До инцидента в Шабла се стигна заради престъпно малкото летателни часове
Над 30 часа продължава интервенцията по издирването на водача майор Валентин Терзиев в Черно море, само че без триумф. През миналия ден в интервенцията се включиха 5 кораба. Днес съставът им е понижен. Изтребителят МиГ-29 с един водач на борда изчезна от радарите при обучение край Шабла малко след среднощ в сряда. Открити са единствено парчета от самолета и избавителна жилетка.
В ефира на „ Здравей, България” редакторът на списание „ Криле” Димитър Ставрев и някогашният шеф на „ Авиоотряд 28” Цвятко Луканов разясниха какви са версиите за рухването на самолета и дали е допустимо майор Терзиев да е оживял. Експертите се сплотиха към мнение, че до случая се е стигнало поради дребното летателни часове.
„ При температура от 17 градуса на водата, възможностите не са огромни, даже и Терзиев да е съумял да се катапултира. За в този момент нямаме индикации да е направил това преди катастрофата”, изясни Ставрев.
Майор Терзиев е взел участие в нощно обучение. Имало е цел, пусната от различен аероплан, която се е ускорила при рухването. Според Ставрев парашутът на целта не се е разтворил изцяло и тя е падала по-бързо от плануваното.
„ Полетите над море са едни от най-сложни, защото липсват естествените ориентири за самолетоводене. Повърхността е безусловно равна и би трябвало да се разчита единствено на показанията на уредите. Този човек би трябвало да преодолее инстинктите си и да не гледа какво става отвън кабината. Това е доста комплицирано. Възможно е това да е довело до неточност в полета”, счита редакторът. Той отхвърля версията за механически проблем, защото връзката с водача е водена до последно.
Според него времето, което българските водачи прекарват във въздуха, е „ незаконно малко”. Той направи съпоставяне с американските водачи, които летят приблизително по 100 часа, до момента в който българските – сред 15 и 20 часа на година. Ставрев уточни и, че моторът на един от корабите, издирвал майор Терзиев, е имал проблеми.
„ Армията е функционалност на страната. Каквото става в нея, това се случва и в армията. Военнослужещите поставят неимоверни старания да се оправят с липса на техника, на аварийни елементи, на финансиране”, уточни още редакторът.
Разследват се три версии за случая. Според Луканов аргументите могат да бъдат десетки, само че породени от два фактора – човешка или техническа неточност.
„ Трябва да се откри самолетът и да се извади параметърът от полета. Оттам могат да стартира пояснение на нещата. В българската авиация преди много години има случай, при който бомба се взриви под крилото на изтребителя. Възможен е разновидността ракетата да се възпламени и да не се отдели от самолета. Няма от кое място да има данни дали е станало това”, съобщи някогашният боен водач.
Според него сериозна роля е изиграло и неналичието на летателни часове. Той напомни, че когато е бил водач, е имал към 200 часа във въздуха. За съпоставяне майор Терзиев за 23 години работа е имал към 700 часа нальот.
„ По 15-20 часа годишно, за месец той е имал по 1-2 полета. С половинчати ограничения не може да се поддържа авиация”, добави Луканов.
В ефира на „ Здравей, България” редакторът на списание „ Криле” Димитър Ставрев и някогашният шеф на „ Авиоотряд 28” Цвятко Луканов разясниха какви са версиите за рухването на самолета и дали е допустимо майор Терзиев да е оживял. Експертите се сплотиха към мнение, че до случая се е стигнало поради дребното летателни часове.
„ При температура от 17 градуса на водата, възможностите не са огромни, даже и Терзиев да е съумял да се катапултира. За в този момент нямаме индикации да е направил това преди катастрофата”, изясни Ставрев.
Майор Терзиев е взел участие в нощно обучение. Имало е цел, пусната от различен аероплан, която се е ускорила при рухването. Според Ставрев парашутът на целта не се е разтворил изцяло и тя е падала по-бързо от плануваното.
„ Полетите над море са едни от най-сложни, защото липсват естествените ориентири за самолетоводене. Повърхността е безусловно равна и би трябвало да се разчита единствено на показанията на уредите. Този човек би трябвало да преодолее инстинктите си и да не гледа какво става отвън кабината. Това е доста комплицирано. Възможно е това да е довело до неточност в полета”, счита редакторът. Той отхвърля версията за механически проблем, защото връзката с водача е водена до последно.
Според него времето, което българските водачи прекарват във въздуха, е „ незаконно малко”. Той направи съпоставяне с американските водачи, които летят приблизително по 100 часа, до момента в който българските – сред 15 и 20 часа на година. Ставрев уточни и, че моторът на един от корабите, издирвал майор Терзиев, е имал проблеми.
„ Армията е функционалност на страната. Каквото става в нея, това се случва и в армията. Военнослужещите поставят неимоверни старания да се оправят с липса на техника, на аварийни елементи, на финансиране”, уточни още редакторът.
Разследват се три версии за случая. Според Луканов аргументите могат да бъдат десетки, само че породени от два фактора – човешка или техническа неточност.
„ Трябва да се откри самолетът и да се извади параметърът от полета. Оттам могат да стартира пояснение на нещата. В българската авиация преди много години има случай, при който бомба се взриви под крилото на изтребителя. Възможен е разновидността ракетата да се възпламени и да не се отдели от самолета. Няма от кое място да има данни дали е станало това”, съобщи някогашният боен водач.
Според него сериозна роля е изиграло и неналичието на летателни часове. Той напомни, че когато е бил водач, е имал към 200 часа във въздуха. За съпоставяне майор Терзиев за 23 години работа е имал към 700 часа нальот.
„ По 15-20 часа годишно, за месец той е имал по 1-2 полета. С половинчати ограничения не може да се поддържа авиация”, добави Луканов.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ