Полковникът милиционер, оцелял на косъм при чистката на Тато
90-годишният Ангел Величков управлявал милиционерското учебно заведение в Пазарджик от самото му основаване
Сега чертае родословие на фамилията си от началото на 19. век и чете биографията на Путин
Тази година Средното милиционерско учебно заведение, а в този момент към този момент Център за специализация и професионална подготовка към Национална работа „ Гранична полиция” в Пазарджик става на 50 години. Полковник Ангел Величков е на 90, бил е негов пълководец през цялото време. Училището е дало десетки хиляди полицаи, служители на реда, прокурори и министри. А полковникът е като непотопяем транспортен съд - написал е 100 страници за историята на обичаното учебно заведение, а и една мемоарна книга „ Историята на един живот”.
В свободното си време Ангел Величков чертае родословие на фамилията си от началото на 19. век и чете биографията на Владимир Путин, към която има забележки. На млади години е бил персонален секретар на командира на Гранични войски военачалник Йонко Панов и е очевидец на това по какъв начин младия Тодор Живков се разправя с него и опозиционната партийна група „ Петьофи”.
Между 250 и 350 полицаи бяха випуските ни. А оня ден чувам, че Военноморското учебно заведение във Варна се хвали, че има випуск от 7 души, смее се полковник Величков. Ветеранът живее в 11-етажен блок против бившето кино „ Кочо Честеменски”. Понеже е най-старият и се грижи за всичко във входа, другите жители на постройката са го „ повишили” и му викат „ генерала”. Навремето фантазията на полковника била да стане актьор.
90-годишният Величков е родом от селото на дините и гениите - Любимец. На предния чин пред него стоял огромният артист Стойчо Мазгалов. „ Двамата мечтаехме да аплайваме актьорско майсторство. Аз бях подготвил за изпита си монолога на „ Хамлет” и стихотворение за казака Иван Кочубей. Отидохме до София да се огледаме за квартира и да забележим къде ще учим. Връщам се благополучен тук и споделям на тати къде ще изучавам. Той ме отряза: Кравите кой ще гледа? Тютюна кой ще ниже? Дотук бях - Стойчо се яви на изпита и го одобриха, а аз носих униформа цялостен живот”, споделя полковник Ангел Величков.
След няколко години става персонален секретар на началника на Гранични войски военачалник Йонко Панов. Тогава отишъл да види приятеля си Стойчо Мазгалов в квартирата му - в къща, която е била на мястото на НДК. „ Стойчо и съквартирантът му Кръстю ревнаха още от вратата: Ангеле, гладни сме като кучета! Веднага им купих един топъл самун и буца сирене. Другия ден - пак”, спомня си полковникът. След години, когато Мазгалов станал шеф на спектакъл „ Сълза и смях”, Ангел Величков отишъл да види приятеля си и попаднал на строга секретарка: При господин Мазгалов не се влиза току по този начин! След малко артистът се появил на вратата и незабавно споделил секретарката си да пуска всички другари от Любимец без ред. „ Същия ден пристигна още един и донесе една голяма баница от село. Секретарката бе в смут по какъв начин ще чисти кабинета”, спомня си полковникът.
През 1951 година му дали да командва взвод от 35 души. След това пристигнала заповедта от София, че е назначен за секретар на военачалник Йонко Панов. По това време той командва Гранични войски, а след година ще стане зам.-министър на Министерство на вътрешните работи. „ Беше член на Политбюро.
Още първия ден ми сподели: Ангеле, тук е гнездо на оси. Сега ще ти пробутват хубави девойки единствено и единствено да те разприказват. Нито дума!”, спомня си полковникът.
Ген. Йонко Панов е един от хората, които се опълчват на назначението на Тодор Живков за първи секретар. Още на Априлския пленум през 1956 година той взема думата и упорства да има и други кандидатури - освен тази на правешкия функционер, за който, както споделя още тогава Добри Терпешев: „ Никой не е чувал преди, а и на самия 9 септември”.
„ Хората не осъзнават, че Живков имаше огромна харизма. Създаваше въодушевление където отиде. Знаеше, че не може ей по този начин да се отърве от остарялото Политбюро на Червенков, по тази причина действаше бавно”, спомня си полковник Величков. Набелязал за отстрел Добри Терпешев, Цола Драгойчева, Антон Югов… Един ден началникът на Ангел Величков ген. Панов влезнал в кабинета и споделил: Ангеле, май ще се разделяме! От натиска от страна на кадровиците на Живков постъпил в Правителствена болница.
Тогава в кабинета пристигнали Георги Кунделиев, зам.-министър по Държавна сигурност, Делчо Чолаков - зам.-министър на Министерство на вътрешните работи, и Стоян Гюров - зам.-министър по фрагментите. „ Поискаха да им дам ключовете: Ангеле, дай ключа от касата! Взеха всички папки. После желаеха и аления щемпел. А Гюров зададе страшния въпрос: А теб, Ангеле, какво ще те вършим?”, спомня си ветеранът.
След горещия си допир с властта през 50-те години и след свалянето на патрона му - ген. Панов, Ангел Величков продължава да служи няколко години в ЖП войските. След време попада и в Средното милиционерско учебно заведение в Пазарджик. Полковникът има деца, внуци и правнуци, които живеят в Кьолн и Берлин.
Група „ Петьофи”
Ген. Йонко Панов е пришит към „ антипартийната” група „ Петьофи”. Той е изключен от партията и изселен от София дружно с Никола Кофарджиев, Добри Терпешев, Веселин Дашин, Георги Милев и Бенджамен Варон през 1961 година. Всички те подписват писмо до Политбюро през 1960-а, където подлагат на критика икономическата политика на Живков, която води до основаването на „ Бюрократичен социализъм”. Групата е изхвърлена от партията на пленум, на който не са поканени и не могат да се защитят. На пленума се изричат верноподанически десетки партийни функционери, които громят трупата.
Сега чертае родословие на фамилията си от началото на 19. век и чете биографията на Путин
Тази година Средното милиционерско учебно заведение, а в този момент към този момент Център за специализация и професионална подготовка към Национална работа „ Гранична полиция” в Пазарджик става на 50 години. Полковник Ангел Величков е на 90, бил е негов пълководец през цялото време. Училището е дало десетки хиляди полицаи, служители на реда, прокурори и министри. А полковникът е като непотопяем транспортен съд - написал е 100 страници за историята на обичаното учебно заведение, а и една мемоарна книга „ Историята на един живот”.
В свободното си време Ангел Величков чертае родословие на фамилията си от началото на 19. век и чете биографията на Владимир Путин, към която има забележки. На млади години е бил персонален секретар на командира на Гранични войски военачалник Йонко Панов и е очевидец на това по какъв начин младия Тодор Живков се разправя с него и опозиционната партийна група „ Петьофи”.
Между 250 и 350 полицаи бяха випуските ни. А оня ден чувам, че Военноморското учебно заведение във Варна се хвали, че има випуск от 7 души, смее се полковник Величков. Ветеранът живее в 11-етажен блок против бившето кино „ Кочо Честеменски”. Понеже е най-старият и се грижи за всичко във входа, другите жители на постройката са го „ повишили” и му викат „ генерала”. Навремето фантазията на полковника била да стане актьор.
90-годишният Величков е родом от селото на дините и гениите - Любимец. На предния чин пред него стоял огромният артист Стойчо Мазгалов. „ Двамата мечтаехме да аплайваме актьорско майсторство. Аз бях подготвил за изпита си монолога на „ Хамлет” и стихотворение за казака Иван Кочубей. Отидохме до София да се огледаме за квартира и да забележим къде ще учим. Връщам се благополучен тук и споделям на тати къде ще изучавам. Той ме отряза: Кравите кой ще гледа? Тютюна кой ще ниже? Дотук бях - Стойчо се яви на изпита и го одобриха, а аз носих униформа цялостен живот”, споделя полковник Ангел Величков.
След няколко години става персонален секретар на началника на Гранични войски военачалник Йонко Панов. Тогава отишъл да види приятеля си Стойчо Мазгалов в квартирата му - в къща, която е била на мястото на НДК. „ Стойчо и съквартирантът му Кръстю ревнаха още от вратата: Ангеле, гладни сме като кучета! Веднага им купих един топъл самун и буца сирене. Другия ден - пак”, спомня си полковникът. След години, когато Мазгалов станал шеф на спектакъл „ Сълза и смях”, Ангел Величков отишъл да види приятеля си и попаднал на строга секретарка: При господин Мазгалов не се влиза току по този начин! След малко артистът се появил на вратата и незабавно споделил секретарката си да пуска всички другари от Любимец без ред. „ Същия ден пристигна още един и донесе една голяма баница от село. Секретарката бе в смут по какъв начин ще чисти кабинета”, спомня си полковникът.
През 1951 година му дали да командва взвод от 35 души. След това пристигнала заповедта от София, че е назначен за секретар на военачалник Йонко Панов. По това време той командва Гранични войски, а след година ще стане зам.-министър на Министерство на вътрешните работи. „ Беше член на Политбюро.
Още първия ден ми сподели: Ангеле, тук е гнездо на оси. Сега ще ти пробутват хубави девойки единствено и единствено да те разприказват. Нито дума!”, спомня си полковникът.
Ген. Йонко Панов е един от хората, които се опълчват на назначението на Тодор Живков за първи секретар. Още на Априлския пленум през 1956 година той взема думата и упорства да има и други кандидатури - освен тази на правешкия функционер, за който, както споделя още тогава Добри Терпешев: „ Никой не е чувал преди, а и на самия 9 септември”.
„ Хората не осъзнават, че Живков имаше огромна харизма. Създаваше въодушевление където отиде. Знаеше, че не може ей по този начин да се отърве от остарялото Политбюро на Червенков, по тази причина действаше бавно”, спомня си полковник Величков. Набелязал за отстрел Добри Терпешев, Цола Драгойчева, Антон Югов… Един ден началникът на Ангел Величков ген. Панов влезнал в кабинета и споделил: Ангеле, май ще се разделяме! От натиска от страна на кадровиците на Живков постъпил в Правителствена болница.
Тогава в кабинета пристигнали Георги Кунделиев, зам.-министър по Държавна сигурност, Делчо Чолаков - зам.-министър на Министерство на вътрешните работи, и Стоян Гюров - зам.-министър по фрагментите. „ Поискаха да им дам ключовете: Ангеле, дай ключа от касата! Взеха всички папки. После желаеха и аления щемпел. А Гюров зададе страшния въпрос: А теб, Ангеле, какво ще те вършим?”, спомня си ветеранът.
След горещия си допир с властта през 50-те години и след свалянето на патрона му - ген. Панов, Ангел Величков продължава да служи няколко години в ЖП войските. След време попада и в Средното милиционерско учебно заведение в Пазарджик. Полковникът има деца, внуци и правнуци, които живеят в Кьолн и Берлин.
Група „ Петьофи”
Ген. Йонко Панов е пришит към „ антипартийната” група „ Петьофи”. Той е изключен от партията и изселен от София дружно с Никола Кофарджиев, Добри Терпешев, Веселин Дашин, Георги Милев и Бенджамен Варон през 1961 година. Всички те подписват писмо до Политбюро през 1960-а, където подлагат на критика икономическата политика на Живков, която води до основаването на „ Бюрократичен социализъм”. Групата е изхвърлена от партията на пленум, на който не са поканени и не могат да се защитят. На пленума се изричат верноподанически десетки партийни функционери, които громят трупата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ