Едно от първите правила на американската политика е да не

Едно от първите правила на американската политика е да не се замесва в разногласия с Big Pharma. Армията от лобисти на фармацевтичната промишленост във Вашингтон подсигурява, че президенти и от двете страни, от Роналд Рейгън до Барак Обама, поддържат безапелационната отбрана на правата на интелектуална благосъстоятелност (ИС), в това число в интернационалните контракти. Доналд Тръмп заплаши да наложи надзор върху цените на медикаментите, което завоюва двустранна поддръжка в Конгреса, само че интензивното лобиране подсигурява неуспеха на неговата самодейност. Това изпитание за преодоляване на Big Pharma отразява световния имидж на промишлеността като арогантна и алчна.

Президентът Джо Байдън поддържа предлагането на Световната комерсиална организация за отвод на патентна отбрана за ваксини против COVID-19. Ако Байдън е подготвен да премисля правата на ИС за ваксини в чужбина, той също може да има дързостта да се заеме с патентната отбрана за някои нови медикаменти в страната.
Три значими въпроса
За да преценим дали американската промишленост заслужава такова отношение, си коства да си зададем три въпроса. Първо, какъв брой са на брой появяващите се нововъведения? Второ, понижава ли рентоориентираното държанието - вариращо от ценообразуване до манипулиране на патенти? Трето, какво може да се случи, в случай че патентните правила бъдат смекчени?

Да стартираме с нововъведенията. Първото десетилетие на века фармацевтичните вложения излязоха от мода. Но от 2010 година насам американската промишленост внезапно усили разноските за научноизследователска и развойна активност като дял от приходите, до над 25% (виж графиката). Рисковото финансиране на науките за живота в Съединени американски щати процъфтява, достигайки рекордните 36 милиарда $ през 2020 година, удвоявайки равнището му от 2017 година Броят на новите медикаменти, утвърдени от Американската организация по храните и медикаментите, се е нараснал повече от два пъти през последното десетилетие. Нито едно от тези измервания не подсигурява бъдещи нововъведения, само че те сочат, че настроенията са се трансформирали.

И при рентоориентираното държание картината е по-малко плашеща от преди. Средните цени на медикаментите в Съединени американски щати към момента са най-високите в света, само че темпът на повишаване се забави. Според компанията за данни IQVIA, откакто тайните отстъпки, предлагани на огромни клиенти, понижават, чистите цени на медикаментите се повишават по-бавно, в сравнение с инфлацията през 2018 и 2019 година Политическият напън е единствено една от аргументите. Консолидацията сред здравните застрахователи и така наречен pharmacy-benefit managers (големи посредници), които заплащат за медикаменти, им даде повече пълномощия при договарянето на ценовите понижения. Вече е по-трудно е да се натрупат пари от лекарствени блокбъстъри. Консултантската компания Deloitte счита, че вътрешната норма на възвръщаемост на изследователската и развойната активност в 10 огромни фармацевтични компании е спаднала от 10% преди десетилетие до 2% през 2019 година - под среднопретеглената им стойност на капитала от 7%.

Средните разноски за стартиране на лекарство на пазара са се нараснали с две трети от 2010 година до към 2 милиарда $. Прогнозата за пиковите продажби за всяко ново лекарство също е спаднала на половина през този интервал. Често огромните компании избират да купуват по-малките си новаторски съперници. Според консултантската компания EY американските фармацевтични компании са похарчили 185 милиарда $ през последните пет години за придобиване на биотехнологии. Приблизително една трета от приходите на огромните фармацевтични компании са резултат от интелектуална благосъстоятелност, произлизаща от придобивания.