Срещнахме ли се с Христос?
„ А религия е жива визия на това, за което се надяваме и откриване на това, що се не вижда “ (Евр. 11:1)
Казват, че няма нищо по-неприятно и по-трудно от това да чакаш или да догонваш. Относно „ догонването “ към този момент няма да приказваме, а за упованието най-точното време e да поразмишляваме в навечерието напразника Сретение Господне, който ще честваме на 2 февруари в Неделя 15 след неделя след Въздвижение – на Закхея. Този огромен църковен празник ни напомня точно за
едно доста, доста дълго очакване
увенчало се най-после със СРЕЩА. Думата „ сретение “ по този начин се и превежда от църковнославянски – „ среща “.
В продължение на доста епохи старозаветният Израил чака идването в света на Онзи, Когото на еврейски назовават Месия, а на гръцки – Христос. На съветски тази дума е „ Помазаник “ или казано по различен метод „ Цар “. Не в смисъла, в който назовават царе тези, които ръководят народите, господстват и съдят, водят войни, санкционират и помилват. За всеки постоянно е било ясно какъв брой нетрайна е тяхната власт, по какъв начин неправдив се оказва от време на време съдът и несъвършена милостта. Ако дори Соломон, най-мъдрият измежду мъдрите, който преди възкачването си на престола моли Бога да му даде „ рационално сърце, с цел да съди Твоя народ и да разграничава, що е положително и що е зло “ (3 Царств. 3:9-11) и получил този подарък преизобилно, в случай че даже този избраник не устоява и в края на живота си се отклонява от правдата Божия,
то можем ли да чакаме напълно ръководство от който и да било?
И би било невероятно за всеки мислещ човек да не изпадне в краен скептицизъм и да остави всяка вяра за „ по-добър живот “, в случай че не съществуваше античното заричане, обещано от Бога на Неговия народ посредством пророците.
Всеки набожен знае, че злото не е всесилно, неправдата не е безконечна. Ще настъпи денят, когато Бог ще се намеси в човешката история и ще изпрати в света необикновен Човек, Когото ще надари с такава власт и с такава мощ, каквито преди Него не е имал никой, и Той ще бъде прелестен и идеален, обективен и добър. Пророк Исаия предсказва за Него и Неговото царство по този начин: „ … и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разсъдък, дух на съвет и цитадела, дух на познание и благочестие… Той ще съди сиромасите по истина, и делата на страдалците в страната ще взема решение по истина… Пояс на кръста Му ще бъде правдата… Тогава вълк ще живее дружно с агне, и леопард ще лежи дружно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат дружно, и малко дете ще ги кара “ (Ис. 11:2-4-6).
Ето какъв Помазаник чака старозаветната Църква. И би трябвало да кажем, упованието е толкоз дълго, голям брой генерации си отиват от живота, без да дочакат, по тази причина в мнозина отслабва вярата, че Месия въобще в миналото ще пристигна. Въпреки това, колкото по-чист и правоверен е човек, толкоз по-силно и твърдо има вяра, че Господ безусловно ще извърши Своето заричане, и ще настъпи празненство на положителното и правдата.
На празника Сретение ние си спомняме
за един подобен човек.
Този праведник се споделя Симеон. „ Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види гибел, до момента в който не види Христа Господен “ (Лук. 2:26). И праведният Симеон чака към този момент много от дълго време. Макар и, както към този момент стана дума, дългото очакване да се понася мъчно от всички, Симеон има огромно предимство пред другите очакващи: за разлика от тях той знае твърдо, че ще дочака.
И ето в деня, когато четиридесетдневният Младенец Иисус Христос е донесен в храма, с цел да бъде осъществен върху Него откритият ритуал, Симеон по ентусиазъм идва в храма. Виждайки Иисус, „ той Го прегърна, благослови Бога и рече: в този момент отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, що Си приготвил пред лицето на всички нации, – светлина за култура на езичниците, и популярност на Твоя народ Израиля “ (Лук. 2:28-32). Очакването на праведния дъртак се сбъдва, в този момент може да си отиде „ с миром “, и да си отиде не от къде да е, а от живота. Да отиде не къде да е, а да почине. Да създадат това се постанова на всички хора, единствено че мнозина ли го вършат „ с миром “?
Праведният Симеон знае, че с Христос се трансформира смисълът на всичко, даже на смъртта; знае, че без тази СРЕЩА най-дългият, даже безкрайният живот няма никакъв смисъл, и противоположното – в Христа гибелта става не завършек на битието, а влизане във Вечността.
Спасителят Христос идва в света от дълго време, още преди две хиляди години. Но до ден-днешен мнозина по този начин и не са се срещнали с Него. Сред тях има хора, които не са чували за Него, както и хора, които, чувайки, не са повярвали.
Ние, вярващите, би трябвало да разкажем на нечувалите
да уверим невярващите.
Кой знае за какво, при нас това се получава неприятно. Защо ли?
Самите ние, вярващите, срещнали ли сме се с Христос, или не?
Разбира се, срещнали сме се, нали придобиването на вярата е точно такава среща. Обаче не умеем от самото начало да живеем с тази среща, не се получава постоянно да помним с цялото си сърце за Срещнатия от нас, по-точно за Срещналия нас. Живото чувство за наличието на Христос вселява в сърцето мир и наслада, без значение от всичко. Праведният Симеон потегли да умира „ с миром “. Получава ли се при нас „ с миром “ даже не да умираме, а най-малко да живеем?
Празнувайки Сретение Господне, да благодарим на Бога, че тази среща в нашия живот въпреки всичко се е осъществила, че в нея животът ни и идната ни гибел получават оня единствен смисъл, с който може храбро и радостно и да живеем, и да умираме. За тези, които са се доближили до Христа,
най-главното е да не изгубят тази непосредственост
Всеки грях, осъществен случайно, ни лишава от близостта до Спасителя, а значи и от мира, и от насладата.
Не по тази причина ли са по този начин неубедителни нашите думи и е по този начин недостоверно нашето удостоверение?
Нека този празник да обнови насладата от срещата ни с Господа и да ни извърши с решителност в никакъв случай повече да не се разделяме с Него!
Амин.
Казват, че няма нищо по-неприятно и по-трудно от това да чакаш или да догонваш. Относно „ догонването “ към този момент няма да приказваме, а за упованието най-точното време e да поразмишляваме в навечерието напразника Сретение Господне, който ще честваме на 2 февруари в Неделя 15 след неделя след Въздвижение – на Закхея. Този огромен църковен празник ни напомня точно за
едно доста, доста дълго очакване
увенчало се най-после със СРЕЩА. Думата „ сретение “ по този начин се и превежда от църковнославянски – „ среща “.
В продължение на доста епохи старозаветният Израил чака идването в света на Онзи, Когото на еврейски назовават Месия, а на гръцки – Христос. На съветски тази дума е „ Помазаник “ или казано по различен метод „ Цар “. Не в смисъла, в който назовават царе тези, които ръководят народите, господстват и съдят, водят войни, санкционират и помилват. За всеки постоянно е било ясно какъв брой нетрайна е тяхната власт, по какъв начин неправдив се оказва от време на време съдът и несъвършена милостта. Ако дори Соломон, най-мъдрият измежду мъдрите, който преди възкачването си на престола моли Бога да му даде „ рационално сърце, с цел да съди Твоя народ и да разграничава, що е положително и що е зло “ (3 Царств. 3:9-11) и получил този подарък преизобилно, в случай че даже този избраник не устоява и в края на живота си се отклонява от правдата Божия,
то можем ли да чакаме напълно ръководство от който и да било?
И би било невероятно за всеки мислещ човек да не изпадне в краен скептицизъм и да остави всяка вяра за „ по-добър живот “, в случай че не съществуваше античното заричане, обещано от Бога на Неговия народ посредством пророците.
Всеки набожен знае, че злото не е всесилно, неправдата не е безконечна. Ще настъпи денят, когато Бог ще се намеси в човешката история и ще изпрати в света необикновен Човек, Когото ще надари с такава власт и с такава мощ, каквито преди Него не е имал никой, и Той ще бъде прелестен и идеален, обективен и добър. Пророк Исаия предсказва за Него и Неговото царство по този начин: „ … и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разсъдък, дух на съвет и цитадела, дух на познание и благочестие… Той ще съди сиромасите по истина, и делата на страдалците в страната ще взема решение по истина… Пояс на кръста Му ще бъде правдата… Тогава вълк ще живее дружно с агне, и леопард ще лежи дружно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат дружно, и малко дете ще ги кара “ (Ис. 11:2-4-6).
Ето какъв Помазаник чака старозаветната Църква. И би трябвало да кажем, упованието е толкоз дълго, голям брой генерации си отиват от живота, без да дочакат, по тази причина в мнозина отслабва вярата, че Месия въобще в миналото ще пристигна. Въпреки това, колкото по-чист и правоверен е човек, толкоз по-силно и твърдо има вяра, че Господ безусловно ще извърши Своето заричане, и ще настъпи празненство на положителното и правдата.
На празника Сретение ние си спомняме
за един подобен човек.
Този праведник се споделя Симеон. „ Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види гибел, до момента в който не види Христа Господен “ (Лук. 2:26). И праведният Симеон чака към този момент много от дълго време. Макар и, както към този момент стана дума, дългото очакване да се понася мъчно от всички, Симеон има огромно предимство пред другите очакващи: за разлика от тях той знае твърдо, че ще дочака.
И ето в деня, когато четиридесетдневният Младенец Иисус Христос е донесен в храма, с цел да бъде осъществен върху Него откритият ритуал, Симеон по ентусиазъм идва в храма. Виждайки Иисус, „ той Го прегърна, благослови Бога и рече: в този момент отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, що Си приготвил пред лицето на всички нации, – светлина за култура на езичниците, и популярност на Твоя народ Израиля “ (Лук. 2:28-32). Очакването на праведния дъртак се сбъдва, в този момент може да си отиде „ с миром “, и да си отиде не от къде да е, а от живота. Да отиде не къде да е, а да почине. Да създадат това се постанова на всички хора, единствено че мнозина ли го вършат „ с миром “?
Праведният Симеон знае, че с Христос се трансформира смисълът на всичко, даже на смъртта; знае, че без тази СРЕЩА най-дългият, даже безкрайният живот няма никакъв смисъл, и противоположното – в Христа гибелта става не завършек на битието, а влизане във Вечността.
Спасителят Христос идва в света от дълго време, още преди две хиляди години. Но до ден-днешен мнозина по този начин и не са се срещнали с Него. Сред тях има хора, които не са чували за Него, както и хора, които, чувайки, не са повярвали.
Ние, вярващите, би трябвало да разкажем на нечувалите
да уверим невярващите.
Кой знае за какво, при нас това се получава неприятно. Защо ли?
Самите ние, вярващите, срещнали ли сме се с Христос, или не?
Разбира се, срещнали сме се, нали придобиването на вярата е точно такава среща. Обаче не умеем от самото начало да живеем с тази среща, не се получава постоянно да помним с цялото си сърце за Срещнатия от нас, по-точно за Срещналия нас. Живото чувство за наличието на Христос вселява в сърцето мир и наслада, без значение от всичко. Праведният Симеон потегли да умира „ с миром “. Получава ли се при нас „ с миром “ даже не да умираме, а най-малко да живеем?
Празнувайки Сретение Господне, да благодарим на Бога, че тази среща в нашия живот въпреки всичко се е осъществила, че в нея животът ни и идната ни гибел получават оня единствен смисъл, с който може храбро и радостно и да живеем, и да умираме. За тези, които са се доближили до Христа,
най-главното е да не изгубят тази непосредственост
Всеки грях, осъществен случайно, ни лишава от близостта до Спасителя, а значи и от мира, и от насладата.
Не по тази причина ли са по този начин неубедителни нашите думи и е по този начин недостоверно нашето удостоверение?
Нека този празник да обнови насладата от срещата ни с Господа и да ни извърши с решителност в никакъв случай повече да не се разделяме с Него!
Амин.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ