„Убийци! Фашисти! Вие убихте брат ми! А сега дори не

„Убийци! Фашисти! Вие убихте брат ми! А в този момент даже не ми разрешавате да вляза вътре и да почета паметта му“, вика една жена, която държи в ръката си букет с червени лалета. Сълзи се стичат по лицето й. Със сетни сили тя се пробва да пробие кордона от служители на реда и военни. И въпреки всичко най-после тя съумя да влезе в руините на Дома на профсъюзите, след което ядосано се обърна и подвигна заканително пестник към униформените. „Къде бяхте, когато това се случи?“ „Вие сте отговорни за този геноцид! Тези от „Десен сектор“ желаят да ни убият всички“, викат други стачкуващи.

Домът на профсъюзите и до през днешния ден е блокиран от полиция. Фасадата на доста места е опушена от огъня. Прозорците, от които преди година са скачали хора, с цел да се спасят от вилнеещия огън, са закрити с плоскости. На една огромна колона до входа е закачена саксия с цветя, само че те са изсъхнали.
Пожарът, който бе породен от украински фашисти, при който починаха 48 (а по неофициални данни над 100 души) проруски деятели и над 200 бяха ранени е събитие, което промени живота на хората в Одеса и раздели времето на преди и по-късно закононарушение.
Днес пред Дома на профсъюзите патрулират доста служители на реда, даже има подразделения на украинската войска с бронирани машини. Пред изгорялото здание проруски деятели са издигнали спонтанен монумент. В памет на починалите са засадени няколко дръвчета, има доста цветя и свещи. По стените са разлепени фотоси на убитите. Има и железна кутия, на която написа: „Дарения за жертвите“.
Доброволци пазят паметника и гледат с пренебрежение към служителите на реда, които охраняват изгорелия Дом на профсъюзите. Около руината е издигната ламаринена ограда, която е боядисана в цветовете на Украйна – синьо и жълто. Проруските деятели от придвижването „Антимайдан“ и околните на починалите възприемат това като провокация и липса на почитание към убитите.

Почти всички жертви преди година бяха от придвижването „Антимайдан“. Преди да бъде запален Домът на профсъюзите в Одеса, се бе стигнало до улични боеве сред украински националисти и проруски насочени антимайдановци, при което бяха убити 6 рускоезични жители. Украински фашисти целеустремено бяха умъртвили 40 рускоезични съграждани. Социалните медии посочваха изгорели трупове, които бяха красноречиво доказателство за бруталните дейности на киевските нацисти.
Веднага щом се разнесе пушекът от пожара, Владислав Балински се захвана на работа.

Във всяка свободна минута биохимикът се занимава с въпроса: Какво в действителност се е случило в онази трагична нощ в Дома на профсъюзите? Създава модели, взема проби от местопроизшествието, начертава скици. Той ни демонстрира чертеж на зданието със сини, червени и черни стрелки. Сините значат приток на пресен въздух, черните демонстрират пътя на пушека, а с алено е обозначен огънят. Девет минути са минали, до момента в който пожарът мине от фаза 1 във фаза 2, когато огънят се е популяризирал от приземния етаж нагоре, което е предизвикало гибелта на множеството хора. Температурата е достигала 600 градуса, което е причина множеството трупове да са били овъглени до неразбираемост.
Балински е член на групата „Втори май“. Те са доброволци, украинци и руснаци, които са се събрали, с цел да проверяват злополуката, тъй като формалните украински институции до момента не са показали никакви съответни резултати по разкриването на това закононарушение. Групата на Балински е на мнение, че злополуката от втори май не е била авансово тъкмо запланувана.

Ситуацията е ескалирала и е излязла отвън надзор.

По време на пожара в постройката е имало доста дървен материал. На партера имало складирани остарели мебели и палети, които „Антимайдан“-активистите са употребявали, с цел да барикадират входовете и прозорците на първия етаж. Демонстрацията пред Дома на профсъюзите е излязла отвън надзор. Имало е изстрели, шест убити и доста ранени. Украинските националисти са хвърляли коктейли „Молотов“. Най-вероятно някоя запалителна бомба е запалила дървения материал и по този начин се е стигнало до нещастието, споделя Балински.
Катастрофата от Одеса съответствува и с горещата фаза на украинския спор. Месец и половина преди този момент Крим се отделя. В Донбас тъкмо се приготвят референдумите за самостоятелност на Донецката и Луганската национални републики. А украинската войска към този момент беше нападнала отцепниците в източната част на страната. Със сигурност нещастието от Одеса е задълбочила пропастта сред проукраинските и проруските последователи.
С експертизата на групата „Втори май“ частично бяха загладени тези несъгласия, споделя Балински. Дейността им е помогнала хората още веднъж да приказват между тях и позициите на двата лагера да се чуят. Руски медии са цитирали резултатите от тяхното проучване. „Това е едно положително начало“, споделя Балински.

Много от проруските сепаратисти и водещи фигури на антимайдановското придвижване или са задържани, или са били принудени да емигрират. Рускоезичното население поддържа концепцията за прокламиране на Одеска национална република по сходство на образеца в Донбас. Затова украинците непрекъснато интернират хора, подкрепящи това искане.
През миналите години в града имаше редица бомбени детонации и саботажни дейности, като постоянно те са ориентирани против покровители на отцепването от Украйна. Дори Балински, специалистът по пожари, който е украинец, наскоро беше атакуван от националисти. Оттогава той се облича неугледно, с цел да не бие на очи, и кара остаряла кола. С терзание ни изяснява: „Атакуваха ме поради моя ангажимент да разкрия истината“. И все пак той е на мнение, че през днешния ден в града е относително умерено.

В неговото следствие един въпрос обаче остава неуточнен и до през днешния ден: на 02.05.2014 година пожарната идва едвам 45 мин. след подаване на първия сигнал. Ако пожарникарите бяха пристигнали по-рано, нямаше да има толкоз доста жертви. Тогава също и полицията бездейства. Полицаите не разделиха враждуващите стачкуващи едни от други. Защо беше по този начин?

Сергей Дибров, публицист и също член на експертната група „Втори май“, смята, че повода за това е комбинация от корупция и несръчност на службите за сигурност. Това е симптоматично за една слаба, разпадаща се страна, която не е в положение да извършва отговорностите си, счита той. Това е и повода Дибров да взе участие в доброволческото следствие. Но има и друга версия, че силите за сигурност съзнателно са оставили да бъде осъществено това закононарушение.
Много жители на Одеса са се засилили след 02.05.2014 година Има разнообразни образци. В тъмните улички към красивата опера на Одеса в едно здание вечерно време влизат и излизат младежи, облечени в черни облекла. Един от тях е Александър Земляникин, на 25 година, лидер на придвижването „Наследство“. Той е срещу Майдана в Киев, тъй като „революциите са деструктивни“. „Но през днешния ден би трябвало да свикнем да живеем с следствията от Майдана“, споделя той. След оня съдбовен втори май неговите момчета патрулират по улиците

„Трябва да сме обществено потребни против нарушители, дилъри, педофили“, споделя той. Александър подсигурява, че те не носят оръжие. Но неговите момчета наскоро са потрошили едно заведение, в което са се продавали опиати. А и по какъв различен метод да се работи в сходни случаи, когато полицията е затънала в тресавище от корупция и не извършва отговорностите си да защищава популацията от принуждение. Доверието в държавните органи и институции и преди втори май не беше високо. А с тяхната бездейност по време на съдбовната нощ на злополуката недоверието към украинските държавни органи е повишено още повече.
И до момента в който закононарушението от 2 май 2014 не бъде разследвано до дъно от формалните украински управляващи и не бъдат строго осъдени всички виновници за това всеобщо ликвидиране на почтени рускоезични жители, натрупалото се неодобрение мъчно ще може да бъде преодоляно . Защото за това чудовищно закононарушение са отговорни с изключение на директните причинители, хвърлили запалителните бомби, също по този начин и украинските чиновници на реда и пожарникарите, които с бездействието си са съдействали да има толкоз доста жертви и са се трансформирали в съизвършители. Както и мълчанието на Запада, който до момента по този начин и не потърси отговорност на украинските властимащи, които не проверяваха това преднамерено всеобщо ликвидиране.

Симоне Брунер, вестник Die Zeit

duma.bg