60- те са– времето на хипитата, Уудсток и любовта. Тогава

...
60- те са– времето на хипитата, Уудсток и любовта. Тогава
Коментари Харесай

Силви Вартан: Нямаше нищо интимно във връзката ми с Джони Холидей, всичко беше на показ

60- те са– времето на хипитата, Уудсток и любовта. Тогава във Франция излиза филмът „ Търсете идола “ – смешна история за китара и откраднато украшение. Във кино лентата Силви Вартан пее дружно с Шарл Азнавур и Джони Холидей. Съвсем скоро Франция ще я уточни за новия си кумир. А в зала Олимпия я чака първата обич – Джони Холидей.

„ Имахме доста плевел живот и в действителност израснахме пред всички. Меко казано, нашето въобще не беше интимна, персонална връзка. Запознахме се зад кулисите на Олимпия, той също правеше първите си крачки. Влюбихме се и беше полуда! “, описа певицата пред Българска национална телевизия.

Силви и Джони - „ златната двойка “. Сватбата им докарва почитателите до нервност, животът им е на показ. Останалото го знаем - изгаряща пристрастеност, турнета, раздели, дете и бракоразвод. Днес Вартан посвещава част от концерта си в памет на Джони Холидей. На какво я е научил животът тогава – на обич или на амнистия?

„ Научи ме на толкоз доста неща! Започнах да пея на 18, а той беше на 19. Не ми беше удобно със славата, със загубата на анонимност, не се усещах добре, не бях готова, не ми харесваше! Бях на 6, още в България, когато разбрах, че желая да съм създател, само че изобщо не ми хрумна, че ще съм пред очите на всички. Беше лудница! Всичко беше ново, бурно, вълнуващо! Бяхме хлапета, които занапред се учат на всичко “, спомня си тя.

Малко след раздялата им Вартан пее за любовта като цигарен пушек - влиза в очите и те кара да плачеш.

Още ли мислите, че любовта е като цигара?
„ Че те изгаря, да, от време на време да. Но, в случай че намериш вярната половинка, в случай че намериш индивида, който ти е брат, ухажор, брачен партньор и приятел- тогава не изгаря, тогава е просто…. прелестно! “

Пяла е на една сцена с Жилбер Беко и Бийтълс, Шарл Азнавур й написа ария, партнирала е на Жан Маре, а великият Годар е желал да снима филм с нея.
Но славата и триумфът подсигуряват ли щастието?
„ Би било прекомерно просто! Зависи какво търсите в живота. Разбрах го още в България, когато получих дребна роля във филм “.

В " Под игото ".

" Под игото “, да, режисьор беше Дако Даковски, помня името му. От онази роля с парите ми купиха чифт обувки. Бях толкоз разчувствана, беше необикновено да се превъплътя в някой различен. Казах си – ще бъда актьор! ", спомня си тя.

Днес всеки може да бъде прочут със обществените мрежи, само че прави ли те сполучлив?
„ Не, не, в случай че го правиш заради неверните аргументи, не се получава. Трябва да си мощно стимулиран, със пристрастеност и фантазия! Не можеш просто да искаш да си прочут, поради славата и парите! Имах щастието да сбъдна фантазиите си и за нищо не скърбя! Но нямам рецепта. + Винаги съм работила със сърцето и инстинктите си. Много е елементарно в този бизнес да се качиш на въртележката и да не слезеш от нея- тогава губиш същността си. А не трябва да се отдалечаваш от значимите неща -– любовта, фамилията, децата.

Вартан пя за татко си, написа книга за майка си. Любов, семейство, деца – единственото, за което си коства да водиш борби.

„ Най-голямата борба беше, когато изгубих родителите си. Да загубиш хората, които обичаш - няма по -голяма борба от тази. Невъзможно е да преодолееш тъгата. Късмет е, че пея и играя, и по този начин изливам тъгата, споделям страстта. На сцената забравяш болката, а публиката ти отвръща с обич. Неповторимо е! “, разкрива певицата.

Няколко пъти до момента споменахте думата " обич ". Това ли е ключът ви за живота?
„ Определено! Не съм първата, която го споделя, само че за мен тя е най-важното. Тя ти се подарява първоначално, в случай че си с шанс да имаш страхотни родители. Парите не те вършат благополучен. Сега някой ще реагира - " елементарно е да се каже, когато ги имаш! ". Да, само че дано споделя нещо лично- когато пристигнахме във Франция бях на 7 и живеехме 4 години в една хотелска стая. Аз и мама спяхме на едното легло, баща и брат ми - на другото. Баща ми работеше като вол, лека-полека успяхме да се издигнем в живота с помощта на усърдния им труд. Понякога, когато съм нещастна се връщам в онази стаичка, затварям очи и се виждам там, и съм толкоз щастлива. Нямахме пари, само че имахме всичко - независимост и обич “.

Знаете ли, че в всякакви ранглисти българите се оказваме най-нещастната нация, все сме недоволни и се оплакваме?
„ Не, не го имам вяра! Нали са славяни? Но и аз съм по този начин - може да съм доста тъжна, а след това доста щастлива. Може да пееш, а след това да плачеш. Мисля, че е ген. “

Харесва ли ви света, в който живеем?
„ Не, не ми харесва “.

Защо?
„ Ето, окайвам се - проявяване на българското в мен! Всичко се движи прекомерно бързо. Днес децата не живеят детството, което аз имах. Имат толкоз благоприятни условия и знаят толкоз неща от ранна възраст, че нямат спокойствието да играят, да усещат, да фантазират “.

Затова с фондацията си и благотворителните си планове се пробва да промени света най-малко мъничко.

„ Като дойдох тук, отидох в Червения кръст. Беше прочувствено! В България постоянно рева! Имаме самодейност " Топъл обяд за дете " с Червения кръст, с Христо Григоров- необикновен човек, постоянно е помагал. Деца, на които даваме обяд, бяха подготвили празненство, пяха и „ Облаче ле бяло “. Виждаш ги изпълнени с фантазии. Това си коства – да ги видиш най-малко за миг щастливи. Има една мисъл – „ от този, на кого доста е обещано, доста се чака да даде ". Така и го усещам. Надявам се повече хора да се причислят към нас! “

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР