Скандално! Хлябът струва 60 стотинки във фурната, а след това ни цакат двойно
60 стотинки излиза оптималната цена на елементарния самун на излизане от пекарните, работещи на природен газ. Това пресметна „ Монитор “, само че по магазините ни го продават двойно.
За производството на 100 кг самун във автоматизирана фурна със същия потенциал на час са нужни към 74 кг брашно, струващо от мелниците по 0,70 лева./кг, квас, сол и вода за още към 3 лева и природен газ (около 7 куб. м по 0,80 лева.) за към час работа на машината за печене, или не повече от 7 лева Към изброените дотук разноски прибавяме още 10% за труд, опаковка и вероятно превоз до магазина. 100-те кг самун най-често са към 142 бройки от по 700 грама. Според проф. Гроздан Караджов от Висшия институт по хранително-вкусова индустрия в Пловдив хлебопроизводителите поставят облага най-много по 10 ст. на численост. В доста от магазините в страната самунът обаче към този момент върви по 1,10 - 1,20 лева Или двойно повече.
Според Марияна Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хлябът не може всеобщо да се продава във фирмени магазини, тъй като това е обемна стока, която коства малко пари и с доста тежка логистика. „ Хлябът се създава през нощта и денем би трябвало да бъде осъществен “, посочи той. Тя предвижда по-нататъшно повишаване на хляба, което няма да е последното за годината. По думите й повода е растежът на цените на пшеницата, брашното, токът, природния газ и другите горива. „ Браншът е декапитализиран и повече няма запаси да поема това повишаване. Житото стига 400 лева./т и никой не продава.
Отделно за последните 2 години заплатите в сектора скочиха 2,5 пъти, тъй като се работи главно нощем “, изясни Кукушева. Според нея единственият метод да се задържи цената на хляба е Данък добавена стойност за него да падне на 5%, още повече щом хазната има огромен бюджетен остатък. За образец на сполучливо използване на диференцирана ставка на косвения налог тя уточни неналичието му при хазарта и 9% при туризма, което е довело до развиване на тези браншове. „ По-ниският Данък добавена стойност за хляба ще докара до изсветляване на бранша и надлежно повече приходи в осигурителните фондове.
Марияна Кукушева твърди, че комерсиалните вериги натоварват цената на насъщния с 30% облага и 15% - комерсиална отстъпка, което оправдават с оперативни разноски при реализацията на хляба.
„ В случая няма форма за интервенция на страната, а и ние не сме за въвеждане на регулация. Нормално е обаче дасе ревизира дали се заплаща налог облага върху тези пари “, добави ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
За производството на 100 кг самун във автоматизирана фурна със същия потенциал на час са нужни към 74 кг брашно, струващо от мелниците по 0,70 лева./кг, квас, сол и вода за още към 3 лева и природен газ (около 7 куб. м по 0,80 лева.) за към час работа на машината за печене, или не повече от 7 лева Към изброените дотук разноски прибавяме още 10% за труд, опаковка и вероятно превоз до магазина. 100-те кг самун най-често са към 142 бройки от по 700 грама. Според проф. Гроздан Караджов от Висшия институт по хранително-вкусова индустрия в Пловдив хлебопроизводителите поставят облага най-много по 10 ст. на численост. В доста от магазините в страната самунът обаче към този момент върви по 1,10 - 1,20 лева Или двойно повече.
Според Марияна Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хлябът не може всеобщо да се продава във фирмени магазини, тъй като това е обемна стока, която коства малко пари и с доста тежка логистика. „ Хлябът се създава през нощта и денем би трябвало да бъде осъществен “, посочи той. Тя предвижда по-нататъшно повишаване на хляба, което няма да е последното за годината. По думите й повода е растежът на цените на пшеницата, брашното, токът, природния газ и другите горива. „ Браншът е декапитализиран и повече няма запаси да поема това повишаване. Житото стига 400 лева./т и никой не продава.
Отделно за последните 2 години заплатите в сектора скочиха 2,5 пъти, тъй като се работи главно нощем “, изясни Кукушева. Според нея единственият метод да се задържи цената на хляба е Данък добавена стойност за него да падне на 5%, още повече щом хазната има огромен бюджетен остатък. За образец на сполучливо използване на диференцирана ставка на косвения налог тя уточни неналичието му при хазарта и 9% при туризма, което е довело до развиване на тези браншове. „ По-ниският Данък добавена стойност за хляба ще докара до изсветляване на бранша и надлежно повече приходи в осигурителните фондове.
Марияна Кукушева твърди, че комерсиалните вериги натоварват цената на насъщния с 30% облага и 15% - комерсиална отстъпка, което оправдават с оперативни разноски при реализацията на хляба.
„ В случая няма форма за интервенция на страната, а и ние не сме за въвеждане на регулация. Нормално е обаче дасе ревизира дали се заплаща налог облага върху тези пари “, добави ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ