САЩ и Иран в игра на „котка и мишка“
73-ата асамблея на Организация на обединените нации предложи същото като всякога – патетични слова, изявления на държавни водачи, разминаващи се с действителността и отправяне на закани. И като приказваме за обиди, най-големи диспути провокираха речите на иранския президент Хасан Рухани и тази на Доналд Тръмп. Заплахите, които насочиха един против различен, идват на фона на оживление на военна техника в Сирия и предстоящ американски блокаж на Ормузкия залив на 4 ноември. Докато в Организация на обединените нации присъстващите се смееха на изявленията на Тръмп, обстановката на терен предлага малко усмивки.„
След като единствено преди няколко седмици Вашингтон утвърди новата тактика, която допуска дълготраен ангажимент на Съединени американски щати в Сирия, тази седмица съветникът по национална сигурност Джон Болтън съобщи ясно и изрично, че американските сили ще останат в Сирия, до момента в който не се изтеглят про-иранските милиции. Няколко часа по-късно, в централата на Организация на обединените нации Тръмп разказа иранското държавно управление като „ подкупен режим “. Напрежението сред двете страни единствено се усилва, а залозите засягат цената на петрола и международната стопанска система като цяло.
Пресечната точка сред Вашингтон и Техеран е в Сирия. За първи път Съединени американски щати обвързват излизането си от Сирия с това на иранците. Досега Вашингтон се съсредоточаваше само в сраженията с "Ислямска страна " в Източна и Североизточна Сирия, където американската администрация подкрепя кюрдско-арабските Сирийски демократични сили против джихадистите. Преди месец стартира и последният стадий от офанзивата против "Ислямска страна " в Дейр ез Зор и по границата с Ирак, а в това време американските бойци в Източна Сирия от 2000 ще набъбнат на близо 5000 при осъществяване на новата тактика на Съединени американски щати.
Както постоянно се случва в тази част на света, събитията би трябвало да се преглеждат в по-широк подтекст.
Между Иран и Съединени американски щати от дълго време има напрежение. Двете страни оспорват въздействието си в Близкия изток от десетилетия, а войната в Сирия сигурно наклони везните в интерес на Техеран. Именно там иранците развиха голяма мрежа от милиции, които подкрепят сирийския президент Башар Асад в борбата му против бунтовниците. Иран получи и доста присъединяване в поддръжката на инфраструктурата на сирийската войска, което сложи сирийските офицери според.
Очаква се Иран да постави ръка и върху значими покупко-продажби за бъдещата реконструкцията на Сирия, най-вече в информационните мрежи и енергийната сфера. Всички тези вложения Иран прави за да подсигури сухопътен кулоар през Сирия към Ливан, където про-иранското придвижване Хизбулла има мощни позиции. Така, от Техеран през Багдад и Дамаск към Бейрут, за иранската стопанска система, политика и войска, ще има достъп до Средиземно море.
Иранските упоритости няма по какъв начин да останат незабелязани и да не провокират терзания в други районни сили като Саудитска Арабия и Израел. Размяната на реплики и закани в Организация на обединените нации сред Рухани и Тръмп се случва единствено няколко дни след следващия израелски удар в Сирия, който докара до събаряне на съветски разследващ аероплан край крайбрежния град Латакия. Макар виновност за свалянето му да носи сирийската войска, то Москва побърза да употребява случая, с цел да затегне позициите си и да се откаже – евентуално краткотрайно – от уговорката си към Израел за изтласкване на иранците от Сирия, стихотворец преди няколко месеца след поредност от срещи сред Владимир Путин и Бенямин Нетаняху.
Напрежението сред Съединени американски щати и Иран, и абсурдът сред Русия и Израел, са събитията, които имат значение едно за друго, и би трябвало да бъдат следени по едно и също време.
За Израел е жизненоважен и въпрос на отбрана на националната сигурност Иран да бъде изведен от Сирия допустимо по-скоро и, в случай че може, с повече загуби за Техеран. За тази цел Израел подписа съглашения с Русия като Москва пое ролята на поръчител, че иранците няма да тормозят Израел. След свалянето на съветския аероплан край Латакия, нещата стоят по друг метод. Използвайки като претекст утежняването на връзките, Русия разположи спомагателна заглушаваща техника в Сирия, която ще попречи – въпреки и не на изцяло - на израелските самолети да правят постоянните си удари по цели на Иран и Хизбулла. Москва съобщи също, че ще изпрати на Асад усъвършенствани противовъздушни системи С-300. От Хизбулла пък оповестиха, че макар всички опити на израелската авиация, са получили нови ракети от Иран, което значи, че въпреки всичко руснаците са си затворили очите.
След този трагичен поврат на събитията за Израел, Нетаняху няма различен вид с изключение на да се обърне към Съединени американски щати. Американската войска има свои елементи в Източна Сирия, само че до момента стоеше настрана от основните събития в Сирия. И въпреки С-300 да не са извънреден проблем за израелските или американски сили, въпреки всичко съставляват заплаха за осъществяването на въздушни интервенции. Още по-важно за Съединени американски щати е изказването на съветски публични лица, че противовъздушните системи ще покриват и границата с Ирак. Това е директна провокация, защото точно там са стационирани американските елементи. Изявлението на руснаците загатва и, че Москва ще предприеме стъпки за определяне на форма на зона, неразрешена за полети, което пък тормози съществено Израел, тъй като в случай че не могат да удрят иранските позиции, това значи, че Хизбулла и про-иранските милиции ще могат да се открият без проблем в Сирия.
Нужно е най-малко да споменем, поради подтекста на събитията, и неотдавна подписаното съглашение за Идлиб сред Русия и Турция. То влиза в действие на 15 октомври, само че дейностите на Москва против Израел удрят и турските ползи. Даването на С-300 на сирийския режим не е в интерес на Анкара и неслучайно турската администрация сподели предпочитание да възвърне връзките си с Израел, които през последните няколко години бяха в застой.
Техеран не може да си разреши да загуби наличието си в Сирия. Изказванията на Хасан Рухани в Организация на обединените нации се случват на фона на огромни вътрешни проблеми в Иран.
Икономическата обстановка в страната е тежка, а валутата е в ниските си равнища от десетилетия насам. Проблемите за иранската стопанска система не са от през вчерашния ден, само че наложените от Съединени американски щати нови наказания след излизането от нуклеарното съглашение, в допълнение утежняват обстановката. Иран стана очевидец и на спорадични демонстрации, които не са спирали от края на предходната година. Техеран има терзания и за сигурността си, откакто офанзива в Ахваз умъртви над 20 души по време на боен церемониал. Макар още да не е ясно кой е причинител – "Ислямска страна " или локалните арабски сепаратисти – нападението направи иранския политически хайлайф още по-нервен и недоверчив.
На 4 ноември се чака да влязат в действие втората партида от наказания против Иран, които включват блокаж на залива Ормуз, откъдето минава основният експорт на нефт. Ако в действителност се стигне до блокиране, това ще докара до ескалация – както политическа, по този начин и икономическа – сред Съединени американски щати и Иран, и техните съдружници. Предвид обстоятелството, че Китай, който съобщи, че няма да спре да купува нефт от Иран, е в комерсиална война със Съединени американски щати, обстановката ще се отрази на международно равнище поради голямо икономическо значение на засегнатите страни.
Ето по какъв начин събитията в Сирия, договорът сред Турция и Русия, свалянето на съветския аероплан край Латакия, разривът сред руснаци и израелци, и напрежението сред Иран и Съединени американски щати, стават подвластни едно от друго и построяват комплицирана картина, в която страните играят рискова игра на „ котка и мишка “.
За момента няма страна, която да може сама да изтласка или да удари тежко Иран, тъй че Техеран да приключи присъединяване си в Сирия или да спре финансирането на многочислените си милиции. За сходен резултат са нужни дейни и единни дейности, които сега не са налице. Европейският съюз избира да поддържа връзка с държавното управление в Техеран поради очакванията за по-евтин нефт, което е в внезапен контрастност с желанието на Съединени американски щати за напън върху аятоласите. В Организация на обединените нации видяхме единствено върха на айсберга. Докато делегатите се смееха на Тръмп, на всички е ясно, че сега международната дипломация е изправена пред неопределеност. Усилията за намиране на консенсус са блокирани и заканите от трибуната скоро могат да придобият действително изражение.
Какво се чака от новите наказания на Съединени американски щати върху Иран
Възможен ли е конфликт сред Съединени американски щати и Иран?
Нова тактика на Тръмп за Сирия допуска продължително наличие на Съединени американски щати
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящо наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
След като единствено преди няколко седмици Вашингтон утвърди новата тактика, която допуска дълготраен ангажимент на Съединени американски щати в Сирия, тази седмица съветникът по национална сигурност Джон Болтън съобщи ясно и изрично, че американските сили ще останат в Сирия, до момента в който не се изтеглят про-иранските милиции. Няколко часа по-късно, в централата на Организация на обединените нации Тръмп разказа иранското държавно управление като „ подкупен режим “. Напрежението сред двете страни единствено се усилва, а залозите засягат цената на петрола и международната стопанска система като цяло.
Пресечната точка сред Вашингтон и Техеран е в Сирия. За първи път Съединени американски щати обвързват излизането си от Сирия с това на иранците. Досега Вашингтон се съсредоточаваше само в сраженията с "Ислямска страна " в Източна и Североизточна Сирия, където американската администрация подкрепя кюрдско-арабските Сирийски демократични сили против джихадистите. Преди месец стартира и последният стадий от офанзивата против "Ислямска страна " в Дейр ез Зор и по границата с Ирак, а в това време американските бойци в Източна Сирия от 2000 ще набъбнат на близо 5000 при осъществяване на новата тактика на Съединени американски щати.
Както постоянно се случва в тази част на света, събитията би трябвало да се преглеждат в по-широк подтекст.
Между Иран и Съединени американски щати от дълго време има напрежение. Двете страни оспорват въздействието си в Близкия изток от десетилетия, а войната в Сирия сигурно наклони везните в интерес на Техеран. Именно там иранците развиха голяма мрежа от милиции, които подкрепят сирийския президент Башар Асад в борбата му против бунтовниците. Иран получи и доста присъединяване в поддръжката на инфраструктурата на сирийската войска, което сложи сирийските офицери според.
Очаква се Иран да постави ръка и върху значими покупко-продажби за бъдещата реконструкцията на Сирия, най-вече в информационните мрежи и енергийната сфера. Всички тези вложения Иран прави за да подсигури сухопътен кулоар през Сирия към Ливан, където про-иранското придвижване Хизбулла има мощни позиции. Така, от Техеран през Багдад и Дамаск към Бейрут, за иранската стопанска система, политика и войска, ще има достъп до Средиземно море.
Иранските упоритости няма по какъв начин да останат незабелязани и да не провокират терзания в други районни сили като Саудитска Арабия и Израел. Размяната на реплики и закани в Организация на обединените нации сред Рухани и Тръмп се случва единствено няколко дни след следващия израелски удар в Сирия, който докара до събаряне на съветски разследващ аероплан край крайбрежния град Латакия. Макар виновност за свалянето му да носи сирийската войска, то Москва побърза да употребява случая, с цел да затегне позициите си и да се откаже – евентуално краткотрайно – от уговорката си към Израел за изтласкване на иранците от Сирия, стихотворец преди няколко месеца след поредност от срещи сред Владимир Путин и Бенямин Нетаняху.
Напрежението сред Съединени американски щати и Иран, и абсурдът сред Русия и Израел, са събитията, които имат значение едно за друго, и би трябвало да бъдат следени по едно и също време.
За Израел е жизненоважен и въпрос на отбрана на националната сигурност Иран да бъде изведен от Сирия допустимо по-скоро и, в случай че може, с повече загуби за Техеран. За тази цел Израел подписа съглашения с Русия като Москва пое ролята на поръчител, че иранците няма да тормозят Израел. След свалянето на съветския аероплан край Латакия, нещата стоят по друг метод. Използвайки като претекст утежняването на връзките, Русия разположи спомагателна заглушаваща техника в Сирия, която ще попречи – въпреки и не на изцяло - на израелските самолети да правят постоянните си удари по цели на Иран и Хизбулла. Москва съобщи също, че ще изпрати на Асад усъвършенствани противовъздушни системи С-300. От Хизбулла пък оповестиха, че макар всички опити на израелската авиация, са получили нови ракети от Иран, което значи, че въпреки всичко руснаците са си затворили очите.
След този трагичен поврат на събитията за Израел, Нетаняху няма различен вид с изключение на да се обърне към Съединени американски щати. Американската войска има свои елементи в Източна Сирия, само че до момента стоеше настрана от основните събития в Сирия. И въпреки С-300 да не са извънреден проблем за израелските или американски сили, въпреки всичко съставляват заплаха за осъществяването на въздушни интервенции. Още по-важно за Съединени американски щати е изказването на съветски публични лица, че противовъздушните системи ще покриват и границата с Ирак. Това е директна провокация, защото точно там са стационирани американските елементи. Изявлението на руснаците загатва и, че Москва ще предприеме стъпки за определяне на форма на зона, неразрешена за полети, което пък тормози съществено Израел, тъй като в случай че не могат да удрят иранските позиции, това значи, че Хизбулла и про-иранските милиции ще могат да се открият без проблем в Сирия.
Нужно е най-малко да споменем, поради подтекста на събитията, и неотдавна подписаното съглашение за Идлиб сред Русия и Турция. То влиза в действие на 15 октомври, само че дейностите на Москва против Израел удрят и турските ползи. Даването на С-300 на сирийския режим не е в интерес на Анкара и неслучайно турската администрация сподели предпочитание да възвърне връзките си с Израел, които през последните няколко години бяха в застой.
Техеран не може да си разреши да загуби наличието си в Сирия. Изказванията на Хасан Рухани в Организация на обединените нации се случват на фона на огромни вътрешни проблеми в Иран.
Икономическата обстановка в страната е тежка, а валутата е в ниските си равнища от десетилетия насам. Проблемите за иранската стопанска система не са от през вчерашния ден, само че наложените от Съединени американски щати нови наказания след излизането от нуклеарното съглашение, в допълнение утежняват обстановката. Иран стана очевидец и на спорадични демонстрации, които не са спирали от края на предходната година. Техеран има терзания и за сигурността си, откакто офанзива в Ахваз умъртви над 20 души по време на боен церемониал. Макар още да не е ясно кой е причинител – "Ислямска страна " или локалните арабски сепаратисти – нападението направи иранския политически хайлайф още по-нервен и недоверчив.
На 4 ноември се чака да влязат в действие втората партида от наказания против Иран, които включват блокаж на залива Ормуз, откъдето минава основният експорт на нефт. Ако в действителност се стигне до блокиране, това ще докара до ескалация – както политическа, по този начин и икономическа – сред Съединени американски щати и Иран, и техните съдружници. Предвид обстоятелството, че Китай, който съобщи, че няма да спре да купува нефт от Иран, е в комерсиална война със Съединени американски щати, обстановката ще се отрази на международно равнище поради голямо икономическо значение на засегнатите страни.
Ето по какъв начин събитията в Сирия, договорът сред Турция и Русия, свалянето на съветския аероплан край Латакия, разривът сред руснаци и израелци, и напрежението сред Иран и Съединени американски щати, стават подвластни едно от друго и построяват комплицирана картина, в която страните играят рискова игра на „ котка и мишка “.
За момента няма страна, която да може сама да изтласка или да удари тежко Иран, тъй че Техеран да приключи присъединяване си в Сирия или да спре финансирането на многочислените си милиции. За сходен резултат са нужни дейни и единни дейности, които сега не са налице. Европейският съюз избира да поддържа връзка с държавното управление в Техеран поради очакванията за по-евтин нефт, което е в внезапен контрастност с желанието на Съединени американски щати за напън върху аятоласите. В Организация на обединените нации видяхме единствено върха на айсберга. Докато делегатите се смееха на Тръмп, на всички е ясно, че сега международната дипломация е изправена пред неопределеност. Усилията за намиране на консенсус са блокирани и заканите от трибуната скоро могат да придобият действително изражение.
Какво се чака от новите наказания на Съединени американски щати върху Иран
Възможен ли е конфликт сред Съединени американски щати и Иран?
Нова тактика на Тръмп за Сирия допуска продължително наличие на Съединени американски щати
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящо наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ