Самоубийството на Франция
Колкото повече френските елити, с техните високи приходи и културен мързел, се затварят в личните си анклави, толкоз по-малко евентуално наподобява, че ще съумеят да осъзнаят същинските последствия от неограничената всеобща имиграция и политиката на мултикултурализъм.
Глобализираният „ необуржоазен бобо-елиг ” (1), се самоизолира в своите „ нови замъци ” – също както в средновековна Франция – и всеобщо гласоподава за Макрон. Той е развил у себе си „ характерен метод на мислене и говорене, който разрешава на ръководещата класа да замести действителността в една страна, подложена на възходящо вътрешно напрежение, с мита за едно положително и приветливо общество ” – твърди Кристоф Гилюи, в одеве издадената си от Йейлския университет книга, озаглавена „ Залезът на елитите ”. Врочем, някои френски медии подлагат на критика Гилюи поради тези му изказвания.
„ Вече не може да се отхвърля, че във Франция, модел 2019, се реализира стремителна и рискова промяна, самобитен „ популярен преход ” ” – показва на собствен ред създателят и президент на Института „ Жан-Жак Русо ” Мишел Гурфинкел, който оплаква „ гибелта на Франция, като самобитна страна, или най-малко като юдео-християнска страна, за каквато се смяташе преди ”. Във водещата публикация на един от последните броеве на седмичника „ Льо Поан ”, протичащото се се дефинира като „ велика смяна ”. Промяна или преход, само че истината е, че дните на онази Франция, която познавахме, към този момент са преброени: обществото е изгубило своя културен привлекателен център – предходният метод на живот е на път дефинитивно да „ почине ”. „ Френскостта ” изчезва и бива сменена от самобитни балкански анклави, които не поддържат връзка между тях. За една страна, която е най-силно застрашената в Европа от ислямския фундаментализъм и тероризма, това е доста неприятен симптом.
При това френската „ смяна ” придобива и географски измерения. Съдейки по електоралния разбор на най-големия народен вестник „ Льо Монд ”, през днешния ден Франция е разграничена на „ гето на богатите ” и „ гето на бедните ”. Според него: „ в 60% от семействата в най-бедния бранш има най-малко един човек, който не е роден в страната ”. Днес периферията на Франция – дребните градчета, предградията и селските региони - е разграничена със самобитна бездна от глобализираните метрополиси на „ буржоазията ”. И колкото повече френските елити, с техните високи приходи и „ културен мързел ” се затварят в своите анклави, толкоз по-малко евентуално е, че ще осъзнаят ежедневното въздействие на пагубната всеобща имиграция и политиката на мултикултурализъм.
Анализирайки триумфа на партията Национален общ брой на Марин Льо Пен на провелите се през май 2019 избори за Европейски парламент, Силвен Крепон от Университета в Тур, отбелязва, че съгласно една извършена неотдавна анкета „ тези две Франции нямат пресечни точки и даже не поддържат връзка между тях ”. Както е известно, спечелили в тези избори станаха Льо Пен и президентът Макрон, които съставляват напълно разнообразни социологически групи. В парижките покрайнини Олне су Боа, Севран, Вилпен и Сен-Сен-Дени, крайнодесният „ Национален общ брой ” записва същински взрив. Затова пък, в огромните градове Льо Пен изостава сензитивно – партията и беше пета в Париж, трета в Лил и четвърта в Лион. Както показва в тази връзка Крепон: „ Тези градове са ”защитени ” от настъплението на Нацоналния общ брой от своята социологическа конструкция. Те имат вяра на популистките послания, трансформирали се в диагноза на разединения хайлайф. Което пък поддържа тезата за съществуването на социологически разлом, която наподобява все по-правдоподобна ”. От едната страна на този разлом са такива градове, като Дре, да вземем за пример, който бе наименуван в списание Valeurs Actuelles „ прообраз на утрешната Франция ”: „ От една страната са старите кралски градове, съхранили голям брой исторически мемоари и чието население не желае да одобри, че всичко се трансформира, а от другата са градовете, пропити от търговията с опиати и исляма. Буржоазия в централните им елементи гласоподава за Макрон, до момента в който „ дребните бели ” поддържат Льо Пен ”.
Впрочем, да не забравяме Париж. Както отбелязва известният обществен коментатор Ерик Земур във „ Фигаро ”: „ Всички метрополиси по света имат една и съща орис. Именно тук се стичат потоците на благосъстоянието и тук е налице алианс сред „ спечелилите от глобализацията ” и техните „ прислужници ” – имигрантите, пристигнали с цел да обслужват своите нови господари на света, да се грижат за децата им, да разнасят пица или да работят в заведенията за хранене ”. Според него, напълно скоро „ Париж дефинитивно ще се трансформира в световен, а не френски град ”.
Възниикналото през предходната година придвижване на „ жълтите жилетки ”, т.е. стачкуващите, които всяка събота стачкуват против промените на президента Макрон, е измежду знаците на разделянето сред работническите пластове и „ облагородените прогресисти ”. Според Гилюи, това разделяне съставлява самобитен „ обществен и културен потрес ”. Френският мъдрец Ален Финкелраут пък счита, че този потрес се дължи на „ упадъка на периферната Франция и неговото въздействие върху живота на обособените хора, които изгубиха освен виталното си ниво, само че и културните си връзки ”. Днес във Франция тотално господства усещанието, че французите са изгубили контрола над личната си страна. Неслучайно на последните евроизбори партията на Льо Пен завоюва в два пъти повече изборни сектори, в сравнение с тази на Макрон. Льо Пен победи в засегнатите от депресията и деиндустриализирани региони на Северна, Централно-Южна и Източна Франция, където се роди и придвижването на „ жълтите жилетки ”.
Наскоро Саймън Купър написа следното в английския „ Файненшъл таймс ”: „ Откакто през 2002 се преселих във Франция, съм очевидец на завършващия стадий на същинска културна гражданска война в тази страна. Католицизмът е съвсем мъртъв (само 6% от французите постоянно посещавата църковните служби), въпреки и не дотам, като тогавашния му идеологически противник – комунизмът. В същото време, числеността на небялото неселение продължава да нараства ”. Според Купър, Макрон е знак на „ новото индивидуалистично, глобализирано и нерелигиозно френско общество ”.
Бягството на Франция от католицизма е толкоз явно, че в новата си книга „ Френският архипелаг: раждането на една разнородна и разграничена нация ”(L`archipel français: Naissance d`une nation multiple et divisée), Жером Фурке разказва културния провал на френското общесто, като нахлуване в „ постхристиянска ера ”: замяната на католическата матрица на френското общество съвсем изцяло е завършила. Според Фурке, през днешния ден страната със личните си ръце се трансформира във олицетворение на дехристианизацията. А на хоризонта се обрисува единствено една мощна и жизнеспособна подмяна на християнството. По данни на оповестено неотдавна научно проучване, броят на мюсюлманите измежду младежите на възраст 18-20 години във Франция е еднакъв на този на католиците, също така мюсюлманите към този момент са 13% от популацията на огромните френски градове, т.е. над два пъти повече в сравнение с е междинният им дял в страната.
Нерядко мюсюлманското възприятие на взаимност и общественост се възползва от преимуществото на тази фрагментация на християнска Франция, създавайки лични „ шариатски гета ”. Последният отчет на Института „ Монтен ” в детайли проучва радикализацията на френската мюсюлманска общественост. Вместо към интеграция, асимилация и европеизация, мюсюлманските екстремисти във Франция се стремят към мултикултурализъм, разделяне и ерес. Както показва в новата си крига „ Фрактура ” Жил Кепел, имигрантските анклави в покрайнините на френските градове предизвикат „ раздор с полезностите на френското общество и предпочитание то да бъде подчинено ”. „ Хората не желаят да живеят дружно ” – твърди и някогашният вътрешен министър на Франция Жерар Коломб в коментар за списание Valeurs Actuelles. В същата обява още веднъж се акцентира съществуващият във френското общество бездънен разлом: „ четири от всеки 10 момчета в парижкия квартал Сен-Сен-Дени са с арабско-мюсюлмански имена ”. На своя ред, в последното си социологическо изследване Жером Фурке твърди, че „ 18% от всички новородени във Франция имат арабско-мюсюлмански имена ”.
Очевидно, „ великата смяна ” във Франция тече с цялостна мощ. Което пък кара хора като Ален Финкелраут да настояват, че: „ Пожарът в парижката катедралата Нотр-Дам не беше нито целенасочена офанзива, нито случайност, а опит за самоубийство ”.
Бележка:
В Съединени американски щати да вземем за пример, духът на необуржоазния бобо-елит се въплъщава най-много от администрацията на Клинтън, както и от самото семейство Клинтън. И двамата са типични „ бейби бумъри ” с типичната биография на това потомство: през 60-те години са взели участие в антивоенното придвижване, пробвали са леки опиати и са имали безредни връзки с представители и на двата поля, до момента в който през 80-те се отдават на политическа кариера и фючърсни покупко-продажби.
*Експерт на Института Гейтстоун
geopolitica.eu
Виж всички публикации от ДЖУЛИО МЕОТИ*-->
Глобализираният „ необуржоазен бобо-елиг ” (1), се самоизолира в своите „ нови замъци ” – също както в средновековна Франция – и всеобщо гласоподава за Макрон. Той е развил у себе си „ характерен метод на мислене и говорене, който разрешава на ръководещата класа да замести действителността в една страна, подложена на възходящо вътрешно напрежение, с мита за едно положително и приветливо общество ” – твърди Кристоф Гилюи, в одеве издадената си от Йейлския университет книга, озаглавена „ Залезът на елитите ”. Врочем, някои френски медии подлагат на критика Гилюи поради тези му изказвания.
„ Вече не може да се отхвърля, че във Франция, модел 2019, се реализира стремителна и рискова промяна, самобитен „ популярен преход ” ” – показва на собствен ред създателят и президент на Института „ Жан-Жак Русо ” Мишел Гурфинкел, който оплаква „ гибелта на Франция, като самобитна страна, или най-малко като юдео-християнска страна, за каквато се смяташе преди ”. Във водещата публикация на един от последните броеве на седмичника „ Льо Поан ”, протичащото се се дефинира като „ велика смяна ”. Промяна или преход, само че истината е, че дните на онази Франция, която познавахме, към този момент са преброени: обществото е изгубило своя културен привлекателен център – предходният метод на живот е на път дефинитивно да „ почине ”. „ Френскостта ” изчезва и бива сменена от самобитни балкански анклави, които не поддържат връзка между тях. За една страна, която е най-силно застрашената в Европа от ислямския фундаментализъм и тероризма, това е доста неприятен симптом.
При това френската „ смяна ” придобива и географски измерения. Съдейки по електоралния разбор на най-големия народен вестник „ Льо Монд ”, през днешния ден Франция е разграничена на „ гето на богатите ” и „ гето на бедните ”. Според него: „ в 60% от семействата в най-бедния бранш има най-малко един човек, който не е роден в страната ”. Днес периферията на Франция – дребните градчета, предградията и селските региони - е разграничена със самобитна бездна от глобализираните метрополиси на „ буржоазията ”. И колкото повече френските елити, с техните високи приходи и „ културен мързел ” се затварят в своите анклави, толкоз по-малко евентуално е, че ще осъзнаят ежедневното въздействие на пагубната всеобща имиграция и политиката на мултикултурализъм.
Анализирайки триумфа на партията Национален общ брой на Марин Льо Пен на провелите се през май 2019 избори за Европейски парламент, Силвен Крепон от Университета в Тур, отбелязва, че съгласно една извършена неотдавна анкета „ тези две Франции нямат пресечни точки и даже не поддържат връзка между тях ”. Както е известно, спечелили в тези избори станаха Льо Пен и президентът Макрон, които съставляват напълно разнообразни социологически групи. В парижките покрайнини Олне су Боа, Севран, Вилпен и Сен-Сен-Дени, крайнодесният „ Национален общ брой ” записва същински взрив. Затова пък, в огромните градове Льо Пен изостава сензитивно – партията и беше пета в Париж, трета в Лил и четвърта в Лион. Както показва в тази връзка Крепон: „ Тези градове са ”защитени ” от настъплението на Нацоналния общ брой от своята социологическа конструкция. Те имат вяра на популистките послания, трансформирали се в диагноза на разединения хайлайф. Което пък поддържа тезата за съществуването на социологически разлом, която наподобява все по-правдоподобна ”. От едната страна на този разлом са такива градове, като Дре, да вземем за пример, който бе наименуван в списание Valeurs Actuelles „ прообраз на утрешната Франция ”: „ От една страната са старите кралски градове, съхранили голям брой исторически мемоари и чието население не желае да одобри, че всичко се трансформира, а от другата са градовете, пропити от търговията с опиати и исляма. Буржоазия в централните им елементи гласоподава за Макрон, до момента в който „ дребните бели ” поддържат Льо Пен ”.
Впрочем, да не забравяме Париж. Както отбелязва известният обществен коментатор Ерик Земур във „ Фигаро ”: „ Всички метрополиси по света имат една и съща орис. Именно тук се стичат потоците на благосъстоянието и тук е налице алианс сред „ спечелилите от глобализацията ” и техните „ прислужници ” – имигрантите, пристигнали с цел да обслужват своите нови господари на света, да се грижат за децата им, да разнасят пица или да работят в заведенията за хранене ”. Според него, напълно скоро „ Париж дефинитивно ще се трансформира в световен, а не френски град ”.
Възниикналото през предходната година придвижване на „ жълтите жилетки ”, т.е. стачкуващите, които всяка събота стачкуват против промените на президента Макрон, е измежду знаците на разделянето сред работническите пластове и „ облагородените прогресисти ”. Според Гилюи, това разделяне съставлява самобитен „ обществен и културен потрес ”. Френският мъдрец Ален Финкелраут пък счита, че този потрес се дължи на „ упадъка на периферната Франция и неговото въздействие върху живота на обособените хора, които изгубиха освен виталното си ниво, само че и културните си връзки ”. Днес във Франция тотално господства усещанието, че французите са изгубили контрола над личната си страна. Неслучайно на последните евроизбори партията на Льо Пен завоюва в два пъти повече изборни сектори, в сравнение с тази на Макрон. Льо Пен победи в засегнатите от депресията и деиндустриализирани региони на Северна, Централно-Южна и Източна Франция, където се роди и придвижването на „ жълтите жилетки ”.
Наскоро Саймън Купър написа следното в английския „ Файненшъл таймс ”: „ Откакто през 2002 се преселих във Франция, съм очевидец на завършващия стадий на същинска културна гражданска война в тази страна. Католицизмът е съвсем мъртъв (само 6% от французите постоянно посещавата църковните служби), въпреки и не дотам, като тогавашния му идеологически противник – комунизмът. В същото време, числеността на небялото неселение продължава да нараства ”. Според Купър, Макрон е знак на „ новото индивидуалистично, глобализирано и нерелигиозно френско общество ”.
Бягството на Франция от католицизма е толкоз явно, че в новата си книга „ Френският архипелаг: раждането на една разнородна и разграничена нация ”(L`archipel français: Naissance d`une nation multiple et divisée), Жером Фурке разказва културния провал на френското общесто, като нахлуване в „ постхристиянска ера ”: замяната на католическата матрица на френското общество съвсем изцяло е завършила. Според Фурке, през днешния ден страната със личните си ръце се трансформира във олицетворение на дехристианизацията. А на хоризонта се обрисува единствено една мощна и жизнеспособна подмяна на християнството. По данни на оповестено неотдавна научно проучване, броят на мюсюлманите измежду младежите на възраст 18-20 години във Франция е еднакъв на този на католиците, също така мюсюлманите към този момент са 13% от популацията на огромните френски градове, т.е. над два пъти повече в сравнение с е междинният им дял в страната.
Нерядко мюсюлманското възприятие на взаимност и общественост се възползва от преимуществото на тази фрагментация на християнска Франция, създавайки лични „ шариатски гета ”. Последният отчет на Института „ Монтен ” в детайли проучва радикализацията на френската мюсюлманска общественост. Вместо към интеграция, асимилация и европеизация, мюсюлманските екстремисти във Франция се стремят към мултикултурализъм, разделяне и ерес. Както показва в новата си крига „ Фрактура ” Жил Кепел, имигрантските анклави в покрайнините на френските градове предизвикат „ раздор с полезностите на френското общество и предпочитание то да бъде подчинено ”. „ Хората не желаят да живеят дружно ” – твърди и някогашният вътрешен министър на Франция Жерар Коломб в коментар за списание Valeurs Actuelles. В същата обява още веднъж се акцентира съществуващият във френското общество бездънен разлом: „ четири от всеки 10 момчета в парижкия квартал Сен-Сен-Дени са с арабско-мюсюлмански имена ”. На своя ред, в последното си социологическо изследване Жером Фурке твърди, че „ 18% от всички новородени във Франция имат арабско-мюсюлмански имена ”.
Очевидно, „ великата смяна ” във Франция тече с цялостна мощ. Което пък кара хора като Ален Финкелраут да настояват, че: „ Пожарът в парижката катедралата Нотр-Дам не беше нито целенасочена офанзива, нито случайност, а опит за самоубийство ”.
Бележка:
В Съединени американски щати да вземем за пример, духът на необуржоазния бобо-елит се въплъщава най-много от администрацията на Клинтън, както и от самото семейство Клинтън. И двамата са типични „ бейби бумъри ” с типичната биография на това потомство: през 60-те години са взели участие в антивоенното придвижване, пробвали са леки опиати и са имали безредни връзки с представители и на двата поля, до момента в който през 80-те се отдават на политическа кариера и фючърсни покупко-продажби.
*Експерт на Института Гейтстоун
geopolitica.eu
Виж всички публикации от ДЖУЛИО МЕОТИ*-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ