Всяко второ дете за осиновяване с увреждания
3844 сирачета с нов дом за седем години, най-вече хлапета отишли в Плевен и Монтана
Всяко второ дете, което чака за осиновяване, е с увреждане. Това сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП), предоставени на " Монитор ". Общо в регистъра за осиновяване са вписани 1942-ма малчугани, като 964 от тях страдат от някакъв тип заболяване. Това значи, че всяко второ дете е с увреждане. За година броят на дребните инвалиди, търсещи мама и баща, е намалял с 83. Същевременно за същия интервал кандидат-осиновителите са се нараснали с 22-ма, като в края на 2018 година броят им е 1508. Това значи, че броят на малчуганите, които могат да бъдат осиновени, е по-голям, в сравнение с искащите да ги вземат в своя дом. Тенденцията продължава към този момент 7 години, като по данни на АСП разликата най-осезаемо се е усещала през 2011 година, когато вписаните деца в регистъра са били с 61% повече. Осиновените хлапета през деветмесечието на 2018 година са 395, като до края на годината броят им набъбна до 489. Най-много осиновени деца има в областите Плевен, Монтана, Варна, Смолян, София и Хасково. Най-малък е броят на намерилите мама и баща в областите Силистра и Габрово.
Едва 20 от всички осиновени са с увреждания, като най-вече заболели сирачета - по 4, са намерили своя нов дом във Варна и Кюстендил. За съпоставяне преди 7 години са били осиновени общо 720 сирачета. От тогава до в този момент всяка година броят им понижава с най-малко 30 деца. Ръст в осиновяванията има само през 2013 година За същия интервал семейство са намерили общо 3844 хлапета, от които над 40 са с увреждания. По-ниският брой осиновени деца по отношение на броя на претендентите се изяснява с това, че искащите да станат родители декларират избрани желания за хлапетата. Сред тях са възраст от 0 до 3 година, положително здравословно положение, български генезис, както и липса на фамилна обремененост. От разбор на Агенцията за обществено подкрепяне излиза наяве, че през 2017 година от 578 осиновени деца 473 са били до три годинки. Едва 55 са били хлапетата сред 3 и 5 годинки, а 45 – сред 5 и 10 година Децата над 10 години са били най-голямата група, която чака за ново семейство – 1338. Само 5 от тях са намерили своя нов дом.
Преди да бъдат утвърдени осиновителите, обществените изготвят задълбочена сложна оценка на претендентите дали са годни да се грижат за хлапето, прецизират от Агенцията за обществено подкрепяне.
Проучва се както персоналният и общественият живот на бъдещите родители, по този начин и здравословното положение, моралните им качества. За да им бъде издадено позволение за регистриране в регистъра, се взимат поради и опциите родителите да обезпечат физическо, психическо и обществено благоденствие на детето.
895 българчета търсят дом зад граница. Това нормално са хлапета, които са с друга степен на увреждане или са получили няколко отхвърли за осиновяване в България. От документите на правосъдното ведомство, в чиято система за интернационално осиновяване са вписани децата, излиза наяве, че броят им е намалял с 21 за три месеца. През ноември 2018 година дейните профили на чакащи за мама и баща са били 916. От всички 859 сирачета за последните 6 месеца не е постъпила молба от акредитирана организация за даване на опция за търсене на семейство за 717 деца. Точно толкоз бяха неактивните профили на хлапета и през ноември предходната година. На фона на тези числа обаче за 86 към този момент текат процедури за осиновяване от родители зад граница. При 50 деца са утвърдени молби на осиновяващи за окомплектоване и регистриране в 6-месечен период, а 36 деца са в процедура с избран осиновяващ. От правосъдното ведомство прецизират още, че броят на хлапетата, чиито профили са разпределени сред упълномощените организации за търсене на осиновяващ, е 145. Това значи, че за тях има интерес от кандидат-семейства в чужбина. След като българче отиде в непознато семейство, локалните обществени са задължени да изготвят отчети за акомодацията му през 6 месеца в продължение на 2 години.
Всяко второ дете, което чака за осиновяване, е с увреждане. Това сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП), предоставени на " Монитор ". Общо в регистъра за осиновяване са вписани 1942-ма малчугани, като 964 от тях страдат от някакъв тип заболяване. Това значи, че всяко второ дете е с увреждане. За година броят на дребните инвалиди, търсещи мама и баща, е намалял с 83. Същевременно за същия интервал кандидат-осиновителите са се нараснали с 22-ма, като в края на 2018 година броят им е 1508. Това значи, че броят на малчуганите, които могат да бъдат осиновени, е по-голям, в сравнение с искащите да ги вземат в своя дом. Тенденцията продължава към този момент 7 години, като по данни на АСП разликата най-осезаемо се е усещала през 2011 година, когато вписаните деца в регистъра са били с 61% повече. Осиновените хлапета през деветмесечието на 2018 година са 395, като до края на годината броят им набъбна до 489. Най-много осиновени деца има в областите Плевен, Монтана, Варна, Смолян, София и Хасково. Най-малък е броят на намерилите мама и баща в областите Силистра и Габрово.
Едва 20 от всички осиновени са с увреждания, като най-вече заболели сирачета - по 4, са намерили своя нов дом във Варна и Кюстендил. За съпоставяне преди 7 години са били осиновени общо 720 сирачета. От тогава до в този момент всяка година броят им понижава с най-малко 30 деца. Ръст в осиновяванията има само през 2013 година За същия интервал семейство са намерили общо 3844 хлапета, от които над 40 са с увреждания. По-ниският брой осиновени деца по отношение на броя на претендентите се изяснява с това, че искащите да станат родители декларират избрани желания за хлапетата. Сред тях са възраст от 0 до 3 година, положително здравословно положение, български генезис, както и липса на фамилна обремененост. От разбор на Агенцията за обществено подкрепяне излиза наяве, че през 2017 година от 578 осиновени деца 473 са били до три годинки. Едва 55 са били хлапетата сред 3 и 5 годинки, а 45 – сред 5 и 10 година Децата над 10 години са били най-голямата група, която чака за ново семейство – 1338. Само 5 от тях са намерили своя нов дом.
Преди да бъдат утвърдени осиновителите, обществените изготвят задълбочена сложна оценка на претендентите дали са годни да се грижат за хлапето, прецизират от Агенцията за обществено подкрепяне.
Проучва се както персоналният и общественият живот на бъдещите родители, по този начин и здравословното положение, моралните им качества. За да им бъде издадено позволение за регистриране в регистъра, се взимат поради и опциите родителите да обезпечат физическо, психическо и обществено благоденствие на детето.
895 българчета търсят дом зад граница. Това нормално са хлапета, които са с друга степен на увреждане или са получили няколко отхвърли за осиновяване в България. От документите на правосъдното ведомство, в чиято система за интернационално осиновяване са вписани децата, излиза наяве, че броят им е намалял с 21 за три месеца. През ноември 2018 година дейните профили на чакащи за мама и баща са били 916. От всички 859 сирачета за последните 6 месеца не е постъпила молба от акредитирана организация за даване на опция за търсене на семейство за 717 деца. Точно толкоз бяха неактивните профили на хлапета и през ноември предходната година. На фона на тези числа обаче за 86 към този момент текат процедури за осиновяване от родители зад граница. При 50 деца са утвърдени молби на осиновяващи за окомплектоване и регистриране в 6-месечен период, а 36 деца са в процедура с избран осиновяващ. От правосъдното ведомство прецизират още, че броят на хлапетата, чиито профили са разпределени сред упълномощените организации за търсене на осиновяващ, е 145. Това значи, че за тях има интерес от кандидат-семейства в чужбина. След като българче отиде в непознато семейство, локалните обществени са задължени да изготвят отчети за акомодацията му през 6 месеца в продължение на 2 години.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ