Адвокат Здравка Калайджиева, правозащитник и бивш съдия в Европейския съд

...
Адвокат Здравка Калайджиева, правозащитник и бивш съдия в Европейския съд
Коментари Харесай

Темида е слугиня в шоу програма

Адвокат Здравка Калайджиева, правозащитник и някогашен арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (2008-2015), разяснява пред БНР проблема с оповестените от прокуратурата записи от подслушване на президента Румен Радев и командира на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков, както и питането на основния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд за пояснение на имунитета на президента. Заглавието е на " Дневник ".

Гглавният прокурор е свободен да желае каквито желае тълкувания от Конституционния съд. Неприятното е, че сякаш тази тематика е добре създадена. Ако на него не му е ясно дали едно деяние е нарушаване на конституцията или държавна измяна, по този въпрос има както процедура на Конституционния съд, по този начин и доктрина. Председателят на Конституционния съд има цяла монография от над 200 страници по този въпрос и всеки от нас може да се запознае с нея. Това обаче не пречи основният прокурор, в случай че пожелае, да попита още веднъж.

В един уебсайт, разпространяващ основно отзиви на прокурори, прочетох коментар: " Нашата е изпята, ами най-малко децата да ги учим на право ". В това време най-хубавият правист на премиера - министърът на правораздаването, също изрази през Министерския съвет паника, че образованието по право би трябвало незабавно да се усъвършенства. Казвам това по отношение на квалификацията на господин Иван Гешев. Защото

нещата, които той пита, са добре отразени както в теорията, по този начин и в практиката.

Мисля, че спор дали отговорът следва да е един или различен надали има. Но той може да попита, тъй като конституцията го овластява.

Законността на изнасянето на записи от подслушване на президента са предмет на коментар от значително сътрудници. За мен е по-важно и мисля, че хората схванаха, че наличието на тази огласена информация не може да даде учредения за съмнения било в незаконна активност, било в измяна на конституцията, в смисъла на здравия разсъдък. Но ние не желаеме да обърнем внимание на това, че всички чакат от прокуратурата да се произнесе по законността. Ами време е да се разбере, в случай че би трябвало и да се запише категорично, че прокурорът може да повдига разногласия за правда, само че само съдът може взема решение кое е законно и кое - не.

Записите, които бяха публикувани, биха могли да бъдатг обсъждани от най-различни гледни точки: от позиция на похищението върху персоналния живот на президента на републиката, от позиция на това дали методът на събиране и метода на разпространяване на таци информация подхождат на Закона за специфичните разследващи средства, на конституцията, на Наказателния кодекс и така нататък Тези въпроси би трябвало в последна сметка да ги реши съдът. За обществото обаче стана ясно, че упражняването на пълномощията на господин Гешев

към този момент отива оттатък рамката на буквата на закона и визира духа на понятието правда.

Обстоятелствата от последната седмица оставиха мен и други адвокати в положение, в което се чудим дали нямаме и ние потребност от психическа помощ. Защото ние към този момент не знаем какво следва да се назовава правда в нашата татковина.

С учудване чух думите на госпожа Менда Стоянова, че дейностите на прокуратурата удовлетворявали публичното любознание. Извинявайте, това не е роля на прокуратурата в една сериозна страна. А коства ми се, че още като претендент за основен прокурор господин Гешев даде откровена и ясна поръчка за квалификацията си, за своето схващане, за почитание към институциите, за почитание към правата на индивида, за конституционни полезности като разеделението на управляващите. Както и за съгласно него нужното изборно ориентиране и блестящо медийно показване на дейностите на

прокуратурата като институция, която арестува, с цел да радва елементарните хора -

да разказва обществено с часове банкноти, да изяснява, че съгласно закона всички арестувани лица следва да се водят с вериги по улиците и така нататък

Обществото към този момент схваща до каква степен тези дейстивя подхождат на закона, на професионалната нравственос и задължението на основния прокурор да не уронва престижа на правосъдната власт. Аз бих помолила през днешния ден гилдията на обвинителите, сред които към момента има кадърни експерти, да премисли поредицата от свои заявления в поддръжка на тази кандидатура, тъй като там се твърдеше, че господин Гешев способства за одобряване на ролята на правосъдната власт като поръчител за правовия ред и отбрана на правата и законните ползи на жителите. Надявам се тази преценка в този момент да се премисли и да се извърши както от Висшия правосъден съвет във връзка с професионалната нравственос, по този начин и от Народното събрание

дали тези дейности уронват престижа на правосъдната власт.

Конкретните проблеми по отношение на публикуваните записи могат да бъдат обяснявани обстойно и нашироко. Това стигна до някакъв неконтролируем разцвет на пълномощията на прокуратурата. Тя може да прави дейности, които са безконтролни. Подслушването на разположение, което е част от военните, какъвто е ген. Цанко Стойков, не може да бъде разпоредено в формирано против него произвеждане на Специализираната прокуратура. Такова произвеждане може да бъде провеждано само от Военната прокуратура.Това е въпрос на подготвеност. Проблемът е в това, че дали тези записи са законни или не, сякаш не предстои на правосъден надзор. Аз не мога да кажа дали съд е разрешил такова подслушване, както не мога да кажа дали изземването на една сбирка от антики, която е благосъстоятелност на юридическо лице, а не на Васил Божков, е било позволено от съд.

Ние не можем да разчитаме само и единствено на волята на прокуратурата да преценя какво е законно, тъй като това са все въпроси, които непосредствено засягат правата и ползите на жителите, без значение кои са тези жители. Освен това преценката дали е належащо подслушване за закононарушение, което не е наказуемо с повече от 5 години затвор, не може да бъде забелязана като законна. Друг е въпросът, че един път събрана, тази информация, доколкото не може да служи за към този момент формирано произвеждане, тя

предстои на заличаване, и то коства ми се в шестмесечен период

от определяне, че събраните доказателства не са нужни на наказателното произвеждане. Това нещо е било арестувано в продължение на близо 9 месеца и в този момент се огласява, без значение то възбраната на Наказателен кодекс.

Всичко това се случва, тъй като е на практика допустимо. Тези на практика благоприятни условия на прокуратурата доближиха до неконтролируем разцвет. И аз се надявам през днешния ден, че освен шепа експерти, само че и цялото общество схваща нуждата от промени в тази безконтролна, неефективна и изборно упражнявана власт. Тя би трябвало да бъде сложена неотложно под пълноценния и способен надзор на съдилищата, какъвто сега в действителност се планува по някои въпроси, само че до момента в който се стигне до този пълностоен надзор, минава дълъг интервал от време, в който такива дейности могат да съсипят и престижа, и ползите, и в случай че щете държавността. Защото това, което ние следим сега, е посегателство върху държавността в откровения и бездънен смисъл на тази дума.

Не желаеме прокуратурата да се разпорежда с съществени права и ползи и е време да осъзнаем, че тя

не може да раздава медийно правораздаване и нейните актове следва да подлежат на надзор,

както и похищенията върху главните права и ползи да могат да бъдат обезщетявани по някакъв рационален метод. Вместо това прокурорите разполагат с подобен статут на несменяемост и безконтролност, който в последна сметка води до отсъждане на компенсации, които данъкоплатецът заплаща вместо всеки причинител.

Тук става дума тъкмо за изборните благоприятни условия на прокуратурата. Аз не зная дали никой не е смеел да произнася името на господин Божков и на господин Пеевски. Зная, че това, за което в този момент приказва прокуратурата, са дейности, които са протекли най-малкото през последните пет години. Кога, дали и кого да притегли прокуратурата под отговорност е въпрос на нейната изборна подготвеност. Именно за това става дума - за неефективното и изборно практикуване на тези пълномощия, което както виждаме, може да доближи до необичайно пояснение на обикновени и ясни правила. Ние сме очевидци на това, че съгласно прокуратурата

едно " М-хъм " може да бъде квалифицирано като посягане върху конституцията

или държавна измяна, което може да докара до импийчмънт. Това е смешно и хората го схващат.

Аз съм съдията, който е взел участие в приемането на решението на съда в Страсбург по делото " Колеви ". Там ясно се споделя, че по закон и тогава, и в този момент основният прокурор е можел да бъде привличан към наказателна отговорност. По закон, само че не и на процедура поради йерархичната зависимост. Впрочем това дело е по отношение на съмненията на госпожа Колева, брачна половинка на някогашния заместник-главен прокурор Николай Колев, за това, че тогавашният основен прокурор Никола Филчев е бил забъркан в едно ликвидиране. А съгласно други данни, които са били изложени и пред Висшия правосъден съвет тогава, освен в едно, а в две убийства. Впрочем тези убийства и до момента не са разкрити.

Но не забравяйте, че убийствата, които не са разкрити у нас, не са по никакъв начин малко. Ние сега обсъждаме някакво риалити шоу в региона на наказателното правораздаване, не бихме желали да виждаме Темида като участник в такова риалити шоу и като

слугиня било на господин Гешев, било на господин Радев, било на господин Борисов, Пеевски, Божков или Младен Михалев.

Надявам се, че хората могат да разчитат на правораздаването за неговото неутралност, а не да чакаме господин Цветанов да изравя трупове с екскаватор, както ни уверяваше министър председателят. Става дума за правда. Впрочем не знам какво стана с тези изровени трупове.

Представите за това, че битката против престъпността ще се прави по легален ред, от дълго време са отмити и ни ставаме наблюдаващи в действителност на някаква шоупрограма, която работи като фойерверк. Прокуратурата взема решение по кое време да повдигне обвиняване, дали да повдигне обвиняване, по какъв начин да квалифицира едно действие - дали като държавна измяна или като несъставомерно държание. Тя има всички тези благоприятни условия, които не могат да бъдат овладени, доколкото точно прокуратурата взема решение дали да сложи един въпрос пред съда. Съдът е този, който би трябвало да каже дали едно нещо е законно и какво съставлява то. Това се отнася и до основния прокурор, несъмнено. Но практическата неспособност за неговото следствие и вероятно наказване сега е прекомерно лимитирана.

Време е да изясним функционалностите на съда, следствието и прокуратурата в обществото.

Няма по какъв начин съдът да радва обществото. Няма по какъв начин правораздаването да радва обществото,

тъй като има напълно други функционалности. Правосъдието би трябвало а пази законността и съдилищата следва да вземат решение разногласията. В множеството конституции на света прокуратурата изобщо не е парламентарен орган. Друг е въпросът, че тя не може да има същите функционалности като съда. Тя може да повдига разногласия и да притегля причинителите на закононарушения към отговорност. Но произнасянето по тези въпроси не може да бъде в ръцете на прокуратурата. Това е главен проблем на нашата конституция. И на нашите показа към този момент за това кой реализира правораздаването.

Време е в конституцията да се запише, че съдилищата реализират правораздаването, и да се дефинират ясно функционалностите на прокуратурата, тъй че те да могат да бъдат отразени и в законите. Не може прокуратурата да разпорежда на държавни органи какво следва да извършат и какво - не. Това е записано в закона и в случай че не се прави, няма спънка прокуратурата да повдигне въпроса пред съда, само че не и да разпорежда. В какво качество разпорежда? Вече никой не знае.

Все по-често виждаме, че освен жителите, само че и политиците наподобява чакат правораздаване от прокуратурата. Е, там е работата, че прокуратурата не може да раздава правораздаване. Тя не е съд. Един съд работи по правила, изслушва страните, има си процесуален правилник на действието.

Докато прокуратурата взема решение нещата зад затворените порти на кабинетите си

и излиза с някакви свои разпоредби и разпореждане, които надалеч не всеки път подлежат на правосъден надзор. Хората остават беззащитни - както жертвите, на които се отхвърля наказателон правораздаване, по този начин и засегнатите от тези дейности на прокуратурата, които не могат да се защитят.

Стурва ми се същностно значимо функционалностите на съда и на прокуратурата да бъдат ясно обрисувани в конституцията. За да може оттова да се вършат изводи дали дейностите, които са предоставени по закон, подхождат на тези функционалности в конституцията. По същия метод статутът на прокуратурата и на нейните представители следва да дава отговор на функционалностите им, а не да бъде идентичен с този на съдиите, които имат разнообразни функционалности.

Това, което сега следим при ръководството на правосъдната власт от Висшия правосъден съвет, опонира на съществени правила за независимостта на съда, който няма по какъв начин да взема решение заслужено разногласия сред страната и жителите, в случай че не е самостоятелен от управляващите. Вместо това ние виждаме, че във Висшия правосъден съвет се избират членове, които са представители на парламентарните партии. Не единствено това, ами по-късно на тях им се оферират - и това преди малко беше признато от Народното събрание - бонуси, които значат, че членовете на Висшия правосъден съвет, по този начин определени от Народното събрание, ще заемат позиции във висшите съдилища и основната прокуратура.

Това всъщност е нахлуване на политическата власт в правораздаването. Не би трябвало да е по този начин.

На съдилищата следва да им се обезпечи самостоятелност от въздействието на политическите сили. И това няма по какъв начин другояче да стане, с изключение на с обезпечаване на незамисимост освен в тяхната всекидневна процедура по делата, само че и в ръководството им във Висшия правосъден съвет.

Нещо повече - това, което гледаме, е опциите на прокуратурата посредством своето болшинство в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет освен да отстрани всяка кандидатура, с изключение на препоръчаната от тях за основен прокурор, само че и дружно с политическите представители във Висш съдебен съвет да дефинират кой ще е идващият ръководител на висш съд, бил той касационен или административен. Това в случай че не е политическо въздействие и въздействие на прокуратурата като страна в процеса върху независимостта и безпристрастието на съдилищата, аз не зная какво е.

Превземането на правосъдната власт от политиката и иззимването на нейните функционалности от прокуратурата въобще не работят в интерес нито на занонността, нито на независимостта на съда, на която жителите би трябвало да разчитат, когато се вземат решение разногласията сред тях и страната.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР