900 000 българи нито работят, нито учат. Висят по кафенета и разчитат на пари от чужбина
900 000 българи нито работят, нито учат. Това демонстрира отчетът за активиране на неактивното население в България.
" Преди 4-5 година цифрата беше към 350 000. Губи се една доста огромна численост. Не е ясно какво стои зад тези 50-60% нарастване на безработните. Ясно е, че една огромна част работят отдалечено, някои са по кафенетата, други живеят от мигрантски пари, някои се занимават с крипто ", съобщи членът на УС на Българската конфедерация по заетостта Георги Първанов в студиото на " България заран ".
Анализите демонстрират, че процент от тези 900 000 души в действителност работят отдалечено за други страни, което им разрешава да държат висок стандарт.
" 124 000 българи са заети в аутсорсинг бранша. Това е един от гръбнаците на междинния бранш в България, който беше тежко ударен последните 2 години ", добави Първанов пред Bulgaria ON AIR.
Той посочи, че Ковид пандемията е оказала огромно въздействие върху безработицата. У нас няколкостотин души, за останали без работа през последните 2 година към момента не са се върнали на пазара на труда.
" 80 000 българи останаха тук след коронакризата, някои още веднъж търсят провокации в Западна Европа. В момента потребността на пазара на труда е най-малко за 200 000 фрагменти в съвсем всички сфери ", сподели още Първанов.
Гостът разяснява и вълната на украински бежанци, които не сме съумели да интегрираме на пазара на труда. И ни чака импорт на фрагменти от трети страни.
" Ако не намерим реализация с близки до нас страни като нрав и география, ни чака импорт от Азия и по-далечни дестинации. В Румъния и Полша от ден на ден са чиновниците, наети от Непал, Виетнам, Бангладеш. Тази наклонност е неизбежна и у нас. До 2050 година ще останем 4-5 млн. души, което не е добре за стопанската система ", предвижда гостът.
Първанов посочи, че има нулева безработица в София, Пловдив, Казанлък, Пещера, Севлиево, Шумен, което е нездравословно. Огромен е дефицитът на фрагменти в здравната сфера, в селското стопанство.
" 2,5-3 млн. българи се трудят отвън страната. 35% от тях заявяват, че имат твърдо желание да се върнат в България. Това ще промени демографията, пазара на труда, стопанската система на България ", уверен е Първанов.
Той предложи на компаниите да бъдат по-близо до университетите и евентуалните си бъдещи чиновници.
" Компании, които имат страхотни услуги и артикули, не поставят старания да имат страховит имидж като работодатели. Студентите няма да дойдат сами при тях. В днешно време пазарът на труда е доминиран от търсещи работа, а не от работодатели ", разяснява още Първанов.
По думите му, в случай че плануваният народен указател, в който ще влязат трайно безработните, не бъде обществен, няма да има резултат, тъй като работодателите няма да знаят какви са свободните фрагменти.
" Преди 4-5 година цифрата беше към 350 000. Губи се една доста огромна численост. Не е ясно какво стои зад тези 50-60% нарастване на безработните. Ясно е, че една огромна част работят отдалечено, някои са по кафенетата, други живеят от мигрантски пари, някои се занимават с крипто ", съобщи членът на УС на Българската конфедерация по заетостта Георги Първанов в студиото на " България заран ".
Анализите демонстрират, че процент от тези 900 000 души в действителност работят отдалечено за други страни, което им разрешава да държат висок стандарт.
" 124 000 българи са заети в аутсорсинг бранша. Това е един от гръбнаците на междинния бранш в България, който беше тежко ударен последните 2 години ", добави Първанов пред Bulgaria ON AIR.
Той посочи, че Ковид пандемията е оказала огромно въздействие върху безработицата. У нас няколкостотин души, за останали без работа през последните 2 година към момента не са се върнали на пазара на труда.
" 80 000 българи останаха тук след коронакризата, някои още веднъж търсят провокации в Западна Европа. В момента потребността на пазара на труда е най-малко за 200 000 фрагменти в съвсем всички сфери ", сподели още Първанов.
Гостът разяснява и вълната на украински бежанци, които не сме съумели да интегрираме на пазара на труда. И ни чака импорт на фрагменти от трети страни.
" Ако не намерим реализация с близки до нас страни като нрав и география, ни чака импорт от Азия и по-далечни дестинации. В Румъния и Полша от ден на ден са чиновниците, наети от Непал, Виетнам, Бангладеш. Тази наклонност е неизбежна и у нас. До 2050 година ще останем 4-5 млн. души, което не е добре за стопанската система ", предвижда гостът.
Първанов посочи, че има нулева безработица в София, Пловдив, Казанлък, Пещера, Севлиево, Шумен, което е нездравословно. Огромен е дефицитът на фрагменти в здравната сфера, в селското стопанство.
" 2,5-3 млн. българи се трудят отвън страната. 35% от тях заявяват, че имат твърдо желание да се върнат в България. Това ще промени демографията, пазара на труда, стопанската система на България ", уверен е Първанов.
Той предложи на компаниите да бъдат по-близо до университетите и евентуалните си бъдещи чиновници.
" Компании, които имат страхотни услуги и артикули, не поставят старания да имат страховит имидж като работодатели. Студентите няма да дойдат сами при тях. В днешно време пазарът на труда е доминиран от търсещи работа, а не от работодатели ", разяснява още Първанов.
По думите му, в случай че плануваният народен указател, в който ще влязат трайно безработните, не бъде обществен, няма да има резултат, тъй като работодателите няма да знаят какви са свободните фрагменти.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ