Балканите в сянката на Велика Албания
Както е известно, на 28 май 2019, косовски специфични елементи (ROSU) влязоха в обитаемоте най-вече със сърби северни общини на Косово, като в последвалата престрелка бяха ранени неколцина локални сърби и бяха краткотрайно арестувани двама дипломати от Временната администрация на Организация на обединените нации в Косово (UNMIK), единият от които се оказа съветски жител. Според един от водачите на локалната сръбска общественост Марко Якшич, бойците от ROSU са направили всеобщи арести на сърби, сякаш по обвиняване в корупция, като най-напрегната е била обстановката в община Зубин Поток, където локалното сръбско население се е пробвало да спре напредването на косовските специфични елементи, издигайки барикади против тях.
В същото време, разположените в региона интернационалните сили от ръководената от НАТО задача KFOR, които би следвало да подсигуряват сигурността в него, не са реагирали под претекст, че " проблемите с корупцията на са в тяхната подготвеност ".
Естествено, реакцията на формален Белград не закъсня. На незабавно свиканото на същия ден съвещание на Съвета за национална сигурност президентът Вучич заяви, че е дал заповед за привеждане на сръбските въоръжени сили в положение на бойна подготвеност и прикани Европейски Съюз да реагира на протичащото се. На собствен ред, косовският министър председател Рамуш Харадинай изясни в " Туитър ", че " осъществяващата се интервенция е ориентирана срещу проведената престъпност и свързани с нея сътрудници на полицията и митниците ".
Коментирайки неочакваното изостряне на обстановката в Северно Косово, множеството анализатори си задават въпроса, кой стои за това, защото безусловно предния ден президентът на Сърбия Вучич произнесе тирада, оценена като " относително помирителна " във връзка с някогашната сръбска самостоятелна област. В обръщението си към Скупщината в Белград той призна, че Сърбия към този момент не управлява Косово и прикани съгражданите си да признаят този факт. Според него, по-нататъшното опълчване и опитите за връщане на тази територия биха били безмислени: " Вече не разполагаме с действителна власт в Косово и Метохия, с изключение на в областта на опазването на здравето и образованието, по тази причина следва да спрем да заблуждаваме нашата общност ".
Впрочем, в речта си пред сръбската Скупщина от 27 май, президентът Вучич предизвести и, че страната е застрашена от " демографска злополука ", акцентирайки, че сега в Западните Балкани живеят към 7,46 млн. сърби и към 4,7 млн. албанци, само че съгласно прогнозите, през 2050 сърбите ще намалеят до 6,23 млн., до момента в който албанците ще станат 5,99 млн., а след още петдесет години, т.е. през 2100, в Западните Балкани ше живеят 9,64 млн. албанци и едвам 4,327 млн. сърби.
В тази връзка Вучич предложи на сръбските жители да изберат, по какъв начин да се развиват по-нататък връзките с Косово: дали спорът да бъде замразен или да бъде форсирано установяването на контакти и търсенето на някакво дълготрайно решение. Както можеше да се чака, думите му предизвикаха нова вълна от обвинявания, че желае " да съобщи Косово ". Впрочем, рецензиите против Вучич поради " прекомерно меката му позиция " не са нещо ново. Основната рекламация на част от сръбското общество е, че поради участието на страната в Европейски Съюз президентът е податлив да направи съществени отстъпки на Прищина, като най-голямо отвращение поражда фактът, че Вучич не изключва разновидността за по-нататъшна замяна на територии.
Както е изнестно, от есента на предходната 2018 се водят договаряния за възможното предаване на Косово на два обитаеми най-вече с етнически албанци региони в Южна Сърбия, в случай че управляващите в Прищина правят отстъпка на Сърбия обитаемоте със сърби северни територии. Показателно е, че срещу това се афишират освен множеството сръбски жители, само че и някои страни от Европейски Съюз и най-много Германия и Англия, където се притесняват, че това би основало рисков казус, от който биха могли да се възползват други страни, имащи проблеми с нерегулираните си граници със съседите. Що се отнася до позицията на главния сръбски съдружник сега - Русия, тя е, че косовският въпрос следва да бъде решен от Белград и Прищина без външна интервенция, като Москва упорства единствено всички нови съглашения сред тях да не опонират на интернационалните контракти и резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на статута на Косово.
Впрочем, съгласно някои специалисти по проблемите на Балканите, последното изостряне на обстановката в Северно Косово може да се окаже преференциално по едно и също време и за управляващите в Белград и за тези в Прищина. Те считат, че двете страни желаят да наложат тезата, че до момента в който липсва договорка по отношение на границите, сходни местни спорове ще избухват от време на време, от което пък следва, че размяната на територии е нужна и неизбежна. От друга страна обаче, никой сега на може да каже, каква е същността на въпросната договорка и за размяната на кои тъкмо територии договарят Вучич и косовския му сътрудник Тачи. Както е известно, откакто Косово едностранно разгласи независимостта си през 2008, косоварите не бяха склонни на каквито и да било отстъпки към Сърбия. Затова, когато през днешния ден Прищина и Белград разискват възможна замяна на територии и/или промяна на границите, това се показва от сръбските управляващи като триумф, доколкото даже и дребните отстъпки по косовския въпрос са по-добри от никакви.
Истината е, че поради мощния западен напън, Сърбия до момента съумяваше да се измъкне от насилственото признание на Косово единствено с помощта на твърдата позиция на Русия по въпроса. Ето за какво сега Вучич се нуждае от изясненост по отношение на съветската позиция по плануваната договорка с Прищина. Москва обаче не бърза, наблягайки съществуването на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 1999, в която Косово се преглежда като интегрална част от Сърбия. Не ясно, по какъв начин може да бъде признат някакъв документ за замяна на територия сред Косово и Сърбия, който да бъде в сходство с въпросната резолюция. Впрочем, допустимо е новото изостряне на обстановката в Северно Косово да е обвързвано точно с опитите да бъде заобиколена резолюция 1244.
По пътя към " Велика Албания "
Албанците към този момент играят основна роля в редица страни от балканския район. Те ръководят в Албания и Косово, а без тях не могат да се образуват държавните управления в Черна Гора и Македония.
Както е известно, през април 2019 последователи на концепцията за Велика Албания издигнаха голям албански байрак и над крепостта на българския цар Самуил в Охрид. В тази връзка, известният български историк проф. Пламен Павлов разяснява: " Този случай демонстрира, че теоретичните и мними права на албанската национална общественост засягат и Охрид. Издигането на албанското знаме на Самуиловака цитадела е посягане към българското историческо завещание. България би трябвало да реагира... Няма никакво подозрение, че днешният албански шовинизъм крои фантазии за Велика Албания и прекроява границите на Балканите. Чувства се, надали не, стопанин на бъдещето. Тази визия е прекомерно наивна и не е стимулирана по никакъв метод... ".
За да консолидират Косово като същинска страна и да реализират действителното и признание от цялата интернационална общественост, както и разчитайки да причислят сръбската Прешевска котловина, обитаема най-вече с етнически албанци, част от ръководещите в Прищина демонстрираха подготвеност за промяна на границите с Белград. В това отношение те разчитаха на цялостната поддръжка на Съединени американски щати. Планът обаче най-малко към този момент остава неосъществен, в това число поради неуверената позиция на Европейски Съюз (и откритото опълчване на Германия). В резултат от това, след Срещата на върха за Западните Балкани, провела се при започване на май 2019 в Берлин (с присъединяване на френския президент Макрон и немския канцлер Меркел), президентът на Косово Хашим Тачи разяснява пренебрежително, че тази среща за следващ път е посочила, какъв брой слаб е Европейски Съюз, както и, че таман заради това Съединени американски щати би трябвало да изиграят решаващата историческа роля в процеса на реализиране на съглашение сред Белград и Прищина.
Тук ще припомня, че още през януари 2014 Косово и Албания подписаха съглашение за съдействие и стратегическо партньорство, като от този момент насам постоянно се организират взаимни съвещания на двете държавни управления. Беше стартирана и концепцията за сливане на дипломатическите представителства на Албания и Косово в редица страни, сякаш " за спестовност на средства ". Правителството в Тирана подсигурява опцията на албанците от Косово и Южна Сърбия да работят в Албания без за това да се изискват каквито и да било спомагателни позволения. През април 2017 албанските водачи взаимно (при това не за първи път) започнаха открит шантаж във връзка с Брюксел и Вашингтон, като косовският президент Тачи, албанският президент Рама и лидерът на албанците в Южна Сърбия Йонуз Муслиу по едно и също време лансираха тезата, че " в случай че вероятността за интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз " продължи да избледнява, не може да се изключи обединяването на Албания и Косово, а по-късно и на всички албанци (т.е. тези в Сърбия, Македония, Гърция и Черна Гора) в обща страна. В тази връзка, Еди Рама посочи, че Албания би предпочела участието в Европейски Съюз пред основаването на " Велика Албания ". В същото време обаче и той, както и другите водачи на албанците, продължава да твърди, че забавянето на евроинтеграцията може да дестабилизира целия район на Западните Балкани. От друга страна, следва да сме наясно, че въпреки концепцията за обединяването на всички албанци в една страна, т.е за основаването на " Велика Албания ", интензивно се употребява от политиците, представляващи всички албански общности в района, те мъчно ще дръзнат да я осъществят на процедура без глобата (гласна или негласна) на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Вашингтон и Брюксел обаче надали биха одобрили сходно развиване, тъй като се притесняват, че това би предизвикало разпадането на Босна и Херцеговина, а евентуално би взривило и задачите Балкании.
За това, по какъв начин в Прищина схващат смяната на границите със Сърбия, приказва изявлението на президента Тачи по време на последното му посещаване в Албания, представено от косовския вестник " Зери ". Според Тачи, той ще направи допустимо присъединението на Прешево, Медведжа и Буяновац към Косово и то без да допусне каквато и да било териториална отстъпка към Сърбия, като това се отнася и до такива стратегически обекти като мината " Трепча " и язовира " Газивода ". В речта си във връзка оповестяването му за почетен жител на албанския град Крума, косовският президент акцентира, че " задачата за постигането на самостоятелност на Косово към този момент не е задоволителна, а би трябвало да се работи за сливане на всички албанци и унищожаване на границите сред тях ". Според Тачи: " бъдете сигурни, че реализирането на фантазията ни за обща територия ще се окаже доста по-лесно осъществима, в сравнение с излизането на Косово от Сърбия и това ще се случи ".
Изглежда, в Брюксел към момента се надяват, че Европейски Съюз може да поеме отговорността за цялото пространство на континента, в това число за Западните Балкани. Въпреки това се обрисува че както някои страни членки на Съюза, по този начин и двете албански страни (а също и цялата албанска обшност), застават зад американския план за района, игнорирайки този на Европейски Съюз. Тук е мястото да припомня, че преди време и Турция, откакто влезе в НАТО, реши да започва договаряния за присъединението си към Европейски Съюз. Днес обаче, в Анкара ръководи ислямистки режим, а в Европейския прламент все по-често се чуват апели за дефинитивно преустановяване на договарянията за турското участие в Съюза. Според мнозина специалисти, настоящето увеличаване на албанските придвижвания на Балканите в последна сметка ще докара до пълзящата ислямизация на района, както и до оформянето на мощна албанско-турска ос, за сметка на прилежащите православни нации и страни. Ето за какво Европейски Съюз може би би трябвало да ревизира тактиката си към Албания и Косово, като стартира да ги преглежда само като вероятни сътрудници, само че не и като евентуални членове на Съюза.
* Институт за балкански и европейски изследвания
В същото време, разположените в региона интернационалните сили от ръководената от НАТО задача KFOR, които би следвало да подсигуряват сигурността в него, не са реагирали под претекст, че " проблемите с корупцията на са в тяхната подготвеност ".
Естествено, реакцията на формален Белград не закъсня. На незабавно свиканото на същия ден съвещание на Съвета за национална сигурност президентът Вучич заяви, че е дал заповед за привеждане на сръбските въоръжени сили в положение на бойна подготвеност и прикани Европейски Съюз да реагира на протичащото се. На собствен ред, косовският министър председател Рамуш Харадинай изясни в " Туитър ", че " осъществяващата се интервенция е ориентирана срещу проведената престъпност и свързани с нея сътрудници на полицията и митниците ".
Коментирайки неочакваното изостряне на обстановката в Северно Косово, множеството анализатори си задават въпроса, кой стои за това, защото безусловно предния ден президентът на Сърбия Вучич произнесе тирада, оценена като " относително помирителна " във връзка с някогашната сръбска самостоятелна област. В обръщението си към Скупщината в Белград той призна, че Сърбия към този момент не управлява Косово и прикани съгражданите си да признаят този факт. Според него, по-нататъшното опълчване и опитите за връщане на тази територия биха били безмислени: " Вече не разполагаме с действителна власт в Косово и Метохия, с изключение на в областта на опазването на здравето и образованието, по тази причина следва да спрем да заблуждаваме нашата общност ".
Впрочем, в речта си пред сръбската Скупщина от 27 май, президентът Вучич предизвести и, че страната е застрашена от " демографска злополука ", акцентирайки, че сега в Западните Балкани живеят към 7,46 млн. сърби и към 4,7 млн. албанци, само че съгласно прогнозите, през 2050 сърбите ще намалеят до 6,23 млн., до момента в който албанците ще станат 5,99 млн., а след още петдесет години, т.е. през 2100, в Западните Балкани ше живеят 9,64 млн. албанци и едвам 4,327 млн. сърби.
В тази връзка Вучич предложи на сръбските жители да изберат, по какъв начин да се развиват по-нататък връзките с Косово: дали спорът да бъде замразен или да бъде форсирано установяването на контакти и търсенето на някакво дълготрайно решение. Както можеше да се чака, думите му предизвикаха нова вълна от обвинявания, че желае " да съобщи Косово ". Впрочем, рецензиите против Вучич поради " прекомерно меката му позиция " не са нещо ново. Основната рекламация на част от сръбското общество е, че поради участието на страната в Европейски Съюз президентът е податлив да направи съществени отстъпки на Прищина, като най-голямо отвращение поражда фактът, че Вучич не изключва разновидността за по-нататъшна замяна на територии.
Както е изнестно, от есента на предходната 2018 се водят договаряния за възможното предаване на Косово на два обитаеми най-вече с етнически албанци региони в Южна Сърбия, в случай че управляващите в Прищина правят отстъпка на Сърбия обитаемоте със сърби северни територии. Показателно е, че срещу това се афишират освен множеството сръбски жители, само че и някои страни от Европейски Съюз и най-много Германия и Англия, където се притесняват, че това би основало рисков казус, от който биха могли да се възползват други страни, имащи проблеми с нерегулираните си граници със съседите. Що се отнася до позицията на главния сръбски съдружник сега - Русия, тя е, че косовският въпрос следва да бъде решен от Белград и Прищина без външна интервенция, като Москва упорства единствено всички нови съглашения сред тях да не опонират на интернационалните контракти и резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на статута на Косово.
Впрочем, съгласно някои специалисти по проблемите на Балканите, последното изостряне на обстановката в Северно Косово може да се окаже преференциално по едно и също време и за управляващите в Белград и за тези в Прищина. Те считат, че двете страни желаят да наложат тезата, че до момента в който липсва договорка по отношение на границите, сходни местни спорове ще избухват от време на време, от което пък следва, че размяната на територии е нужна и неизбежна. От друга страна обаче, никой сега на може да каже, каква е същността на въпросната договорка и за размяната на кои тъкмо територии договарят Вучич и косовския му сътрудник Тачи. Както е известно, откакто Косово едностранно разгласи независимостта си през 2008, косоварите не бяха склонни на каквито и да било отстъпки към Сърбия. Затова, когато през днешния ден Прищина и Белград разискват възможна замяна на територии и/или промяна на границите, това се показва от сръбските управляващи като триумф, доколкото даже и дребните отстъпки по косовския въпрос са по-добри от никакви.
Истината е, че поради мощния западен напън, Сърбия до момента съумяваше да се измъкне от насилственото признание на Косово единствено с помощта на твърдата позиция на Русия по въпроса. Ето за какво сега Вучич се нуждае от изясненост по отношение на съветската позиция по плануваната договорка с Прищина. Москва обаче не бърза, наблягайки съществуването на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 1999, в която Косово се преглежда като интегрална част от Сърбия. Не ясно, по какъв начин може да бъде признат някакъв документ за замяна на територия сред Косово и Сърбия, който да бъде в сходство с въпросната резолюция. Впрочем, допустимо е новото изостряне на обстановката в Северно Косово да е обвързвано точно с опитите да бъде заобиколена резолюция 1244.
По пътя към " Велика Албания "
Албанците към този момент играят основна роля в редица страни от балканския район. Те ръководят в Албания и Косово, а без тях не могат да се образуват държавните управления в Черна Гора и Македония.
Както е известно, през април 2019 последователи на концепцията за Велика Албания издигнаха голям албански байрак и над крепостта на българския цар Самуил в Охрид. В тази връзка, известният български историк проф. Пламен Павлов разяснява: " Този случай демонстрира, че теоретичните и мними права на албанската национална общественост засягат и Охрид. Издигането на албанското знаме на Самуиловака цитадела е посягане към българското историческо завещание. България би трябвало да реагира... Няма никакво подозрение, че днешният албански шовинизъм крои фантазии за Велика Албания и прекроява границите на Балканите. Чувства се, надали не, стопанин на бъдещето. Тази визия е прекомерно наивна и не е стимулирана по никакъв метод... ".
За да консолидират Косово като същинска страна и да реализират действителното и признание от цялата интернационална общественост, както и разчитайки да причислят сръбската Прешевска котловина, обитаема най-вече с етнически албанци, част от ръководещите в Прищина демонстрираха подготвеност за промяна на границите с Белград. В това отношение те разчитаха на цялостната поддръжка на Съединени американски щати. Планът обаче най-малко към този момент остава неосъществен, в това число поради неуверената позиция на Европейски Съюз (и откритото опълчване на Германия). В резултат от това, след Срещата на върха за Западните Балкани, провела се при започване на май 2019 в Берлин (с присъединяване на френския президент Макрон и немския канцлер Меркел), президентът на Косово Хашим Тачи разяснява пренебрежително, че тази среща за следващ път е посочила, какъв брой слаб е Европейски Съюз, както и, че таман заради това Съединени американски щати би трябвало да изиграят решаващата историческа роля в процеса на реализиране на съглашение сред Белград и Прищина.
Тук ще припомня, че още през януари 2014 Косово и Албания подписаха съглашение за съдействие и стратегическо партньорство, като от този момент насам постоянно се организират взаимни съвещания на двете държавни управления. Беше стартирана и концепцията за сливане на дипломатическите представителства на Албания и Косово в редица страни, сякаш " за спестовност на средства ". Правителството в Тирана подсигурява опцията на албанците от Косово и Южна Сърбия да работят в Албания без за това да се изискват каквито и да било спомагателни позволения. През април 2017 албанските водачи взаимно (при това не за първи път) започнаха открит шантаж във връзка с Брюксел и Вашингтон, като косовският президент Тачи, албанският президент Рама и лидерът на албанците в Южна Сърбия Йонуз Муслиу по едно и също време лансираха тезата, че " в случай че вероятността за интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз " продължи да избледнява, не може да се изключи обединяването на Албания и Косово, а по-късно и на всички албанци (т.е. тези в Сърбия, Македония, Гърция и Черна Гора) в обща страна. В тази връзка, Еди Рама посочи, че Албания би предпочела участието в Европейски Съюз пред основаването на " Велика Албания ". В същото време обаче и той, както и другите водачи на албанците, продължава да твърди, че забавянето на евроинтеграцията може да дестабилизира целия район на Западните Балкани. От друга страна, следва да сме наясно, че въпреки концепцията за обединяването на всички албанци в една страна, т.е за основаването на " Велика Албания ", интензивно се употребява от политиците, представляващи всички албански общности в района, те мъчно ще дръзнат да я осъществят на процедура без глобата (гласна или негласна) на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Вашингтон и Брюксел обаче надали биха одобрили сходно развиване, тъй като се притесняват, че това би предизвикало разпадането на Босна и Херцеговина, а евентуално би взривило и задачите Балкании.
За това, по какъв начин в Прищина схващат смяната на границите със Сърбия, приказва изявлението на президента Тачи по време на последното му посещаване в Албания, представено от косовския вестник " Зери ". Според Тачи, той ще направи допустимо присъединението на Прешево, Медведжа и Буяновац към Косово и то без да допусне каквато и да било териториална отстъпка към Сърбия, като това се отнася и до такива стратегически обекти като мината " Трепча " и язовира " Газивода ". В речта си във връзка оповестяването му за почетен жител на албанския град Крума, косовският президент акцентира, че " задачата за постигането на самостоятелност на Косово към този момент не е задоволителна, а би трябвало да се работи за сливане на всички албанци и унищожаване на границите сред тях ". Според Тачи: " бъдете сигурни, че реализирането на фантазията ни за обща територия ще се окаже доста по-лесно осъществима, в сравнение с излизането на Косово от Сърбия и това ще се случи ".
Изглежда, в Брюксел към момента се надяват, че Европейски Съюз може да поеме отговорността за цялото пространство на континента, в това число за Западните Балкани. Въпреки това се обрисува че както някои страни членки на Съюза, по този начин и двете албански страни (а също и цялата албанска обшност), застават зад американския план за района, игнорирайки този на Европейски Съюз. Тук е мястото да припомня, че преди време и Турция, откакто влезе в НАТО, реши да започва договаряния за присъединението си към Европейски Съюз. Днес обаче, в Анкара ръководи ислямистки режим, а в Европейския прламент все по-често се чуват апели за дефинитивно преустановяване на договарянията за турското участие в Съюза. Според мнозина специалисти, настоящето увеличаване на албанските придвижвания на Балканите в последна сметка ще докара до пълзящата ислямизация на района, както и до оформянето на мощна албанско-турска ос, за сметка на прилежащите православни нации и страни. Ето за какво Европейски Съюз може би би трябвало да ревизира тактиката си към Албания и Косово, като стартира да ги преглежда само като вероятни сътрудници, само че не и като евентуални членове на Съюза.
* Институт за балкански и европейски изследвания
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ