Политическите сътресения във Франция и новият премиер. Кой е Фран...
73-годишният Байру е водач на центристката партия „ Демократично придвижване ”, някогашен министър на образованието и кмет на югозападния град По. Той е доближен на президента Еманюел Макрон, откогато той пристигна на власт през 2017 година. Основен приоритет на Байру ще бъде да прокара Закона за бюджета на страната за идната година. Преди това той ще има тежката задача да сформира държавно управление, което да не бъде свалено още първоначално с избор на съмнение. Очаква се Байру да показа кабинета си в идните дни.
Байру, един от първите поддръжници на Макрон, дълго време беше считан за главен претендент за поста, само че безредният и безсистемен метод, по който той беше назначен, алармира за идния сложен път. Байру и Макрон седяха дружно в Елисейския замък в продължение на съвсем два часа в петък сутринта на среща, която френските медии дефинираха като „ напрегната “. Le Monde заяви, че френският президент е споделил на Байру, че той няма да бъде министър-председател.
Изборът наподобява е бил обсъждан до последната минута. Макрон пропусна наложения от самия него краен период да уточни нов министър-председател до четвъртък, преди канцеларията му да заяви на репортерите, че новият министър-председател ще бъде посочен в петък сутринта. Изявлението от Елисейския замък беше изпратено по електронната поща на репортерите малко преди 13:00 ч. в Париж.
Всъщност решението пристигна толкоз късно, че чиновниците в двореца Матиньон, резиденцията на френския министър председател, бяха постлали аления килим, само че не можеха да дефинират на каква височина да слагат микрофона на новия министър председател за формалната гала по предаването по-късно денем, сподели публицист от Агенция „ Франс прес “, който беше на мястото на събитието, написа Politico.
Въпреки че Байру в последна сметка беше назначен на поста, към който се стремеше от години, не е ясно по какъв начин 73-годишният мъж от Югозападна Франция ще успее да избегне същата орис като предшественика си Мишел Барние. Миналата седмица законодатели от крайната десница и левицата се сплотиха, с цел да торпилират държавното управление му, откакто някогашният договарящ за Брекзит се опита да одобри неизвестен, орязан бюджет за обществено обезпечаване, с цел да ограничи големия недостиг на страната.
Барние се опита да пробие през раздробения френски законодателен орган, като си обезпечи безмълвната поддръжка на Националното обединяване на Марин льо Пен, което за известно време проработи. Крайнодясната партия имаше невиждано огромно въздействие при образуването на политиката и обезпечи някои основни отстъпки в бюджетните договаряния, само че в последна сметка Льо Пен отдръпна поддръжката на партията си за държавното управление на Барние поради неговите бюджетни проекти.
Говорейки пред кореспонденти малко откакто се появи новината за неговата номинация, Байру съобщи, че ще работи за помиряването на разграничената страна.
„ Когато си на път и знаеш къде отиваш, времето не се губи “, сподели той.
Непосредственото предизвикателство пред Байру ще бъде да сформира държавно управление, което да не бъде свалено незабавно от опозицията - сложна задача, като се има поради, че министрите му ще произлизат най-вече от тясна коалиция от промакроновски и консервативни депутати от предходния кабинет.
Хард-левицата „ Непреклонна Франция “ към този момент даде обещание да внесе избор на съмнение против Байру, макар че Марин Тонделие, началник на Зелените и опора в необятния ляв алианс, съобщи, че партията ѝ ще изчака - само че че няма да има „ различен избор “, с изключение на да смъкна новия министър-председател, в случай че той резервира политиките от времето на Макрон и напускащите министри на основни позиции.
И въпреки че водачът на социалистите Оливие Фор жигосах назначението на Байру като „ избор, който може да задълбочи демократичната рецесия “, той също по този начин даде знак, че е подготвен да работи с новото държавно управление. В свое изказване Социалистическата партия съобщи, че няма да гласоподава за събаряне на държавното управление, стига Байру да се въздържа от потреблението на конституционна маневра, която постанова приемането на закони без утвърждението на Народното събрание.
Председателят на Националния протест Жордан Бардела прикани Байру да се ангажира с опозиционните партии, само че съобщи, че министър председателят не има „ никаква демократична легитимност или болшинство “ и че алените линии на партията, които смъкнаха Барние, не са се трансформирали.
Байру и преди се е сблъсквал с тежки политически трудности и е потвърдил, че е оживял. Той към този момент е заемал два високи поста в държавното управление, като е бил министър на образованието при консервативния министър-председател Едуар Баладюр през 90-те години на предишния век и за малко е бил министър на правораздаването незабавно след избирането на Макрон през 2017 година - работа, от която е заставен да се отдръпна след по-малко от месец, когато против него е стартирано публично следствие за хипотетично заграбване на средства на Европейския парламент.
По това време политиката на Макрон беше, че никой, против който се води публично следствие, не може да остане в държавното управление - предписание, което президентът след това анулира.
В последна сметка Байру беше оневинен заради основателни подозрения, макар че прокуратурата апелира това решение. Други членове на центристката му партия - която е в съюз с тази на Макрон - бяха наказани на санкции и условни присъди, откакто бяха приети за отговорни за заплащане на партийни чиновници като парламентарни сътрудници на членове на Екологичен потенциал. В момента Льо Пен е подсъдима по сходни обвинявания, които заплашват да провалят президентските ѝ упоритости. Тя твърди, че е почтена.
Байру, един от първите поддръжници на Макрон, дълго време беше считан за главен претендент за поста, само че безредният и безсистемен метод, по който той беше назначен, алармира за идния сложен път. Байру и Макрон седяха дружно в Елисейския замък в продължение на съвсем два часа в петък сутринта на среща, която френските медии дефинираха като „ напрегната “. Le Monde заяви, че френският президент е споделил на Байру, че той няма да бъде министър-председател.
Изборът наподобява е бил обсъждан до последната минута. Макрон пропусна наложения от самия него краен период да уточни нов министър-председател до четвъртък, преди канцеларията му да заяви на репортерите, че новият министър-председател ще бъде посочен в петък сутринта. Изявлението от Елисейския замък беше изпратено по електронната поща на репортерите малко преди 13:00 ч. в Париж.
Всъщност решението пристигна толкоз късно, че чиновниците в двореца Матиньон, резиденцията на френския министър председател, бяха постлали аления килим, само че не можеха да дефинират на каква височина да слагат микрофона на новия министър председател за формалната гала по предаването по-късно денем, сподели публицист от Агенция „ Франс прес “, който беше на мястото на събитието, написа Politico.
Въпреки че Байру в последна сметка беше назначен на поста, към който се стремеше от години, не е ясно по какъв начин 73-годишният мъж от Югозападна Франция ще успее да избегне същата орис като предшественика си Мишел Барние. Миналата седмица законодатели от крайната десница и левицата се сплотиха, с цел да торпилират държавното управление му, откакто някогашният договарящ за Брекзит се опита да одобри неизвестен, орязан бюджет за обществено обезпечаване, с цел да ограничи големия недостиг на страната.
Барние се опита да пробие през раздробения френски законодателен орган, като си обезпечи безмълвната поддръжка на Националното обединяване на Марин льо Пен, което за известно време проработи. Крайнодясната партия имаше невиждано огромно въздействие при образуването на политиката и обезпечи някои основни отстъпки в бюджетните договаряния, само че в последна сметка Льо Пен отдръпна поддръжката на партията си за държавното управление на Барние поради неговите бюджетни проекти.
Говорейки пред кореспонденти малко откакто се появи новината за неговата номинация, Байру съобщи, че ще работи за помиряването на разграничената страна.
„ Когато си на път и знаеш къде отиваш, времето не се губи “, сподели той.
Непосредственото предизвикателство пред Байру ще бъде да сформира държавно управление, което да не бъде свалено незабавно от опозицията - сложна задача, като се има поради, че министрите му ще произлизат най-вече от тясна коалиция от промакроновски и консервативни депутати от предходния кабинет.
Хард-левицата „ Непреклонна Франция “ към този момент даде обещание да внесе избор на съмнение против Байру, макар че Марин Тонделие, началник на Зелените и опора в необятния ляв алианс, съобщи, че партията ѝ ще изчака - само че че няма да има „ различен избор “, с изключение на да смъкна новия министър-председател, в случай че той резервира политиките от времето на Макрон и напускащите министри на основни позиции.
И въпреки че водачът на социалистите Оливие Фор жигосах назначението на Байру като „ избор, който може да задълбочи демократичната рецесия “, той също по този начин даде знак, че е подготвен да работи с новото държавно управление. В свое изказване Социалистическата партия съобщи, че няма да гласоподава за събаряне на държавното управление, стига Байру да се въздържа от потреблението на конституционна маневра, която постанова приемането на закони без утвърждението на Народното събрание.
Председателят на Националния протест Жордан Бардела прикани Байру да се ангажира с опозиционните партии, само че съобщи, че министър председателят не има „ никаква демократична легитимност или болшинство “ и че алените линии на партията, които смъкнаха Барние, не са се трансформирали.
Байру и преди се е сблъсквал с тежки политически трудности и е потвърдил, че е оживял. Той към този момент е заемал два високи поста в държавното управление, като е бил министър на образованието при консервативния министър-председател Едуар Баладюр през 90-те години на предишния век и за малко е бил министър на правораздаването незабавно след избирането на Макрон през 2017 година - работа, от която е заставен да се отдръпна след по-малко от месец, когато против него е стартирано публично следствие за хипотетично заграбване на средства на Европейския парламент.
По това време политиката на Макрон беше, че никой, против който се води публично следствие, не може да остане в държавното управление - предписание, което президентът след това анулира.
В последна сметка Байру беше оневинен заради основателни подозрения, макар че прокуратурата апелира това решение. Други членове на центристката му партия - която е в съюз с тази на Макрон - бяха наказани на санкции и условни присъди, откакто бяха приети за отговорни за заплащане на партийни чиновници като парламентарни сътрудници на членове на Екологичен потенциал. В момента Льо Пен е подсъдима по сходни обвинявания, които заплашват да провалят президентските ѝ упоритости. Тя твърди, че е почтена.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ