Проф. Огнян Герджиков: Няма съмнение, че държавата ще бъде осъдена за Златен век
През април 2019 година градежът на емблематичната постройка „ Златен век “ бе спрян. Основният претекст – изтекло позволение за градеж. Започва правосъдна сага, която завършва с решение на Върховния административен съд (ВАС) от 14 май 2021 година
В него Върховен административен съд постановява, че строителството може да продължи.
Най-изненадващо обаче началникът на ДНСК Влади Калинов още веднъж разпорежда прекъсване на строителството, заради същата причина - изминал период на разрешението. Аргументът е, че въпросът за валидността на разрешението не е бил предмет на делото, по което Върховен административен съд се е произнесъл. За страдание тази позиция изненадващо се поддържа и от министъра на районното развиване.
„ Абе, аланкоолу “, както би споделил живописен публицист от близкото минало, не ви ли идва на мозъка, че няма по какъв начин Върховен административен съд да постанови в решението си, че строителството може да продължи, в случай че няма годно строително позволение. Не е належащо въпросът за разрешението да е включен категорично в предмета на делото. Този въпрос е „ преюдициален “. Иначе казано, той е предпоставен.
Преди Върховен административен съд, и двата състава на АССГ (Администрвативният съд София град) в претекстовете си одобряват, че разрешението за градеж на „ Златен век “ „ има деяние минимум до 19.11.2022 година, а в случай че се изхожда от практиката на Върховен административен съд по отношение на издадените заповеди за допълнение на решението по реда на член 154 от Закон за устройство на територията, валидността ще изтече едвам през 2028 г “.
Макар Върховен административен съд да приема, че продължителността на разрешението не е предмет на разногласието, изводите на АССГ, по отношение на валидността на разрешението на градеж, не се оспорват. Нещо повече Върховен административен съд по нужда стъпва на този извод, с цел да постанови решението си.
Върховната правосъдна инстанция намира за верен крайния извод на първостепенния съд за материална незаконност на заповедта. Поради това Върховен административен съд постановява: „ решението на първоинстанционният съд би трябвало да бъде оставено в действие като годно, възможно и вярно “.
И тук идва големият жизненоважен въпрос – за юридическата просветеност на тези, които дефинират живота ни и развиването на обществото. Ако законът е вяра, то българинът е безбожник (по Димитър Томов). За страдание това важи в огромна степен за тези, които ни ръководят. Няма по-страшно за една страна от това да дадеш власт на некомпетентността.
Един от главните правила, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата страна. Държавата е правова, когато се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната. Но, с цел да може този принцип да не е куха фраза, би трябвало тези, които ползват правото, да го познават и почитат. Ако не го познават, са длъжни да търсят квалифицирана помощ.
Държавата е длъжна да подсигурява и пази главните права, а не да основава юридически спънки за реализирането им – по този начин гласи решение на Конституционния съд. В лицето на ДНСК обаче за Артекс Инженеринг АД се основават непреодолими спънки, което води до многомилионни загуби за компанията. Тя няма различен излаз, с изключение на да потърси отбрана на правата си в съда в Страсбург.
Няма подозрение, че страната ни ще бъде наказана и ще плащаме всички ние, вместо тези, чиято юридическа неначетеност е довела до тези загуби.
Източник: Епицентър.бг
В него Върховен административен съд постановява, че строителството може да продължи.
Най-изненадващо обаче началникът на ДНСК Влади Калинов още веднъж разпорежда прекъсване на строителството, заради същата причина - изминал период на разрешението. Аргументът е, че въпросът за валидността на разрешението не е бил предмет на делото, по което Върховен административен съд се е произнесъл. За страдание тази позиция изненадващо се поддържа и от министъра на районното развиване.
„ Абе, аланкоолу “, както би споделил живописен публицист от близкото минало, не ви ли идва на мозъка, че няма по какъв начин Върховен административен съд да постанови в решението си, че строителството може да продължи, в случай че няма годно строително позволение. Не е належащо въпросът за разрешението да е включен категорично в предмета на делото. Този въпрос е „ преюдициален “. Иначе казано, той е предпоставен.
Преди Върховен административен съд, и двата състава на АССГ (Администрвативният съд София град) в претекстовете си одобряват, че разрешението за градеж на „ Златен век “ „ има деяние минимум до 19.11.2022 година, а в случай че се изхожда от практиката на Върховен административен съд по отношение на издадените заповеди за допълнение на решението по реда на член 154 от Закон за устройство на територията, валидността ще изтече едвам през 2028 г “.
Макар Върховен административен съд да приема, че продължителността на разрешението не е предмет на разногласието, изводите на АССГ, по отношение на валидността на разрешението на градеж, не се оспорват. Нещо повече Върховен административен съд по нужда стъпва на този извод, с цел да постанови решението си.
Върховната правосъдна инстанция намира за верен крайния извод на първостепенния съд за материална незаконност на заповедта. Поради това Върховен административен съд постановява: „ решението на първоинстанционният съд би трябвало да бъде оставено в действие като годно, възможно и вярно “.
И тук идва големият жизненоважен въпрос – за юридическата просветеност на тези, които дефинират живота ни и развиването на обществото. Ако законът е вяра, то българинът е безбожник (по Димитър Томов). За страдание това важи в огромна степен за тези, които ни ръководят. Няма по-страшно за една страна от това да дадеш власт на некомпетентността.
Един от главните правила, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата страна. Държавата е правова, когато се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната. Но, с цел да може този принцип да не е куха фраза, би трябвало тези, които ползват правото, да го познават и почитат. Ако не го познават, са длъжни да търсят квалифицирана помощ.
Държавата е длъжна да подсигурява и пази главните права, а не да основава юридически спънки за реализирането им – по този начин гласи решение на Конституционния съд. В лицето на ДНСК обаче за Артекс Инженеринг АД се основават непреодолими спънки, което води до многомилионни загуби за компанията. Тя няма различен излаз, с изключение на да потърси отбрана на правата си в съда в Страсбург.
Няма подозрение, че страната ни ще бъде наказана и ще плащаме всички ние, вместо тези, чиято юридическа неначетеност е довела до тези загуби.
Източник: Епицентър.бг
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ