“Син“ герой: Радвам се за Наско Сираков! На Левски му трябва Станимир Стоилов
Емил Ангелов е един от огромните герои за Левски по време на „ синята приказка “ от есента на 2005 година и пролетта на 2006 година. Той вкара и трите гола при двете победи над Артмедия на 1/16-финалите за Купата на УЕФА, класирайки сините за 1/8-финала с Удинезе. Впоследствие Левски стигна до четвъртфиналите с Шалке 04. Бабангида, както го назовават, вкара и единственото попадение в последната минута при успеха над Динамо Букурещ в групите преди елиминационната фаза. За Левски Емил Ангелов има общо 107 мача и 39 гола, като в 21 мача има 8 гола в Европа. След това игра в Литекс, три години в Турция, завърна се в Берое и приключи кариерата си в Хасково.
-Емо, дано стартираме от най-актуалната тематика – обстановката в Левски и новината за бъдещия нов притежател, за който заяви Наско Сираков.
-Това е радостна вест за всички левскари, за управлението и за Наско Сираков. Работех 5 години с него, знам за какъв стимулиран човек става въпрос. Аз персонално се веселя за него в персонален проект, тъй като през годините, в които сме работили, постоянно е бил предан към мен и останалите. Познавам го добре като човек и по тази причина същински му поисквам нещата да се случат.
-Когато точно на 24 май Сираков заяви новината, гласът му се разтрепери, прояви нетипична обществена емоционалност. Според теб тежи ли му тази доста сложна една година, в която той се опитваше да избави Левски?
-Тежи му, защото… ще ви кажа нещо от човешка позиция. Най-вероятно не се вижда извън – Наско Сираков постоянно демонстрира, че е твърд и мощен темперамент, само че всеки човек си има едва място. Него го боли, поел е ангажимент пред цялата аудитория, пред всички почитатели на Левски, че клубът ще съществува и ще премине през рецесията. Всички имат вяра в него, а виждате, че няма огромна поддръжка, някой, който да му подаде ръка. Може би в този момент вижда лъч светлина, че нещата могат да се получат, което дава изблик на страстите му.
-Веднага се заприказва за възможното завръщане на Станимир Стоилов. Възможно ли е тандемът да се събере още веднъж в Левски?
-Всичко е допустимо. Те са познати и близки. Мъри се връща в личната си къща, дали ще е в този момент или след време – той ще се завърне. Спомняте си, че преди да се върне Наско Сираков, се стигна до едни грозни разправии, до съд със Станимир Стоилов. Сигурен съм, че и на него му е станало обидно – да се стигне до сходно развиване в случай, че той даде толкоз доста и като футболист, и като треньор. След това Наско Сираков бързо реши обстановката и в този момент най-вероятно всичко е наред.
-Може ли да помогне Станимир Стоилов в тази обстановка, в която на Герена още веднъж би трябвало да се гради нещо съвсем изначало? В тима има не малко млади българи. Смяташ ли, че в случай че Мъри поеме тима още веднъж, може да развие капацитета им?
-Моето мнение е, че на Левски му би трябвало треньор като Мъри Стоилов. Най-добрият вид естествено е да бъде той. Уважавам доста Живко Миланов, супер сътрудник, загатва и треньорски качества, само че му би трябвало още малко време. Трябва да вземе лиценз, да поработи с няколко експерти към себе си и тогава може да направи своите крачки в треньорската специалност.
-Наско Сираков разгласи много хубави вести за бъдещето на Левски, като една от тях бе изграждане на чисто нов стадион. Има ли съгласно теб нещо притеснително към обстановката?
-Не знам никакви детайлности и елементи, само че нека Наско е сигурен и да не бъде измамен. Ще ви дам един образец с родния ми град Хасково. От 1 януари до през днешния ден (27 май) чакаме да бъде построен неестествен терен. Още няма никакъв терен… Така че, до момента в който не стане факт да го видиш и откриеш, тогава е изпълнено всичко.
-Какъв сезон изпрати Левски?
-За мен оценката, в случай че ме питате като почитател, не е добра заради крайното класиране. Но в случай че ме питате като професионален футболист и треньор – оценката е добра от позиция на консолидираното на част от младите футболисти. Каквото можаха – направиха. Тичаха, бориха се. За мен това е единственият метод при тази финансова обстановка – да заложиш на юноши.
-Да, само че през зимата бяха доведени много чужденци, които евентуално ще рефлектират финансово на Левски след напускането си?
-Какво да ви кажа?! В България не знам за какво тръгнахме в тази посока на развиване. Да има по 10 чужденци в тим и то в титулярните сформира. Знам, че всеки клуб има своя политика и избира по какъв начин да се развива отсега нататък, само че нещата не са добре. Аз съм бил чужденец в чужбина и можа да кажа какво ми споделяха треньорите – ти на всяка една подготовка, в случай че не си по-добър от нашето момче, в никакъв случай няма да си в тима. А неприятното е, че аз не виждам разлика сред българин и чужденец в интерес на чужденците в нашето състезание. Ако чужденецът е по-добър – супер, даже би трябвало да има такива, да учат младите българи. И по мое време освен в Левски, само че и в ЦСКА, имаше доста мощни чужденци, които заслужаваха да играят в тимовете.
-Спомена ЦСКА, който завоюва Купата на България. Какво е мнението ти за работата на Любослав Пенев?
-ЦСКА тази година не беше за подценяване. Отборът държа едно равнище, въпреки че сподели и много съмнения на моменти. С идването на Любо Пенев тимът сподели израстване. И това е още едно доказателство, че човек когато работи и дава всичко от себе си – без значение треньор, футболист или управление, най-после нещата се получават. За мен персонално с изключение на Мъри Стоилов, който ми е бил треньор и преподавател, мога да слага Любо Пенев, който може да помогне на млади треньори и на млади футболисти. Имам поради с персонален образец, метод на държание, мислене. Ние от него можем единствено да се учим.
-С какво се занимаваш сега?
-Три години и половина бях треньор на мъжкия тим на Хасково, в този момент съм шеф на школата. Нашата огромна цел в града е да създадем академия, в която да развиваме млади гении. Защото виждате в България какво е. Искаме да имаме млади футболисти, с които да се гордеем и ние, а и те, когато след време реализиран триумфи. Няма да бъде елементарно, само че това е бъдещето.
-В персонален проект какви са упоритостите ти?
-Имам лиценз УЕФА „ А “, желая да съм треньор и да се развъртвам в специалността. Искам да аплайвам за Про лиценз. Дай боже БФС да сътвори ясни правила и да има предпочитание да развива младите треньори. Мога доста да приказвам по тематиката, тъй като за мен тя е доста значима. Както непрекъснато се приказва за млади футболисти, за младото поколение… Същото е и при треньорите. Трябва колкото се може по-бързо да се даде път на младите експерти. Знаете ли по какъв начин е в Турция, където играх 3 години. Там всеки щаб има четирима помощници – множеството млади треньори, които се развиват. Говоря непрекъснато с сътрудници в Турция – във втора лига всеобщо са млади момчета, моя възраст – с част от тях, с които играх преди години. Те се чудят, че на никое място не работя като треньор в България.
-Какво не е наред, какъв е казусът съгласно теб?
-Много са проблемите и в случай че попитате всеки от моето потомство – родените края на 70-те и през 80-те години, които към този момент би трябвало да работим, ще ви ги кажат. Има издадени стотици, несъмнено над 1000 треньорски лиценза, а сметнете какъв брой тима има в Първа, Втора и четирите Трети дивизии. Грубо към 100. Как да работим и къде да работим, като мога да ви кажа, че на всичкото от горната страна има тимове от „ В “ група, чийто треньори нямат лиценз. Няма никакви ясни правила за Про лиценза, което се надявам да се промени. Защото непрекъснато приказваме, че няма български треньори. Откъде да има!? Някой прави ли нещо, с цел да помогне на тази специалност у нас? Сигурно знаете по какъв начин стават нещата сега, с цел да работиш някъде. Някой другар или прочут би трябвало да се сети за теб, да ти звънне и да ти каже – ела, тук има едно място за помощник… А това не е обикновено. Трябва да има тактика, би трябвало някой да се погрижи за развиването на младите треньори. Не споделям, че старите или по-опитните не би трябвало да работят. Напротив – от тях се учим, те ни демонстрират пътя, само че поради неналичието на правила или по-скоро на контролиране на нещата, става по този начин, че доста от нас са на кръстопът да продължат да се занимават с футбол, или да спрат.
-Емо, дано стартираме от най-актуалната тематика – обстановката в Левски и новината за бъдещия нов притежател, за който заяви Наско Сираков.
-Това е радостна вест за всички левскари, за управлението и за Наско Сираков. Работех 5 години с него, знам за какъв стимулиран човек става въпрос. Аз персонално се веселя за него в персонален проект, тъй като през годините, в които сме работили, постоянно е бил предан към мен и останалите. Познавам го добре като човек и по тази причина същински му поисквам нещата да се случат.
-Когато точно на 24 май Сираков заяви новината, гласът му се разтрепери, прояви нетипична обществена емоционалност. Според теб тежи ли му тази доста сложна една година, в която той се опитваше да избави Левски?
-Тежи му, защото… ще ви кажа нещо от човешка позиция. Най-вероятно не се вижда извън – Наско Сираков постоянно демонстрира, че е твърд и мощен темперамент, само че всеки човек си има едва място. Него го боли, поел е ангажимент пред цялата аудитория, пред всички почитатели на Левски, че клубът ще съществува и ще премине през рецесията. Всички имат вяра в него, а виждате, че няма огромна поддръжка, някой, който да му подаде ръка. Може би в този момент вижда лъч светлина, че нещата могат да се получат, което дава изблик на страстите му.
-Веднага се заприказва за възможното завръщане на Станимир Стоилов. Възможно ли е тандемът да се събере още веднъж в Левски?
-Всичко е допустимо. Те са познати и близки. Мъри се връща в личната си къща, дали ще е в този момент или след време – той ще се завърне. Спомняте си, че преди да се върне Наско Сираков, се стигна до едни грозни разправии, до съд със Станимир Стоилов. Сигурен съм, че и на него му е станало обидно – да се стигне до сходно развиване в случай, че той даде толкоз доста и като футболист, и като треньор. След това Наско Сираков бързо реши обстановката и в този момент най-вероятно всичко е наред.
-Може ли да помогне Станимир Стоилов в тази обстановка, в която на Герена още веднъж би трябвало да се гради нещо съвсем изначало? В тима има не малко млади българи. Смяташ ли, че в случай че Мъри поеме тима още веднъж, може да развие капацитета им?
-Моето мнение е, че на Левски му би трябвало треньор като Мъри Стоилов. Най-добрият вид естествено е да бъде той. Уважавам доста Живко Миланов, супер сътрудник, загатва и треньорски качества, само че му би трябвало още малко време. Трябва да вземе лиценз, да поработи с няколко експерти към себе си и тогава може да направи своите крачки в треньорската специалност.
-Наско Сираков разгласи много хубави вести за бъдещето на Левски, като една от тях бе изграждане на чисто нов стадион. Има ли съгласно теб нещо притеснително към обстановката?
-Не знам никакви детайлности и елементи, само че нека Наско е сигурен и да не бъде измамен. Ще ви дам един образец с родния ми град Хасково. От 1 януари до през днешния ден (27 май) чакаме да бъде построен неестествен терен. Още няма никакъв терен… Така че, до момента в който не стане факт да го видиш и откриеш, тогава е изпълнено всичко.
-Какъв сезон изпрати Левски?
-За мен оценката, в случай че ме питате като почитател, не е добра заради крайното класиране. Но в случай че ме питате като професионален футболист и треньор – оценката е добра от позиция на консолидираното на част от младите футболисти. Каквото можаха – направиха. Тичаха, бориха се. За мен това е единственият метод при тази финансова обстановка – да заложиш на юноши.
-Да, само че през зимата бяха доведени много чужденци, които евентуално ще рефлектират финансово на Левски след напускането си?
-Какво да ви кажа?! В България не знам за какво тръгнахме в тази посока на развиване. Да има по 10 чужденци в тим и то в титулярните сформира. Знам, че всеки клуб има своя политика и избира по какъв начин да се развива отсега нататък, само че нещата не са добре. Аз съм бил чужденец в чужбина и можа да кажа какво ми споделяха треньорите – ти на всяка една подготовка, в случай че не си по-добър от нашето момче, в никакъв случай няма да си в тима. А неприятното е, че аз не виждам разлика сред българин и чужденец в интерес на чужденците в нашето състезание. Ако чужденецът е по-добър – супер, даже би трябвало да има такива, да учат младите българи. И по мое време освен в Левски, само че и в ЦСКА, имаше доста мощни чужденци, които заслужаваха да играят в тимовете.
-Спомена ЦСКА, който завоюва Купата на България. Какво е мнението ти за работата на Любослав Пенев?
-ЦСКА тази година не беше за подценяване. Отборът държа едно равнище, въпреки че сподели и много съмнения на моменти. С идването на Любо Пенев тимът сподели израстване. И това е още едно доказателство, че човек когато работи и дава всичко от себе си – без значение треньор, футболист или управление, най-после нещата се получават. За мен персонално с изключение на Мъри Стоилов, който ми е бил треньор и преподавател, мога да слага Любо Пенев, който може да помогне на млади треньори и на млади футболисти. Имам поради с персонален образец, метод на държание, мислене. Ние от него можем единствено да се учим.
-С какво се занимаваш сега?
-Три години и половина бях треньор на мъжкия тим на Хасково, в този момент съм шеф на школата. Нашата огромна цел в града е да създадем академия, в която да развиваме млади гении. Защото виждате в България какво е. Искаме да имаме млади футболисти, с които да се гордеем и ние, а и те, когато след време реализиран триумфи. Няма да бъде елементарно, само че това е бъдещето.
-В персонален проект какви са упоритостите ти?
-Имам лиценз УЕФА „ А “, желая да съм треньор и да се развъртвам в специалността. Искам да аплайвам за Про лиценз. Дай боже БФС да сътвори ясни правила и да има предпочитание да развива младите треньори. Мога доста да приказвам по тематиката, тъй като за мен тя е доста значима. Както непрекъснато се приказва за млади футболисти, за младото поколение… Същото е и при треньорите. Трябва колкото се може по-бързо да се даде път на младите експерти. Знаете ли по какъв начин е в Турция, където играх 3 години. Там всеки щаб има четирима помощници – множеството млади треньори, които се развиват. Говоря непрекъснато с сътрудници в Турция – във втора лига всеобщо са млади момчета, моя възраст – с част от тях, с които играх преди години. Те се чудят, че на никое място не работя като треньор в България.
-Какво не е наред, какъв е казусът съгласно теб?
-Много са проблемите и в случай че попитате всеки от моето потомство – родените края на 70-те и през 80-те години, които към този момент би трябвало да работим, ще ви ги кажат. Има издадени стотици, несъмнено над 1000 треньорски лиценза, а сметнете какъв брой тима има в Първа, Втора и четирите Трети дивизии. Грубо към 100. Как да работим и къде да работим, като мога да ви кажа, че на всичкото от горната страна има тимове от „ В “ група, чийто треньори нямат лиценз. Няма никакви ясни правила за Про лиценза, което се надявам да се промени. Защото непрекъснато приказваме, че няма български треньори. Откъде да има!? Някой прави ли нещо, с цел да помогне на тази специалност у нас? Сигурно знаете по какъв начин стават нещата сега, с цел да работиш някъде. Някой другар или прочут би трябвало да се сети за теб, да ти звънне и да ти каже – ела, тук има едно място за помощник… А това не е обикновено. Трябва да има тактика, би трябвало някой да се погрижи за развиването на младите треньори. Не споделям, че старите или по-опитните не би трябвало да работят. Напротив – от тях се учим, те ни демонстрират пътя, само че поради неналичието на правила или по-скоро на контролиране на нещата, става по този начин, че доста от нас са на кръстопът да продължат да се занимават с футбол, или да спрат.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ