Румен Радев: Ръстът на заплатите изпреварва 2,5 пъти икономиката
Административното повишение на заплатите е деструктивно
Административното установяване на минималната работна заплата в България е изцяло деструктивно, унищожава обществения разговор и води до голям брой отрицателни резултати за стопанската система. Това съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев, представен от БНР. Коментарът му е във връзка идното нарастване на минималното заплащане от 1 януари 2026 година.
" Ние нямаме срещу и е обикновено в развиването на една стопанска система да имаме развиване и увеличение на приходите, всички за това работим. Това, против което сме е, това установяване на приходите да става по фиктивен административен ред ", уточни Радев.
Той акцентира, че позицията на работодателските организации е поредна през последните три години, в които се ползва този механизъм.
Ръст, изпреварващ стопанската система
Според ръководителя на АИКБ, за последните три години административният растеж на минималната заплата надвишава 55%, до момента в който действителният растеж на стопанската система е малко над 10%.
" Иначе казано – над 2,5 пъти по-бързо пораства административно определяната минимална заплата от обективните стопански индикатори. А точно те би трябвало да дефинират растежа ѝ, а не административните ", разяснява икономистът.
Той даде образец с огромни компании, които са затворили производства в Северозападна България и са ги преместили в други страни, оставяйки след себе си безработни нискоквалифицирани чиновници.
Задълбочаване на проблемите
Румен Радев посочи, че този метод води до мощно доближаване на заплатите в браншове като текстил, селско стопанство, хотелиерство и охранителна активност. Друг сериозен проблем са мощните районни разлики.
" Всички други 27 области са със заплати под междинната, като разликата сред Смолян и София град е съвсем двойна... И несъответстващата минимална заплата още усилва тези районни разлики ", акцентира ръководителят на АИКБ.
Според него, най-големият недостатък е рисковото приближаване на минималната заплата до медианната (най-често получаваната). Това принуждава компаниите изкуствено да усилват и другите хонорари, с цел да компенсират чиновниците с по-висока подготовка и опит, без този растеж да е аргументиран от действителни пазарни условия.
Административното установяване на минималната работна заплата в България е изцяло деструктивно, унищожава обществения разговор и води до голям брой отрицателни резултати за стопанската система. Това съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев, представен от БНР. Коментарът му е във връзка идното нарастване на минималното заплащане от 1 януари 2026 година.
" Ние нямаме срещу и е обикновено в развиването на една стопанска система да имаме развиване и увеличение на приходите, всички за това работим. Това, против което сме е, това установяване на приходите да става по фиктивен административен ред ", уточни Радев.
Той акцентира, че позицията на работодателските организации е поредна през последните три години, в които се ползва този механизъм.
Ръст, изпреварващ стопанската система
Според ръководителя на АИКБ, за последните три години административният растеж на минималната заплата надвишава 55%, до момента в който действителният растеж на стопанската система е малко над 10%.
" Иначе казано – над 2,5 пъти по-бързо пораства административно определяната минимална заплата от обективните стопански индикатори. А точно те би трябвало да дефинират растежа ѝ, а не административните ", разяснява икономистът.
Той даде образец с огромни компании, които са затворили производства в Северозападна България и са ги преместили в други страни, оставяйки след себе си безработни нискоквалифицирани чиновници.
Задълбочаване на проблемите
Румен Радев посочи, че този метод води до мощно доближаване на заплатите в браншове като текстил, селско стопанство, хотелиерство и охранителна активност. Друг сериозен проблем са мощните районни разлики.
" Всички други 27 области са със заплати под междинната, като разликата сред Смолян и София град е съвсем двойна... И несъответстващата минимална заплата още усилва тези районни разлики ", акцентира ръководителят на АИКБ.
Според него, най-големият недостатък е рисковото приближаване на минималната заплата до медианната (най-често получаваната). Това принуждава компаниите изкуствено да усилват и другите хонорари, с цел да компенсират чиновниците с по-висока подготовка и опит, без този растеж да е аргументиран от действителни пазарни условия.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ