става, до момента в който уредниците на преврата минават военно образование под управлението на американците (поради събитията на преврата в Гвинея това е първият сходен случай в Африка). Чуждестранният детайл в преврата в Гвинея се утежнява и от френското поданство на ръководителя на пучистите Думбуа и неговата френска брачна половинка (тя е офицер от военната полиция)...
Характеристика на новата вълна от африкански преврати беше фактът, че една промяна на властта се случва съвсем незабавно след друга. Такъв беше казусът в Мали (август 2020 година и май 2021 г.), в Судан (през 2019 година и 2021 г.) и в този момент в Буркина Фасо. Последователните преврати бяха от друго естество: те бяха както контрапреврати, по този начин и корекции в групата, която пристигна на власт. Превратът, който преди малко се случи в Буркина Фасо, най-вероятно е контрапреврат. Твърде видимо новият водач Дамиба стартира да се концентрира върху Русия.
И още една " неслучайност ". Все по-често популацията излиза по улиците в поддръжка на следващия прелом освен със знамената на своята страна, само че и с... съветското знаме, трансформирало се в знак на битката за самостоятелност. Въпреки 60-70-годишната история на публична самостоятелност, африканските страни остават неоколониални единици.
Сегашните неоколониални управляващи (те са същите остарели колониалисти) изсмукват запаси от Африка, възпрепятствайки самостоятелното развиване на континента. Капитализмът е паразитна система. Капитализмът не може да съществува, без да паразитира върху други страни, което поражда феномена на неравномерното му развиване, блокирайки пътя на развиването като такова. Това значително изяснява опита за скок в социализма от феодализма, който доста африкански страни се пробваха да създадат през 60-те и 70-те години на 20 век:
Днес Африка е наясно с измененията, които се случват в света. Новата вълна от държавни преврати е отговор на тези процеси. И това се случва точно тъй като деколонизацията на Африка не е приключена нито през 60-те години, нито през 70-те, нито при започване на 21 век. Просто този развой би трябвало да се приключи.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ