Енергетиката на блокчейн технологиите
От всички евентуални последствия от блокчейн технологията за енергийния бранш енергийното ползване при криптовалутите, в частност биткойна, провокира най-сериозен интерес.
С повишаването на цената на биткойна през 2017 година вниманието се насочи към енергийния и екологичния отпечатък на криптовалутата. Висококачествените медийни изявления оповестяват, че потреблението на електрическа енергия в мрежата на биткойн е равно на това приблизително огромните страни и е напът да стартира да употребява толкоз сила, колкото Съединени американски щати през 2019 година и цялата международна сила през 2020 година Според отчет, обвързван с климатичните промени, парниковите излъчвания, отделяни от производството на сила, нужна за криптовалутата, може да увеличи световните температури с над 2 градуса по Целзий, написа Джордж Камия в коментар, оповестен от Международната организация за сила (МАЕ).
С утрояването на цената на биткойн през последните месеци и решението на Фейсбук да пусне в обращение своята цифрова валута Libra, ползата към потреблението на сила при криптовалутите набъбна още веднъж.
Защо биткойн употребява сила?
За да разберем за какво и по какъв начин биткойнът употребява сила, първо би трябвало да разберем технологията зад криптовалутата – блокчейн. Тя предлага нов метод за осъществяване и записване на преводите, като тези при изпращането на пари. При обичайния продан централните органи (например банките) ревизират и записват преводи. Блокчейн отстранява нуждата от централизиран орган и записване. Вместо това записът се държи, споделя и валидира в разпределена мрежа от компютри, работещи с избран блокчейн програмен продукт.
Липсата на централизиран, приближен орган значи, че блокчейн се нуждае от „ консенсусен механизъм “, с цел да подсигурява доверието в мрежата. В случая с биткойн, консенсусът е реализиран посредством способ, наименуван “Proof-of-Work ” (PoW), или „ Доказване за работа “, където компютрите в мрежата, известни като „ миньори “, се конкурират между тях при решаването на комплициран математически пъзел. Всяко съмнение, което миньорите вършат за разрешаването на задачата се назовава хеш (hash), до момента в който броят на догатките, изработен от миньора всяка секунда, е прочут като хеш рейт (hashrate).
След решаването на пъзела се утвърждава последният „ блок “ от преводи и се прибавя към трансакционната верига. Първият миньор, който съумява да реши пъзела, е заплатен с нови биткойни и такси за мрежови преводи. Поради тази причина потреблението на сила при биткойн мрежата е по едно и също време и предпазен детайл, и непряк резултат от растящата изчислителна мощност на конкурентните миньори при валидирането на преводите посредством PoW.
Как биткойн употребява сила?
Енергията, употребена от биткойн мрежата, е функционалност на няколко взаимосвързани фактора:
- хардуерни спецификации при „ копаенето “;
- мрежови хеш рейт, комбинираната стойност, при кяото всички миньори в мрежата по едно и също време дават решение по отношение на пъзела;
- „ компликацията “ при решаването на пъзела, която се поправя в отговор на мрежовия хеш рейт, с цел да поддържа целевата скорост на един блок на всеки 10 минути;
- потреблението на сила от инфраструктури като изстудяване и осветяване.
Ръстът при цената на биткойна, изключително откакто се увеличи до най-високите си стойности през декември 2017 година, провокира големи нараствания при хеш рейта и компликацията, както и създаването и внедряването на по-мощен и ефикасен „ копаещ “ хардуер.
През последните десетилетия IT инфраструктурата за биткойна и другите криптовалути се разви извънредно бързо. В първите дни на биткойна (2009 г.) феновете използваха общоприети централни процесори (CPU), с цел да копаят. Към октомври 2010 година миньорите започнаха да употребяват по-мощни процесори (GPU), защото компликациите при „ копаенето “ се усилиха. Към юни 2011 година миньорите, към този момент доста повече на брой, към този момент употребяват по-мощни, само че по-малко енергийно ефикасни хардуерни програмируеми логичен матрици (FPGA), а година по-късно, те се изместват към монолитните интегрални схеми (ASICs).
ASICs са особено основани чипове, в този случай, за копаене на биткой. Последните модели са още по-мощни и доста по-енергийно ефикасни – към 50 млн. пъти по бързи и милион пъти по енергийни ефикасни при копаенето спрямо общоприетите централни процесори от 2009 година Колко сила употребява биткойн през днешния ден?
Разнообразните способи, лимитираната наличност на данни и мощно променливите условия в промишлеността вършат оценката за потреблението на сила от биткойн извънредно мъчно постижима. Скорошна обява оцени потреблението на електрическа енергия от биткойн към 20 до 80 тераватчаса годишно, или към 0,1-0,3% от международното ползване на електрическа енергия.
Тези числа могат да наподобяват огромни в съпоставяне със страни като Ирландия, където годишното ползване доближава 26 тераватчаса, или за разрастващи се технологии като електрическите транспортни средства (58 тераватчаса през 2016 г.). Въпреки това, добивът на биткойн е мощно мобилна промишленост, която ѝ разрешава да мигрира бързо в региони с евтина електрическа енергия.
По отношение на преводите биткойнът е сравняван с заплащанията с VISA, с обширната банкова система и с добива на злато. Въпреки това, сравненията на база преводи не са значими в подтекста на метода PoW, защото силата, нужна за действието на мрежите, не зависи от броя на осъществените преводи.
Едно скорошно изследване съпостави енергийната активност при добива на биткойн (17 MJ/USD) с добива на метали като алуминий (122 MJ/USD) и злато (5 MJ/USD).
Климатичните промени
Заглавията, отнасящи се до въздействието на биткоина върху околната среда, още веднъж се появиха през октомври предходната година, когато се стигна до заключението, че „ … плануваното потребление на Bitcoin, в случай че се следва скоростта на приемане на други необятно възприети технологии, би могло единствено да създаде задоволително излъчвания на въглероден диоксид, с цел да усили стоплянето до над 2 градуса по Целзий за по-малко от три десетилетия ”.
По-задълбочен взор разкрива съществени проблеми в методологията и догатките на изследването, изключително във връзка с степените на приемане на биткоина, успеваемостта на хардуера за рандеман и хипотетичната композиция от електричество.
От решаващо значение е потреблението на междинни за страната (и в някои случаи за света) емисионни фактори, които усилват оценките за парниковите газове, защото харудерът за сондиране на биткойн нормално е съсредоточен в богати на възобновими източници страни и провинции.
Всъщност изборът на локация за сондаж на биткой зависи от салдото при няколко основни фактора, в това число достъп до евтина електрическа енергия, бързи интернет връзки, ветровит климат и удобна регулаторна среда. Поради тези аргументи Китай, Исландия, Швеция, Норвегия, Грузия, северозападната част на Тихия океан (щатите Вашингтон, Британска Колумбия, Орегон), Квебек и северната част на Ню Йорк са основни центрове за рандеман на бикотини.
Около 60% до 70% от този тип криптовалута сега се добива в Китай, където повече от две трети от производството на електрическа енергия идва от въглища. Но оборудванията за рандеман на биткоини са съсредоточени в отдалечени региони на Китай, богати на възобновими източници като вятъра и водата (евтина електроенергия), като към 80% от китайския рандеман на бикойн се среща в провинция Съчуан. През идващите години други приложения на блокчейн, в това число тези в енергийния бранш, евентуално ще привлекат повече внимание. Тъй като обсегът и мащабът на приложенията за блокчейн се усилват, тези трендове дружно могат доста да понижат бъдещия енергиен отпечатък на тези технологии.
Сензационните прогнози за криптовалути, които употребяват електрическата енергия на целия свят - и усилват международните температури до над 2 градуса по Целзий - ще наподобяват тъкмо по този начин – сензационно.
Въпреки всичко, това е една доста динамична област, която сигурно изисква деликатно наблюдаване и непоколебим разбор.
По публикацията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева
С повишаването на цената на биткойна през 2017 година вниманието се насочи към енергийния и екологичния отпечатък на криптовалутата. Висококачествените медийни изявления оповестяват, че потреблението на електрическа енергия в мрежата на биткойн е равно на това приблизително огромните страни и е напът да стартира да употребява толкоз сила, колкото Съединени американски щати през 2019 година и цялата международна сила през 2020 година Според отчет, обвързван с климатичните промени, парниковите излъчвания, отделяни от производството на сила, нужна за криптовалутата, може да увеличи световните температури с над 2 градуса по Целзий, написа Джордж Камия в коментар, оповестен от Международната организация за сила (МАЕ).
С утрояването на цената на биткойн през последните месеци и решението на Фейсбук да пусне в обращение своята цифрова валута Libra, ползата към потреблението на сила при криптовалутите набъбна още веднъж.
Защо биткойн употребява сила?
За да разберем за какво и по какъв начин биткойнът употребява сила, първо би трябвало да разберем технологията зад криптовалутата – блокчейн. Тя предлага нов метод за осъществяване и записване на преводите, като тези при изпращането на пари. При обичайния продан централните органи (например банките) ревизират и записват преводи. Блокчейн отстранява нуждата от централизиран орган и записване. Вместо това записът се държи, споделя и валидира в разпределена мрежа от компютри, работещи с избран блокчейн програмен продукт.
Липсата на централизиран, приближен орган значи, че блокчейн се нуждае от „ консенсусен механизъм “, с цел да подсигурява доверието в мрежата. В случая с биткойн, консенсусът е реализиран посредством способ, наименуван “Proof-of-Work ” (PoW), или „ Доказване за работа “, където компютрите в мрежата, известни като „ миньори “, се конкурират между тях при решаването на комплициран математически пъзел. Всяко съмнение, което миньорите вършат за разрешаването на задачата се назовава хеш (hash), до момента в който броят на догатките, изработен от миньора всяка секунда, е прочут като хеш рейт (hashrate).
След решаването на пъзела се утвърждава последният „ блок “ от преводи и се прибавя към трансакционната верига. Първият миньор, който съумява да реши пъзела, е заплатен с нови биткойни и такси за мрежови преводи. Поради тази причина потреблението на сила при биткойн мрежата е по едно и също време и предпазен детайл, и непряк резултат от растящата изчислителна мощност на конкурентните миньори при валидирането на преводите посредством PoW.
Как биткойн употребява сила?
Енергията, употребена от биткойн мрежата, е функционалност на няколко взаимосвързани фактора:
- хардуерни спецификации при „ копаенето “;
- мрежови хеш рейт, комбинираната стойност, при кяото всички миньори в мрежата по едно и също време дават решение по отношение на пъзела;
- „ компликацията “ при решаването на пъзела, която се поправя в отговор на мрежовия хеш рейт, с цел да поддържа целевата скорост на един блок на всеки 10 минути;
- потреблението на сила от инфраструктури като изстудяване и осветяване.
Ръстът при цената на биткойна, изключително откакто се увеличи до най-високите си стойности през декември 2017 година, провокира големи нараствания при хеш рейта и компликацията, както и създаването и внедряването на по-мощен и ефикасен „ копаещ “ хардуер.
През последните десетилетия IT инфраструктурата за биткойна и другите криптовалути се разви извънредно бързо. В първите дни на биткойна (2009 г.) феновете използваха общоприети централни процесори (CPU), с цел да копаят. Към октомври 2010 година миньорите започнаха да употребяват по-мощни процесори (GPU), защото компликациите при „ копаенето “ се усилиха. Към юни 2011 година миньорите, към този момент доста повече на брой, към този момент употребяват по-мощни, само че по-малко енергийно ефикасни хардуерни програмируеми логичен матрици (FPGA), а година по-късно, те се изместват към монолитните интегрални схеми (ASICs).
ASICs са особено основани чипове, в този случай, за копаене на биткой. Последните модели са още по-мощни и доста по-енергийно ефикасни – към 50 млн. пъти по бързи и милион пъти по енергийни ефикасни при копаенето спрямо общоприетите централни процесори от 2009 година Колко сила употребява биткойн през днешния ден?
Разнообразните способи, лимитираната наличност на данни и мощно променливите условия в промишлеността вършат оценката за потреблението на сила от биткойн извънредно мъчно постижима. Скорошна обява оцени потреблението на електрическа енергия от биткойн към 20 до 80 тераватчаса годишно, или към 0,1-0,3% от международното ползване на електрическа енергия.
Тези числа могат да наподобяват огромни в съпоставяне със страни като Ирландия, където годишното ползване доближава 26 тераватчаса, или за разрастващи се технологии като електрическите транспортни средства (58 тераватчаса през 2016 г.). Въпреки това, добивът на биткойн е мощно мобилна промишленост, която ѝ разрешава да мигрира бързо в региони с евтина електрическа енергия.
По отношение на преводите биткойнът е сравняван с заплащанията с VISA, с обширната банкова система и с добива на злато. Въпреки това, сравненията на база преводи не са значими в подтекста на метода PoW, защото силата, нужна за действието на мрежите, не зависи от броя на осъществените преводи.
Едно скорошно изследване съпостави енергийната активност при добива на биткойн (17 MJ/USD) с добива на метали като алуминий (122 MJ/USD) и злато (5 MJ/USD).
Климатичните промени
Заглавията, отнасящи се до въздействието на биткоина върху околната среда, още веднъж се появиха през октомври предходната година, когато се стигна до заключението, че „ … плануваното потребление на Bitcoin, в случай че се следва скоростта на приемане на други необятно възприети технологии, би могло единствено да създаде задоволително излъчвания на въглероден диоксид, с цел да усили стоплянето до над 2 градуса по Целзий за по-малко от три десетилетия ”.
По-задълбочен взор разкрива съществени проблеми в методологията и догатките на изследването, изключително във връзка с степените на приемане на биткоина, успеваемостта на хардуера за рандеман и хипотетичната композиция от електричество.
От решаващо значение е потреблението на междинни за страната (и в някои случаи за света) емисионни фактори, които усилват оценките за парниковите газове, защото харудерът за сондиране на биткойн нормално е съсредоточен в богати на възобновими източници страни и провинции.
Всъщност изборът на локация за сондаж на биткой зависи от салдото при няколко основни фактора, в това число достъп до евтина електрическа енергия, бързи интернет връзки, ветровит климат и удобна регулаторна среда. Поради тези аргументи Китай, Исландия, Швеция, Норвегия, Грузия, северозападната част на Тихия океан (щатите Вашингтон, Британска Колумбия, Орегон), Квебек и северната част на Ню Йорк са основни центрове за рандеман на бикотини.
Около 60% до 70% от този тип криптовалута сега се добива в Китай, където повече от две трети от производството на електрическа енергия идва от въглища. Но оборудванията за рандеман на биткоини са съсредоточени в отдалечени региони на Китай, богати на възобновими източници като вятъра и водата (евтина електроенергия), като към 80% от китайския рандеман на бикойн се среща в провинция Съчуан. През идващите години други приложения на блокчейн, в това число тези в енергийния бранш, евентуално ще привлекат повече внимание. Тъй като обсегът и мащабът на приложенията за блокчейн се усилват, тези трендове дружно могат доста да понижат бъдещия енергиен отпечатък на тези технологии.
Сензационните прогнози за криптовалути, които употребяват електрическата енергия на целия свят - и усилват международните температури до над 2 градуса по Целзий - ще наподобяват тъкмо по този начин – сензационно.
Въпреки всичко, това е една доста динамична област, която сигурно изисква деликатно наблюдаване и непоколебим разбор.
По публикацията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ