Томас Вайнтхапел - гмуркачът от операта
Томас Вайнтхапел е австрийски баритон, който към този момент два пъти се среща с българската аудитория. Поводът, както и през 2018 година, е музиката на Густав Малер. Преди броени дни рядко изпълняваната симфония-кантата „ Песен за земята “ бе показана от Софийската филхармония под палката на маестро Георги Димитров.
Шедьовърът на великия композитор е остаряла фантазия за Томас Вайнтхапел, който не крие възхищението си от своя прославен съотечественик. Впечатляващ и заслужен за удивление е и животът на изпълнителя. Този 40-годишен мъж има сполучлива кариера в операта, оперетата, мюзикъла, киното и... дълбоководното гмуркане, поради което е част от „ посланиците “, загрижени за ориста на кораловите рифове. Едва 12-годишният Томас преборва най-страшната болест, а малко по-късно губи татко си. Минавайки през тестванията, той не стопира да върви към фантазията си – да бъде артист. И съумява.
Печели награди от интернационалните състезания, а през 2017 година е първият австриец, получил най-високата чешка оперна премия „ Талия “ – за изключителното си осъществяване на Хамлет е едноименната творба на Амброаз Тома. Журито на фестивала Opera (2017) му присъжда и втората огромна локална премия – „ Либушка “. В същата страна Томас Вайнтхапел намира и огромната си обич с моминската фамилия Коканова...
Срещата с Томас Вайнтхапел, освен от сцената, е празник за сетивността и приземяването към човечността. Чувствителен, трагичен, топъл и деятелен е освен гласът на този събеседник със остаряла душа... И сходно само че Малкия принц, той като че ли не е от тази планета, само че в това време е непосредствен до всеки, който се допре до него... Гмуркането в уютния свят на Томас Вайнтхапел е неизбежно...
Томас Вайнтхапел споделя за гостуването си в София и концерта със Софийската филхармония, за музиката, за присъединяване си в киното, за фамилията и персоналната му битка сред живота и гибелта, за обвързаността му с идеята на кораловите рифове.
Предлагам да стартираме нашия диалог напълно неангажиращо. Успяхте да опитате в София обичаната Ви храна – свински ребърца?
- О, да. Храната е невероятна. Преди две-три години бях в София, поради осмата симфония на Малер. Затова към този момент познавам кухнята. Много се веселя, че имам опцията да се връщам тук. И предходния път, и в този момент мога да обикалям по места, които не са в центъра на София. Хората в заведенията за хранене са доста благи, доста гостоприемни. Изобщо, атмосферата е прелестна.
Отраснал сте в семейство с четири деца. Баща Ви е този, който е упорствал да пеете в хор. Каква беше неговата ролята за Вашето израстване като музикант и кой различен Ви оказа помощ в това израстване?
- Аз съм вечно признателен на татко си, който си отиде, когато бях на 18 години. Вече има още един ангел на небето, който се грижи за мен... Баща ми е едно дете във фермерско семейство. Самият той е желал да пее в хор, само че не е имал опция.
Снимка: Даниел Димитров
Баща ми постоянно е давал равни благоприятни условия на всеки от нас. Аз съм третото дете в фамилията, имам по-голям брат и сестра. Случи се по този начин, че брат ми потегли в друга посока, не се интересуваше от музика. Аз бях индивидът, който изяви предпочитание да пее във виенския хор на момчетата.
Татко беше доста горделив с това мое решение. Никога не ме е притискал, не е насилвал пътя ми. Подкрепяше ме във всичко, което върша. След това станах задоволително огромен и започнах да вървя по турнета и отсъствах съвсем непрекъснато. Обикаляхме четири месеца в годината – в Щатите, в Япония и под дърво и камък. Дори тогава ние отново не прекъснахме връзката си. Той беше индивидът, който ми оказва помощ със препоръки и постоянно музиката е била това, което ни свързва.
А какво дете бяхте?
- Много благо и положително (Смее се – бел. а.). Имах доста хубаво детство, с доста другари, отвън огромния град. От 4-годишен знам, че желая да съм артист и от този момент нищо не се е трансформирало.
Разказвате за татко си, само че съвсем на никое място не става дума за майка Ви...
- Слава на Бога, тя е жива и здрава, и имунизирана (Смее се – бел. а.). Тя не е музикант, а родител на четири деца, за които някой би трябвало да се грижи. Тя е индивидът, към който се върти фамилията. Най-хубавото е, че от нея имам безспорната поддръжка. Тя постоянно е на моите концерти, чуваме се по телефона всеки ден. Одобрява всичко, което върша. Никога няма да ме порицае, че не съм изпял нещо добре. За мен това е ужасно хубаво, тъй като съм забелязал, че при артисти, чиито родители са музиканти, липсва безкритичната любов, която получаваш от майката и бащата...
На 12-годишна възраст се постанова да научите доста тежък урок, обвързван със здравето. Няколко години по-късно губите татко си. С това завършиха ли тежките уроци в живота?
- В живота постоянно има тежки моменти и постоянно ще ги има. Мисля, че за един музикант пеенето не е всичко, а по-скоро страстта, която влага в музиката. Да вземем за образец Малер. Той споделя, че „ Песента за земята “ е най-личното му произведение, което безусловно се откъсва от сърцето му и е част от него. Смятам, че, с изключение на гласа, в музиката би трябвало да влагаш всичко – и страданията, и любовта, всичко. И това е, което те прави същински актьор и музикант.
За „ Песента за зямата “ казвате, че е Ваша остаряла фантазия...
- Да, това е едно от най-любимите ми творби, което извършвам за първи път. Не е доста известно творба, извършва се доста рядко. Затова съм ужасно признателен за тази опция, и доста благополучен.
Пеете опера, оперета, мюзикъл. Нормално ли е за един актьор да бъде еднообразно добър и в трите жанра?
- Повече или по-малко – да, обикновено е. Но аз доста одобрявам актьорското майсторство. И по тази причина обичам да върша нещата като артист. Като се замисли човек, старите мюзикъли са изпълнявани с маниера на операта. Затова всеки актьор би трябвало да може да извършва всичко.
Снимка: Даниел Димитров
Сега, по време на изключителната обстановка, когато си бях в къщи, от ден на ден и повече се задълбочих във Вагнер – в функциите на Тристан, на Лоенгрин. С други думи, насочих се към това да бъда повече трагичен баритон.
Директорът на Софийската опера – Пламен Карталов, е един от най-големите разбирачи на Вагнер – провежда фестивал, има книги, сложил е много от неговите произведения.
- Страхотно. Значи би трябвало да му изпратя записите, които преди малко направих на „ Летящият холандец “ и на „ Лоенгрин “.
Нищо чудно да ви забележим скоро на сцената и на Софийската опера...
- С наслаждение.
Прочетох за Вас, че организирате „ вечери на песни и арии “ в Будапеща, Лондон, Париж. Но не ми стана ясно какво съставляват тези събития...
- Организират се в посолствата на Австрия. Идеята е да се направи една компилация от типичен и модерни творби – има Моцарт, Вагнер, оперета. Това за публиката е доста прелестно – поради разнообразния репертоар. За мен е добра опция, тъй като участват разнообразни хора. Има шефове на опери и сътрудници, които могат да добият визия за целия ми диапазон.
А за какво Чехия толкоз доста Ви обича?
- Защото обичам чехите (Смее се – бел. а.). Постановката на „ Хамлет “ там беше невероятна. Режисьорът беше доста добър, диригентът – също, както и сътрудниците ми на сцената. Беше прелестно прекарване. Аз вложих доста от себе си в тази роля – поради страстта, обвързвана със загубата на бащата, поради страданието... Това е едно от най-любимите ми превъплъщения.
Снимка: Томас Вайнтхапел
Хамлет ми е непосредствен и поради любовта към Офелия. Няма кой знае какъв брой други паралели с живота ми, като се изключи че аз в действителност се ожених за моята Офелия...
... която се споделя Екатерина. Тя ли е към момента обичаният Ви фотограф?
- Да (Смее се – бел. а.), без значение че сме женени и си имаме 2-годишна дъщеричка с италианско име – Киара. И в този момент към този момент имам две огромни любови.
Киара обича ли трите котки?
- Има ли нещо, което да не знаете за мен? (Смее се – бел. а.). Жена ми имаше две котки, само че когато купихме по-голям апартамент, взехме котенце от подслон, с цел да го създадем щастливо.
Снимка: Томас Вайнтхапел
Малките деца обаче доста обичат да тормозят котките. Киара таман се сдобри с едната котка. В момента, в който четириногото я позволи до себе си и ѝ разреши да я гали, нашата дребна разбойничка стартира още веднъж да я тероризира...
Знаете ли, че фамилното име на брачната половинка Ви – Коканова, в България се свързва с една от най-големите ни актриси?
- Това име е доста публикувано в Полша. Идва от полското kocham, което значи обичам.
Екатерина е банкер, само че се занимава и с снимка. Запознахме се по време на фотосесия, харесахме се и всичко се разви доста бързо (Смее се – бел. а.).
Кои пет епитети бихте сложил пред личния си глас?
- Много е мъчно... Чувствителен. С годините гласът на артиста става по-зрял, по тази причина бих споделил, че е трагичен. Когато имаш разнороден репертоар, се постанова да бъдеш еластичен, с цел да можеш да си паснеш със стила на съответното произведение. Затова третото прилагателно е еластичен. Четвъртото е топъл, сърдечен. Петото е деятелен.
Вашият дебют в киното е през 2001 година във кино лентата The Piano Teacher на Михаел Ханеке. След това имате още няколко дребни функции. Докъде стигат фантазиите и упоритостите Ви като артист?
- Много забавен въпрос, поради това, че скоро снимахме продукция на Би Би Си в Индия. На тях им трябваше актьор-певец. Между другото, A Suitable Boy се излъчва с огромен триумф в „ Нетфликс “.
Разликата сред осъществяването на сцена и на филмовата площадка е радикално друго. Защото на сцената всичко, което правиш, би трябвало да наподобява огромно и огромно. Трябва да се забележи от доста хора и отдалеко. Докато на снимачната площадка, когато камерата е безусловно навряна в лицето ти, даже да си помислиш нещо, то незабавно се отразява и се вижда.
Снимка: Томас Вайнтхапел
https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/peruanska-celuvka-ot-huan-diego-flores.html
Много сътрудници артисти се пробват да пренесат това огромно държание от сцената на филмовата площадка, което просто не работи. Беше голямо наслаждение да работя с Мира Наир – режисьорката на A Suitable Boy, която прави всичко доста красиво и изпипано.
За Ханеке мога да кажа единствено хубави неща. Ние продължаваме да поддържаме връзка. Той беше страховит преподавател. Освен това, доста харесва опера, идва на мои концерти. Това са връзки, които не престават цялостен живот..
Не бих споделил, че нямам други проекти, свързани с киното. Но моята огромна обич е операта. Хубавото е, че през днешния ден актьорът може да комбинира всичко. Независимо, че някои „ неприятни “ хора споделят, че операта умира. Надявам се, че не е по този начин. От доста години се приказва, че операта умира, само че тя продължава да е жива и да е тук измежду нас.
Снимка: Томас Вайнтхапел
За мен значимото е да бъда на сцената, да поддържам връзка с хората и да ги изкарвам от естественото им ежедневно положение. Може да звучи безсрамно, само че това е нещото, което ми харесва...
Почитател сте на дълбоководното гмуркане, само че по-важното е, че сте привързан с идеята на кораловите рифове...
- Всички би трябвало да бъдем обвързани с тази идея. Всичко стартира, когато бях още момче и с другари се гмуркахме. По-късно взехме лиценз и сме ходили да се гмуркаме във Венецуела, след това в Австралия, където попаднах на огромния австралийски риф.
Когато гледаш от горната страна, нямаш визия каква хубост е под водата. След това се гмуркаш и виждаш какъв брой е красиво. А след това излиза наяве какво е замърсяването и какъв брой натровена е екосистемата, и по какъв начин това, на което си се възхищавал, няма да остане за децата ти... Затова започнах да се пробвам да приказвам и да наемам публичното мнение, да повдигам интереса към тази тематика. Защото в действителност е значимо какво ще оставим на децата си.
Кое е по-шокиращо под водата – нечистата природа или достоверната хубост, недокосната от човешка ръка?
- И двете са еднообразно шокиращи. Аз съм човек, който доста обича природата. Имам шанса да пътувам доста и да се любувам на естествените хубости.
От друга страна, под водата виждаш живота, който не може да се защищити самичък. Отговорността пада върху нас.
Снимка: Даниел Димитров
Когато се гмуркам, аз поддържам връзка с други гмуркачи. И нееднократно ми се е случвало да слушам от тях, че би трябвало да се търсят нови места за гмуркане, тъй като тези, на които до момента са го правили, към този момент не стават... Всичко е въпрос на време и то е малко...
Шедьовърът на великия композитор е остаряла фантазия за Томас Вайнтхапел, който не крие възхищението си от своя прославен съотечественик. Впечатляващ и заслужен за удивление е и животът на изпълнителя. Този 40-годишен мъж има сполучлива кариера в операта, оперетата, мюзикъла, киното и... дълбоководното гмуркане, поради което е част от „ посланиците “, загрижени за ориста на кораловите рифове. Едва 12-годишният Томас преборва най-страшната болест, а малко по-късно губи татко си. Минавайки през тестванията, той не стопира да върви към фантазията си – да бъде артист. И съумява.
Печели награди от интернационалните състезания, а през 2017 година е първият австриец, получил най-високата чешка оперна премия „ Талия “ – за изключителното си осъществяване на Хамлет е едноименната творба на Амброаз Тома. Журито на фестивала Opera (2017) му присъжда и втората огромна локална премия – „ Либушка “. В същата страна Томас Вайнтхапел намира и огромната си обич с моминската фамилия Коканова...
Срещата с Томас Вайнтхапел, освен от сцената, е празник за сетивността и приземяването към човечността. Чувствителен, трагичен, топъл и деятелен е освен гласът на този събеседник със остаряла душа... И сходно само че Малкия принц, той като че ли не е от тази планета, само че в това време е непосредствен до всеки, който се допре до него... Гмуркането в уютния свят на Томас Вайнтхапел е неизбежно...
Томас Вайнтхапел споделя за гостуването си в София и концерта със Софийската филхармония, за музиката, за присъединяване си в киното, за фамилията и персоналната му битка сред живота и гибелта, за обвързаността му с идеята на кораловите рифове.
Предлагам да стартираме нашия диалог напълно неангажиращо. Успяхте да опитате в София обичаната Ви храна – свински ребърца?
- О, да. Храната е невероятна. Преди две-три години бях в София, поради осмата симфония на Малер. Затова към този момент познавам кухнята. Много се веселя, че имам опцията да се връщам тук. И предходния път, и в този момент мога да обикалям по места, които не са в центъра на София. Хората в заведенията за хранене са доста благи, доста гостоприемни. Изобщо, атмосферата е прелестна.
Отраснал сте в семейство с четири деца. Баща Ви е този, който е упорствал да пеете в хор. Каква беше неговата ролята за Вашето израстване като музикант и кой различен Ви оказа помощ в това израстване?
- Аз съм вечно признателен на татко си, който си отиде, когато бях на 18 години. Вече има още един ангел на небето, който се грижи за мен... Баща ми е едно дете във фермерско семейство. Самият той е желал да пее в хор, само че не е имал опция.
Снимка: Даниел Димитров
Баща ми постоянно е давал равни благоприятни условия на всеки от нас. Аз съм третото дете в фамилията, имам по-голям брат и сестра. Случи се по този начин, че брат ми потегли в друга посока, не се интересуваше от музика. Аз бях индивидът, който изяви предпочитание да пее във виенския хор на момчетата.
Татко беше доста горделив с това мое решение. Никога не ме е притискал, не е насилвал пътя ми. Подкрепяше ме във всичко, което върша. След това станах задоволително огромен и започнах да вървя по турнета и отсъствах съвсем непрекъснато. Обикаляхме четири месеца в годината – в Щатите, в Япония и под дърво и камък. Дори тогава ние отново не прекъснахме връзката си. Той беше индивидът, който ми оказва помощ със препоръки и постоянно музиката е била това, което ни свързва.
А какво дете бяхте?
- Много благо и положително (Смее се – бел. а.). Имах доста хубаво детство, с доста другари, отвън огромния град. От 4-годишен знам, че желая да съм артист и от този момент нищо не се е трансформирало.
Разказвате за татко си, само че съвсем на никое място не става дума за майка Ви...
- Слава на Бога, тя е жива и здрава, и имунизирана (Смее се – бел. а.). Тя не е музикант, а родител на четири деца, за които някой би трябвало да се грижи. Тя е индивидът, към който се върти фамилията. Най-хубавото е, че от нея имам безспорната поддръжка. Тя постоянно е на моите концерти, чуваме се по телефона всеки ден. Одобрява всичко, което върша. Никога няма да ме порицае, че не съм изпял нещо добре. За мен това е ужасно хубаво, тъй като съм забелязал, че при артисти, чиито родители са музиканти, липсва безкритичната любов, която получаваш от майката и бащата...
На 12-годишна възраст се постанова да научите доста тежък урок, обвързван със здравето. Няколко години по-късно губите татко си. С това завършиха ли тежките уроци в живота?
- В живота постоянно има тежки моменти и постоянно ще ги има. Мисля, че за един музикант пеенето не е всичко, а по-скоро страстта, която влага в музиката. Да вземем за образец Малер. Той споделя, че „ Песента за земята “ е най-личното му произведение, което безусловно се откъсва от сърцето му и е част от него. Смятам, че, с изключение на гласа, в музиката би трябвало да влагаш всичко – и страданията, и любовта, всичко. И това е, което те прави същински актьор и музикант.
За „ Песента за зямата “ казвате, че е Ваша остаряла фантазия...
- Да, това е едно от най-любимите ми творби, което извършвам за първи път. Не е доста известно творба, извършва се доста рядко. Затова съм ужасно признателен за тази опция, и доста благополучен.
Пеете опера, оперета, мюзикъл. Нормално ли е за един актьор да бъде еднообразно добър и в трите жанра?
- Повече или по-малко – да, обикновено е. Но аз доста одобрявам актьорското майсторство. И по тази причина обичам да върша нещата като артист. Като се замисли човек, старите мюзикъли са изпълнявани с маниера на операта. Затова всеки актьор би трябвало да може да извършва всичко.
Снимка: Даниел Димитров
Сега, по време на изключителната обстановка, когато си бях в къщи, от ден на ден и повече се задълбочих във Вагнер – в функциите на Тристан, на Лоенгрин. С други думи, насочих се към това да бъда повече трагичен баритон.
Директорът на Софийската опера – Пламен Карталов, е един от най-големите разбирачи на Вагнер – провежда фестивал, има книги, сложил е много от неговите произведения.
- Страхотно. Значи би трябвало да му изпратя записите, които преди малко направих на „ Летящият холандец “ и на „ Лоенгрин “.
Нищо чудно да ви забележим скоро на сцената и на Софийската опера...
- С наслаждение.
Прочетох за Вас, че организирате „ вечери на песни и арии “ в Будапеща, Лондон, Париж. Но не ми стана ясно какво съставляват тези събития...
- Организират се в посолствата на Австрия. Идеята е да се направи една компилация от типичен и модерни творби – има Моцарт, Вагнер, оперета. Това за публиката е доста прелестно – поради разнообразния репертоар. За мен е добра опция, тъй като участват разнообразни хора. Има шефове на опери и сътрудници, които могат да добият визия за целия ми диапазон.
А за какво Чехия толкоз доста Ви обича?
- Защото обичам чехите (Смее се – бел. а.). Постановката на „ Хамлет “ там беше невероятна. Режисьорът беше доста добър, диригентът – също, както и сътрудниците ми на сцената. Беше прелестно прекарване. Аз вложих доста от себе си в тази роля – поради страстта, обвързвана със загубата на бащата, поради страданието... Това е едно от най-любимите ми превъплъщения.
Снимка: Томас Вайнтхапел
Хамлет ми е непосредствен и поради любовта към Офелия. Няма кой знае какъв брой други паралели с живота ми, като се изключи че аз в действителност се ожених за моята Офелия...
... която се споделя Екатерина. Тя ли е към момента обичаният Ви фотограф?
- Да (Смее се – бел. а.), без значение че сме женени и си имаме 2-годишна дъщеричка с италианско име – Киара. И в този момент към този момент имам две огромни любови.
Киара обича ли трите котки?
- Има ли нещо, което да не знаете за мен? (Смее се – бел. а.). Жена ми имаше две котки, само че когато купихме по-голям апартамент, взехме котенце от подслон, с цел да го създадем щастливо.
Снимка: Томас Вайнтхапел
Малките деца обаче доста обичат да тормозят котките. Киара таман се сдобри с едната котка. В момента, в който четириногото я позволи до себе си и ѝ разреши да я гали, нашата дребна разбойничка стартира още веднъж да я тероризира...
Знаете ли, че фамилното име на брачната половинка Ви – Коканова, в България се свързва с една от най-големите ни актриси?
- Това име е доста публикувано в Полша. Идва от полското kocham, което значи обичам.
Екатерина е банкер, само че се занимава и с снимка. Запознахме се по време на фотосесия, харесахме се и всичко се разви доста бързо (Смее се – бел. а.).
Кои пет епитети бихте сложил пред личния си глас?
- Много е мъчно... Чувствителен. С годините гласът на артиста става по-зрял, по тази причина бих споделил, че е трагичен. Когато имаш разнороден репертоар, се постанова да бъдеш еластичен, с цел да можеш да си паснеш със стила на съответното произведение. Затова третото прилагателно е еластичен. Четвъртото е топъл, сърдечен. Петото е деятелен.
Вашият дебют в киното е през 2001 година във кино лентата The Piano Teacher на Михаел Ханеке. След това имате още няколко дребни функции. Докъде стигат фантазиите и упоритостите Ви като артист?
- Много забавен въпрос, поради това, че скоро снимахме продукция на Би Би Си в Индия. На тях им трябваше актьор-певец. Между другото, A Suitable Boy се излъчва с огромен триумф в „ Нетфликс “.
Разликата сред осъществяването на сцена и на филмовата площадка е радикално друго. Защото на сцената всичко, което правиш, би трябвало да наподобява огромно и огромно. Трябва да се забележи от доста хора и отдалеко. Докато на снимачната площадка, когато камерата е безусловно навряна в лицето ти, даже да си помислиш нещо, то незабавно се отразява и се вижда.
Снимка: Томас Вайнтхапел
https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/peruanska-celuvka-ot-huan-diego-flores.html
Много сътрудници артисти се пробват да пренесат това огромно държание от сцената на филмовата площадка, което просто не работи. Беше голямо наслаждение да работя с Мира Наир – режисьорката на A Suitable Boy, която прави всичко доста красиво и изпипано.
За Ханеке мога да кажа единствено хубави неща. Ние продължаваме да поддържаме връзка. Той беше страховит преподавател. Освен това, доста харесва опера, идва на мои концерти. Това са връзки, които не престават цялостен живот..
Не бих споделил, че нямам други проекти, свързани с киното. Но моята огромна обич е операта. Хубавото е, че през днешния ден актьорът може да комбинира всичко. Независимо, че някои „ неприятни “ хора споделят, че операта умира. Надявам се, че не е по този начин. От доста години се приказва, че операта умира, само че тя продължава да е жива и да е тук измежду нас.
Снимка: Томас Вайнтхапел
За мен значимото е да бъда на сцената, да поддържам връзка с хората и да ги изкарвам от естественото им ежедневно положение. Може да звучи безсрамно, само че това е нещото, което ми харесва...
Почитател сте на дълбоководното гмуркане, само че по-важното е, че сте привързан с идеята на кораловите рифове...
- Всички би трябвало да бъдем обвързани с тази идея. Всичко стартира, когато бях още момче и с другари се гмуркахме. По-късно взехме лиценз и сме ходили да се гмуркаме във Венецуела, след това в Австралия, където попаднах на огромния австралийски риф.
Когато гледаш от горната страна, нямаш визия каква хубост е под водата. След това се гмуркаш и виждаш какъв брой е красиво. А след това излиза наяве какво е замърсяването и какъв брой натровена е екосистемата, и по какъв начин това, на което си се възхищавал, няма да остане за децата ти... Затова започнах да се пробвам да приказвам и да наемам публичното мнение, да повдигам интереса към тази тематика. Защото в действителност е значимо какво ще оставим на децата си.
Кое е по-шокиращо под водата – нечистата природа или достоверната хубост, недокосната от човешка ръка?
- И двете са еднообразно шокиращи. Аз съм човек, който доста обича природата. Имам шанса да пътувам доста и да се любувам на естествените хубости.
От друга страна, под водата виждаш живота, който не може да се защищити самичък. Отговорността пада върху нас.
Снимка: Даниел Димитров
Когато се гмуркам, аз поддържам връзка с други гмуркачи. И нееднократно ми се е случвало да слушам от тях, че би трябвало да се търсят нови места за гмуркане, тъй като тези, на които до момента са го правили, към този момент не стават... Всичко е въпрос на време и то е малко...
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ