От страниците на Vogue: Живомир Домусчиев
Звездата му изгря, откакто холивудската фаворитка Ел Фанинг заблестя в алена рокля от PVC, основана от Живомир особено за фототосесията й във V magazine и презентираща оспорвания филм „ Неоновият дявол “. Кадрите на паметния фотограф Стивън Клайн му отвориха вратите към Vogue, а английският фотограф и основател на Show Studio Ник Найт употребява моделите му за първата снимана „ онлайн “ онлайн сесия на стилното списание Garage. И по този начин, моделите на Живомир от фини PVC материали в ярки транспарантни нюанси обиколиха света с бързината на стилните мрежи. Самият дизайнер дефинира творенията си като „ чисто скулптурен израз към женската форма “, а себе си като благополучен, тъй като „ не е нужно да продавам големи размери и надлежно – да комерсиализирам концепциите си до голия най-малко на творчество “. Дългогодишната му работа като фешън шеф за различни издания (Centerfold, A Magazine, Touch and Wig, Infringe Magazine) и стилист (за фешън дефилета, клипове, реклами) го е научила да улавя хубостта в детайлите и хората пред себе си. Открихме Живомир в къса пауза преди старта на новия фешън сезон и ето какво ни показа той.
Кога разбра, че модата ще бъде пътят, по който ще вървиш в живота си?
Бях на към 20, когато започнах образованието си в Лондонския лицей за мода. Предполагам, че на тази възраст в никакъв случай не си безусловно сигурен какво искаш да правиш с живота си, само че дизайнът ми се удаваше някак естествено... Бях захласнат от формите и цветовете, от концепцията за смяна в метода, по който наподобяват нещата. И по този начин стартира всичко.
Напускаш България доста млад. И въпреки всичко повлияха ли ти твоите корени?
Неминуемо част от теб остава с корените ти... Аз съм от Варна, тъй че морето постоянно ме е привличало с чувство за безконечност. Може би тъкмо тази любов позволи съзнанието ми да се отвори задоволително, с цел да бленувам за безгранични благоприятни условия. Оттам е жаждата да не подхождам на упованията – моторът на безкрайните ми търсения за нещо, подлагащо на тестване усещането на хората за нормалност.
Какво те притегли в PVC материалите, които използваш за моделите си?
Натъкнах се на тях инцидентно, търсейки материал, посредством който да показвам скулптурни форми. Работата с PVC ми разреши да извайвам композицията, като в същото време тя остава стегната и относително комфортна за носене. Освен това дизайнът от PVC е извънредно подобаващ за правене на снимки и няма по какъв начин да остане неусетен в тълпата. В началото материалът ми подсещаше за авто дизайн от бъдещето, което аз постоянно се пробвам да предвидя.
Ужасно значимо е непрекъснато да оспорваш самичък себе си и да опитваш нови неща. И още по-важното – би трябвало да си в действителност фокусиран върху задачите си. „ Никога не спирай да създаваш “ – е моят лозунг. Откъде почерпи ентусиазъм за сбирката пролет/лято 2017? Изглежда като че ли всеки подробност носи своя история…
Вдъхновението е от хубостта на костюмите на локални индиански племена, част от карнавала Марди Гра в Ню Орлиънс (кръстен на Блажния вторник – денят преди Великденския пост при католиците; продължава 3 седмици и е едно от най-важните събития в Ню Орлиънс). Влюбих се в концепцията за тях, тоалетите им са с изумителни цветове и елементи, а в старанието си да се надминат един различен се приготвят цяла година. Фактът, че след няколко обличания творенията им следва да бъдат унищожени, ме омагьоса. Срещнах се с куратора на културния музей Backstreet в Ню Орлиънс. Той ми сподели персоналната си сбирка от индиански костюми, както и елементи, обясняващи по какъв начин са правени... Историята на тези индианци е доста цветна. И мъчителна. Първите от тях са родени в иго в южните щати и успявайки да избягат от господарите си, намират леговище при локалните индианци. Постепенно одобряват част от техните обичаи и по-специално изразителния им пъстър дух. Именно тази своя история на свободата честват и изобразяват посредством костюмите си през днешния ден.
През последните месеци видяхме твои модели в разнообразни фотосесии на Стивън Клайн. Как стартира съдействието ви?
Седмица откакто лансирах първата си пресколекция, получих имейл от асистента на Пати Уилсън – стилист с поразителнa визия, базиранa в Ню Йорк. Осведоми ме, че Пати е видяла работата ми и желае да основа нещо особено за фотосесия в Ню Йорк с невероятния фотограф Стивън Клайн. Оказа се, че става дума за актьорския състав на кино лентата „ Неоновият дявол “ с основна роля на Ел Фанинг. Имах тъкмо три дни, с цел да направя три рокли, преди куриерът да ги вземе. След две седмици Пати се обади да ми каже, че Стивън доста е харесал работата ми и би желал да направя няколко модела за идната му фотосесия за Vogue Italy.
1 2 последваща страница »
Кога разбра, че модата ще бъде пътят, по който ще вървиш в живота си? Бях на към 20, когато започнах образованието си в Лондонския лицей за мода. Предполагам, че на тази възраст в никакъв случай не си безусловно сигурен какво искаш да правиш с живота си, само че дизайнът ми се удаваше някак естествено... Бях захласнат от формите и цветовете, от концепцията за смяна в метода, по който наподобяват нещата. И по този начин стартира всичко.
Напускаш България доста млад. И въпреки всичко повлияха ли ти твоите корени?
Неминуемо част от теб остава с корените ти... Аз съм от Варна, тъй че морето постоянно ме е привличало с чувство за безконечност. Може би тъкмо тази любов позволи съзнанието ми да се отвори задоволително, с цел да бленувам за безгранични благоприятни условия. Оттам е жаждата да не подхождам на упованията – моторът на безкрайните ми търсения за нещо, подлагащо на тестване усещането на хората за нормалност.
Какво те притегли в PVC материалите, които използваш за моделите си?
Натъкнах се на тях инцидентно, търсейки материал, посредством който да показвам скулптурни форми. Работата с PVC ми разреши да извайвам композицията, като в същото време тя остава стегната и относително комфортна за носене. Освен това дизайнът от PVC е извънредно подобаващ за правене на снимки и няма по какъв начин да остане неусетен в тълпата. В началото материалът ми подсещаше за авто дизайн от бъдещето, което аз постоянно се пробвам да предвидя.
Ужасно значимо е непрекъснато да оспорваш самичък себе си и да опитваш нови неща. И още по-важното – би трябвало да си в действителност фокусиран върху задачите си. „ Никога не спирай да създаваш “ – е моят лозунг. Откъде почерпи ентусиазъм за сбирката пролет/лято 2017? Изглежда като че ли всеки подробност носи своя история…
Вдъхновението е от хубостта на костюмите на локални индиански племена, част от карнавала Марди Гра в Ню Орлиънс (кръстен на Блажния вторник – денят преди Великденския пост при католиците; продължава 3 седмици и е едно от най-важните събития в Ню Орлиънс). Влюбих се в концепцията за тях, тоалетите им са с изумителни цветове и елементи, а в старанието си да се надминат един различен се приготвят цяла година. Фактът, че след няколко обличания творенията им следва да бъдат унищожени, ме омагьоса. Срещнах се с куратора на културния музей Backstreet в Ню Орлиънс. Той ми сподели персоналната си сбирка от индиански костюми, както и елементи, обясняващи по какъв начин са правени... Историята на тези индианци е доста цветна. И мъчителна. Първите от тях са родени в иго в южните щати и успявайки да избягат от господарите си, намират леговище при локалните индианци. Постепенно одобряват част от техните обичаи и по-специално изразителния им пъстър дух. Именно тази своя история на свободата честват и изобразяват посредством костюмите си през днешния ден.
През последните месеци видяхме твои модели в разнообразни фотосесии на Стивън Клайн. Как стартира съдействието ви?
Седмица откакто лансирах първата си пресколекция, получих имейл от асистента на Пати Уилсън – стилист с поразителнa визия, базиранa в Ню Йорк. Осведоми ме, че Пати е видяла работата ми и желае да основа нещо особено за фотосесия в Ню Йорк с невероятния фотограф Стивън Клайн. Оказа се, че става дума за актьорския състав на кино лентата „ Неоновият дявол “ с основна роля на Ел Фанинг. Имах тъкмо три дни, с цел да направя три рокли, преди куриерът да ги вземе. След две седмици Пати се обади да ми каже, че Стивън доста е харесал работата ми и би желал да направя няколко модела за идната му фотосесия за Vogue Italy.
1 2 последваща страница »
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ