„Свободата трудно се приема и трудно се понася. Страхът от

„ Свободата мъчно се приема и мъчно се понася. Страхът от свободата е един от главните страхове на човека”!

Времената на промени по принцип, а изключително нашето сега – цялата тази година на огромна политическа еволция, която на някои се коства гражданска война, носи доста душевен стрес за всички. Причината е елементарна: вървим от интегритет – видимо спокойна и постоянна система към нещо непознато. За доста хора това е огромен проблем, заради обстоятелството, че у тях се появява необяснимо неприемане и даже опозиция против смяната, даже да осъзнават неийната наложителност. Известният психоналитик Пиер Дако изяснява по какъв начин да се оправим.

Всяко отваряне на личността към новите информации и условия ни кара да се усещаме несигурни. Според експерта обаче това е късмет да се оправим с вътрешните си демони, което в действителност е желанието „ всяка блокирана, непрекъсната, непоставяна под въпрос сигурност – тип интегризъм” да не се окаже „ гибелта на парченце от всеки от нас”.

Дако счита, че пътят към вътрешната независимост е да не вършим като фигурата, която той назовава „ диктатор” – да не си запушваме ушите. Нещо, което сме описвали в лайфхак като „ преднамереното четене, гледане, слушане – разбиране”, като против него се постанова да се научим да търсим най-малко 5 източника на информация за всичко, струващо ни се значимо, с цел да си изградим уравновесена и потребна за душeвността и работата ни позиция.

Дако назовава това „ капитал, вложен в толкоз разнородни акции, че спадането или покачването на някои от тях не се отразява на общото положение – богата и интелигентната афективност е способна свободно да черпи всевъзможни отзиви и НИКОГА ДА НЕ съдебна експертиза ОКАЖЕ В ПЛЕН НА ЕДНО ОТ ТЕЗИ МНЕНИЯ”.

Той счита, че е неуместно да бъдем последователи на един отбор/партия цялостен живот, откакто светът е претъпкан с информация и цитира Флобер с крилатата фраза: „ Глупостта е желанието да отсъдим един път завинаги”. Обратното Дако дефинира като „ вътрешни затвори”.

Той изяснява страха от свободата като боязън да поемем отговорност за себе си и от неналичието на опора. Изпадаме в суматоха, заради наложителното отричане от сигурността. Това обаче е лъжливо възприятие, безапелационен е световноизвестният психоаналитик. Мнозина обаче не го осъзнават и избират да се върнат в остарелия си затвор.

„ Затова си измисляме теории и им се подчиняваме по своя воля, а множеството от тях поробват. ТОВА СА Т.НАР. ИДЕАЛИ, ПРИНЦИПИ, ИДЕОЛОГИИ, ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ, МОРАЛ, ФИЛОСОФИИ, КОДЕКСИ НА ЧЕСТТА – „ САМИ ИЗДИГАМЕ СТЕНИТЕ НА ТЪМНИЦАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕ съдебна експертиза ЧУДИМ КАК ДА съдебна експертиза ОСВОБОДИМ”.

„ Преди да излезе от пандиза си, човек би трябвало да признае, че се намира в него. Клопката, в която е попаднал е личната му страст и темперамент. Няма смисъл от теории за естеството на пандиза, а да се търси изходът му”, сече Дако.

Повечето хора обаче избират да блокират външната информация, която ги кара да търсят излизане от плен и това образува техните комплекси – отвод да одобряват обстоятелствата, което не ги трансформира – както споделят британците.

Комплексите са „ замразена” информация, която ни кара непрестанно да съживяваме неща от предишното и да следваме същите реакции, предизвикващи един и същи метод на държание.

Т.е. комплексът е погрешно призната или интерпретирана информация, която ни основава боязън от живота, т.е. от смяната като най-много този тип интегритет – клетка, решетка, идва от родителите, учебното заведение, възпитанието...

Какво ражда сходно мислене? Простата верига вдървеност – боязън – експанзия – липса на наслада от живота – меланхолия – физически и душевен болести.

Какъв е лайфхакът за справяне с всичко това? Любопитство, отвод от основаване на мнение един път вечно, което променяме на гледната точка към новините - и всяка информация – такива, каквито са.

Супер значимо: ДА съдебна експертиза ОТКАЖЕМ ОТ САМООПРАВДАНИЕТО, ЧЕ ВИНАГИ Е ВИНОВЕН НЯКОЙ ДРУГ / ДРУГИТЕ, т.е. търсенето на вътрешен или външен зложелател.

Имаме потребност от образуване на съревнования – все едно дали спортни или духовни, а и работни – това не са болести, както постоянно мислят феновете на „ стабилността”, а в действителност просто ги е боязън от разкриването на очевидната истина, че безусловно успокоение и цялостно благополучие просто не съществува.

Психологически е значимо да не повтаряме една и съща реакция при обстановки, които наподобяват или са същите като в деството, предишното, досегашното.

Дзен – будизмът рисува следната картина на отказващите да го вършат: през целия ден стоим с лице към себе си и все пак в никакъв случай не сме се срещали.

Това с особена мощ важи за хората, които желаят постоянно да се окажат прави. Поставете си, в случай че попадате в този вид, дали желаете наложително да бъдете прави или предпочитате да бъдете щастливи.

Казано най-просто:

Нека отпущането стартира в този момент!
...