Хосписите изчезват закриха 54 за по малко от пет години
В 11 области няма заведения за палиативни грижи
Заради скъпата услуга частните приюти всеобщо затварят порти. 54 заведения за палиативни грижи са хлопнали кепенците за по-малко от пет години, сподели инспекция на " Монитор ". Всичко това се случва на фона на острата потребност от сходен вид здравни заведения за хора с тежки болести. В цялата страна в регистрите на районните здравни инспекции са вписани общо 43 приюта, като от тях 38 са частни, а 5 са държавни в лечебните заведения. Само към 2015 година в страната те са наброявали 96 с общо 5171 места. Сега местата за настаняване са близо три пъти по-малко. Към момента най-вече са в София -16, като допреди четири години бяха 19. В цялата Софийска област са два. Във Варна от 8 към този момент са 7. Пак поради високите цени приют няма още в областите Монтана, Русе, Бургас, Шумен, Силистра, Сливен, Добрич, Ловеч, Ямбол, Благоевград и Перник. Единственият приют в Плевенска област е в Долна Митрополия. В цяла Великотърновска област са единствено два, в област Кърджали – 3, по един има в Кюстендилска и в Смолянска област, той е в Мадан.
На процедура от държавните изцяло самостоятелен приют към момента има единствено в Многопрофилната болница за интензивно лекуване " Д-р Атанас Дафовски " в Кърджали. Той разполага общо с 40 кревати. В още няколко лечебни заведения има по две-три кревати за такива грижи към отделенията или клиниките. Така е във Военномедицинска академия. Там човек обаче може да бъде приет в болница не повече от два пъти в границите на една календарна година за не повече от 20 дни. Причината е, че приютите не са делегирана държавна активност, регламентирана в член 36, алинея 1 от Правилника за използване на Закона за обществено подкрепяне. По тази причина множеството от тези заведения са частни.
Отглеждането на лежащо болен в терминално положение коства не по-малко от един бон месечно, а в случай че пациентът е на скъпи медикаменти, таксата за тях и памперсите надвишава 1000 лв..
Точно високите цени отхвърлят хората от тази услуга. Единственият приют във Видинска област беше премахнат от регистъра на Регионалната здравна ревизия преди време, защото нямаше активност повече от шест месеца.
Пак по същата причина няма такава услуга и в област Враца, защото Северозападът е безпаричен и хората нямат пари да си заплащат на частно. Няма обаче и такава общинска услуга.
Ако човек без близки или настанен в старешки дом се разболее тежко, няма къде да отиде след изписване от болничното заведение, защото в домовете обособени стаи за хосписни грижи няма. На процедура те се връщат в старческия дом и остават на грижите на личния състав, само че нормално съжителстват в стая със здрави хора, които се травмират от положението на съседа по легло.
" Грижата за възрастните хора, изключително в тежко здравословно положение като след прекарани инсулти, инфаркти и терминално заболели, е по-специфична. Ние нямаме такива експерти. Необходимо е да има общински или държавни приюти, в които те да бъдат настанени и да им бъде предоставена профилирана палеативна грижа, тъй като тя е израз и на запазване на човешкото им достолепие ". Така разяснява казуса директорката на дома за остарели хора в Мездра Владислава Димитрова, която постоянно се сблъсква с този проблем, както и сътрудниците й от Врачанска област. Димитрова описа, че хората от домовете за възрастни хора като цяло са с ниски приходи, неведнъж без близки, които да поемат заплащането на приют.
" Крайно време е в България да се сътвори съответно финансиране, с цел да не бъде хосписната грижа проблем за нуждаещите се. В цяла Европа възрастните хора се настаняват в старешки домове и при утежняване - приюти. Добрата здравна процедура там е след изписването им от болница да се долекуват в такива здравни заведения ", разяснява Иван Димитров, ръководител на Български пациентски конгрес. Държавата не поема тази грижа в задоволителна степен. Повечето възрастни и заболели хора се залежават у дома, някой би трябвало да напусне работа да ги гледа, защото цените в държавните приюти са непостижими. Време е да има съответно финансирана клинична пътека за палиативни грижи добави Димитров.
Това мнение поддържа и доктор Омуртаг Мутафов, дълготраен експерт по палеативни грижи и онколог.
" Към момента НЗОК заплаща по клинична пътека палиативни грижи по 51 лева дневно за такова легло в лечебните заведения. Сумата обаче е извънредно незадоволителна, счита доктор Мутафов. Освен това престоят не трябва да се лимитира два пъти по 20 дни на шестмесечие, а за толкоз време, колкото е належащо. Налага се да се приспособяват условията към тази клинична пътека, защото в този момент за осъществяването й се изисква анестезиолог на щат, а тези лекари са недостиг в цялата страна. Освен това той мъчно ще се съгласи да се дисквалифицира, стоешком единствено в такова лечебно заведение. Достатъчно е да се вика анестезиолог като съветник ", споделя още доктор Омуртаг Мутафов. По думите му хосписните грижи значат санитарно – битово обслужване на високо равнище и здравна помощ от квалифицирани лекари от разнообразни специалности.
Заради скъпата услуга частните приюти всеобщо затварят порти. 54 заведения за палиативни грижи са хлопнали кепенците за по-малко от пет години, сподели инспекция на " Монитор ". Всичко това се случва на фона на острата потребност от сходен вид здравни заведения за хора с тежки болести. В цялата страна в регистрите на районните здравни инспекции са вписани общо 43 приюта, като от тях 38 са частни, а 5 са държавни в лечебните заведения. Само към 2015 година в страната те са наброявали 96 с общо 5171 места. Сега местата за настаняване са близо три пъти по-малко. Към момента най-вече са в София -16, като допреди четири години бяха 19. В цялата Софийска област са два. Във Варна от 8 към този момент са 7. Пак поради високите цени приют няма още в областите Монтана, Русе, Бургас, Шумен, Силистра, Сливен, Добрич, Ловеч, Ямбол, Благоевград и Перник. Единственият приют в Плевенска област е в Долна Митрополия. В цяла Великотърновска област са единствено два, в област Кърджали – 3, по един има в Кюстендилска и в Смолянска област, той е в Мадан.
На процедура от държавните изцяло самостоятелен приют към момента има единствено в Многопрофилната болница за интензивно лекуване " Д-р Атанас Дафовски " в Кърджали. Той разполага общо с 40 кревати. В още няколко лечебни заведения има по две-три кревати за такива грижи към отделенията или клиниките. Така е във Военномедицинска академия. Там човек обаче може да бъде приет в болница не повече от два пъти в границите на една календарна година за не повече от 20 дни. Причината е, че приютите не са делегирана държавна активност, регламентирана в член 36, алинея 1 от Правилника за използване на Закона за обществено подкрепяне. По тази причина множеството от тези заведения са частни.
Отглеждането на лежащо болен в терминално положение коства не по-малко от един бон месечно, а в случай че пациентът е на скъпи медикаменти, таксата за тях и памперсите надвишава 1000 лв..
Точно високите цени отхвърлят хората от тази услуга. Единственият приют във Видинска област беше премахнат от регистъра на Регионалната здравна ревизия преди време, защото нямаше активност повече от шест месеца.
Пак по същата причина няма такава услуга и в област Враца, защото Северозападът е безпаричен и хората нямат пари да си заплащат на частно. Няма обаче и такава общинска услуга.
Ако човек без близки или настанен в старешки дом се разболее тежко, няма къде да отиде след изписване от болничното заведение, защото в домовете обособени стаи за хосписни грижи няма. На процедура те се връщат в старческия дом и остават на грижите на личния състав, само че нормално съжителстват в стая със здрави хора, които се травмират от положението на съседа по легло.
" Грижата за възрастните хора, изключително в тежко здравословно положение като след прекарани инсулти, инфаркти и терминално заболели, е по-специфична. Ние нямаме такива експерти. Необходимо е да има общински или държавни приюти, в които те да бъдат настанени и да им бъде предоставена профилирана палеативна грижа, тъй като тя е израз и на запазване на човешкото им достолепие ". Така разяснява казуса директорката на дома за остарели хора в Мездра Владислава Димитрова, която постоянно се сблъсква с този проблем, както и сътрудниците й от Врачанска област. Димитрова описа, че хората от домовете за възрастни хора като цяло са с ниски приходи, неведнъж без близки, които да поемат заплащането на приют.
" Крайно време е в България да се сътвори съответно финансиране, с цел да не бъде хосписната грижа проблем за нуждаещите се. В цяла Европа възрастните хора се настаняват в старешки домове и при утежняване - приюти. Добрата здравна процедура там е след изписването им от болница да се долекуват в такива здравни заведения ", разяснява Иван Димитров, ръководител на Български пациентски конгрес. Държавата не поема тази грижа в задоволителна степен. Повечето възрастни и заболели хора се залежават у дома, някой би трябвало да напусне работа да ги гледа, защото цените в държавните приюти са непостижими. Време е да има съответно финансирана клинична пътека за палиативни грижи добави Димитров.
Това мнение поддържа и доктор Омуртаг Мутафов, дълготраен експерт по палеативни грижи и онколог.
" Към момента НЗОК заплаща по клинична пътека палиативни грижи по 51 лева дневно за такова легло в лечебните заведения. Сумата обаче е извънредно незадоволителна, счита доктор Мутафов. Освен това престоят не трябва да се лимитира два пъти по 20 дни на шестмесечие, а за толкоз време, колкото е належащо. Налага се да се приспособяват условията към тази клинична пътека, защото в този момент за осъществяването й се изисква анестезиолог на щат, а тези лекари са недостиг в цялата страна. Освен това той мъчно ще се съгласи да се дисквалифицира, стоешком единствено в такова лечебно заведение. Достатъчно е да се вика анестезиолог като съветник ", споделя още доктор Омуртаг Мутафов. По думите му хосписните грижи значат санитарно – битово обслужване на високо равнище и здравна помощ от квалифицирани лекари от разнообразни специалности.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ