Всеки трети ден мъж убива жена в Германия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В Германия излезе от щемпел книгата " На всеки три дни. Защо мъже убиват дами и по какъв начин сме длъжни да противодействаме на това ". Написана е от журналистките Лаура Бакес и Маргерита Бетони. Самото заглавие на книгата съдържа ужасяваща статистика за броя на дамите в Германия, убивани от техни сегашни или някогашни съпрузи или интимни другари. Тези убийства са обозначавани с понятието " фемицид ". Руската редакция на Дъждовни води беседва с една от авторките на книгата Лаура Бакес.
Как оценявате обстановката в Германия във връзка с фемицида и напъните по предотвратяването му?
Лаура Бакес: Ситуацията не е добра, въпреки и да не е по-лоша, в сравнение с в голям брой други страни. Всеки трети ден в Германия мъж убива своята сегашна или някогашна жена или другарка, а всеки втори ден се вършат такива опити за ликвидиране. Това е възмутителна обстановка, която намира прекомерно малко отражение в средствата за всеобща информация, а в локалните медии сходни закононарушения прекомерно постоянно се показват като " фамилна драма ".
Кои са в действителност убийците? Съществува ли избран профил на нарушителя или сходни действия биха могли да бъдат осъществени от всеки мъж?
Лаура Бакес: Определен профил няма, сходни закононарушения се правят от мъже от всички групи - млади и остарели, небогати и богати, образовани и неуки, мъже от всеки обществен пласт и среда. Има обаче фактори, определящи риска. Към тях спада да вземем за пример това дали въпросният човек е свикнал към ненасилствена връзка или не, по какъв начин реагира на стрес, когато е подложен в рискова обстановка като безработица или бягство в непозната страна или дали въпросният човек и самичък е ставал жертва на принуждение. Естествено не трябва да се счита, че всички, които са претърпели някаква контузия, правят фемицид. Убиец може да стане всеки - и общителният фамилен мъж, и основният доктор, и безработният.
Съществува ли връзка сред домашното принуждение и фемицида?
Лаура Бакес: Да. Има проучвания, които демонстрират, че допълнително от половината случаи на фемицид още преди убийството се е стигало до прояви на домашно принуждение по отношение на дамите. С други думи, това принуждение в доста случаи последователно ескалира и е допустимо да докара до ликвидиране.
Във Вашата книга казвате, че " желанието на мъжа да управлява държанието на дамата " е един от факторите на риска. Какво имате поради?
Лаура Бакес: Британската криминоложка Джейн Монктън Смит, която е изучавала предисторията на редица фемициди, стига до извода, че в случаите, когато убийството не е било предшествано от домашно принуждение, непроменяемо става дума за мъже, които са показали " контролиращо държание ". Това стартира с любовни обети от рода на " моя вечно " или с това, че мъжът лимитира свободата на дамата, управлява я и я ревнува. Доказано било, че дамите постоянно са склонни да се помиряват с сходна обстановка, тъй като си споделят " Та нали го обичам - значи не е толкоз ужасно ". В това време обаче мъжете по предписание уголемяват още повече своя надзор. От друга страна надалеч не всеки, който ревнува или управлява жена си, се трансформира в палач. Но и в сходни случаи се следи ескалация, а когато дамата реши да се раздели с мъжа или той си внуши, че тя желае сходно нещо, поражда боязън от загубата на надзор. По принцип фемицидът съставлява своего рода възобновяване на абсолютния надзор над дамата. Защото когато мъжът убие своята партньорка, тя повече не може да принадлежи никому.
Вие твърдите, че Испания е водеща в Европа по предотвратяването на фемициди. Какво могат да научат от нея останалите страни?
Лаура Бакес: Преди всичко публичното схващане в тази страна е по-различно. И в Испания към момента стават убийства на дами, само че там има особено законодателство по въпроса, както и всеобщи публични митинги. Освен това случаите на фемицид се отразяват в медиите точно като систематичен проблем, а не като инцидентни произшествия. Мисля, че просвещението в тази тенденция е доста значимо. В Испания посвещават доста работа на този проблем, заради което обществото ясно осъзнава съществуването на тази заплаха.
Тоест, ролята на обществото е да разпознава заплахата, а на политическо равнище да бъдат признати съответни закони?
Лаура Бакес: Не съм уверена, че единствено по себе си приемането на нов закон ще реши въпроса, в това число в Германия. Защото в законодателството действително няма пропуски. Онова, което е нужно, е схващане за съществуването на самия проблем, както и средства за превантивна и просветителска активност.
Какво е належащо да се предприеме в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект?
Лаура Бакес: Като начало е значимо дамите да бъдат осведомени и да получават помощ, когато се намират в рискова обстановка - т.е. да бъдат предпазени от техния сътрудник. Тук би трябвало да се намесва полицията и в случай че някогашният мъж желае да вземем за пример да си прибере движимостите от фамилното жилище след развода, органите на реда да управляват дали това протича цивилизовано или поражда рискове. В дълготраен проект е нужно да се промени обществото - в него да има повече пълноправие и по-малко мъже, които считат, че дамата се явява тяхна благосъстоятелност, като някаква движимост от вкъщи. Работата по тази дълготрайна вероятност би трябвало да стартира още в детската градина и по-късно в учебните заведения, където децата да се образоват на правилата на равноправието.
Автор: Олга Солонар
В Германия излезе от щемпел книгата " На всеки три дни. Защо мъже убиват дами и по какъв начин сме длъжни да противодействаме на това ". Написана е от журналистките Лаура Бакес и Маргерита Бетони. Самото заглавие на книгата съдържа ужасяваща статистика за броя на дамите в Германия, убивани от техни сегашни или някогашни съпрузи или интимни другари. Тези убийства са обозначавани с понятието " фемицид ". Руската редакция на Дъждовни води беседва с една от авторките на книгата Лаура Бакес.
Как оценявате обстановката в Германия във връзка с фемицида и напъните по предотвратяването му?
Лаура Бакес: Ситуацията не е добра, въпреки и да не е по-лоша, в сравнение с в голям брой други страни. Всеки трети ден в Германия мъж убива своята сегашна или някогашна жена или другарка, а всеки втори ден се вършат такива опити за ликвидиране. Това е възмутителна обстановка, която намира прекомерно малко отражение в средствата за всеобща информация, а в локалните медии сходни закононарушения прекомерно постоянно се показват като " фамилна драма ".
Кои са в действителност убийците? Съществува ли избран профил на нарушителя или сходни действия биха могли да бъдат осъществени от всеки мъж?
Лаура Бакес: Определен профил няма, сходни закононарушения се правят от мъже от всички групи - млади и остарели, небогати и богати, образовани и неуки, мъже от всеки обществен пласт и среда. Има обаче фактори, определящи риска. Към тях спада да вземем за пример това дали въпросният човек е свикнал към ненасилствена връзка или не, по какъв начин реагира на стрес, когато е подложен в рискова обстановка като безработица или бягство в непозната страна или дали въпросният човек и самичък е ставал жертва на принуждение. Естествено не трябва да се счита, че всички, които са претърпели някаква контузия, правят фемицид. Убиец може да стане всеки - и общителният фамилен мъж, и основният доктор, и безработният.
Съществува ли връзка сред домашното принуждение и фемицида?
Лаура Бакес: Да. Има проучвания, които демонстрират, че допълнително от половината случаи на фемицид още преди убийството се е стигало до прояви на домашно принуждение по отношение на дамите. С други думи, това принуждение в доста случаи последователно ескалира и е допустимо да докара до ликвидиране.
Във Вашата книга казвате, че " желанието на мъжа да управлява държанието на дамата " е един от факторите на риска. Какво имате поради?
Лаура Бакес: Британската криминоложка Джейн Монктън Смит, която е изучавала предисторията на редица фемициди, стига до извода, че в случаите, когато убийството не е било предшествано от домашно принуждение, непроменяемо става дума за мъже, които са показали " контролиращо държание ". Това стартира с любовни обети от рода на " моя вечно " или с това, че мъжът лимитира свободата на дамата, управлява я и я ревнува. Доказано било, че дамите постоянно са склонни да се помиряват с сходна обстановка, тъй като си споделят " Та нали го обичам - значи не е толкоз ужасно ". В това време обаче мъжете по предписание уголемяват още повече своя надзор. От друга страна надалеч не всеки, който ревнува или управлява жена си, се трансформира в палач. Но и в сходни случаи се следи ескалация, а когато дамата реши да се раздели с мъжа или той си внуши, че тя желае сходно нещо, поражда боязън от загубата на надзор. По принцип фемицидът съставлява своего рода възобновяване на абсолютния надзор над дамата. Защото когато мъжът убие своята партньорка, тя повече не може да принадлежи никому.
Вие твърдите, че Испания е водеща в Европа по предотвратяването на фемициди. Какво могат да научат от нея останалите страни?
Лаура Бакес: Преди всичко публичното схващане в тази страна е по-различно. И в Испания към момента стават убийства на дами, само че там има особено законодателство по въпроса, както и всеобщи публични митинги. Освен това случаите на фемицид се отразяват в медиите точно като систематичен проблем, а не като инцидентни произшествия. Мисля, че просвещението в тази тенденция е доста значимо. В Испания посвещават доста работа на този проблем, заради което обществото ясно осъзнава съществуването на тази заплаха.
Тоест, ролята на обществото е да разпознава заплахата, а на политическо равнище да бъдат признати съответни закони?
Лаура Бакес: Не съм уверена, че единствено по себе си приемането на нов закон ще реши въпроса, в това число в Германия. Защото в законодателството действително няма пропуски. Онова, което е нужно, е схващане за съществуването на самия проблем, както и средства за превантивна и просветителска активност.
Какво е належащо да се предприеме в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект?
Лаура Бакес: Като начало е значимо дамите да бъдат осведомени и да получават помощ, когато се намират в рискова обстановка - т.е. да бъдат предпазени от техния сътрудник. Тук би трябвало да се намесва полицията и в случай че някогашният мъж желае да вземем за пример да си прибере движимостите от фамилното жилище след развода, органите на реда да управляват дали това протича цивилизовано или поражда рискове. В дълготраен проект е нужно да се промени обществото - в него да има повече пълноправие и по-малко мъже, които считат, че дамата се явява тяхна благосъстоятелност, като някаква движимост от вкъщи. Работата по тази дълготрайна вероятност би трябвало да стартира още в детската градина и по-късно в учебните заведения, където децата да се образоват на правилата на равноправието.
Автор: Олга Солонар
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ