80 000 българи са преминали курсове за квалификация и преквалификация

80 000 българи са минали курсове за подготовка и преквалификация през 2020 година
(снимка: CC0 Public Domain)

Н ай-активно присъединяване в професионално образование имат хората на междинна възраст сред 40- 49 години (34%), следвани от групата на 30- 39 годишните (29%), сочи изследване, осъществено по поръчка на Националната организация за професионално образование и обучение (НАПОО).

Сравнително по-слабо показани в образованията са най-младите (16-29 г.) и хората на възраст 50-59 година Жените са по-силно (60%) показани измежду групата на учащите се лица, в сравнение с мъжете (40%).

Местоживеенето оказва значително въздействие върху присъединяване на хората в образователни действия. Живеещите в регионалните градове имат съвсем 3 пъти по-голям дял на присъединяване (54%), в сравнение с живеещите в дребните градове (18%) и 5 пъти по-голям дял от тези в селата (9%). На челните места измежду регионалните градове са София с 18%, Пловдив с 12% и Бургас с 11%.

Степента на обучение също въздейства върху присъединяване в професионалното образование. С максимален дял са лицата, които имат приблизително обучение – близо 60%, следвани от лицата, които имат висше обучение (33%). Участието на хората с главно и по-ниско обучение има невисок условен дял (6%). Това прави степента на присъединяване в образование на лицата с по-ниско от приблизително обучение 5 пъти по-ниска от тази на висшистите и 10 пъти по-ниска, в сравнение с тази на приключилите приблизително обучение.

Една трета от участниците в допитването са се уведомили за центъра за професионално образование, в който се образоват, от Бюрото по труда. Друг значим източник на информация във връзка с опциите за образование в ЦПО са персоналните контакти  –  всеки пети е научил от другар или родственик. Интернет има забележителна преднина (16%) над обичайните медии, чиито дял е пренебрежимо невисок. Работодателите са били източник на информация в 12% от случаите.

Резултатите от проучването демонстрират, че най-често употребяваната форма за осъществяване на занятията е груповата – при над 90% от интервюираните. В болшинството от случаите (74%) курсовете се организират в дневна форма на образование. Близо една пета от учащите се са участвали във вечерна форма на образование.
още по тематиката
Участниците в допитването (80%) споделят мнението, че съотношението сред доктрина и процедура в курсовете е оптимално. Но 16% са на мнение, че е належащо да има повече процедура в самия център, а също и процедура на действителни работни места (в предприятие).

Изискванията на учащите се към равнището на професионалното образование в центъра не зависи толкоз от това дали сами заплащат за него. Мнозинството от тях декларират, че биха били взискателни във всички случаи, без значение кой го финансира.

Прави усещане, че интервюираните правят оценка една концепция по-високо практическите умения, добити в образованието, в сравнение с теоретичните. Възможността за явяване на изпит пред външна комисия среща поддръжката на близо една четвърт от интервюираните.

При предстоящите резултати от извършеното образование хората, които считат, че ще намерят нова работа, са съвсем толкоз, колкото тези, за които новите познания и умения носят задоволеност. 35% смятат, че записаният курс ще усъвършенства материалното им богатство, а 18% се надяват, че по този метод ще съумеят да запазят работата си.

Обучаваните лица показват висока степен на убеденост във връзка с своята готовност за работа в действителна работна среда. В една или друга степен това мнение се споделя от 90% от участниците в допитването.

Статистиката на НАПОО демонстрира, че от близо 1000 лицензирани центрове за професионално образование у нас, единствено 43 са държавни. Почти 80 000 българи са минали през курсове за подготовка и преквалификация през предходната година, като всеки пети от тях е получил удостоверение за нова специалност, по данни на НАПОО.

И през 2020 година продължава да е огромен ползата към курсовете за придобиване на степен на професионална подготовка по специалности в областта на информатиката, производството на облекло, строителството и услугите за хубост. В късите курсове (за образование по част от професия) най-вече лица са обучавани по специалностите охранител, механик на автотранспортна и механик на подемно-транспортна техника.