Колко чужденци работят в България? Отговор на този въпрос може

Колко чужденци работят в България? Отговор на този въпрос може да се откри в събраните данни за осъществяването на оценка на въздействието на Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност (ЗТМТМ), излиза наяве от.

Националната организация за приходите (НАП) е органът, който записва трудовите контракти на територията на България, в това число тези, подписани с жители на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) и с чужденци – жители на трети страни.

Данните на Национална агенция за приходите демонстрират, че броят на договорите на чужденци непрестанно и гладко се покачва от 2015 година насетне и през 2020 година доближават към този момент за над 40 000. Основната част от тях - близо 30 000 - са трудовите контракти на жители на трети страни, подписани по българското законодателство и от регистрирани в България работодатели. Гражданите на първите девет страни по бройка съставляват над 80% от общия брой на чужденците, които работят в страната. Традиционно преди всичко са съветските жители, само че през последните години техният брой преднамерено и значително понижава (с близо 1/3) за сметка на увеличение на броя на жителите от Северна Македония, Украйна, Турция, Молдова, Сърбия и Сирия.


Българите, работещи и живеещи в чужбина, вкараха 23.8 милиарда...

Регистрирана претовареност на жители на Европейски Съюз, ЕИП и Швейцария доближава над 12 хиляди заети през 2020 година като по страна на генезис максимален брой са жителите на Гърция, следвани от тези на Румъния, Италия и Полша.

Изследването стъпва и на данни на Агенцията по заетостта (АЗ), която пък е органът, разполагащ с данни по отношение на предоставените решения за достъп до пазара на труда в България и осъществените регистрации на служащи – жители на трети страни. От тези данни може да се наблюдава динамичността в изменението на броя на обособените типове решения/регистрации и техните увеличения/намаления.

Най-голямо е свиването на броя на разрешенията за сезонната претовареност до 90 дни. Това може да се изясни с рецесията и пандемията, които освен доведоха до затваряне на граници и ограничавания за пътешестване, само че и засегнаха браншове, разчитащи главно на такава работна мощ, изключително със сезонен темперамент.

Плавно не престават да се покачват, даже и през 2020 година, издадените Единни позволения за престояване и работа (ЕРПР), главната причина за което пък може се търси в забележителното облекчение във връзка с този режим през 2017 и 2018 година - като понижаване на таксата за работодателите от 400 на 100 лева, нарастване на допустимия % чужденци в едно дружество (от 10% на 20%, а за МСП на 35%), понижаване на периода за даване на решението на изпълнителния шеф на АЗ от 30 на 20 дни.

Продължават да се покачват и предоставените решения за издаване на позволения вид „ Синя карта на Европейски Съюз “, които до 2017 година се движат нерешително, даже понижават през 2017 година, само че по-късно стартират да се усилват извънредно бързо, достигайки 533 през 2020 година. Прави усещане, че рецесията с Ковид-19 не се отразява върху броя на тези решения, може би тъй като се отнася до висококвалифицирана и по-дългосрочна претовареност. Причина за динамичността на броя на издадените „ сини карти “ евентуално е въведеният през месец януари 2017 година Списък с специалностите, за които има дефицит на висококвалифицирани експерти на българския пазар на труда. Преди неговото въвеждане издаването на „ Синя карта на Европейски Съюз “ за специалности отвън този лист е обвързано с провеждането на авансово изследване на пазара на труда, което изисква запаси, старания и време на работодателите. С освобождението на някои специалности от това условие, бизнесът по-лесно търси висококвалифицирани фрагменти без географски ограничавания.

Тези промени демонстрират, че административната тежест е една от най-големите спънки за наемането на служащи и намаляването ѝ непосредствено води до увеличение на броя на представяните такива решения.