Тайната на раздора между Сталин и Тито. И ролята на Георги Димитров
Текстът е препубликуван от.
Йосип Броз Тито: този човек е същинска мистерия. За своята рождена дата той дава няколко разнообразни информации. И дребното си име написа по няколко разнообразни метода: Йосеф, Йосер, Йосиф, Йосип. Разминават се и хипотезите за партийния му прякор, получен през 1935 година в Москва, който се трансформира в негово второ фамилно име: Тито.
Из живота на Тито
Противоречива преди всичко обаче е самата персона на Тито. Той произлиза от нормално семейство, става партизанин и национален воин, обожава разкоша, строи дворци, гледа коне, пуши скъпи пури, носи пръстен с огромен елмаз и се облича в бял маршалски мундир със златни везби. Тито е индивидът, който не се побоява да се опълчи на Сталин, да построи " пазарен социализъм " и да даде на служащите и трудовите колективи доста повече права, в сравнение с те имаха даже при залеза на Съветския съюз. Той става водач на " необвързаните страни " и югославски деспот, който по всевъзможен начин помпа култа към своята персона и безмилостно се разправя с политическите си съперници.
Една от тайните на Йосип Броз Тито разкрива мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич в новата си книга " Тито. Вечният партизанин ". Става дума за годините, които Тито прекарва в Москва по времето на най-големите чистки - и за една доста персонална причина, която способства за спора му със Сталин. Разбира се, този спор е провокиран най-много от политическите различия поради опита на Тито да освободи Югославия от диктата на Москва, само че в случай че се съди по обстоятелствата, персоналният сюжет сред двамата се оказва доста значим.
Йосип Броз идва в Москва през февруари 1935 година. Той пътува по заобиколни пътища и с подправени документи, откакто е лежал в югославски затвор поради участието си в неразрешената комунистическа партия и за владение на огнестрелно оръжие. Моментът на появяването му в руската столица е, меко казано, не изключително подобаващ. В Москва и в Ленинград се е надигнала вълна от арести и безкрайни събрания, на които биват изобличавани " троцкистите ", в това число и членове на задгранични компартии. Московските приятели настаняват Тито в дребна стаичка в хотел " Люкс ", където живеят изолираните от външния свят дейци на Коминтерна и делегати на задгранични комунистически партии. Самият Тито също е коминтерновски деятел и в това си качество носи псевдонима " Фридрих Валтер ".
Германските комунисти, подслонени в хотел " Люкс ", постоянно се оплакват от изискванията: стаите са тесни и без никакви улеснения, тоалетната се намира в коридора, кухнята е обща, мръсотията и плъховете са ежедневие, баня има един път в седмицата. Тито обаче е отраснал при доста по-сурови условия в родната си Югославия и животът в хотел " Люкс " му наподобява напряко луксозен: централно отопление, телефон, топла вода, печки на газ в общата кухня, столова, хлебарница, даже бръснарница.
Не е напълно ясно какво тъкмо прави Йосип Броз Тито в Москва. За няколко месеца от престоя му не е известно съвсем нищо: Тито като че ли се е изпарил. Смята се, че в същото време най-вероятно посещава специфични, секретни курсове на Коминтерна, където се приготвят разузнавачи и бойци. Тази подготовка несъмнено ще му свърши работа по-късно, когато взе участие в партизанската битка против нацистите в горите и планините на Югославия през Втората международна война.
В Москва той се среща със свои съратници от Коминтерна и разисква с тях обстановката в Югославия и в югославската компартия, написа и " характерности " на свои съидейници. Такива " характерности " са длъжни да пишат всички комунисти, само че авторката Мари-Жанин Калич твърди, че за разлика от публикуваната процедура документите, подписани от Тито, нямат характера на политически доноси. Когато въпреки всичко отбелязва някакви негативни качества на обособени партийни дейци, Тито го прави в чисто човешки проект: този на всички места се вре и гледа да придърпа завивката към себе си, а оня пък изневерява на жена си.
Когато Тито среща Люси
ТитоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
При това самият Тито въобще не е светец в личния си персонален живот. В Москва той се развежда със брачната половинка си Пелагея Белоусова, с която не се е виждал от 1929 година, когато тя емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Тито ѝ е доста сърдит, тъй като тя на практика изоставя сина им Жарко, с който идва в Съветския съюз. Докато Тито лежи в югославския затвор, Пелагея дава детето в подслон. Жарко е мъчно дете, тъй че скоро се постанова да го настанят в поправителен дом, а майка му даже не знае къде. Тито с много старания съумява да открие сина си и да го вземе при себе си. Но и той не може да се оправи с опърничавия Жарко, който се включва в всякакви хулигански компании и се замесва в обири.
Но за развода на Тито има и друга причина. В хотел " Люкс " той се среща с младата германка Люси Бауер, чието същинско име е Йохане Елза Кьониг . Люси/Йохане е родом от Кемниц, произлиза от работническо семейство, членува в организацията на младите немски комунисти и на 19-годишна възраст ражда дъщеричка. Година по-късно комунистическата партия я изпраща в Москва, с цел да бъде готова за незаконна активност, като детето остава при родителите ѝ в Германия.
Призракът на СталинС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Малко по-късно Люси попада в полезрението на Гестапо и към този момент не може и дума да става за връщане в Германия. Тя става политическа емигрантка, приключва курс по чертожничество и стартира работа в радиозавода в Москва. Руски към момента приказва напълно едва, тъй че с " другаря Валтер " си поддържат връзка на немски. В един миг Люси се реалокира в стаята на Тито, където към този момент живее и Жарко. Младежът ненадейно се сприятелява с младата си " мащеха " и даже стартира да се вслушва в препоръките ѝ.
Но любовта сред 44-годишния Тито и 22-годишната Люси не продължава дълго . Двамата подписват брак на 13 октомври 1936 година, а три дни по-късно Тито е заставен да напусне Москва. Тогавашният общоприет секретар на Коминтерна, българският болшевик Георги Димитров, му подрежда да замине за Югославия, с цел да вкара ред в раздираната от фракционни битки тамошна компартия. Димитров дава обещание на Тито, че Люси и Жарко ще го последват в първия комфортен миг, само че това по този начин и в никакъв случай не се случва.
Първата новина от брачна половинка си Люси получава чак през март 1937. В писмото, което стартира с обръщението " Любимо мое момиче ", Тито я твърди, че прави всичко допустимо, с цел да я прибере дружно с Жарко. Това в действителност е по този начин: Тито на няколко пъти написа до Георги Димитров с молба за покровителство, само че българинът се измъква с общи приказки.
Краят
В последна сметка Люси Бауер е задържана от руската загадка полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) паралелно с други над 4000 немски емигранти, които са оповестени за " пета колона ", за шпиони, саботьори и сътрудници на Гестапо. На Люси е предявено обвиняване по печално известния член 58. Осъдена е на гибел, макар че отхвърля обвиняването в шпионаж. На 29 декември 1937 година я разстрелват в Бутово.
Георги Димитров. Една критическа биографияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Тито още дълго прави опити да научи каква е ориста на брачната половинка му, само че хората, които могат да му дадат някаква потребна информация, също стартират да изчезват един по един. Не се знае по кое време Тито научава какво се е случило с младата му жена. По-късно той самият в никакъв случай не приказва за нея. Но когато през 1948 година се развихря спорът му със Сталин, ориста на Люси вероятно изиграва значима роля.
Зад поразителната смелост и непреклонност на Тито в конфликта му с могъщия деспот, който явно е подготвен на всичко, с цел да го унищожи, прозира освен желанието на националния водач да опази независимостта на Югославия, само че и мощна персонална злост. А тя вероятно се дължи точно на трагичната орис на младата брачна половинка на Тито.
Йосип Броз Тито: този човек е същинска мистерия. За своята рождена дата той дава няколко разнообразни информации. И дребното си име написа по няколко разнообразни метода: Йосеф, Йосер, Йосиф, Йосип. Разминават се и хипотезите за партийния му прякор, получен през 1935 година в Москва, който се трансформира в негово второ фамилно име: Тито.
Из живота на Тито
Противоречива преди всичко обаче е самата персона на Тито. Той произлиза от нормално семейство, става партизанин и национален воин, обожава разкоша, строи дворци, гледа коне, пуши скъпи пури, носи пръстен с огромен елмаз и се облича в бял маршалски мундир със златни везби. Тито е индивидът, който не се побоява да се опълчи на Сталин, да построи " пазарен социализъм " и да даде на служащите и трудовите колективи доста повече права, в сравнение с те имаха даже при залеза на Съветския съюз. Той става водач на " необвързаните страни " и югославски деспот, който по всевъзможен начин помпа култа към своята персона и безмилостно се разправя с политическите си съперници.
Една от тайните на Йосип Броз Тито разкрива мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич в новата си книга " Тито. Вечният партизанин ". Става дума за годините, които Тито прекарва в Москва по времето на най-големите чистки - и за една доста персонална причина, която способства за спора му със Сталин. Разбира се, този спор е провокиран най-много от политическите различия поради опита на Тито да освободи Югославия от диктата на Москва, само че в случай че се съди по обстоятелствата, персоналният сюжет сред двамата се оказва доста значим.
Йосип Броз идва в Москва през февруари 1935 година. Той пътува по заобиколни пътища и с подправени документи, откакто е лежал в югославски затвор поради участието си в неразрешената комунистическа партия и за владение на огнестрелно оръжие. Моментът на появяването му в руската столица е, меко казано, не изключително подобаващ. В Москва и в Ленинград се е надигнала вълна от арести и безкрайни събрания, на които биват изобличавани " троцкистите ", в това число и членове на задгранични компартии. Московските приятели настаняват Тито в дребна стаичка в хотел " Люкс ", където живеят изолираните от външния свят дейци на Коминтерна и делегати на задгранични комунистически партии. Самият Тито също е коминтерновски деятел и в това си качество носи псевдонима " Фридрих Валтер ".
Германските комунисти, подслонени в хотел " Люкс ", постоянно се оплакват от изискванията: стаите са тесни и без никакви улеснения, тоалетната се намира в коридора, кухнята е обща, мръсотията и плъховете са ежедневие, баня има един път в седмицата. Тито обаче е отраснал при доста по-сурови условия в родната си Югославия и животът в хотел " Люкс " му наподобява напряко луксозен: централно отопление, телефон, топла вода, печки на газ в общата кухня, столова, хлебарница, даже бръснарница.
Не е напълно ясно какво тъкмо прави Йосип Броз Тито в Москва. За няколко месеца от престоя му не е известно съвсем нищо: Тито като че ли се е изпарил. Смята се, че в същото време най-вероятно посещава специфични, секретни курсове на Коминтерна, където се приготвят разузнавачи и бойци. Тази подготовка несъмнено ще му свърши работа по-късно, когато взе участие в партизанската битка против нацистите в горите и планините на Югославия през Втората международна война.
В Москва той се среща със свои съратници от Коминтерна и разисква с тях обстановката в Югославия и в югославската компартия, написа и " характерности " на свои съидейници. Такива " характерности " са длъжни да пишат всички комунисти, само че авторката Мари-Жанин Калич твърди, че за разлика от публикуваната процедура документите, подписани от Тито, нямат характера на политически доноси. Когато въпреки всичко отбелязва някакви негативни качества на обособени партийни дейци, Тито го прави в чисто човешки проект: този на всички места се вре и гледа да придърпа завивката към себе си, а оня пък изневерява на жена си.
Когато Тито среща Люси
При това самият Тито въобще не е светец в личния си персонален живот. В Москва той се развежда със брачната половинка си Пелагея Белоусова, с която не се е виждал от 1929 година, когато тя емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Тито ѝ е доста сърдит, тъй като тя на практика изоставя сина им Жарко, с който идва в Съветския съюз. Докато Тито лежи в югославския затвор, Пелагея дава детето в подслон. Жарко е мъчно дете, тъй че скоро се постанова да го настанят в поправителен дом, а майка му даже не знае къде. Тито с много старания съумява да открие сина си и да го вземе при себе си. Но и той не може да се оправи с опърничавия Жарко, който се включва в всякакви хулигански компании и се замесва в обири.
Но за развода на Тито има и друга причина. В хотел " Люкс " той се среща с младата германка Люси Бауер, чието същинско име е Йохане Елза Кьониг . Люси/Йохане е родом от Кемниц, произлиза от работническо семейство, членува в организацията на младите немски комунисти и на 19-годишна възраст ражда дъщеричка. Година по-късно комунистическата партия я изпраща в Москва, с цел да бъде готова за незаконна активност, като детето остава при родителите ѝ в Германия.
Малко по-късно Люси попада в полезрението на Гестапо и към този момент не може и дума да става за връщане в Германия. Тя става политическа емигрантка, приключва курс по чертожничество и стартира работа в радиозавода в Москва. Руски към момента приказва напълно едва, тъй че с " другаря Валтер " си поддържат връзка на немски. В един миг Люси се реалокира в стаята на Тито, където към този момент живее и Жарко. Младежът ненадейно се сприятелява с младата си " мащеха " и даже стартира да се вслушва в препоръките ѝ.
Но любовта сред 44-годишния Тито и 22-годишната Люси не продължава дълго . Двамата подписват брак на 13 октомври 1936 година, а три дни по-късно Тито е заставен да напусне Москва. Тогавашният общоприет секретар на Коминтерна, българският болшевик Георги Димитров, му подрежда да замине за Югославия, с цел да вкара ред в раздираната от фракционни битки тамошна компартия. Димитров дава обещание на Тито, че Люси и Жарко ще го последват в първия комфортен миг, само че това по този начин и в никакъв случай не се случва.
Първата новина от брачна половинка си Люси получава чак през март 1937. В писмото, което стартира с обръщението " Любимо мое момиче ", Тито я твърди, че прави всичко допустимо, с цел да я прибере дружно с Жарко. Това в действителност е по този начин: Тито на няколко пъти написа до Георги Димитров с молба за покровителство, само че българинът се измъква с общи приказки.
Краят
В последна сметка Люси Бауер е задържана от руската загадка полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) паралелно с други над 4000 немски емигранти, които са оповестени за " пета колона ", за шпиони, саботьори и сътрудници на Гестапо. На Люси е предявено обвиняване по печално известния член 58. Осъдена е на гибел, макар че отхвърля обвиняването в шпионаж. На 29 декември 1937 година я разстрелват в Бутово.
Тито още дълго прави опити да научи каква е ориста на брачната половинка му, само че хората, които могат да му дадат някаква потребна информация, също стартират да изчезват един по един. Не се знае по кое време Тито научава какво се е случило с младата му жена. По-късно той самият в никакъв случай не приказва за нея. Но когато през 1948 година се развихря спорът му със Сталин, ориста на Люси вероятно изиграва значима роля.
Зад поразителната смелост и непреклонност на Тито в конфликта му с могъщия деспот, който явно е подготвен на всичко, с цел да го унищожи, прозира освен желанието на националния водач да опази независимостта на Югославия, само че и мощна персонална злост. А тя вероятно се дължи точно на трагичната орис на младата брачна половинка на Тито.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ