Парламентът прие декларация за Северна Македония и Албания и членството им в ЕС
44-ото Народно заседание одобри декларация за Северна Македония и Албания.
"За " декларация гласоподаваха 129 народни представители, "против " - 4 и "въздържали се " - 1, с което тя бе призната. Народните представители поддържаха публицистичната корекция на водача на НФСБ Валери Симеонов в декларацията за възобновяване на българските военни гробища в Македония.
Проектът на декларация бе входиран на 9 октомври и бе подписан от съвсем всички парламентарно показани сили.
Подписите си под текстовете на декларацията са положили ръководителят на ПГ на ГЕРБ доктор Даниела Дариткова, заместник-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Драгомир Стойнев, ръководителят на Комисията по външна политика и народен представител от ГЕРБ Джема Грозданова, депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Юлиан Ангелов и Полина Цанкова – Христова от „ Воля “.
Основни моменти в признатата декларация са, че България резервира поредната си поддръжка за слагане на действителното начало на процеса на присъединение към Европейски Съюз на Северна Македония и Албания със започването на договаряния на двете страни.
В проектодокумента се акцентира, че българският парламент ще продължи да следи за напредъка на осъществяването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Македония, както и за използването на Закона за малцинствата в Албания.
Чрез декларацията Народното събрание приканва формалните представители на Република Северна Македония да ползват дейно, без закъснение и на благосклонност Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година, да се придържат прецизно към член 8 от Договора, а точно
към „ обективното, основаващо се на достоверни и съществени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития, да се въздържат от дейности, които се свързват с опити за поддръжка и поощряване на искания за признание на така наречен „ македонско малцинство “ в България, в това число и в интернационалните организации като Съвета на Европа и многостранни формати.
С текстовете 44-ото Народно заседание прикани формалните представители на Р Северна Македония да бъдат оправдани жертвите и репресираните от югославския комунистически режим и всички репресирани поради българското си съзнание, да се придържат прецизно към откритата и утвърдена от парламентите на двете страни уговорка във връзка с формалния език на Република Северна Македония, да ползват напълно договореностите, реализирани в границите на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси, като същите бъдат отразени в образователните стратегии и материали в най-кратки периоди.
Вносителите оферират още Народното събрание да призове югозападната ни съседка да се приключи всякаква форма на „ диалект на ненавист “ във връзка с България и на жителите на Република Северна Македония с българско съзнание, в това число в медии, надписи на монументи, паметни плочи и други
С текстовете се насочи апел и към формалните представители на Република Албания: да одобряват навреме вторичното законодателство, по отношение на използването на Закона за малцинствата, да подсигуряват в оптималната степен правото на българското национално малцинство да учи книжовния български език като майчин, да преведат преброяването на популацията, според на най-високите европейски стандарти.
С декларацията си 44-ия парламент се обръща и към актуалното и всяко последващо държавно управление и всички български институции да наблюдават прецизно за осъществяването на изискванията от актуалната декларация по време на преговорния развой с Република Северна Македония и Република Албания.
На тази основа и при тези условия, 44-ото Народно заседание поддържа започването на предприсъединителните договаряния на Европейски Съюз с Република Северна Македония и Република Албания. На вниманието на депутатите се предлага в тази връзка да поддържа, признатата от Министерски съвет през днешния ден Рамкова позиция.
"За " декларация гласоподаваха 129 народни представители, "против " - 4 и "въздържали се " - 1, с което тя бе призната. Народните представители поддържаха публицистичната корекция на водача на НФСБ Валери Симеонов в декларацията за възобновяване на българските военни гробища в Македония.
Проектът на декларация бе входиран на 9 октомври и бе подписан от съвсем всички парламентарно показани сили.
Подписите си под текстовете на декларацията са положили ръководителят на ПГ на ГЕРБ доктор Даниела Дариткова, заместник-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Драгомир Стойнев, ръководителят на Комисията по външна политика и народен представител от ГЕРБ Джема Грозданова, депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Юлиан Ангелов и Полина Цанкова – Христова от „ Воля “.
Основни моменти в признатата декларация са, че България резервира поредната си поддръжка за слагане на действителното начало на процеса на присъединение към Европейски Съюз на Северна Македония и Албания със започването на договаряния на двете страни.
В проектодокумента се акцентира, че българският парламент ще продължи да следи за напредъка на осъществяването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Македония, както и за използването на Закона за малцинствата в Албания.
Чрез декларацията Народното събрание приканва формалните представители на Република Северна Македония да ползват дейно, без закъснение и на благосклонност Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година, да се придържат прецизно към член 8 от Договора, а точно
към „ обективното, основаващо се на достоверни и съществени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития, да се въздържат от дейности, които се свързват с опити за поддръжка и поощряване на искания за признание на така наречен „ македонско малцинство “ в България, в това число и в интернационалните организации като Съвета на Европа и многостранни формати.
С текстовете 44-ото Народно заседание прикани формалните представители на Р Северна Македония да бъдат оправдани жертвите и репресираните от югославския комунистически режим и всички репресирани поради българското си съзнание, да се придържат прецизно към откритата и утвърдена от парламентите на двете страни уговорка във връзка с формалния език на Република Северна Македония, да ползват напълно договореностите, реализирани в границите на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси, като същите бъдат отразени в образователните стратегии и материали в най-кратки периоди.
Вносителите оферират още Народното събрание да призове югозападната ни съседка да се приключи всякаква форма на „ диалект на ненавист “ във връзка с България и на жителите на Република Северна Македония с българско съзнание, в това число в медии, надписи на монументи, паметни плочи и други
С текстовете се насочи апел и към формалните представители на Република Албания: да одобряват навреме вторичното законодателство, по отношение на използването на Закона за малцинствата, да подсигуряват в оптималната степен правото на българското национално малцинство да учи книжовния български език като майчин, да преведат преброяването на популацията, според на най-високите европейски стандарти.
С декларацията си 44-ия парламент се обръща и към актуалното и всяко последващо държавно управление и всички български институции да наблюдават прецизно за осъществяването на изискванията от актуалната декларация по време на преговорния развой с Република Северна Македония и Република Албания.
На тази основа и при тези условия, 44-ото Народно заседание поддържа започването на предприсъединителните договаряния на Европейски Съюз с Република Северна Македония и Република Албания. На вниманието на депутатите се предлага в тази връзка да поддържа, признатата от Министерски съвет през днешния ден Рамкова позиция.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ