10 години се занимавах с битова криминална и разследваща журналистика.

10 години се занимавах с битова престъпна и проверяваща публицистика. Вестникът за който работех, бе умишлен от най-жълтите водещи, дето ни карат да гледаме по какъв начин се пърди в „ Биг брат ”, или по какъв начин се надява презерватив и се пият опиати и урина в „ На кафе ”, за „ жълта преса ”. В началото на професионалната си кариера бях редактор на „ Кинопрегледа ”, а в този момент работя за културен уебсайт. Защо ви споделям всичко това: Защото желая да ви уверя, че съм била във всички „ нюанси ” на публицистиката и познавам добре и „ бялото ”, и „ черното ” в нея. Човек, в случай че държи на професионалната си чест, написа почтено – не се крие зад непознати имена и не употребява псевдоними – написа по съвест и дава отговор с името си, където и да работи. Създателят на така наречен „ жълта ” преса е Пулицер, а идва ли им на някои въобще мислено, че няма по-голяма премия за публицистика от тази на името му, и за какво?! Едно мога да ви кажа: няма подправени вести, има подправени създатели на „ вести ”. И още – че на тия дето се мислят за „ бели ” вестникари, не им стиска да пишат това, което изкарват „ жълтите ”. А интелигентните хора постоянно ще разграничат зърното измежду плявата. Та, до момента в който бях „ жълт ” публицист в очите на някои недоразумения – в просветително и всякакво друго отношение, се натъкнах на голям брой случаи с хора, които бяха превърнати по безсъвестен метод в жертви на правосъдната система. Съчувствах на тези хора и се борех с моите скромни сили справедливостта им да спечелва. Проследявах с годините издевателството над тях, с някои ставахме даже близки другари. Журналистът, в случай че не може да бъде толкоз справедлив, колкото и прочувствен, няма по какъв начин да опише една история по този начин, че тя да грабне хората – да притегли вниманието им.
Аз съм подобен човек, че когато се боря за другите, съвсем стопроцентово съумявам да съм безапелационна – по-трудно ми е да се боря за себе си.

Но в този момент ще ви опиша за мен, и за това по какъв начин от първо лице изучих задкулисието в българския съд. Отсега ще ви кажа – там са се настанили толкоз безочливи хора в тоги, че промяна с тях вътре в правосъдната система НЕ Е допустима.
Магистрати са си въобразили, че могат да мачкат хората както си желаят, тъй като са подвластни от тях. Виждала съм потресаващи картини в правосъдна зала – секване на хората по средата на изречението им, закани за санкция с викове, безпардонно държание, нелепи избрания, цялостни с правописни неточности протоколи от съвещания, секрети срещи с „ определената ” страна по коридорите на съда, и какво ли още не. И всичко това се случва, тъй като част от човешкия „ материал ” в съда е неприятен, а в това време – самочувствено безнаказан. Двете неща са свързани. Ако можеше да има съд за съдиите, щяха да се замислят дали да я карат по този начин. Но няма! А в историята, която ще ви опиша, има съдии, които несъмнено нямат място в системата и вие сами ще прецените за какво.
През 2012 година заведох наказателно дело от частен темперамент против тв водещата на предаването по Нова телевизия „ На кафе ” Гала Будева. Помните я несъмнено, че носеше таблата в „ ШОУ Невада ” като една от асистентките на Къци Вапцаров. Палачинката, обаче, по този начин се обърна, че през днешния ден тя се мисли за българската Опра Уинфри, а Къци е съвсем в забвение. „ Момичето на шанса ”, което Къци кръсти Гала, доста си е повярвало, че е велико, а от време на време ръси такива нелепости в ефир, че на човек естествено му идва да прихне в смях, като че гледа комедийно шоу. Та същата тази, в предаването си, в което отидох за право на отговор по сходен мотив – да я разоблича, ме назова „ измамник ”, а премията ми „ Златно перо ” от Съюз на българските журналисти – тенекиена. Така се разпени, че приключи предаването. След хулиганщината й, цялата Нова телевизия се втурна да й оказва помощ в поредност от излъчвания, в които изкара, че протестът на Гала бил, апелирам ви се, против „ жълтата преса ”. Аз, обаче, не го схванах по този начин, и заведох наказателно дело от частен темперамент за засегнатост и клюка. Епитетите на водещата бяха толкоз красноречиви сами по себе си, че си мислех, че делото е елементарно дори за човек, заловен от улицата, без правна просвета. А то, това дело продължи цели 5 години – в 18 правосъдни съвещания, 6 експертизи на мой джоб и на две „ серии ” разпити на очевидци. Като единият от очевидците на Гала, беше апелирам ви се съжителят й Стефан, който тогава нямаше и хал хабер, че един ден с връзки ще го назначат като ководещ в „ На кафе ”. С две думи, по този начин и не разбрахме тогава, какво тъкмо той трябваше да свидетелства за нейното предаване?!? Но, по-важното: На мен ми отхвърлиха още първоначално присъединение на гражданския иск, само че аз и не се интересувах от парите – гледах на това дело като на дело на достойнството. Откъде да знам с какво непочтеност ми следва да се сблъскам?!? Осезателно бе чувството с какво пренебрежение се отнасят съдиите към моите доводи и пледоариите на юристите ми, и какъв брой сервилно се отнасят към адвокатката на подсъдимата. Т.нар. „ двоен стандарт ” непристойно биеше на очи. Адвокат на Гала бе Златка Стефанова от екипа на адв. Доковска. Тази жена – същински „ жонгльор ” на правото, използва целия боеприпас от способи, с които да се отсрочват съвещанията, тъй че да избута делото отвън давностен период и да не мога да осъдя Гала. Цели три години костваше на СРС, с цел да стигне до присъда. Съдийката умува над 4 часа в кабинета си, като че ли чакаше нещо, или очакваше някого, и най-после разгласи, че Гала е … почтена. В претекстовете си посочваше, че обидата била присъствена, а пък аз не съм участвала в предаването. По-голяма безсмислица, по този начин уверено написана, не бях чела. Та ние двете с Гала сме в студиото на предаването й! Обидите са нанесени лице в лице, по този начин да се каже. Но въпросната магистратка Ваня Горанова, някогашен следовател, забележете, избра да се направи на малоумна, само че да оправдае Гала. И по-страшното от това – „ изяде ” ми 3 години от времето – безусловно изцеди опцията да съумея да се преборя за присъда в сензитивно стопения давностен период.
Обжалвах, и градски съд върна делото назад, с претекста „ фрапантни нарушавания на правото ”. И всичко стартира изначало – нови експертизи, нови разпити на очевидци – всичко на мои разходи. Заради малко оставащото време, се наложи да се откажа от някои обвинявания. Съдът, обаче, никак не го вълнуваше това. Обратното, сякаш общително и като че на моя страна, арбитър Мила Лазарова ми предложи да запазя обвиняването „ клюка ”, макар че отлично знаеше, че нямам време за това. Отказах се от това обвиняване, само че в случай че видите претекстовете в по-късната неоправдателна присъда на същата съдийка, ще останете с усещането, че Гала е оневинена по обвиняванията, от които се отхвърлих. Защо ли?! Най-накрая от няма й къде, излезе първата неоправдателна първоинстанционна присъда за Гала Будева. С мижаво наказване – по член 78а от Наказателно-процесуален кодекс – административно – дребна глобичка и правосъдна таксичка. За да не я ощетят. Съвет за електронни медии трябваше да я смъкна от екран, тъй като закононарушението е на работното й място, само че къде ти такива наказания за „ вип ” тв личност?!
Сещам се за една мисъл на Тери Пратчет: „ Човек, който можеш да купиш, не коства нищо ”. Някои си мислят, че „ пазаруването ” става единствено с пари. Не, най-евтино „ платен ” е оня, който губи достолепието си!… Разбирате ме какво желая да кажа. Гала взима три пъти повече от тези „ услужливи ” съдийки, а те се държаха като слугини пред нея. Но, да продължа: Гала апелира неоправдателната си присъда и делото още веднъж се върна в градски съд. И там стартира да се отсрочва – Гала желала да участва на съвещанието, а не й дали в точния момент призовката. Цели 4 дни не могли да я намерят, апелирам ви се, в малкия екран, в която работи всеки ден! И по този начин отново се отсрочи делото.
Идва последното – 18-о съвещание по това дело – забележете – 18-ото, 21 март 2017! Гала споделя последната си дума, съдийският състав се отдръпва на заседание. По закон след завръщането си в зала, ръководителят на състава Ралица Манолова би трябвало да прочете присъдата, или най-малко диспозитива й, само че тя не го прави – споделя, че ще се произнесе с решение. До приключването на отминалостта остават 21 дни, само че по закон присъдата би трябвало да излезе в идващите 15 дни. Спокойна съм, а не би трябвало. Защото в случай че вие закъснеете с един ден периода на обжалването, не ви одобряват жалбата, а пък безнаказаните магистрати могат да си точат периодите както си решат. От тази безотговорност се възползва и госпожа съдийката Манолова, която напълно удостоверява първоинстанционната неоправдателна присъда, само че я написва чак на 15 юни 2017 година – на третия месец от съвещанието. От тази дата влиза в действие присъдата. Има си всичко – и печати, и претекстове, и наложителното „ Решението е дефинитивно ”, единствено дето със закъснението си съдийката я е извадила отвън давностния период. Как мислите, дали е инцидентно?
Не е! През декември предходната година Гала подава молба до основния прокурор, че е била наказана в извъндавностния период и това й нанесло вреди. И господин Цацаров написва до САС /Софийски апелативен съд/ едно Искане за анулация на присъдата в частта за наказването и наказателната отговорност, като резервира виновността. Задкулисно, без да ме призоват като страна, се задвижва един скришен развой, в който настояването съвсем се възприема от САС, като се разяснява, че да – последното съвещание е било в период, съдът е позволил процесуално нарушаване, само че то би трябвало да се поправи… Защо? – Защото нарушавало правата на Гала. Ами моите права не ги ли нарушава?! – За тях въобще не става тирада, като се изключи че се отбелязва „ съболезнователно ”, че този процес на нещата е в ущърб на тъжителя, но „ подобен е законът ”. /?/ И чуйте следствията от всичко това. САС възобновява делото в първоинстанционния съд, като му разпорежда той да се произнесе за адвокатските разходи на наказаната Гала, на които се гледа като на „ вреди ”, когато в действителност съгласно мен са единствено изгоди?!? Това са парите на юристите й, които бавеха делото, за то да излезе от период, че да не осъдя Гала?!? И кой, мислите, би трябвало да им заплати? Аз. Според съдийката, която с отегчение първа осъди Гала, аз би трябвало да й дам 12 000 лв.. Чудесен раванш от нейна страна за „ неудобството ”, че осъди вип-лицето Гала. Съдия Лазарова непосредствено заковава, че при прекъсната наказателна отговорност, съгласно член 190 от Наказателно-процесуален кодекс, разноските остават за тъжителя. И нито дума за виновността на Гала – в нейните очи значими са единствено „ вредите ” й, разбирайте – адвокатските й разходи.
Оскърбеният ищец, който напълно основателно е водил дело, за което приказва и самата присъда, е потиснат да заплати на оскърбителя си, задето го е осъдил; наказан е да осребри адвокатските разноски на оскърбителя си – т.е. на хората, които са му пречили; и де факто по този начин, съгласно съдийското Определение, ще бъде възобновена „ справедливостта ”, нарушена поради… нарушаването на съда! Вие намирате ли логичност във всичко това, като се изключи че в него няма капчица морал?!?
Не знам дали в българското правосъдие има случай тъкмо като този, тъй като Гала е „ специфична ” – тя явно е измежду недосегаемите и нейните „ вреди ” са скъпи като самата нея – неотдавна даже я оповестиха за „ национална горделивост ” /според Евгени Минчев/. Но че има и други злоупотреби с член 190, когато тъжителят заплаща за нарушавания на съда, има. И хората потеглят да си търсят правата /и парите/ с каузи по ЗОДОВ и в Страсбург. Но нали знаете какво става след това? – За грешките на съда и наглостта на хора като Гала, заплащат данъкоплатците – така наречен „ простолюдие ”. По предписание тъжителите сме хора от това „ съсловие ”.
Моят случай приказва за безочлива съдийска безотговорност, която от дълго време е почнала да завладява нашенския съд на всички инстанции. За жал, в тази система има и свестни хора, само че те нямат сили да се преборят с калта – осъзнават, че ще бъдат смачкани. И знаете ли какво още гнусно има в тази история – адвокатката на Гала – Златка Стефанова, е създател на реферати за Европа „ Справедливостта на правосъдния развой ”. Тя взе участие в европейски план и предава опита си по симпозиуми. Такива хора минават за специалисти у нас!… Вип-персони, практикуващи „ Вип ”-правосъдие ”!
Гала тук е единствено един персонаж от моята история, само че има доста и други такива „ недосегаеми ” персони като нея. Те злоупотребяват с потенциала и достолепието на българския съд, само че необичайно за какво магистратите не се усещат оскърбени от това, а таман в противен случай – с наслада им „ услужват ”. И знаете ли за какво? – Зад Гала и такива като нея, стоят други хора, които водят война за празнодумци като нея, с избрана цел. Има потребност от хора като Гала, които заран да стискат пъпки, да демонстрират по какъв начин се надява презерватив, да популяризират артикули, да разпитват чалга певици за креватния им живот и впрочем, с цел да отклоняват вниманието на хората от същинските проблеми в България. Личностите пречат на това промиване на мозъци. Срамното е, че Гала реализира това, което й разреши българският съд! Може да се каже и противоположното: Ако българският съд имаше достолепие, Гала нямаше да може да реализира това!
Безочливи съдии са се трансформирали в лакеи. И то напълно непринудено. Перчат се на елементарните хора, а за мощните на властта са трансформирали съда в слугинска стая за „ рум сервиз ”.

Еми МАРИЯНСКА